О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2169
11.11.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1586 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Н.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат В.К. – с представено пред първата инстанция
пълномощно (л. 38), против Решение № 2025 от 12.08.2019 г. по гр. д. №
6602/2018 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивницата е осъдена на
основание чл.109 ЗС вр. чл. 51 от ЗС да преустанови действията си, с които
препятства обективно правото на собственост на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, като й осигури достъп до терасата - плосък покрив, който се явява обща
част от сграда с идентификатор № 07079.820.262.1, в която се намира имота на
ищцата, пред апартамент 1 на етаж 4 с идентификатор 07079.820.262.1.21 – собственост
на ответницата Н., поради необходимост от извършването на неотложни ремонтни
дейности в общите части на сградата, както и да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 807, 20 лева
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първата
инстанция неправилно е квалифицирала предявения иск като негаторен по чл.109 от
ЗС. Твърди се, че с исковата молба ищцата-въззиваема не е изложила твърдения,
че ответницата-въззивница е извършила конкретни неправомерни действия или че поддържа
такова състояние, а упражняването на правото на собственост от въззивницата само
по себе си не може да представлява неоснователно противоправно действие по
смисъла на чл.109 ЗС. Въззивницата счита, че предявеният иск е с правно
основание чл. 51 ЗС и въз основа на това поддържа, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск,
като е постановила недопустимо решение. Евентуално, счита решението за
неправилно. Излага съображения, че дори и с правно основание чл. 51 ЗС, искът
се явява неоснователен. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 51 ЗС е неприложима
за общите части от сградата и че ищцата-въззиваема не е легитимирана да предяви
самостоятелен иск без решение на общото събрание на етажната собственост.
Счита, че въззиваемата не може да иска достъп до чужд имот с мотив, че ще
ремонтира, ако не е получила необходимото административно разрешение за такава
дейност. Твърди, че въззиваемата би могла да извърши ремонт на общата част като
ползва съществуващия достъп през капандурата на покрива на сградата. Моли съда
да обезсили решението, евентуално да го отмени изцяло. Претендира за присъждане
на разноските за двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263 ГПК въззиваемата В.Н.Г. е
представила писмен отговор чрез адвокат М.Т. – с пълномощно по делото (л. 16).
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Въззиваемата моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да й присъди
разноските, направени във въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.К., против
Решение № 2025 от 12.08.2019 г. по гр. д. № 6602/2018 г. на Районен съд –
Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.