№ 1848
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502404 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 297608/07.09.2021г. от Б.Р. В. /Л./, ЕГН **********,
адрес: ******* срещу решение №262437/06.08.2021г., постановено по гр.дело
№ 3901/2020г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по
отношение на въззивницата, че дължи на КР. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес:
******* на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.
535, чл. 537, чл. 538, ал. 1 и чл. 463 от ТЗ сумата от 4900.00 лева,
представляваща главница по запис на заповед от 17.01.2017г. с падеж
17.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.07.2019 г. до окончателното изплащане
на същото, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е основал
решението си на документи /договор за заем и разписка от 17.01.2017г./,
1
които не са били приети по надлежен ред по делото. Това е лишило особения
представител на въззивницата да ги оспори.
На следващо място се навеждат доводи, че неправилно е приложен
материалния закон. Твърди се, че записът на заповед е нередовен от външна
страна и не съдържа реквизит по чл.535, т.7 от ТЗ. По делото не е установена
с категоричност автентичността на подписа на издателя на записа на заповед,
а именно, че същият е положен от въззивницата Л.. Вещото лице по съдебно
почерковата експертиза е използвало за сравнителен материал договора за
заем и разписката от 17.01.2017г. В съдебно заседание на въпрос ако тези два
документа бъдат изключени, като образци за сравнение би ли било вещото
лице категорично относно авторството, същото е посочило, че най – вероятно
и в този случай подписът е положен от лицето. Предвид отговора на вещото
лице и ползването на документи, които не са били приети по делото се
твърди, че е доказана неавтентичността на записа и възражението за липсата
на форма.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата КР. ИВ. Ж., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Изложени са подробни съображения досежно
установяване на фактическия състав на предявения иск, в това число и за
това, че представения запис на заповед е редовен от външна страна и не
страда от липса на реквизити. Посочва се, че в хода на първоинстанционното
производство е установено чрез почерковата експертиза, че въззивницата Л. е
автор на подписа в записа на заповед. За неоснователни се считат
оспорванията във въззивната жалба, че атакуваното решение е основано на
доказателства, които не са събрани по делото. Разяснява се, че договорът за
заем и разписката са приложени към ч.гр. дело №10544/2019г. по описа на
ВРС. Частното дело е било прието по гр. дело №3901/2020г., в това число и
всички доказателства приложени в него. Допълнително са изложени
аргументи относно изследване на каузалното правоотношение, наличието на
договор за заем между страните, обезпечен със записа на заповед.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
2
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивницата редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от КР. ИВ. Ж.
срещу Б.Р. В. с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата
4900.00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 17.01.2017г. с
падеж 17.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на същото, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10544/2019 г. по описа на Районен съд –
град Варна.
Ищецът в исковата молба е навел твърдения за наличие на вземане
основано на запис на заповед, поради което е формулиран петитум за
установяване на същото при условията на чл.422 от ГПК. Въведено е
каузално правоотношение – сключен договор за заем, по силата, на който
ищецът е предоставил процесната сума на ответницата със задължение на
същата да я върне.
Ответницата чрез назначения си особен представител е допозирала
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва
предявени иск по основание и размер. Твърди, че записът на заповед е
неавтентичен и не носи подписа на ответницата. Оспорва се получаване на
процесната сума от 4900.00лв. в заем, поради което не е възникнало
задължението за връщането й.
По изложените съображения ответницата моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
3
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От анализа на съдържанието на представения по делото запис на
заповед се установява, че е редовен от външна страна и обективира съобразно
закона действителна абстрактна сделка. Документът съдържа изискуемите
реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед,
безусловното обещание на издателя Б.Р. В. да заплати на поемателя К.И. Ж.
сумата от 4900.00лв., с падеж – 17.02.2017г., дата на издаване – 17.01.2017г. и
място на издаване – гр. Варна, подпис на издателя.
В хода на съдебното дирене не е проведено успешно оспорване по реда
на чл.193 от ГПК на авторството на записа на заповед, че същият не е
подписан от неговия издател Б. В..
Съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно –
почеркова експертиза подписът в графа „Подпис на издателя“ е положен от
ответницата. За сравнителен материал вещото лице е използвало сравнителни
образци: оригинал на разписка от 17.01.2017г., оригинал на договор за
паричен заем от 17.01.2017г., оригинали на заявление за издаване на документ
за самоличност и документи от заявлението от 2018г. и от 2019г. Посоченият
сравнителен материал е годен за почерков анализ.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба, че не е следвало вещото лице да изполва за сравнителен материал
договора за заем и разписката от 17.01.2017г. при изготвяне на експертизата,
тъй като същите не са приобщени към доказателствения материал. С
протоколно определение от 28.05.2021г., постановено по
първоинстанционното дело е прието ч.гр.дело №10554/2019г. по описа на
ВРС, ведно с всички доказателства към него, в това число и спорните договор
за заем и разписка. С оглед на изложеното и предвид това, че по аргумент на
чл.415 от ГПК искът се счита предявен с подаване на заявлението посочените
документи е следвало да бъдат взети в предвид от вещото лице при изготвяне
на експертизата.
В дадените си обяснения в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
е дал категоричен отговор за авторството. Според експертът то се установява
и при сравняване на ръкописният текст, където са изписани имената на
лицето по записа на заповед и ръкописният текст, изпълнен от лицето, подало
4
заявленията за издаване на документи за самоличност. Вещото лице е
категорично, че е налице съвпадение в общите /групови/ признаци на почерка
и частните такива.
Изложените съображения обосновават автентичност на записа на
заповед.
Падежът на задължението към датата на подаване на заявлението е
настъпил, поради което от формална страна ответницата дължи сумата по
записа на заповед.
Следователно съдът пристъпва към изследване на въденото от ищеца
каузално правоотношение, във връзка с което се твърди, че е издаден записа
на заповед.
Категорично от приетите по делото договор за заем от 17.01.2017г. и
разписка от същата дата се установява, че между страните е сключен такъв и
по силата на него е предадена сумата от 4900.00лв.
Падежът на задължението настъпил – 17.02.2017г., поради което
заемателят е бил длъжен да върне заетата сума. Следователно по делото е
установено съществуването на непогасено взамане, във връзка, с което е
издаден процесният запис на заповед.
По делото не са установени правоизключващи отговорността на
ответницата възражения, което обуславя крайният извод за дължимост на
сумата по менителничния ефект.
По изложените съображения съдът намира, че предявения
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, като първоинстанционния акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изходът от спора на въззиваемия/ищец се следват разноски в
размер на 400.00лв. съдебни разноски за особен представител и 300.00лв.
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262437/06.08.2021г., постановено по
гр.дело № 3901/2020г. на Варненския районен съд.
5
ОСЪЖДА Б.Р. В. /Л./, ЕГН **********, адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ
НА КР. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес: ******* сумата от
700.00лв./седемстотин лева/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6