№ 273
гр. ****, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20233130101214 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Г. Р. с ЕГН
**********, адрес **** срещу Н. Г. Р. с ЕГН **********, адрес **** и Г. К. Г.
с ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 34 от ЗС за делба на дворно
място, представляващо УПИ XVI-**** в **** по кадастрално-регулационния
план на **** с площ от 899 кв.м. и граници по скица УПИ XV от ****, улица,
УПИ XVII от ****, УПИ III от ****, УПИ IV от ****, ведно с построените в
него жилищна сграда с площ от 129 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., навес с
оградни стени с площ 80 кв.м. и гараж с площ от 26 кв.м.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в исковата молба и уточняващите я:
Страните са съсобственици на описаните имоти.
С НА ****, том III, дело № 938/1966 г. р. Г. Р. – дядо по бащина линия на
ищцата и на ответника Н. Г. Р., бил признат за собственик по наследство и
давностно владение на къща, кухня и навес с дворно място от 990 кв.м.,
парцел V-**** по плана на **** и дворно място от 1060 кв.м., представляващо
парцел XIV-**** по плана на селото.
С НА ****, том I, дело № 90/10.02.1967 г. р. Г. Р. дарил на баща им ****
Р. Г. празно дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо парцел XIV-****
на ****.
С НА № 9, том II, дело № 788/20.10.1995 г. **** Р. Г. бил признат за
собственик на 42 кв.м. дворно място, отнети от имот пл. № 273 по плана на
**** и на 52 кв.м. дворно място, отнети от имот пл. № 272 по плана на ****,
които се придали по регулация към парцел № XVI-****, ****.
На 10.06.2009 г. **** Р. Г. починал. Оставил наследници ищцата Р. Г. Р. и
1
ответниците Н. Г. Р. – син и Г. К. Г. – съпруга.
С НА ****, том XII, вх. Рег. № 4057/13.10.2014 г. Г. К. Г. продала на Н. Г.
Р. 4/6 ид.ч. от дворно място, находящо се в ****, с площ от 900 кв.м.,
съставляващо УПИ № XVI-**** в ****, ведно с 4/6 ид.ч. от построената в
дворното място жилищна сграда с площ от 129 кв.м.
Ищцата твърди, че до смъртта на **** Р. Г. единствено той е притежавал
правото на собственост върху дворното място, като го е придобил по дарение.
След неговата смърт, наследниците наследили по 1/3 ид.ч.
Ищцата твърди, че жилищната сграда и двата описани гаража
представляват самостоятелни обекти на право на собственост. Сградите в
дворното място били построени по време на брака между **** Р. Г. и
ответницата Г. К. Г.. След смъртта на **** Р. Г. всеки от наследниците му е
придобил по 1/3 ид.ч. от неговата ½ ид.ч. или Г. К. Г. притежава 4/6 ид.ч. от
сградите, а Р. Г. Р. и Н. Г. Р. – по 1/6 ид.ч.
Отправя се искане за извършване на съдебна делба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали писмени
отговори.
Ответникът Н. Г. Р. оспорва наличието на съсобственост с ищцата.
Твърди, че през 2010 г. с ищцата се разбрали нейната част от имота да остане
за него, тъй като той помагал житейски и финансово. Разбрали се той да
гледа майка им, за което да получи нейния дял.
От 2010 г. ищцата рядко посещавала имота, на гости, за да се видят, като
през последните години трайно живее в чужбина, рядко се прибира и не ги
посещава. Ответникът посочва, че повече от десет години счита, че
отношенията им са уредени и той е единствен собственик на имота. Прави
възражение за придобиване по давност на идеалната част, припадаща се на
ищцата, като счита, че е придобил правото на собственост, осъществявайки
необезпокоявано и явно владение от 2010 г. до настоящия момент, което било
известно за ищцата и на което тя не се е противопоставяла.
На следващо място оспорва претендираните от ищцата квоти в
съсобствеността. Счита, че следва да бъдат 1/6 ид.ч. от дворното място и от
сградите за ищцата и 5/6 ид.ч. за него. Твърди, че дори при извършване на
сделката през 2014 г, с която майка му му прехвърлила собственост, квотите
да са били изчислени погрешно от нотариуса, то той се е считал за собственик
и е придобил имота на годно правно основание, без да познава порока на
сделката, което му давало правото да ползва кратката придобивна давност.
Моли за отхвърляне на иска.
Ответникът Г. К. Г. счита предявения иск за недопустим и
неоснователен. Счита, че няма отношение по въпроса за собствеността на
имота, тъй като притежава ограничено право на ползване.
В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за
установено следното от фактическа страна:
2
С нотариален акт ****, том III, дело № 938/22.11.1966 г. на **** р. Г. Р. е
признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот,
находящ се в **** – къща, кухня и навес с дворно място от 990 кв.м., парцел
V-**** по плана на селото, при съседи И. Г. К., И. К. Д. и парцел XIV-44 и
улица, както и дворно място от 1060 кв.м., парцел XIV-**** по плана на
селото.
С нотариален акт ****, том I, дело № 90/10.02.1967 г. на **** р. Г. Р. е
дарил на **** Р. Р. собствения си имот, представляващ празно дворно място,
находящо се в **** с площ 700 кв.м., при граници **** Г. Р., р. Г. Р., А. Д. Д.,
И. К. Д. и улица, съставляващо парцел XIV-**** по плана на селото.
С нотариален ****, том II, дело № 788/20.10.1995 г. на ПРС **** Р. Г. е
признат за собственик на 42 кв.м. дворно място, което се отнема от имот пл. №
273 по плана на **** на И. К. Д. и се придава към парцел XVI-**** в **** по
плана на селото, собственост на **** Р. Г., както и на 52 кв.м. дворно място,
което се отнема от имот пл. № 272 по плана на ****, собственост на
наследници на К. В. А. и се придава към парцел XVI-**** в **** по плана на
селото, собственост на **** Р. Г..
С нотариален акт № 85, том IV, рег. № 2822, дело № 634/10.10.2014 г.,
вписан в Служба по вписванията-**** под акт ****, том XII, дв.вх.рег. №
4551/13.10.2014 г. Г. К. Г. продава на Н. Г. Р. 4/6 ид.ч. от дворно място,
находящо се в **** с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ XVI-**** в ****
по плана на селото, ведно с 4/6 ид.ч. от построената в това дворно място
жилищна сграда с площ 129 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка.
От удостоверение за наследници № 59/21.08.2023 г., издадено от
длъжностно лице при ****, се установява, че р. Г. Р., починал на 11.10.1989 г.,
за което е съставен Акт за смърт № 0018/11.10.1989 г. в ****, е оставил
наследници Н. С. Р. – съпруга, починала на 12.06.1995 г.; наследници на ****
Р. Г. – син и наследници на Й. Р. Г. – син.
От удостоверение за наследници № 58/21.08.2023 г., издадено от
длъжностно лице при ****, се установява, че **** Р. Г., починал на 10.06.2009
г., за което е съставен Акт за смърт № 0013/11.06.2009 г. в ****, е оставил
наследници Г. К. Г. – съпруга; Р. Г. Р. – дъщеря и Н. Г. Р. – син.
Не е спорно между страните и е представена нотариално заверена
декларация, че имената **** Р. Р. и **** Р. Г. са имена на едно и също лице,
поради което съдът счита за установено това обстоятелство.
Между страните не се спори и съдът приема за установено и
обстоятелството, че сградите, построени в процесния имот – жилищна сграда
с площ от 129 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с площ 80
кв.м. и гараж с площ от 26 кв.м., са изградени от и по време на сключения брак
между **** Р. Г. и Г. К. Г..
От изготвената, приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установява, че за **** са изработвани два плана – Указ № 283/15.07.1927 г. –
улична регулация и Заповед № 4885/11.12.1933 – дворищна регулация, и втори
– одобреният и в сила към настоящия момент кадастрално-регулационен план
– Заповед № 3223/01.08.1969 г. Вещото лице е установило съвпадение на
3
описания в горепосочените документи за собственост парцел XIV-**** по
КРП на селото и парцел/УПИ XVI-****, **** по плана на селото, както и
ползването на място, като изчислена графически площта е 899 кв.м.
Регулационните граници на УПИ XVI-**** попадат в границите на стария
парцел XIV-44.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Й. И. Д., който заявява, че
живее в **** повече от десет години и е съсед на ответниците. Не познава
ищцата и не я е виждал. Имотът, в който живеят ответниците описва като
къща с приземен етаж и два надземни, лятна кухня, лятно барбекю, стопански
сгради, двор около 900-1000 кв.м. Н. имал и друг имот. Посочва, че преди три
години ответникът Н. Г. Р. направил основен ремонт на къщата. Свидетелят
заявява, че му е известно, че къщата е наследствена и затова когато Н.
започнал да ремонтира, го попитал дали е уредил въпроса със сестра си. Н. му
отговорил, че сестра му му дължи доста пари, който е давал в заем, които не
му върнала и му казала, че къщата остава за него. Сочи, че не знае дали Н.
поддържа връзка със сестра си.
По искане на ответника е разпитан и свидетелят Й. Т. Л., който посочва,
че през целия си живот е живял в **** и познава страните и покойният **** Р.
Г., баща на Н. и Р.. Спорният имот описва с площ около един декар с
изградени в него гараж, стопански постройки, барбекю и къща, в която живее
ответникът Н. със семейството си и майка си – ответницата Г.. Съседният
имот също бил на Н. и в него отглеждал животни. Заявява, че познава ищцата
Р., но не я е виждал повече от петнадесет години, за последно около 2008-2009
г. Не му е известно тя да поддържа връзка с брат си Н. и с майка си Г.. Заявява,
че през годините Н. му е споделял, че къщата е негова, защото родителите му
постоянно давали пари на сестра му, тя ще живее отделно, а той ще се грижи
за родителите си и къщата ще остане за него, както и че затова прави ремонт.
Сочи, че е чувал и от ответницата Г., че къщата е на Н., защото той ще я гледа,
но не знае да са имали други уговорки. Свидетелят останал с впечатлението,
че ищцата Р. знае за това, защото ответниците му споделили, че са давали
пари за някакви неуредени между тях неща.
Свидетелят Д. Я. Н., разпитана по искане на ищцата, съпруга на сина ,
заявява, че е посещавала имота често от 2009 г. до 2023 г. В него живеят
ответниците. Описва имота като дворно място с построени къща на два етажа,
лятна кухня, външна тоалетна. Сочи, че ищцата работи в **** от 2009-2010 г.
и се прибира в **** два пъти годишно като за част от това време отсяда при
тях, а през другото време в къщата в **** при майка си и брат си. През
периода 2009-2023 г., през който свидетелката е ходила в имота, ищцата също
го е посещавала. През 2023 г. ищцата разбрала, че брат Н. си е прехвърлил
друг имот на негово име и я лишил от нейната част. Свидетелката заявява, че
Р. и Н. имали уговорка за двата имота – Н. да прехвърли своята част от единия
от имотите на Р., а тя своята част от процесния – на Н.. За тази уговорка се
говорило на много семейни събирания от ответниците Г. и Н.. Когато ищцата
събрала пари за ремонт на старата къща, от която според уговорката трябвало
да придобие частите на брат си, разбрала, че това няма да се случи и затова
завела дело. Свидетелката сочи, че не е чувала Р. да дължи пари на брат си.
4
По искане на ищцата е разпитан и свидетелят Я. И. Р., баща на св. Д. Я.
Н.. Той заявява, че от 2012-2013 г. е посещавал имота на Р. често. Описва го
като двор с площ повече от два декара, две къщи, битовка и стопански
постройки. Едната от къщите била обещана на Р. от баща като за това се
говорело на семейните събирания. Ответникът Н. предлагал на сина на Р. да
започва да строи. Ищцата заминала за ****, за да спечели пари и да
възстанови къщата, която възприемала като бащина. Свидетелят посочва, че
на семейните събирания са обсъждали, че между Р. и Н. има споразумение тя
да не иска част от къщата, в която той живее, а старата да остане за Р.. Не е
чувал Н. да възразява, че къщата е само негова. Р. се отказала да прави ремонт
на старата къща през месец август 2023 г. Тогава свидетелят я закарал до
имота. Тя се скарала с Н. – той я изгонил и казал, че той се е грижил за
всичко през годините и тя „няма пръст там“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение,
съдът счита следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, съгласно която
разпоредба всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се
установи налице ли е съсобственост, по отношение на кои имоти, между кои
лица и при какви квоти като всяка страна следва да докаже правата си в
съсобствеността.
По делото се установи безспорно и страните не спорят, че наследник на
р. Г. Р. е баща им и техен наследодател **** Р. Г. (идентични имена с **** Р.
Р.) и че р. Г. Р. е дарил на **** Р. Г. дворното място, находящо се в ****,
съставляващо парцел XIV-**** по плана на селото. Не спорят също, а и се
установява от изготвената експертиза, че е налице съвпадение между дарения
имот с процесния – регулационните граници на УПИ XVI-**** попадат в
границите на стария парцел XIV-44.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин обстоятелството, че общият на страните
наследодател **** Р. Г. е придобил в лична собственост чрез дарение
процесното дворно място от своя баща – р. Г. Р.. След смъртта на **** Р. Г. на
10.06.2009 г. процесното дворно място е съсобствено между наследниците му
Г. К. Г. – съпруга; Р. Г. Р. – дъщеря и Н. Г. Р., при равни квоти – за всеки по 1/3
ид.ч.
Със смъртта на **** Р. Г. съпружеската имуществена общност с Г. К. Г.
върху построените в имота по време на брака им сгради е прекратена.
Съобразно действалите норми дяловете на съпрузите са равни – преживялата
съпруга е собственик на 1/2 ид.ч., а останалата 1/2 ид.ч. е наследствена при
равни квоти между наследниците на **** Р. Г., или за съпругата Г. К. Г. общо
4/6 ид.ч., за Р. Г. Р. (дъщеря) 1/6 ид.ч., за Н. Г. Р. (син) 1/6 ид.ч.
Предвид установеното, съдът счита, че със сделката, сключена през 2014
5
г., ответникът Н. Г. Р. е придобил частите от процесните дворно място и
сгради, които е притежавал праводателя му Г. К. Г. – 1/3 ид.ч. от дворното
място и 4/6 ид.ч. от сградите, доколкото никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам притежава. Поради това, с разпореждането Г. К. Г. е
прехвърлила валидно само своите идеални части.
Така Р. Г. Р. е собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на 1/6 ид.ч. от
построените в него сгради, а Н. Г. Р. е собственик на 2/3 ид.ч. от дворното
място и на 5/6 ид.ч. от построените в него сгради. Г. К. Г. няма права върху
собствеността.
Ответникът Н. Г. Р. е направил възражение за придобиване на
процесните недвижими имоти по давност въз основа на владение,
осъществявано в периода от 2010 г. до предявяване на исковата молба. За да
бъде основателно, е необходимо по категоричен начин да бъде установено, че
е упражнявал фактическата власт върху целите имоти в посочения период
като ги е владял като свои. Следва да е доказано, че владението е
осъществявано явно и че намерението да свои вещта за себе си е било
противопоставено на и е достигнало до другия съсобственик на имота – Р. Г.
Р..
В настоящия случай съдът счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че Н. Г. Р. е отрекъл владението на наследника
Р. Г. Р. и че е противопоставил осъществяваното от него владение за себе си
за посочения период. От свидетелските показания на свидетелите, разпитани
по искане на ответника, в чиято тежест е да докаже тези обстоятелства, не се
установява недвусмислено демонстриране пред ищцата, че ответникът е
установил владение върху имота само за себе си. Те споделят, че предполагат,
че страните са уредили отношенията си, понеже ответникът така им е казал.
Докато свидетелите, разпитани по искане на ищцата, споделят своите лични
възприятия за отношенията между страните. От тях се установява по
безспорен според настоящия състав начин, че до 2023 г. Р. Г. Р. е посещавала
ежегодно имотите. Страните са възприемали имотите като наследствени и Н.
Г. Р. е ползвал целите имоти, но е бил владелец на своите части и държател на
частите на втория наследник съсобственик като уговорката помежду им е
била да си разделят тези съсобствени между тях имоти.
Сам фактът на ползване на целия имот от един от съсобствениците не
означава, че той е установил владение за себе си. Този съсобственик следва да
демонстрира явно и категорично, че е променил държането на чуждите части
от имотите във владение за себе си и това обективно да достигне до другия
собственик. Действие по извършване на ремонти и подобряване на имота
също не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение
върху чужда собственост, доколкото са действия по поддръжка на съсобствена
вещ от един от съсобствениците . Твърдения за извършени действия по отказ
от достъп не са направени, извличат се от показанията на свидетелите. Дори
да бяха направени, те са демонстрирани през 2023 г. От този момент до
предявяване на иска не е изтекъл изискуемият десетгодишен срок, обуславящ
основателността на възражението за придобиване по давност.
6
Предвид гореизложеното, съдът счита, че страните Р. и Н. са
съсобственици на процесните имоти и следва да бъде допусната делба при
квоти 1/3 ид.ч. за Р. Г. Р. от дворното място и 1/6 ид.ч. от построените в него
сгради, за Н. Г. Р. 2/3 ид.ч. от дворното място и 5/6 ид.ч. от построените в него
сгради. Г. К. Г. няма права върху съсобствената вещ и следва да бъде
изключена от делбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА на дворно място, представляващо УПИ XVI-****
в **** по кадастрално-регулационния план на **** с площ от 899 кв.м. и
граници по скица УПИ XV от ****, улица, УПИ XVII от ****, УПИ III от
****, УПИ IV от ****, ведно с построените в него жилищна сграда с площ от
129 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с площ 80 кв.м. и
гараж с площ от 26 кв.м., при квоти: за Р. Г. Р. с ЕГН ********** 1/3 ид.ч. от
дворното място и 1/6 ид.ч. от построените в него сгради, за Н. Г. Р. с ЕГН
********** 2/3 ид.ч. от дворното място и 5/6 ид.ч. от построените в него
сгради, на осн. чл. 34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА от делбата Г. К. Г. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7