№ 3298
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110204665 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Н., ЕГН **********, против наказателно
постановление № 23-4332-009712 от 01.06.2023 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на производството, а освен това се твърди, че на
посоченото кръстовище нямало обозначена пешеходна пътека тип „зебра“. Претендира
се липса на извършени нарушения, както и маловажност на същите по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло
поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното НП, тъй като
описаните нарушения не били доказани. Сочи и маловажност на същите. Евентуално
пледира за намаляване размера на наложените наказания. Претендира разноски.
1
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Постъпили са писмени бележки от юрк. Георгиева, с които моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на евентуално поискано адвокатско такова.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-
София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2023 г. около 11:59 часа, жалбоподателят А. Н. Н. управлявал товарен
автомобил марка ... с рег. № ....., като се движел в град София по ул. „......“ с посока от
ул. „.....“ към ул. „......“. Зад него се движел патрулен полицейски автомобил, в който
били свидетелите Н. К. и Й. Й. – полицейски служители в 05 РУ-СДВР, които решили
да извършат проверка на водача, поради което включили светлинната сигнализация и
подали няколко пъти звуков сигнал. Въпреки това жалбоподателят А. Н. Н. не намалил,
а напротив дори увеличил скоростта си на движение, поради което полицаите
помислили, че се опитва да избяга и го последвали. Докато шофирали след него Н. не
пропуснал пресичащ пешеходец на едно от кръстовищата, след което жалбоподателят
А. Н. Н. спрял автомобила до блок номер ... в ж.к. „.......“. Тогава полицаите извършили
проверка на водача, който им заявил, че не е видял и чул подадените му светлинни и
звукови сигнали преди това, поради което не е спрял.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 768521 от 08.05.2023 г. за
извършени нарушения по чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на нарушителя,
който го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-4332-
009712 от 01.06.2023 г., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева,
на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. К. и Й. Й.. Свидетелят К. подробно разказва за случилото се, като
описва, че към момента на подаване на светлинния и звуковия сигнал полицейският
автомобил се е намирал зад автомобила на жалбоподателя. Свидетелят не е сигурен,
2
но предполага, че жалбоподателят е възприел подадените му сигнали от полицаите,
тъй като веднага след това увеличил скоростта си на движение, а полицаите
помислили, че бяга и го последвали. Въпреки това обаче жалбоподателят спрял до
блок номер ... в ж.к. „.......“, където полицаите извършили проверката. В същата насока
са и показанията на свидетеля Й., как не е сигурен, но предполага, че жалбоподателят
е възприел подадените му сигнали, тъй като веднага след това увеличил скоростта си
на движение, а полицаите помислили, че бяга и го последвали. На първо място, няма
как да се приеме за категорично доказано, че водачът на товарния автомобил ...... е
възприел подадените му звукови и светлинни сигнали. Автомобилът на жалбоподателя
се е движил направо и той е следял пътя и пътната обстановка пред превозното
средство. Полицаите са били зад неговия автомобил, поради което той не е имал пряка
видимост към тях и те не са попадали в неговото полезрение. Той е могъл да ги види
единствено, ако е погледнал в някое от двете странични огледала за обратно виждане,
но към този момент няма данни водачът да е сменял лентата си на движение или да се
е движил на заден ход, което да е налагало използването на огледалата. От друга
страна, самият той е заявил на полицаите при проверката, че не е видял подадените му
сигнали. Тези възражения жалбоподателят е направил още към момента на проверката,
а не се касае за лансирана впоследствие с жалбата защитна версия. В случай, че
полицейският автомобил се е движел пред или странично на автомобила на
жалбоподателя, то би могло да се приеме с по-голяма вероятност, че Н. е възприел
подадените му сигнали от полицаите, но след като патрулният автомобил е бил зад
неговия, то няма как категорично да се приеме, че водачът е възприел присъствието на
полицаите. В случая тежестта за доказване на извършеното нарушение е именно на
АНО, но свидетелите очевидци единствено предполагат, че нарушителят ги е
възприел, без обаче да са сигурни в това обстоятелство. Изводите свидетелите правят
на база това, че след подадения сигнал водачът увеличил скоростта си на движение, но
ако действително е искал да избяга, то няма логика да влезе в задънените улици между
блоковете и да спре до блок номер ... в ж.к. „.......“, където да изчака полицаите да го
проверят.
Относно непропускането на пешеходеца, то от показанията на двамата полицаи
не можа да се докаже точното място, където е станало това. В издадените АУАН и НП
е описано, че пешеходецът не бил пропуснат на кръстовището на ул. „......“ и ул. „..., но
както от представените по делото снимки на кръстовището, така и след служебна
справка на съда в „Гугъл карти“ се вижда, че на това кръстовище няма пешеходна
пътека тип „зебра“, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, тоест, ако
това е мястото на нарушението, то там няма такава изрично обозначена пешеходна
пътека. От друга страна, двамата свидетели говореха за пешеходна пътека на ул. „...“,
за пешеходна пътека на бизнес парка в ж.к. „.......“, за пешеходна пътека след 95-то
училище до магазин „...“, за пешеходна пътека на ул. „..“, за пешеходна пътека на ул.
3
„..“ и за пешеходна пътека на ул. „.....“, като нито един от двамата свидетели не можа
да се сети и да каже с точност, на коя пешеходна пътека не е бил пропуснат описаният
в АУАН и НП пешеходец, като и двамата говореха за различни пешеходни пътеки на
множество места, но не и за конкретно посочената такава на кръстовището на ул.
„......“ и ул. „..., където и видно от справката в „Гугъл карти“ такава обозначена
пешеходна пътека няма. Във връзка с това остава категорично недоказано мястото на
извършване на нарушението, описано в АУАН и НП, тъй като на посоченото
кръстовището на ул. „......“ и ул. „... няма пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с
пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, а на другите множество места, посочени от
свидетелите, където може би има такава маркирана пешеходна пътека, то не е вменено
на жалбоподателя да не е пропуснал пешеходец на тези места и освен това отново не
става ясно, на кое от всички тези места е станало процесното непропускане на
пешеходеца.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че не е категорично доказана
изложената от АНО фактическа обстановка и няма как да се приеме от обективна
страна, че водачът е възприел подадения му сигнал от полицаите, но не е спрял за
проверка, както и че не е пропуснал пешеходец на кръстовището на ул. „......“ и ул. „...
на пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка
М8.1.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От събраните в хода на производството доказателства не се установи по
категоричен начин жалбоподателят Н. да е извършил вменените му административни
нарушения, а именно да не е спрял на подаден му ясен сигнал от контролните органи и
да не е пропуснал преминаващ по пешеходна пътека пешеходец. Съдът не намира за
нужно да преповтаря изложените по-горе при анализа на доказателствата мотиви,
поради които счита, че описаните нарушения не са категорично доказани. Предвид
обстоятелството, че вменените на жалбоподателя нарушения останаха недоказани, то
атакуваното НП следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението трябва да бъде отбелязано, че съгласно чл.170,
ал.3 от ЗДвП: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“, а според чл.207 от
ППЗДвП: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
4
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща
полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно
светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!“. В конкретния случай се
установи, че сигналът за спиране е бил подаден от движещ се полицейски автомобил,
който е включил светлинната си сигнализация (синя лампа), която обозначава
автомобилите със специален режим на движение и е бил подаден звуков сигнал. Нито
един от тези сигнали обаче не отговаря на законовото изискване спирането чрез
движещ се полицейски автомобил да се осъществява чрез постоянно светещ или
мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!“. След като такъв светещ или мигащ надпис не е
имало, то няма как водачът да бъде обвинен, че дори да го е възприел не е спрял за
проверка, понеже същият няма такова задължение, щом не се касае за някой от
изрично предвидените случаи: сигнал със стоп-палка, сигнал с описваща полукръг
червена светлина през нощта, сигнал на униформен полицай с ръка или сигнал от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ
надпис „ПОЛИЦИЯ - СПРИ!“. При включена светлинна сигнализация на автомобил
със специален режим на движение жалбоподателят е имал единственото задължение
да пропусне автомобила и да не затруднява неговото движение, но не и да спира за
проверка.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил на адвокат А. Ч. от САК
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 300 лева, като
това е станало в брой при подписване на договора на 27.05.2024 г. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй
като макар да има направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган
за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените доказателства
досежно реалното заплащане, възнаграждението не надхвърля размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид
изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и
5
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-009712 от 01.06.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на А. Н. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на А. Н. Н., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6