№ 17
гр. Девин , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Смолян, ТО-Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200007 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно
постановление № 15/14.01.2021г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ гр.Пловдив като
необосновано и незаконосъобразно, с което е прието, че е извършено
нарушение от „Б.“ ЕАД на чл. 155, ал. 2, чл. 157 предл. второ, във връзка с чл.
166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда. Оспорва наказателното
постановление на основание чл. 59 от ЗАНН. Счита, че Наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 57 от ЗАНН, налице са
нарушения, водещи до опорочаване на гореописания административен акт.
Оспорва същия, като издаден без необходимите доказателства, относно
всички необходими реквизити, поради което счита наказателното
постановление за незаконосъобразно. Счита, че визираното в наказателното
постановление административно нарушение не е доказано по безспорен и
категоричен начин. В случай, че не отмени наказателното постановление,
моли да бъде намалена наложената глоба като прекомерна.
1
В о.с.з. жалбоподателя не изпраща представител.
В о. с. з. за въззиваемият се явяват старши юрисконсулт Н. Г. и
юрисконсулт Ив. К., които оспорват жалбата. Считат, че издаденото НП от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е в
съответствие с процесуалния и материалния закон, същото е правилно и
законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Считат, че същото е издадено
от компетентния за това орган. При съставянето му са спазени изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и същото е издадено в съответствие с
разпоредбите на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. С
оглед изхода на делото молят да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
РП- Смолян, ТО-Девин ред. призована не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН /НП връчено на 18.01.2021г., жалбата е подадена на
20.01.2021г./ и от надлежна страна, за това е процесуално допустима,
разгледана по същество e неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде
потвърдено, по следните съображения :
Установява се, че на 15.11.2019г. свидетелите Е.М., на длъжност
„главен експерт“, Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“, А.Н., на длъжност
„старши експерт“, Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“, Н.Б., на длъжност
„главен специалист“ в „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“,
отдел „Рибарство и контрол- Южна България“- Пловдив и П.Д., на длъжност
„главен инспектор“ в „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“,
отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ – Пловдив извършили
проверка на обект: „Конструкция на ферма за аквакултури, несамоходен
понтон от садки“, собственост на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пл., район С., бул. М. № *, язовир „Въча“, която се намира
на около 150 метра от главен път Кр.- Д., в землището на с. Ос., община Д.,
2
обл. См., за която проверка е съставен Констативен протокол № СМ-
458/15.11.2019г., в който са дадени предписания: Да се демонтира
конструкция на ферма за аквакултури - плаваща садкова база-несамоходен
понтон от садки, собственост на „Б.“ ЕАД от акваторията на язовир „Въча“,
намираща се на източен бряг на язовира, на разстояние над 1500 м. от
язовирната стена, в землище на с. Ос., общ. Д., обл. См., южно от местността
„Ос. дере“, на около 150 м. от главен път Кр.-Д. и да се отстрани от
акваторията на язовир „Въча“ от „Б.“ ЕАД“, със срок до 15.01.2020 г.,
отговорник Б. К. М..
На 22.06.2020г. е извършена повторна проверка от свидетелите
Е.М. и А.Н., във връзка с дадено предписание с Констативен протокол №
СМ – 458/15.11.2019г., да се демонтира конструкция на ферма за аквакултури
- плаваща садкова база-несамоходен понтон от садки, собственост на „Б.“
ЕАД и констатирали, че предписанието не е изпълнено. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № СМ-215/22.06.2020г.
Предписанието, дадено с Констативен протокол № СМ –
458/15.11.2019г. е връчено на 21.11.2019г. видно от обратна разписка /л.46/ с
писмо изх. № КД -01-100/20.11.2019г.
С покана изх. № ПО-02-248/30.06.2020г. е поканена Б. К. М. в
качеството й на изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД да се яви на 17.07.2020г.
от 09.00 до 12.00 часа в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“,
изнесено работно място, намиращо се в гр. См., ул. Д. П. № * за съставяне и
предявяване на АУАН по Закона за водите за констатирано с констативни
протоколи № СМ-460/15.11.2019г., № СМ-458/15.11.2019г., № СМ-
214/22.06.2020г. и № СМ-215/22.06.2020г. нарушения.
Свидетелят Е.М. съставила на „Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пл., район С., бул. М. № *, АУАН №
143/16.07.2020г., за извършено нарушение на чл. 155 ал.2, пред. второ, чл.
157, във връзка с чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната среда, който е
връчен и подписан от упълномощено лице С. К. Г. и е получил екземпляр от
акта, като е отбелязал в него, че ще представи писмени възражения в
законоустановените срокове.
3
На 21.07.2020г. от „Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от
Б. К. М. е депозирано възражение с вх. № ПО-02-248/2/ против АУАН №
143/16.07.2020г.
Издадено е Наказателно постановление № 15/14.01.2021г. от В.
Ив. Ч.- Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД
„ИБР“/ - гр. Пловдив въз основа на АУАН № 143/16.07.2020г., съставен от Е.
Г. М., на длъжност „главен експерт- контрол“ в Дирекция „Контрол“, ИРМ-
Смолян в Басейнова дирекция „ИБР“ на „Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пл., п.к. 40*, обл. Пл., район С., бул. М.
№ *, представлявано от Б. К. М., с който при извършена проверка на
22.06.2020г. на обект: Конструкция на ферма за аквакултури - плаваща
садкова база-несамоходен понтон от садки, в язовир „Въча“, на разстояние
над 1500 м. от язовирната стена, в землище на с. Ос., общ. Д., обл. См., южно
от местността „Ос. дере“, на около 150м. от главен
път Кр.-Д. собственост на „Б.“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пл. 40*, район С., бул. М. № *, намираща се в язовир
„Въча“, на разстояние над 1500 м. от язовирната стена, в землище на с. Ос.,
общ. Д., обл. См., южно от местността „Ос. дере“, на около 150м. от главен
път Кр.-Д., във връзка с контрол и последваща проверка по изпълнение на
предписание, дадено с констативен протокол № СМ-458/15.11.2019г., а
именно: „Да се демонтира конструкция на ферма за аквакултури - плаваща
садкова база-несамоходен понтон от садки, собственост на „Б.“ ЕАД от
акваторията на язовир „Въча“, намираща се на източен бряг на язовира, на
разстояние над 1500 м. от язовирната стена, в землище на с. Ос., общ. Д., обл.
См., южно от местността „Ос. дере“, на около 150м. от главен път Кр.-Д. и да
се отстрани от акваторията на язовир „Въча“ от „Б.“ ЕАД“, е констатирано, че
предписанието не е изпълнено, като крайният срок за изпълнение на даденото
предписание е бил 15.01.2020 г. На 22.06.2020 г. по време на проверката е
съставен констативен протокол № СМ- 215/22.06.2020 г., в който е
установено, че даденото предписание в констативен протокол № СМ-
458/15.11.2019г., не е изпълнено, а именно: Не е демонтирана конструкция на
ферма за аквакултури-плаваша садкова база-несамоходен понтон от садки,
собственост на „Б.“ ЕАД и не е отстранена от акваторията на язовир „Въча“,
намираща се на източен бряг на язовира, на разстояние над 1500 м. от
4
язовирната стена, в землище на с. Ос., общ. Д., обл. См., южно от местността
„Ос. дере“, на около 150м. от главен път Кр.-Д. от „Б.“ ЕАД. Към дата
22.06.2020г. се констатира бездействие от страна на „Б.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пл. 40*, район С., бул. М.
№ *, общ. Пл., обл. Пл., а именно: Не е изпълнило задължителното
предписание, издадено от компетентните длъжностни лица, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 2, предл. второ, чл. 157, във връзка с
чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда. С това деяние на
16.01.2020г. „Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б. К.
М., не е изпълнило даденото предписание от контролния орган, което е
задължително за изпълнение от страна на санкционираното дружество. В
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу акт за
установяване на административно нарушение № 143/16.07.2020г. с вх. № ПО-
02-248/2/21.07.2020г. Така изложените от управителя на „Б.“ ЕАД,
възражения са преценени от административнонаказващия орган в
съответствие с изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН при проверката преди
произнасянето по преписката и същите са счетени за неоснователни, поради
следните съображения: Във възражението се твърди, че не е допуснато
твърдяното нарушение. Излагат се съображения, че на дружеството се пречи
да осъществява правото си на собственост върху базата и да я използват
съгласно инвестиционното си намерение. Това възражение е напълно
неоснователно и незаконосъобразно. Счита, че по никакъв начин не е
извършено твърдяното от управителя на дружеството пречене и
възпрепятстване за използване на плаващата садкова база. За ползването на
водния обект се изисква законово основание, а именно издадено
разрешително, което да е валидно и да не е с изтекъл срок на действие към
датата на проверката. Щом е констатирано липса на законово право за
ползване на водния обект, контролните органи са издали предписание на
дружеството. Експертите, при извършването на своите проверки
осъществяват контрол, като следят за опазване на водите и водните обекти.
Част от тези проверки включват и издаването на задължителни предписания.
Именно във връзка с дадени предписания се е наложило последваща
проверка, при която е констатирано, че издаденото предписание не е
изпълнено. Към възражението не се представят никакви доказателства за
невъзможност за изпълнение на същото. Няма данни предписанието да е
5
обжалвано. На второ място във възражението се посочва, че има образувано
административно дело по описа на АС Пловдив, а именно административно
дело № 415/2020г. и дружеството не е могло да изпълни предписанието с
оглед произнасяне по посоченото дело. При направена справка в сайта на АС
- Пловдив е установено, че с Определение № 583/29.04.2020г. е оставена без
разглеждане жалбата на „Б.“ ЕАД и същото е влязло в сила на 07.08.2020г.
Нарушението няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на
чл.28 ЗАНН и не представлява такъв. Не се установяват факти, които да
характеризират конкретното деяние като отличаващо се със значително по-
ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Чрез създаденото задължение се цели
интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на
здравето на населението, както и създаване на условия за справедливо,
балансирано и устойчиво водоползване. След обсъждане и преценка на
събраните в административнонаказателното производство доказателства, като
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, вкл. липсата на повторност, на основание извършеното
нарушение на чл. 155, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 166, т. 3 от Закона
за опазване на околната среда, а именно да изпълни в срок дадените
предписания от контролния орган и съгласно разпоредбата на чл. 165 от
Закона за опазване на околната среда и с дадените му правомощия с чл. 14, ал.
4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във връзка с чл. 52, ал.4, чл.
53 от Закона за административните нарушения и наказания, му е наложил
имуществена санкция в размер на 2000 лева. Като доказателства в НП са
описани: Констативен протокол № СМ-458/15.11.2019 г., Констативен
протокол № СМ-215/22.06.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява и показанията на
разпитаните свидетели - Е.М., Н.Б. и П.Д., които показания съдът цени
изцяло като обективни и описаните писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени за нарушение на чл. 155 ал.2 във връзка
с чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.
6
Съгласно чл. 14 ал.4 от ЗООС, директорите на РИОСВ,
директорите на националните паркове и директорите на басейновите
дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават
предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления. В конкретния случай, предписанията са
издадени от служители в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
/БД „ИБР“/ - гр. Пловдив, които са компетентен орган, по силата на закона,
респ. издадена заповед № РД -03-158/23.06.2020г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив.
Съдът не съзира наличието на съществени процесуални
нарушения, водещи до порочност на крайния акт – НП и в тази връзка
жалбата е неоснователна. АУАН и наказателното постановление съдържат
всички задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове,
надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
квалификация на деянието. АУАН и наказателното постановление са
издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни
акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено.
При реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения, които засягат
правото му на защита. Изпълнителното деяние на процесното
административно нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с
оглед императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което не
е налице съществено нарушение на процесуално правните норми.
Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал
нарушената законова разпоредба.
Разпоредбата на чл. 155 ал. 2 от ЗООС вменява задължение на
длъжностните лица от контролните органи, да дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. С тях
се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение.
Неизпълнението на тези предписания подлежи на санкция съгласно чл. 166
т.3 от ЗООС. От значение за делото са фактите, връчено ли е по надлежен ред
предписанието на наказаното лице, достигнало ли е до знанието на адресата и
влязло ли е в законна сила. Спор няма, че предписанието, обективирано в
7
Констативен протокол № СМ-458/15.11.2019г. е надлежно връчено на
жалбоподателя на 21.11.2019г. и е надлежно уведомен за издаденото
предписание. Непротиворечива е практиката на съдилищата по въпроса, че по
своята същност задължителното предписание, е указване на фактическите
действия, дължимо поведение, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи, дейност.
Предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на
посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за
адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, предписанието е
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на
АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
В предписанието с Констативен протокол № СМ-458/15.11.2019г.
не е посочено изрично дали подлежи на обжалване, пред кой орган.
Установената непрецизност не обуславя незаконосъобразност на НП само на
това основание, но същото е индивидуален административен акт, който
подлежи на обжалване по реда на АПК. При неуказан срок за оспорване,
какъвто е случая, приложима е нормата на чл. 140, ал.1 АПК – когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано
пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за
обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случаят, предписанието е
връчено на жалбоподателя на 21.11.2019г., зачитайки правилата на чл. 140,
ал.1 АПК, след като срока за обжалване не е посочен, то този срок е два
месеца. Липсват доказателства жалбоподателя да е обжалвал предписанието,
в тази връзка са изложени съображения във възражението от жалбоподателя
по акта, както и обсъдени в НП, че : „При направена справка в сайта на АС -
Пловдив е установено, че с Определение № 583/29.04.2020г. е оставена без
разглеждане жалбата на „Б.“ ЕАД и същото е влязло в сила на 07.08.2020г.“,
но от страните не са представени никакви доказателства, поради което, съдът
приема, че липсват данни за обжалването му. Срокът за обжалване на
предписанието е изтекъл на 21.01.2020 г., но АУАН № 143, въз основа на
който е издадено атакуваното Наказателно постановление № 15/14.01.2021г.
8
е издаден на 16.07.2020г., т.е. след изтичане на срока на обжалване на
даденото предписание, поради което към момента на издаване на АУАН №
143/16.07.2020г. предписанието е влязло в законна сила и подлежи на
изпълнение. В случая е безспорно доказано и не се спори, че даденото на
дружеството - жалбоподател предписание не е било оспорено от последния,
съответно – не е отменено по надлежния ред. Поради това, то е влязло в
законна сила и е станало задължително за посоченото като негов изпълнител,
лице. Влизането в сила на предписанието определя неговата задължителност
за субекта, към който е отправено и преклудира възможността да бъдат
направени възражения досежно правилността и законосъобразността на
предписанието в хода на последвалото административнонаказателно
производство. Доколко са били налице предпоставките за издаване на
предписанието, доколко същото е законосъобразно, би имало значение в
случай, че жалбоподателя е обжалвал същото по реда на АПК, но
законосъобразността му не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална възможност да
извършва преценка доколко законосъобразно е даденото предписание, тъй
като наказаното лице е разполагало с друг специален ред, по който да го
атакува. Жалбоподателят не се е възползвал от тази законова възможност и не
е оспорил законосъобразността на предписанието. От друга страна дори и да
се предположи, че жалбоподателя е обжалвал предписанието, и отразеното в
НП е вярно, че с Определение № 583/29.04.2020г. на АдмС – Пловдив /не е
възможна по системата служебна справка/ е оставена без разглеждане
жалбата на „Б.“ ЕАД и същото е влязло в сила на 07.08.2020г., атакуваното
НП е издадено на 14.01.2021г. след постановяване на съдебния акт. В случаят,
изпълнителното деяние, осъществяващо състав на чл. 166, т.3 от ЗООС, е
неизпълнение на дадено с индивидуален административен акт предписание,
което е влязло в законна сила. Неизпълнение на задължително предписание
представлява формално нарушение, фактическият състав включва
установяване на факта на неизпълнение на предписанието. Поради това,
безспорно установено е административно нарушение, свеждащо се до
неизпълнение на дадено задължително предписание, обективирано в
констативен протокол № СМ-458/15.11.2019г., в който изрично е дадено
предписание, да се демонтира конструкция на ферма за аквакултури -
плаваща садкова база-несамоходен понтон от садки, собственост на „Б.“ ЕАД
9
от акваторията на язовир „Въча“, намираща се на източен бряг на язовира, на
разстояние над 1500 м. от язовирната стена, в землище на с. Ос., общ. Д., обл.
См., южно от местността „Ос. дере“, на около 150м. от главен път Кр.-Д. и да
се отстрани от акваторията на язовир „Въча“ от „Б.“ ЕАД“, представлявано от
Б. М., със срок до 15.01.2020 г. Осъществяването му е доказано по несъмнен
начин, което предопределя извод за законосъобразност на НП. Това се
установи, както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани в
хода на делото. За настоящото производство от определящо значение е
обстоятелството, че предписанията дадени от контролните органи не са
изпълнени. Само с факта на неизпълнение на дадените предписания,
жалбоподателя реализира административно нарушение по чл. 166, т.3 от
ЗООС във връзка с чл. 165, ал.2 от ЗООС, уреждаща едно дължимо
поведение, при неизпълнението на което се нарушават законови разпоредби и
само с горната констатация се доказва осъществен състав на административно
нарушение.
Съдът приема, че правилно е определена и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която на
жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл. 166, т.3 от ЗООС, по силата
на тази правна норма във връзка с чл. 165, ал.2 от ЗООС се наказват с
имуществена санкция от 2000 до 20000 лв., юридическото лице или
едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител
извърши нарушение по чл.165, ал. 1 от ЗООС, независимо от това дали
контролният орган може да установи самоличността на работника или
служителя, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица. Правилно наказващия орган е
определил вида на наложеното наказание "имуществена санкция", предвидена
за нарушение, извършено от юридическото лице, каквото е дружеството –
жалбоподател. Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 2000
лв., като същият е в законоустановения минимум, предвиден в чл.166, т.3 от
ЗООС, във връзка с чл. 165, ал.2 от ЗООС, поради което и размера е
определен при съобразяване с правилата на чл. 27, ал.2 ЗАНН.
10
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което
следва на основание чл.63 от ЗАНН да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да
бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр.
с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че
следва да се определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита
в размер от 100 лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално
представителство, въпреки, че е от двама юрисконсулти, осъществено в едно
съдебно заседание.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
15/14.01.2021г., издадено от В. Ив. Ч.- Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БД „ИБР“/-гр. Пловдив, с което на „Б.“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пл., п.к. 40*, обл.
Пл., район С., бул. М. № *, представлявано от Б. К. М., за нарушение на
чл.155 ал.2, предл. второ, във връзка с чл.166 т.3 от Закона за опазване на
околната среда му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пл., п.к. 40*, обл. Пл., район С., бул. М. № *,
представлявано от Б. К. М. ДА ЗАПЛАТИ на Басейнова дирекция,
„Източнобеломорски район“, Пловдив към Министерство на околната среда и
11
водите, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Смолянски административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението
му до страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12