Решение по дело №2281/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              14.10.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение - въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                              МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2281 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.09.2020г., гр.д.39520/10г., СРС, 65 с-в се оставя без уважение молба от 13.08.2020 г. на Д.Ц.И., на основание чл.247 от ГПК да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 283/22.12.2011г., постановено по делото.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Д.Ц.И.. Счита, че в първоначалното решение от 22.12.2011г. липсват ясни мотиви на съда, че избата е самостоятелен обект в сградата, защото съдът непълно и непрецизно обсъжда описанието на обектите в документите за собственост. Единствените ясни мотиви обективират описанието на обектите в исковата молба, според която избата е принадлежност към търговския обект в сградата. Затова съдът чрез изразът „горните имоти“ препраща към имотите, така както са заявени с исковата молба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се допусне делбата за избата като принадлежност към търговския обект.

         Въззиваемите – ответниците по иска И.Т.Я. и Р.К.Я. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

С молбата от 13.08.2020 г., ищецът Д.Ц.И. претендира по реда на чл.274, ал.1 ГПК да се допусна поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение от 22.12.2011г. в частта, с която се допуска съдебна делба на основание чл.69, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС между Д.Ц.И., И.Т.Я. и Р.К.Я., на следните недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, находящи се в построената в дворно място, с площ 573 кв.м. в гр. Казанлък, площад „Севтополис“ № 23, с пл. № 5934, кв. 188 по плана на града, масивна двуетажна жилищна сграда, а именно: изба, с площ 51.11 кв.м., състояща се от две стаи, коридор, съществуващо стълбище с вход от магазинната част на сградата, търговски обект-сладкарница на първи етаж, с площ 63.40 кв.м., състоящ се от търговско помещение, две складови помещения, тоалетна с вход от фасадата на сградата – площад „Севпополис“ и мецанин-жилище на втория етаж, с площ 51.50 кв.м., състоящо се от три помещения с вход общо стълбище откъм пл. „Севтополис“, при квоти: 1/4 ид.ч.  за Д.Ц.И., 1/4 ид.ч. за И.Т.Я. и 2/4 ид.ч. за Р. К.Я..

От мотивите е видно, че първоинстанционният съд след анализ на доказателствата за собственост, има формирана вътрешна воля относно самостоятелния статут на всеки от допуснатите до делба обекти в масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Казанлък. В тази насока е обсъдено съдържанието на нот. акт № 21, т. III, н.д. 955/16.04.1996г. за признато право на собственост по давностно владение върху дворното място и сградата, „състояща се от избени помещения, търговски обект-сладкарница на първи етаж и втори етаж-мецанин“, както и другите подобрения в имота. Цитирано е и съдържанието на договора за доброволна делба от 31.01.1997г., с нот. заверени подписи, за обособен дял, включващ „следните недвижими имоти“ в сградата, „състояща се от избени помещения, търговски обект-сладкарница на първи етаж и втори етаж-мецанин“.

Въз основа на тази фактическа обстановка и останалия доказателствен материал, първоинстанционния съд формира правни изводи за придобиване по давностно владение, доброволна делба, наследство и реституция на 132/216 ид.ч. от дворното място и „процесните самостоятелни обекти, находящи се в същото дворно място“.

Решението в началната част, където преди изложението на фактическите и правни изводи, съдът само възпроизвежда доводите и възраженията на страните, но без да препраща към тях, включително релевираните в исковата молба твърдения на ищеца Д.Ц.И., че избата е принадлежност към самостоятелния търговски обект в сградата, не представлява част от последващите решаващи съдебни мотиви. Релевантно е, че именно последните, достатъчно ясно външно обективират формираната действителна воля на съда за самостоятелния статут на допуснатите до делба обекти в сградата, между които и избата. Доколко пълно и прецизно е възпроизведен текстът на титулите за собственост при описание на обектите или доколко обосновани и правилни са съдебните изводи за тях в първоначалното решение от 22.12.2011г., подлежи на проверка единствено по реда на неговия инстанционен контрол, а не при обжалване на решението по чл.274, ал.1 ГПК. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на първоначалното решение в тази част е неоснователна.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение, постановено по реда на чл.274, ал.1 ГПК, на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.09.2020г., гр.д.39520/10г., СРС, 65 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.