ОПРЕДЕЛЕНИЕ №399
гр. Варна, 22.07..2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 277/20г., намира следното:
Производството е
образувано по подадени въззивна жалба от ищеца и насрещна въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело,
насочени срещу различни части на решение № 196/27.02.2020г., постановено по т.д. № 345 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както следва:
1.Въззивна жалба от Й.Н.П. от гр. Варна, подадена чрез адв. Ж. Т., против решението в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него против „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от 35 000 лева до размера от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяно на 04.11.2018г. около 20:00ч. в гр. Варна на ул. „Първи май“ в района на кв. Аспарухово, с управлявания от Ж. Ж. Ж. лек автомобил с марка „Фиат“, модел „Пунто“, с peг.№ В 2543 PC пътнотранспортно произшествие, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Счита се, че решението в тази му част противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като присъденото обезщетение е в занижен размер. Сочи се, че не са били отчетени всички специфични за случая обстоятелства, които имат значение при определяне размера на обезщетението. В тази връзка въз основа на направен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения, се поддържа, че отчитайки и икономическата конюктура и съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за обезщетението момент, справедливото обезщетение следва да е в размер 60 000 лв. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сума в размер на още 25 000 лв., ведно със законната лихва от 31.01.19г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените за двете инстанции разноски съобразно уважената част.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез юр.к. Р. И.. Оспорена е жалбата като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му от насрещната страна част. Счита се, че съдът е обсъдил всички доказателства, относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди и така е определил неговият размер. Въпреки това присъденото обезщетение се намира за завишено с оглед законовите критерии за справедливост. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а на страната да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и направените други разноски.
2. Насрещна въззивна жалба от „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез юр.к. Р. И., против решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Й. Н. П. сумата над 25 000 лв. до присъдените 35 000 лв. като обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди от процесното ПТП, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати ДТ и разноски в полза на съда. Счита се, че решението е неправилно в обжалваната му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, тъй като е завишено по размер. Поддържа се, че обезщетение в размер на 25 000 лв. се явява достатъчно да репарира претърпените от ищеца болки и страдания, имайки предвид комплексната оценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства относно вида на получената травма, проведеното лечение и възстановителния процес, както и съдебната практика при определяне на обезщетения за неимуществени вреди при аналогични събития, настъпили през 2018г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на претенцията за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над дължимото обезщетение от 25 000 лв. до присъденото такова от 35 000 лв. Претендира се присъждането и на разноските за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора.
В предвидения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Й. Н. П..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в
частта на присъдено обезщетение от 25 000 лв., както и в отхвърлителната
част на иска за присъждане на обезщетение за разликата над 60 000 лв. до
претендиран размер от 80 000лв.
При извършената проверка за допустимостта
на въззивното производство настоящият състав на съда установи следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства.
На въззивника Й. Н. П. следва да се укаже в срок до откритото с.з. да посочи банкова сметка ***то парично обезщетение на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 05.08.20г. от 9.45 ч., за която дата и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители - по телефона, на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, предвид необходимостта да се спази изискването на чл. 56, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца /въззивник в настоящото производство/ в срок до откритото с.з. да посочи банкова сметка ***то парично обезщетение, на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК.
При неизпълнение на указанието в срок, съдът ще приложи съответните правни последици, свързани с неотстраняване нередовността на искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: