Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 10.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4463 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Емилия Максимова срещу „ОБЩИНА ПЕРНИК“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.ПЕРНИК, ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“,
представлявана от законния си представител - СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна
на Община Перник е направено искане за привличане на трето лице помагач по
делото – на страната на ответника – Л.Е.Л.,
ЕГН *********. В срока за отговор на исковата молба срещу Л.Е.Л., ЕГН *********,
е предявен и обратен иск – осъдителен иск за сумата от общо 712.20 лева.
При
извършена проверка за редовността на обратния иск по реда на чл. 129 от ГПК,
съдът е установил, че същият е нередовен, доколкото не отговаря на изискванията
на чл. 128, т. 2 от ГПК и е указал на Община Перник да внесе в срок дължимата
държавна такса за разглеждането му. В срок така дадените указания от съда са
били изпълнени.
С исковата молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник,
с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 661,58
лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 58
ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,62 лв. /петдесет лева и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 661,58 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че
въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите
суми.
С
исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Иска се назначаване на съдебно техническа и съдебно
икономическа експертиза. Моли се за издаване на два броя съдебни удостоверения
за установяване собствеността на процесния имот, съответно едното да послужи
пред Дирекция Местни данъци и такси и второ пред Служба вписвания при ПРС.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази
връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на
ответника. Твърди се, че в процесното общинско жилище е настанен Е.С., с ЕГН: **********,
със заповед № ****г. на Кмета на община Перник с четиричленното му
семейство.Към настоящият момент той е починал и негов правоприемник е дъщеря му
- Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес ***, съгласно Заповед №**** г. на Кмета на
община Перник.
Към исковата молба от страна на ищцовото
дружество е приложена справка - от която е видно, че партидата за процесното
общинско жилище се води на името на Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес *** не е
уведомявана през процесния период, посочен в исковата молба за дължими към
ищцовото дружество суми за изразходвана топлоенергия, не са получавани фактури
за дължими суми. Едва с получаването на исковата молба, Община Перник е
уведомена, че за имота - общинска собственост, отдаден под наем има
неразплатени задължения към топлопреносното дружество.Съгласно чл.11, т.2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
- Перник“ ЕАД на потребители в град Перник: „купувачът има право да получава
информация от продавача за измерените и начислени количества топлинна енергия в
абонатната станция“, което в конкретния случай ищцовото дружество не е
изпълнило по отношение на Община Перник, за която в исковата молба се твърди,
че дължи процесиите суми.В разпоредбата на чл.20 от общите условия е
регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количество топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В случая
топлопреносното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД на
потребители в град Перник за измерени и начислени количества топлоенргия, тъй
като Община Перник не е уведомена за осигуряване на достъп за отчитане на
измервателните уреди. От исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства се сочи, че не ставало ясно как са начислени сумите за които
ищцовото дружество твърди, че се дължат за процесния период.
С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Към отговора е приложено копие от Заповед №**** г., Заповед №****г.,
Декларация вх.№ ****г.
С
нарочно определение по делото от 16.09.2020 г. съдът по молба с правно
основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на
страната на ответника лицето Л.Е.Л., ЕГН *********. Със същото определение
съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск
от Община Перник срещу Л.Е.Л., ЕГН *********.
С исковата молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу Л.Е.Л.,
ЕГН *********, се иска Л.Е.Л., ЕГН ********* да бъде осъдена да заплати на Община Перник сумите, по отношение на
които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на
ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: сумата 661,58 лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 58 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,62 лв.
/петдесет лева и 62 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 661,58 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба по обратния иск се
твърди, че в процесното общинско жилище е настанен Е.С., с ЕГН: **********, със
заповед № ****г. на Кмета на община Перник с четиричленното му семейство.Към
настоящият момент той е починал и негов правоприемник е дъщеря му - Л.Е.Л., ЕГН
**********, с адрес ***, съгласно Заповед №**** г. на Кмета на община Перник.
От датата на
настаняване до настоящия момент се сочи, че общинското жилище се обитава от Л.Е.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** и семейството и, които са и потребители на топлинна
енергия през процесния период и сумите посочени в исковата молба се дължат от
нея, а не от Община Перник.Към исковата молба от страна на ищцовото дружество е
приложена справка - от която е видно, че партидата за процесното общинско
жилище се води на името на Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес *** връзка с
предявените от страна на Топлофикация Перник АД искове, Община Перник има
правен интерес да поиска привличането Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството му на наемател на процесното общинско жилище, през периода посочен в
исковата молба, като трето лице - помагач на страната на Община Перник, т.к.
същият ще има интерес решението да бъде постановено в полза на Община Перник.
Със своето участие посоченото лице ще докаже, че е изпълнило задълженията си за
заплащане на консумативните разходи във връзка с откритата партида към
Топлофикация Перник АД и посочените в исковата молба суми не се дължат.В
гореизложеният смисъл се моли и съдът да приеме, че Община Перник не е
легитимиран ответник в настоящето производство.Именно по изложените по-горе
съображения и в случай, че Община Перник бъде осъдена да заплати на ищеца
претендираните суми, то за същата се поражда правният интерес да предяви
регресен иск срещу Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес *** , същият да бъде осъдена
да заплати на Община Перник сумите, които евентуално Община Перник би била
осъдена да заплати на Топлофикация Перник АД.Ето защо се пораждал правният
интерес на Община - Перник да предяви настоящият обратен иск по реда на чл.219,
ал.3 от ГПК срещу подпомагащата страна, привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ГПК и който МОЛЯ да бъде приет за съвместно разглеждане с настоящият иск по
гр.д.№ 4463/2020 г.
Предвид
гореизложеното, се моли съдът да призове ответната страна Л.Е.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството и на наемател на общинското жилище през процесния
период и като докажем претенцията си, да постановите съдебно решение, с което
ако евентуално уважи предявените от Топлофикация Перник АД, искове срещу Община
Перник, то със същото съдебно решение да ОСЪДИ ответника по обратния иск да заплати
на Община Перник сумата за която е осъдена Община Перник -главница и изтекла
лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на настоящият иск до окончателното издължаване на сумите, както и
направените по делото разноски.
От
лицето Л.Е.Л., ЕГН ********** е постъпил отговор, както по главния иск, така и
по обратния такъв, чрез адв. Ц.. В първия отговор се сочи, че предявения иск против ответника е допустим по
същество неоснователен и недоказан с оглед представените доказателства. Оспорва се писменият отговор на ответната
община, в частта, в която се излагат твърдения, че третото лице помагач има
качеството на „клиент” на ТЕ, доставяно от ищеца защото има качеството на
наемател на процесното общинско жилище през периода посочен в исковата молба, с
която е предявен главния иск и би следвало да бъде ангажирана нейната
отговорност, да плати процесиите задължения. Посочено е, че видно от твърденията на ответника и
приложеното доказателство - заповед №****г. доверителката му е в наемно
првоотношение с община Перник най- рано от 24.04.2019г. когато е издадена
заповед №694 за настаняване на същата в процесното жилище, а периода, за който
е предявен главния иск е от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. т.е. на ответницата не
може да бъде придадено качеството на „клиент” на ТЕ и ангажирана отговорността
й. Моли се съдът, да постанови съд. решение, с което да отхвърли предявените
искове против ответната община като недоказани по основание и размер.
Моли се съдът, да задължи ищцовата страна да
отговори на въпроса: на какво основание е открила партида на името на
ответницата по обратния иск, от кой момент е открита партидата на нейно име,
като представи доказателства, като съдът е уважил това искане, но по делото не е било представено
посоченото доказателство от първоначалния ищец.
Във втория подаден отговор по обратния иск е описано, че счита
предявения обратен такъв за допустим, по съществото си неоснователен по
основание и размер. Предявения главен иск против ответната община е за
процесния период 05.2017г. - 04.2018г. възползвайки се от правната възможност
на чл.219, ал.1 ТПК ответната община, е предявила обратен иск срещу
доверителката ми в условие на евентуалност ако община Перник бъде осъдена по
предявения главен иск, то доверителката ми да бъде осъдена по обратния иск за
сумата, за която е осъдена общината. Описано е, че обратният иск е
неоснователен. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца по обратния иск,
е имала качеството на наемател на процесното жилище, през периода посочен в
исковата молба, с която е предявен главния иск, защото видно от твърденията на
ищеца по обратния иск и приложеното доказателство - заповед №****г. ответницата
е в наемно првоотношение с община Перник най-рано от 24.04.2019г. когато е
издадена заповед №694 за настаняване на същата в процесното жилище, а процесния
период, за който е предявен обратния иск въз основа на главния е от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. т.е. на ответницата не може да бъде ангажирана
отговорността по предявения обратен иск, респективно в производството по
главния иск в качеството и на трето лице помагач на ответната страна мотивите
на съда по постановеното съдебно решение, да имат обвързващо действие по
отношение на ответника и третото лице помагач.
С тези аргументи се иска обратният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
По делото по искане на
ищеца и с въпроси, поставени в исковата молба са били изслушани и приети два
броя заключения по съдебно-икономическа експертиза и респ.
съдебно — техническа експертиза.
Представени към
исковата молба са и писмени доказателства, приети по делото, а именно: Копие от извлечение
от сметка., Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г.,
Ищецът прави изрично възражение срещу
претендирания адвокатски хонорар и моли при определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение, в полза на противната страна, същите да бъдат
съобразени с минималните такива, съгласно НМРАВ към ЗА, с оглед материалния
интерес и липсата на правна сложност на казуса - предмет на настоящето
производство.
В последното по делото съдебно
заседание, съдът е докладвал постъпила по делото, непосредствено
преди съдебното заседание, молба с рег. 269529/21.04.2021 г. от юрисконсулт Емилия Максимова, процесуален
представител на „Топлофикация-Перник“ АД, с която моли делото да се гледа в
тяхно отсъствие. Не възразява по хода на делото. Заявява, че в дружеството не
се съхранява молба за откриване на партида на лицето Л.Е.Л.. Няма да сочи други
доказателства и няма доказателствени искания. По същество на спора моли за
уважаване на иска и претендира за разноски. С молбата представя пълномощно и
списък за разноски по чл.80 от ГПК.
За ответника Община Перник, и ищец по обратния иск -
редовно уведомени по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се е явил представител.
Съдът е докладвал и молба, с рег.№ **** г. от Община
Перник, депозирана за предходно съдебно заседание, постъпила след провеждане на
заседанието, с която са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и
пълномощно. С молбата си поддържат обратния иск. Излагат доводи, идентични с
доводите, посочени в молбата по чл. 219 от ГПК и насрещния иск.
За третото
лице помагач от страна на
ответника Л.Е.Л. - редовно уведомено чрез пълномощника си адв. Ц., се явява
адв. Ц., с пълномощно по делото. По същество адв. Ц. моли за отхвърляне на
иска, като сочи, че в хода на съдебното производство ищцовата страна по
обратния иск, на първо място, не успяла да докаже и не доказала твърдението, че
ответницата по обратния иск е наследник на лицето, което сочи за първоначален
наемател в наемното правоотношение между Общината и Е.С.. На следващо място,
имало съществено разминаване в периода, през който ответницата по обратния иск
е встъпила в наемно правоотношение с Община Перник и процесния период, за който
се претендира да бъде осъдена същата да заплати в условия на евентуалност
процесните суми, предмет на настоящото производство. В тази връзка счита, че
предявения обратен иск се явява неоснователен и недоказан и моли, съда да го
отхвърли като такъв, като присъди на ответницата по обратния иск сторени разноски в производството, а именно в
размер на 300 лв., сторени в производството по обратния иск.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 гпк, като заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира
исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. Копие от извлечение от сметка., Копие от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., .Заверено
копие от настанителната
заповед – №**** г., Заповед №****г., Декларация
вх.№ ****г., Заверено копие от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, И АКТА ЗА ЧАСТНА
ОБЩИНСКА собственост, приложена към същата, се установява, че имотът е собствен
на Община Перник, за което и не се спори по делото и че именно Общината го е
декларирала като такъв. Видно от двете цитирани заповеди, приложени към
обратния иск се установява, че съответно от настанителната заповед – в процесното
общинско жилище е бил настанен Е.С., с ЕГН: **********, със заповед № ****г. на
Кмета на община Перник с четиричленното му семейство.Към настоящият момент той
е починал и негов правоприемник е дъщеря му - Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес ***,
съгласно Заповед №**** г. на Кмета на община Перник, тоест ответницата по
обратния иск е била настанена в процесното жилище, в лично качество вече по
втората заповед от 24.04.2019 г., като процесният период, за който се
претендират сумите е от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. т.е,Тоест през
процесния период, сумите от лицето би следвала да се претендират в качеството
му на наследник на починалото лице, което първоначално е било настанено в
имота, като сумите се претендират от ответницата по обратния иск в лично
качество, като не са ангажирани доказателства – удостоверение за наследници и
че същата е наследник на починалото лице. Следва да се приеме, че действително
от датата на първата заповед и до втората заповед в имота е живеел
наследодателят на ответницата, като предвид обстоятелството, че видно от
съдържанието на заповедта е бил настанен заедно с четиричленното си семейство,
то дори и да би могло да се допусне, и че в този период в имота е живеела
настоящата ответница, но това не влиее на горните съждения, че същата бива
настанена в това жилище в лично качеството в имота след процесния период, за
коетовъзразява и нейният процесуален представител, като моли да се отхвърли
иска спрямо нея, поради посочените обстоятелства.
Не се спори по делото, че имотът е Общинска
собственост, за което не се спори по делото, като към декларацията по чл.14 ЗМДТ е представен и самият АДС и
имотът е деклариран по реда на чл.14 ЗМДТ от Община Перник. Няма и
данни по делото и в периода общинското жилище да е отдавано под наем на друго лице от
горепосочените.Тоест по
делото, безспорно се установява, че именно наследодателят на ответника по насрещния иск е бил обитател на имота през процесния
период, но същият е собствен на Община Перник. По делото не е представен
изричен договор за наем на процесния недвижим имот, за да се приеме, че е бил отдаден под наем на наемател, който по
силата на наемното правоотношение е следвало да поеме консумативните разноски
по имота, в това число и към ищеца, което не е сторил, видно от събраната по
делото доказателствана съвкупност.
В тежест на
ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност, като последните факти, са били установени по делото от
изслушаните два броя СИЕ и СТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано
с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху
даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от
цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно, то не се спори, че
първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост,
като се установява при ангажираните доказателства от ОБщина Перник,
горецитираните заповеди, че в имота е бил настанен Е.С., с ЕГН: **********, със
заповед № ****г. на Кмета на община Перник с четиричленното му семейство.Към
настоящият момент той е починал и негов правоприемник е дъщеря му - Л.Е.Л., ЕГН
**********, с адрес ***, съгласно Заповед №**** г. на Кмета на община Перник,
тоест ответницата
по обратния иск е била настанена в процесното жилище, в лично качество вече по
втората заповед от 24.04.2019 г., като процесният период, за който се
претендират сумите е от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. т.е,Тоест през
процесния период, сумите от лицето би следвала да се претендират в качеството
му на наследник на починалото лице, което първоначално . Следва да се приеме,
че действително от датата на първата заповед и до втората заповед в имота е
живеел наследодателят на ответницата, като предвид обстоятелството, че видно от
съдържанието на заповедта е бил настанен заедно с четиричленното си семейство,
то дори и да би могло да се допусне, и че в този период в имота е живеела
настоящата ответница, но това не влиее на горните съждения, че същата бива
настанена в това жилище в лично качеството в имота след процесния период, за
което основателно възразява и нейният процесуален представител, като моли да се
отхвърли иска спрямо нея, поради посочените обстоятелства.
Както съдът посочи по-горе извън цитираните заповеди за
настаняване и последваща заповед по
делото не е представен договор за наем, но следва да се посочи и че договорът за наем е облигационно правоотношение,тоест дори и да
бе представен такъв, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от
закона случаи, като не е такъв процесният случай. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на
доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда
само отношенията между наемодателя и наемателя, а не между собственика и
дрежеството доставило услугата. Материално-правното основание на иска е
облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за
търговска продажба, който също поражда
задължения само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се
явява наемателят.
По делото не се
установява и ответникът по насрещния иск
да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, макар
и видно от извлечението от представените сметки да е вписано нейното име,
каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на
топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник, поради което
съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание
за ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна
енергия до собственото на Община Перник жилище, като следва в качеството си на
собственик да отговаря именно първоначалния ответник, а именно Община Перник.
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай, като нещо повече партидата се води на името на ответницата
по обратния иск, но не е представена молба за откриване на партида от нея/ АРГ. Решение на ПОС по възз.гр. дело №
850 по описа за 2019 год., /.Настоящият състав, вземайки предвид
разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за исковия
период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и по изготвените
по делото СИЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен
състав, следователно намира, че главният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В случая се касае за имот,
които е топласнабден Фактът, че се касае
за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото,
изготвена от вещото лице З. се установява безспорно, Услугата „дялово
разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор №
260/12.11.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС. Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. В заключението си вещото лице е
посочило,че количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към
реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки
вещото лице е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното
заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен
отговор на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на
своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че
имотът не е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че
същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм
отчитането им и че е потребена гореща вода в имота, отчетена от водомера.
На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
В случая, съобразно назначената и
изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се
установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в
адрес: гр. Перник, кв. “ Тева ”, бл. 48, вх., ап. 2, за периода 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. е главница 661.58 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017
г. до 11.12.2018 г. в
размер на 50.62 лв., общ дълг в размер на
712.20 лв., е както
е посочило в заключението си в.л. , която е посочила, че в счетоводството на ищеца
е начислена сума на името на Размерът н задължение
за общинско жилище е титуляр на партидата Л.Е.Л.. Падежите на всяко месечно задължение за
топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец
в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.При
проверката в електронната система на ищеца не се установиха извършвани плащания
от страна на ответника по задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите от
изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “Техем
сървисис” ЕООД - “Директ” ЕООД за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. са
въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия за исковия период.
От изложеното е видно,
че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените
от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в
същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след
плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми
за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация,
общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н.,
като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството
се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34 от
Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил
уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова
уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за
периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия,
сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение на ответника се явява неоснователно такова.
Както беше изяснено
по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Следователно съдът
намира заявената искова претенция към първоначалния ответник за доказана в цялост, както по основание, така и по
размер.
С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По насрещния иск:
Предвид уважаването на първоначалния
иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния иск. За да бъде уважен предявеният насрещен иск,
с правно основание чл.124 ГПК, съдът с
доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест, че- Общината
следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати процесните
суми, основанието от което това задължение произтича, като ответникът по този
иск следва да наведе правоизключващи възражения за недължимост на сумите или
погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е постъпил. Видно от
гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по делото безспорно се
установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от Е.С., с ЕГН: **********,
със заповед № ****г. на Кмета на община Перник с четиричленното му
семейство.Към настоящият момент той е починал и негов правоприемник е дъщеря му
- Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес ***, съгласно Заповед №**** г. на Кмета на
община Перник, тоест ответницата по обратния иск е била настанена в процесното
жилище, в лично качество вече по втората заповед от 24.04.2019 г., като
процесният период, за който се претендират сумите е от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. т.е,Тоест през
процесния период, сумите от лицето би следвала да се претендират в качеството
му на наследник на починалото лице,. Следва да се приеме, че действително от
датата на първата заповед и до втората заповед в имота е живеел наследодателят
на ответницата, като предвид обстоятелството, че видно от съдържанието на
заповедта е бил настанен заедно с четиричленното си семейство, то дори и да би
могло да се допусне, и че в този период в имота е живеела настоящата ответница,
но това не влияе на горните съждения, че същата бива настанена в това жилище в
лично качеството в имота след процесния период, за което възразява и нейният
процесуален представител, като моли да се отхвърли иска спрямо нея, поради
посочените обстоятелства.. Видно от представените писмени доказателства – настанителната заповед –№
****г. на Кмета на община Перник и
Заповед №**** г. на Кмета на община Перник,. жилището е обитавано от
Е.С., с ЕГН: ********** и четиричленното
му семейство.Към настоящият момент той е починал и негов правоприемник е дъщеря
му - Л.Е.Л., ЕГН **********, с адрес ***, съгласно Заповед №**** г. на Кмета на
община Перник, тоест ответницата по обратния иск е била настанена в имота след
процесния период и следователно ответницата е обитавала
имота извън процесния период, поради което и ИСКЪТ спрямо нея се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като основателни са
възраженията на представителя на ответницата, че същата не е обитавала имота
през процесния период, а след това, като не са ангажирани и доказателства
същата да е наследник на починалия- удостоверение за наследници. От изложеното се
налага извод за неоснователност на претенцията по обратния иск, а имено
за сумите както следва –661,58
лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 58 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата
50,62 лв. /петдесет лева и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата 661,58 лв.,
с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, и чл. 124 от ГПК, вр. чл.
232, ал. 2, чл. 239, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за лихвата г.; както и законната лихва
върху главницата от –661,58 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /по ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената
претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси,
в заповедното и исковото производство, както и суми за заплатени
депозити за екпретизи в общ размер на 280 лв и от по 50 лв- държавни такси за
двете производства, 10 лв за д.т. за СУ,
които следва да му се присъдят в цялост или общо 490 лв
Ответникът по насрещния иск също е
отправил надлежно искане за присъждане на разноски, като претендира съобразно
представен за разноски сумата от 300
лева- за заплатено адвокатско възнаграждание, която предвид отхвърлянето на
иска следва да се заплати на същата от ОБЩИНА ПЕРНИК.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА ПЕРНИК“, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.ПЕРНИК, ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, ДЪЛЖИ на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД
– със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от ОБЩО 712.20 лева.представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско
жилище, находящо се в град Перник, кв.“Тева“ бл.48 вх.А ет.2 ап.2 от които главница в размер на 661,58
лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 58
ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,62 лв. /петдесет лева и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 661,58 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете срещу Л.Е.Л.,
ЕГН ********** за осъждане същата ДА ЗАПЛАТИ НА
„ОБЩИНА
ПЕРНИК“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.ПЕРНИК, ПЛ. „СВ.
ИВАН РИЛСКИ 1“, СУМАТА от общо - ОБЩО 712.20
лева.представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент-общинско жилище, находящо се в град Перник, кв.“Тева“
бл.48 вх.А ет.2 ап.2
от които главница в размер на 661,58
лв. /шестстотин шестдесет и един лева и 58
ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 50,62 лв. /петдесет лева и 62 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 661,58 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА
ПЕРНИК“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ ДА ЗАПЛАТИ НА
първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество
сумата от 490 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК НА „ОБЩИНА ПЕРНИК“ , ЕИК: *********,
представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ ДА ЗАПЛАТИ на Л.Е.Л.,
ЕГН сумата от 300 лева,
разноски по делото относно предявения
срещу нея насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № ****
г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: