Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260289
29.04.2022 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15473 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано е по искова молба на „Мого България“ ООД, ЕИК ********* против А.Н.Т.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с вр. чл. 342, ал. 2, вр. с
чл. 345 ТЗ; чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността от *****
г., с предадено МПС марка „С.“, модел „И.“,
с ДК № ****, съгласно приемо-предавателен протокол от **** г. Първоначалните
разходи и договорената първоначална вноска били прихванати срещу задължението
за заплащане на продажна цена със Споразумение за прихващане от *** г. Размерът
на финансирането била сумата от 2730 лева, при уговорена лихва от 39,60%,
месени вноски от 99.72 лева и краен падеж: 10.03.2024 г.
Плащанията били
преустановени на 10.08.2018 г., след което с връчено известие договорът бил
развален от **** г., а лизингованата вещ иззета на 21.06.2020 г.
Твърди да има
неплатени суми по договора, както следва: 235.51
лева - главница по вноски за периода 10.08.2018 г. - 25.11.2019 г.; 1409.86 лева - лихва по вноски за
периода 10.08.2018 г. - 25.11.2019 г.; 41.41
лева - неустойка за забава по чл.15.1 ОУ за периода 10.07.2018 г. -
25.11.2019 г; 299.16 лева -
неустойка по чл.15.5 ОУ /три мес. вноски/- за прекратяване на договора по вина
на ответника; 220.32 лева- разходи
за данъчни задължения за 2018 г. и 2019 г. /чл.8.6, вр. с чл. 8.7.4 ОУ/ и 144.13 лева – разходи за платени
застрахователни премии по чл. 8.6 вр. с чл. 8.7.5 ОУ.. Моли за уважаването им,
ведно със законна лихва. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите писмени
доказателства се установи, че между страните е сключен договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от ***
г., при Общи условия, по силата на който на ответника е предоставен, лек
автомобил марка и модел С. И. с рег. № ****. Била е уговорена възнаградителна
лихва и е посочен ГПР. От приложения по делото приемо-предавателен протокол,
безспорно се установи, че лизинговата вещ е предадена на ответника на същата
дата, като за последния е възникнало задължението да заплаща посочените в погасителния
план лизингови вноски в размер на 99.72 лева на месец.
Разпоредбата
на чл. 342, ал. 2 ТЗ урежда договора за финансов лизинг, като особен
вид инвестиционен кредит. При този финансов лизинг общата стойност на
лизинговите вноски, дължими от конкретен лизингополучател, се изчислява така,
че да покрива цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните
разноски, а също така и печалбата й.
По отношение на
договора за лизинг, сключен с ответника, в качеството им на физически лица /по
делото не се твърди или доказва автомобилът да е бил предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност/, последния има качеството
"потребител" по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/. Поради
горното приложение намират разпоредбите на ЗЗП и тези на ЗПК, съгласно чл. 3,
ал. 3 от последния.
От приетата по
делото ССЕ, която съдът кредитора, се установява, че ответникът е платил
първите 4 погасителни вноски и частично стойността за застрахова „Гражданска
отговорност“. До твърдения момент на прекратяване на правоотношението според
експертизата е налице непогасена главницата в размер на 235.51 лева и лихва в
размер на 1409.86 лева и двете за периода от 10.08.2018 г. до 25.11.2019 г. От
страна на ответника не са въведени възражения за недействителност на така
постигнатите договорености и такава не се констатира и от съда въз основа на
представените доказателства. Поради това предявените искове за главница и лихва
са основателни и следва да бъдат уважени. Сумите се дължат независимо от това
дали е настъпило твърдяното разваляне на договора, защото вноските по лизинга
са свързани с предоставеното на страната ползване, което е установява с
предаването на вещта.
Относно неустойката
за забава:
Същата е уредена в
разпоредбата на чл. 15.1 от ОУ и е в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД
върху непогасената сума. Съгласно приетата по делото ССЕ за процесния период,
включващ и установеното забавено плащане на 4-та вноска с падеж 10.07.2019 г.,
размерът възлиза на 14.11 лева. До тази сума претенцията е основателна, а за
разликата до претендираните 41.41 лева следва да бъде отхвърлена.
Относно неустойката
за прекратяване на договора:
Според чл. 15.5 от
ОУ при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи
неустойка в размер на 3 лизингови вноски.
Неустойката всъщност е равна на цената на самата
услуга за периода като по този начин позволява на доставчика да получи възнаграждение,
независимо от това, че след развалянето на правоотношението вече не предоставя
услугата. Клаузата не държи сметка за
обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края, дължимото обезщетение е едно и също.
Реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката,
която потребителят трябва за плати.
Поради това, съдът
намира, че това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т.
5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр.
100 от 2019г.).
Ето защо тази
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските
за данъци и застраховка:
Съгласно чл. 8.7
във във вр. с т. 4 и т. 5 от ОУ лизингополучателят е длъжен да възстанови на
лизингодателя пълния размер на платените данъци и такси, както и разноските
направени във връзка със застраховането на лизинговия актив. От приетата ССЕ се
установява издаването на фактури за тези разходи от ищеца. Реално плащане обаче
се доказва само за сумата от 116.53 лева за 2019 г., съгласно приложеното
платежно нареждане към Р. И. Приетата ССЕ не установява плащане на данъка за
2018 г., защото е посочено единствено издаването на фактура от ищеца, но е и
конкретно погасяване на това задължение.
Не се доказва и
плащането на застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото не са представени доказателства за наличието на такова правоотношение
за лизинговия автомобил. Налице са доказателства за плащания на суми към
застрахователен брокер, но не и за предмет и период на правоотношението, по
което за извършени.
Ето защо тази
претенция следва да бъде уважена за сумата от 116.53 лева данък МПС за 2019 и
да се отхвърли за останалите суми.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за ДТ в размер на 139.39 лева и 181.33
лева за юрисконсултско възнаграждение и ССЕ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Амиго Финанс“ ЕООД, с предишно наименование „Мого България“ ООД, ЕИК ********* сумата от 235.51 лева- главница по
лизингови вноски за периода от 10.08.2018 г. до 25.11.2019 г. по договор за
финансов лизинг от **** г.; 1409.86 лева-
лихва по лизингови вноски за периода от 10.08.2018 г. до 25.11.2019 г.; 14.11 лева- неустойка за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 25.11.2019 г. и
116.53 лева- разходи за платени данъчни задължения за МПС за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на исковата молба в съда на **** г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за неустойка за забава за разликата НАД
14.11 лева ДО 41.41 лева; претенцията за неустойка за прекратяване на договор
за лизинг в размер на 299.16 лева;
претенцията за разходи за платени данъчни задължения за разликата НАД 116.53 лева ДО 220.31 лева и претенцията за платени разходи за
застрахователни премии за сумата от 144.13
лева.
ОСЪЖДА А.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Амиго Финанс“ ЕООД, с предишно наименование „Мого България“ ООД сумата от 139.39 лева за държавни такси и сумата от 181.33 лева за юрисконсултско възнаграждения и ССЕ,
съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка, ***: ******.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала!
Т.А.