ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2571
Бургас,
11.10.2023 г.
Административният съд - Бургас - XVIII-ти
състав, в закрито заседание на единадесети
октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
МАРИНА НИКОЛОВА |
Като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА
административно дело № 20237040701867 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба /вх. № 12592/29.08.2023 год. по описа на Върховен административен съд/ от „Л. Н. Б.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8104, вписано в регистъра на
търговските дружества при Агенцията по вписванията с ЕИК: *********,
представлявано от Председателя на Управителния съвет Е. М., чрез адв. А. Б. В.
- САК срещу Решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Р. България.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение носи всички белези на
индивидуален административен акт и за дружеството е налице интерес за
обжалване, тъй като с Решението са засегнати права и законни интереси на
жалбоподателя, а именно: прекратява се Договор за предоставяне на концесия
върху пристанищен терминал „Росенец“ - част от Пристанище за обществен
транспорт с национално значение - Бургас; на дружеството е указано, че следва
да преустанови експлоатация на пристанищния терминал и в тридесетдневен срок да
предаде обекта. С оглед изложеното е прието, че обжалваният акт води до
неблагоприятни последици за дружеството. Посочени са и конкретни основанията за
оспорването на акта - чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК, а именно: липса на мотиви,
тежки нарушения на предписаната форма в чл.59 ал.2 на АПК – липса на посочени
фактически и правни основания за издаването му и нарушение на процедурата.
С Определение № 9283/04.10.2023 год. по адм. дело № 7969/2023 год. по описа
на Върховен административен съд, делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Бургас.
Съдът, като взе предвид приложените писмени доказателства и съдържанието на
оспореното Решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Р. България,
намира следното от фактическа страна:
Пристанищен терминал „Росенец” е териториално обособена зона от пристанище
за обществен транспорт - Бургас, намиращ се в град Бургас, Лесопарк „Росенец”,
местност „Отманли” и се състои от: (а) оперативна зона (т. е. зона,
предназначена за извършване на товаро-разтоварни дейности), която е публична
държавна собственост и (б) зона за съхранение на товарите, която е собственост
на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.
Договорът за концесия с концесионер „Л. Н. Б.” АД е сключен на 12.05.2011
г. и е влязъл в сила на 30 юли 2011 г. Срокът на Договора за концесия е 35
години.
На 4 август 2023 год. в бр. 67 на „Държавен вестник“ е обнародвано
изменение и допълнение на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона
за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на
Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Съгласно текста на разпоредбата, възложените концесии по Закона за
концесиите до влизането в сила на този закон за осъществяване на дейности в
стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и
продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или
изнесени от Русия, на лица, попадащи в обхвата на член 5к от Регламент (ЕС) №
833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия,
дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L 229/1 от 31
юли 2014 г.) с неговите последващи изменения, се прекратяват в едноседмичен
срок.
След извършване на проверка на обстоятелството дали за съответния договор
са изпълнени предпоставките на Закона и установяване, че процесната концесия
попада в приложното поле, министър-председателят на Р.България е предложил
Министерския съвет да вземе решение за уведомяване на „Л. Н. Б.“ АД за
прекратяването на Договора за предоставяне на концесия върху пристанищен
терминал „Росенец“, част от пристанище за обществен транспорт с национално
значение - Бургас (Концесионния договор), на основание § 2, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните
мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна,
както и за уведомяване на дружеството за последиците от прекратяването.
Оспореното по настоящото дело Решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски
съвет на Р. България е със следното съдържание:
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:
1. „Л. Н. Б.“ АД - концесионер по Концесионния договор, да бъде уведомен за
прекратяването на възложената с договора концесия, считано от 15 август 2023
г., извършено с § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия,
дестабилизиращи положението в Украйна.
2. Министърът на транспорта и съобщенията да уведоми „Л.Н.Б.“ АД по реда,
определен с Концесионния договор, за настъпилото прекратяване на Концесионния
договор и за свързаното с това преустановяване на експлоатацията на
пристанищния терминал от дружеството, както и за приложимостта на член 11 от
Регламент № 833 спрямо прекратяването на концесията.
3. В 30-дневния срок по чл. 22, ал. 1 от Концесионния договор (считано от
датата на прекратяването на възложената концесия) „Л.Н.Б.“ АД да предаде обекта
на концесията на комисия, назначена от министъра на транспорта и съобщенията.
За предаването и приемането на обекта да се състави протокол, който да се
подпише от членовете на комисията.
4. Министърът на транспорта и съобщенията да уведоми областния управител за
извършеното приемане на обекта по т. 3 за отбелязване в Акт за държавна
собственост № 5027 от 8 юли 2010 г.
5. При отказ на „Л.Н.Б.“ АД да предаде обекта на концесията в срока по т. 3
министърът на транспорта и съобщенията да отправи мотивирано искане до
областния управител на област Бургас да издаде заповед за изземване на обекта
на концесията по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост.
6. В двуседмичен срок от отнемането на концесията (преустановяване
оперирането на пристанищния терминал от „Л.Н.Б.“ АД) по реда на т. 3 или 5,
Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на
съоръженията на обекта на концесията, като възлага на Държавно предприятие
„Пристанищна инфраструктура“ да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2,
т. 1 и 2 от ЗМПВВППРБ.
„Л.Н.Б.“ АД е уведомен за взетото Решение № 549 от 11.08.2023г. на
Министерски съвет на Р. България и е обжалвал същото с жалба вх. №
12592/29.08.2023 год. по описа на Върховен административен съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Принципно, правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието
на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната
допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159,
т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване на правото на оспорване, от
категорията на абсолютните е наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов
нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За извършване на
преценка дали един акт носи белезите на индивидуален административен акт от
съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта
волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те
определят правната същност на акта.
В настоящият случай, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
оспореното решение съставлява индивидуален административен акт, тъй като видно
от съдържанието на същото, Министерският съвет е взел решение за уведомяване на
страна по концесионен договор за прекратяването на възложената с договора
концесия, считано от 15 август 2023 г., извършено с § 2 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед
на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, както и е
уведомил адресата за последиците от това прекратяване.
Следователно, в случая оспореното Решение има само уведомителен,
информативен и насочващ характер, като същото няма разпоредителна част, с която
да се отричат или засягат права или законни интереси на жалбоподателя,
следователно Решението не съставлява годен за оспорване по административен ред
акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
съобразно критериите на чл.146 АПК. Като допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че е налице изначална липса на годен за оспорване по
съдебен ред акт, следва да се посочи и факта, че в Решението не е посочен срок
за обжалване, както и орган, пред когото подлежи на обжалване същото.
Съдът не споделя и посочения в жалбата аргумент, че за дружеството е налице
интерес за обжалване на гореспоменатия акт, тъй като с Решението са засегнати
права и законни интереси на жалбоподателя, а именно: прекратява се Договор за
предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Росенец“ - част от
Пристанище за обществен транспорт с национално значение – Бургас.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че
съгласно чл.154, ал.2 от Закона за концесиите, споровете относно сключването,
изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор се решават от
съда по реда на Гражданския процесуален кодекс, освен в случаите по ал.3. В
ал.3 на чл.154 от Закона за концесиите е посочено, че с концесионния договор за
концесия над европейския праг страните може да уговорят всички или определени
спорове да се решават от арбитражен съд.
Следователно, със сключването на концесионния договор /сключен на
12.05.2011 г. и влязъл в сила на 30 юли 2011 г./ между страните вече са се
установили гражданскоправни договорни отношения и споровете във връзка със
сключването, изменението или прекратяването на концесионния договор не следва
да се решават по реда на АПК, а по общия ред, тъй като имат за предмет не
административноправни отношения, а облигационни договорни такива. В този см. е
и Определение № 629/25.01.2022 год. по адм. дело № 288/2022 г. по описа на
Върховния административен съд.
Имайки предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав достига до
извод, че оспореното Решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Р.
България не съставлява годен индивидуален административен акт върху който да се
осъществи съдебен контрол, поради което депозираната жалба от „Л. Н. Б.” АД се
явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да се остави без разглеждане, а
образуваното въз основа на жалбата производство да се прекрати.
Мотивиран от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Административен съд
- Бургас, осемнадесети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Л. Н. Б.”
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8104, вписано в регистъра на
търговските дружества при Агенцията по вписванията с ЕИК: *********,
представлявано от Председателя на Управителния съвет Е. М., чрез адв. А. Б. В.
- САК срещу Решение № 549 от 11.08.2023г. на Министерски съвет на Р. България.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1867/2023 г. по описа на Административен съд -
Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховния административен съд на Република България.
|
Съдия: |
||