№ 34621
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110163482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Р. Г. З. дължи на
ищеца Ц. Н. П. сумата 750 лева – дължимо възнаграждение по споразумение от
07.02.2023 г.; сумата 4250 лева – разходи за ангажиране на правоспособни лица
за изготвяне на тъжба срещу Б А по споразумение от 07.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 16315/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 20.01.2023 г. между страните е сключен договор за
цесия, по силата на който ответницата прехвърля на ищеца свое вземане срещу Б
А в размер на 60 хил. лева. Претендираните в настоящото производство парични
вземания произтичат от споразумение от 07.02.2023 г., сключено между
страните, по силата на което ищецът се задължил след събиране от Б А на
сумата, предмет на договора за цесия, да възстанови на ответницата сумата от
30000 лева, а последната от своя страна се задължила да предостави всички
документи и информация относно предмета на договора за цесия (относно
предоставената от нея на Б А сума в размер на 60 хил. лева), като при разваляне
на договора от страна на ответницата същата дължала направените от ищеца
разходи по изпълнение на договора за цесия. Твърди се, че сумата от 750,00 лева
представлява дължимото на ищеца възнаграждение по силата на посоченото
споразумение, а сумата от 4250,00 лева – сторени от ищеца разходи за
ангажиране на правоспособни лица за изготвяне на тъжба срещу Б А, дължими
му на осн. чл. 2, ал. 2 от същото споразумение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за цесия,
както и че действието му е прекратено с едностранно изявление от неина страна.
В тази връзка излага обстоятелства, при които е сключен и прекратен договорът,
а именно през 2020 г. предоставила на сина си Б З сумата общо 50 хил. евро за
закупуване на автомобили от Австрия и да започне свой бизнес. Синът й имал
уговорка с негов познат – третото лице Б А, да отидат заедно за закупуването им.
Същите заминали на 09.02.2020 г. и се върнали след около седмица без да купят
нищо. Месец-два след завръщането им от сина си узнала, че е дал
1
предоставените му пари на Б А, за да отиде отново в Австрия за закупуване на
автомобили. Твърди, че синът й починал на 14.02.2021 г., след което
неколкократно се опитала да се свърже с А, който първоначално твърдял, че е
закупил автомобилите, но не са докарани от Австрия, но впоследствие спрял да
отговаря на обажданията й, а накрая отрекъл да й дължи каквито и да е суми.
Познат на ответницата я запознал с ищеца, който й заявил, че е компетентен и
може да й помогне да си върне парите. Посочил, че извършеното от А
представлява измама, че има законен начин да се сдобият с личните данни на
същия и че ще напише жалба срещу него, която да подадат в Прокуратурата.
Твърди, че ищецът П. звучал убедително, използвал непозната за нея юридическа
терминология и тя останала с впечатлението, че той е адвокат. Ищецът уверил
ответницата, че има законен начин да й върнат цялата сума, а за свършената
работа ответницата ще му плати половината от нея. Твърди, че тъй като все още
била в стрес от загубата на сина си, се съгласила с предложението на ищеца.
След това между страните били проведени няколко срещи и ищецът винаги й
обяснявал, че може да отиде на удобно за нея място, като никога не е ставало
дума тя да отиде в офис на същия. На втората им среща, ищецът й показал
разпечатки на снимки на Б А и личните му данни. Твърди, че на 20.01.2023 г. се
състояла нова среща между страните, на която ищецът й заявил, че е подготвил
договор, който да подпишат. Твърди, че това е договор за цесия, с който
ответницата се задължава да прехвърли на ищеца сумата от 30 хил. лева до
30.03.2023 г., като последният я е уверил, че до посочената дата делото ще
приключи. Твърди, че ищецът не й предоставил екземпляр от договора за цесия,
като и обещал, че ще й даде такъв по-късно, но й предоставил изготвена тъжба
до Прокуратурата срещу Б А. Сочи, че в предадената й тъжба ищецът не
фигурирал като неин пълномощник, като страните не били подписали и договор
за правна защита и съдействие. Твърди, че след като се прибрала у дома,
обмислила случилото се и осъзнала, че няма как делото да приключи до
30.03.2023 г. Отделно от това била силно притеснена от една от клаузите в
договора, предвиждаща, че при неизпълнение от нейна страна същата отговаря с
цялото си имущество. На следващия ден се свързала с ищеца, като му споделила
за притесненията си, а същият заявил, че ще подготви анекс към договора и
сумата от 30 хил. лева ще му бъде изплатена в 14-дневен срок след като
ответницата получи сумата от А. Твърди, че страните се срещнали и подписали
анекс. Твърди, че на 31.01.2024 г. заявила на ищеца, че иска да прекрати
договорните си отношения с него, който първоначално се съгласил и й заявил, че
му дължи сумата от 750,00 лева за труда му и сторените от него разходи, но
впоследствие казал, че всички разходи възлизат на сумата от 5000,00 лева.
Твърди, че въпреки многократните й настоявания ищецът не й предоставил
екземпляр от договора за цесия и анекса към него. Твърди, че е сключила
договора за цесия, тъй като била въведена в заблуждение от ищеца, че същият е
лице с юридическо образование и правоспособност, а през м.02.2023 г. е
поискала разваляне на договора, тъй като установила, че ищецът няма
юридическа правоспособност. Оспорва твърдението, че дължи сумата в общ
размер на 5000 лева, като твърди, че не знае как е формулирана същата и какви
разходи включва. Твърди, че е подала предоставената й от ищеца тъжба, по която
е била образувана пр.пр. № 6052/2023 г. по описа на СРП и бил постановен отказ
за образуване на досъдебно производство. Оспорва твърдението, че дължи
сумата от 750 лева, тъй като за изготвянето на тъжбата не била уговаряна
заплащането на такава сума.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: ищецът
извежда спорното материално право от сключен между страните договор –
споразумение за прекратяване (разваляне) на договор за цесия и трябва да
докаже, че между него и ответницата е сключено споразумение от 07.02.2023 г.,
2
въз основа на което ответницата е поела задължение да му заплати
претендираните парични вземания- възнаграждение и разходи по чл. 2, ал. 2 от
споразумението за ангажиране на правоспособни лица за изготвяне на тъжба
срещу Б А, както и настъпване на тяхната изискуемост, за които обстоятелства
се указва, че не сочи доказателства. При установяването тези обстоятелства
ответницата следва да докаже, че е погасила паричните вземания, за което се
указва, че не сочи доказателства. Ответникът трябва да докаже, че е била
подведена от ищеца да сключи договора за цесия чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, че е лице с юридическо образование и правоспособност по
изложените в отговора твърдения.
За правилното решаване на спора съдът намира, че следва да бъде
уважено искането на ответницата по чл. 186 и чл. 190 от ГПК, и да се приложи
постъпилото ч.гр.дело.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч. гр. дело № 16315/2023 г. по описа на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ищецът в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да представи намиращия се в негово
държане документ - сключен с ответницата договор за цесия от 20.01.2023 г.,
ведно с анекс. При неизпълнение, на основание чл. 161 ГПК, с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за недоказани фактическите
твърдения на ищеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, съобразно
направеното с отговор на искова молба в т. 1 доказателствено искане, на
основание чл. 186 от ГПК, като ПРИ получаване ДА се таксува по ТДТГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
3
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2024 година от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4