РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103339 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ПАРАПИР СЕРВИЗ” ООД, с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД. В исковата молба
се излагат твърдения, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът е
доставил на ответника стоки, подробно описани във фактури с №********** от 04.09.2018г.
на стойност 102000 лв., №********** от 24.04.2018г. на стойност 5909,72 лв., №**********
от 31.03.2018г. на стойност 6255,89 лв., №********** от 19.10.2017г. на стойност 183,50 лв.
и №********** от 02.10.2017г. на стойност 1360,46 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на цената на стоките по фактури с №********** от
24.04.2018г., №********** от 31.03.2018г. и №********** от 19.10.2017г. като частично е
платил 99500 лв. от цената на стоките по фактура с №********** от 04.09.2018г., по която е
останал непогасен остатък от 2500 лв., и 1253,31 лв. от цената на стоките по фактура с
№********** от 02.10.2017г., по която е останал непогасен остатък от 107,15 лв. С оглед
гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 14956,26 лв., представляваща сбор от непогасените
задължения по процесните фактури, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото
разноски
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото процесуалният представител на ищеца е отправил
искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
1
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което претенциите по
чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумите от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - главница,
представляваща неизплатена цена за доставка на стоки по фактура №********** от
04.09.2018г., 5909,72 лв. /пет хиляди деветстотин и девет лева и седемдесет и две стотинки/
- главница, представляваща неизплатена цена за доставка на стоки по фактура №**********
от 24.04.2018г., 6255,89 лв. /шест хиляди двеста петдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки/ - главница, представляваща неизплатена цена за доставка на стоки по фактура
№********** от 31.03.2018г., 183,50 лв. /сто осемдесет и три лева и петдесет стотинки/ -
главница, представляваща неизплатена цена за доставка на стоки по фактура №**********
от 19.10.2017г. и 107,15 лв. /сто и седем лева и петнадесет стотинки/ - главница,
представляваща неизплатена цена за доставка на стоки по фактура №********** от
02.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1600 лв. /хиляда и
шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2