№ 36
гр. Търговище, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ - за сумата от 100 000 лв, частичен иск от
150 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва върху исковата сума от датата на причиняване на увреждането
- 19.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и за сумата от 616,49
лв., представляващи търпени от ищеца имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2021 г., както и за сумата от 79,12 лв. -
компенсаторна лихва върху сумата от 616,49 лв., считано от датата на
извършване на разходите до датата на подаване на исковата молба.
Производството е образувано по депозирана искова молба от С. Ал. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. К. общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Снежанка”
6, чрез адвокат С.С. Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия, с регистр.
номер от Единния адвокатски регистър ******* с адрес на кантората: гр. С.,
ул. „Тл у." № 8, ет. 4, тел. ********* срещу „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С.
С.” №7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., с цена на иска от 50 000
лв.- частичен иск, увеличен в хода на процеса на частичен от 100 000 лева, от
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди и
616,49 лв. - имуществени вреди.
1
В исковата молба се твърди следното:
На 19.12.2019 г. водачът СТ. ЯНК. Р. управлявал ППС марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“ с д. к. № Т **** ТН по път III 2002. При км. 32+708, между
с. З. и гр. Попово, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като
с поведението си създал опасност за живота и здравето на хората, не
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движил се с
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения
скорост, и не могъл да спре, реализирайки удар с МПС марка „Мазда”, модел
„626” с д. к. № T **** КТ, вследствие на което са причинени телесни
увреждания на ищеца като пътник в ППС марка „Фолксваген”. По случая е
образувано д. п. № 471/2019 г. по описа на РУП - гр. Попово и пр. пр. №
1831/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Търговище.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача СТ. ЯНК. Р.,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните
пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал
опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е
бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.
В резултат на сблъсъка на ищеца са причинени телесни увреждания,
намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП, а именно: 1) Мозъчно
сътресение; 2) Охлузвания по лицето; 3) Кървене от носа; 4) Закрито
счупване на костите на скулите и горната челюст; 5) Фрактура на горна
челюст; 6) Фрактура на максила вдясно; 7)Загуба и разклащане на зъби; 8)
Кръвонасядане в областта на долен десен клепач. Поради спецификата на
получените увреждания са се наложили консултации с ушен лекар и
офталмолог и пострадалият след първоначалното 8- дневно лечение е бил
насочен към специализирана клиника по челюстна хирургия. След
приемането му в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД- гр. Варна С.Х. е бил подложен
на допълнителни изследвания и консултативни прегледи. На 27.12.2019 г.
била извършена закрита репозиция и фиксация на фрагментите на горна
челюсти поставяне на шина на горна челюст. След ПТП-то пострадалият
Сабри е имал и продължава да има силни болки на увредените места,
главоболие, световъртеж, невъзможност да дъвче и да движи свободно
2
челюстта си. Уврежданията са наложили прием на медикаменти и спазване на
щадящ за пострадалия режим.
Ищецът твърди, че освен претърпените неимуществени вреди, той е
претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с
лечението му и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, които
подробно описва.
Ищецът твърди, че автомобилът марка „Фолксваген”, модел „Крафтер“ с д.
к. № Т **** ТН, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то,
има сключена застраховка „ГО” в „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ********
полица № BG/23/119002818083, валидна от 06.10.2019 г. до 05.10.2020 г.,
което ангажира отговорността на „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********
за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и
неимуществени вреди. Заявява, че предявили пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение на С. Ал. Х. с вх. № 99-
6224/28.08.2020 г., но последният не изплатил никакви суми, поради което
считат, че за ищеца възниква правен интерес от предявяването на
претенциите си по съдебен ред.
Ето защо моли съда да осъди ответника „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
********* да му заплати 50 000 (петдесет хиляди) лева, увеличени в хода на
процеса на 100 000 /сто хиляди/ лева, част от дължимите 150 000 лв. за С. Ал.
Х. и и 616,49 лв. (шестстотин и шестнадесет лв. и четиридесет и девет ст.) за
причинени имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на
телесни увреждания при управление на автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Крафтер“ с д. к. № Т **** ТН от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач.
Претендират върху определената като обезщетение за неимуществени вреди
сума да се присъди и компенсаторна лихва в размер на законната такава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането - 19.12.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. Молят върху всеки направен разход да бъде
присъдена компенсаторна лихва в размер на общо 79,12 /седемдесет и девет
лева и дванадесет ст./ лв. - от датата на извършването на разходите съгласно
приложената справка до датата на подаване на исковата молба. Молят да им
бъде присъдена законната лихва върху сумата от 616,49 лв. от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
3
Претендират за разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, вписано в
Търговския регистър, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. “С. С.” № 7, ет. 5, представлявано от Изпълнителните директори -
Александър Личев и Румен Димитров, чрез адв. Д.Х., в който се изразява
следното становище по исковите претенции:
На първо място се изразява становище за недопустимост на исковите
претенции, тъй като се смята, че ищецът формално е изпълнил изискването за
предявяване на претенция пред застрахователя, без да представя
необходимите документи.
На следващо място, макар да не оспорва наличието на договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - Застраховане” АД и
собственика на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег.№ Т
**** ТН, валиден към 19.12.2019 година — датата на настъпване на
процесното пътно - транспортното произшествие, то исковете се оспорват по
основание и размер. Твърди се, че водачът на автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Крафтер“ с рег.№ Т **** ТН, не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното
произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него
събитието е случайно. Същият не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие, а причините за настъпването му стоят извън контрола и волята
на водача на МПС.
Твърди се съпричиняване от страна на пострадалия, защото същият е бил
без поставен предпазен колан, както и поради причината, че се е качил в
автомобил, управляван от шофьор, употребил алкохол/наркотици, като е
знаел този факт.
Оспорва основателността и на акцесорните искове. Взема се отношение
към направените от ищеца доказателствени искания и се правят такива.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания и
се конкретизира допълнително исковата претенция. В частност, ищецът чрез
4
своя процесуален представител заявява, че оспорва възражението за
недължимост на лихва. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 380 КЗ,
позволяваща на застрахователя да се освободи от отговорността за заплащане
на законна лихва върху дължимото обезщетение. Тъй като застрахователят не
е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по
доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното
плащане.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който се заявява допълнително следното:
Твърденията на ищеца за непроизнасяне на застрахователя по претенцията са
изцяло неоснователни, за което прилага към допълнителния отговор на
искова молба писмо с Изх. № 99-8479/30.11.2020 г., получено, видно от
приложената обратна разписка, на 02.12.2020 г. С това писмо застрахователят
уведомява ищеца, че отказва изплащане на обезщетение по предявената от
него претенция до представяне на изисканите документи, като такива не са
представени. Твърди още наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
поради неизпълнение на медицинските предписания за провеждане на
контролни прегледи, с което значително е увеличил периода на търпените
болки и страдания, както и техния интензитет. Твърди още, че
претендираните от ищеца увреждания се дължат на негови предходни или
съпътстващи заболявания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими.
Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане
на спора. Споразумение не е постигнато, поради което ищецът има правен
интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А.Д. от САК.
Постъпила е писмена защита от адвокат адв. С.С. Ч., САК, в която се
отбелязва следното: Причина за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на водача на ППС марка „Фолксваген”, „Крафтер“ с д.
к. № Т **** ТН СТ. ЯНК. Р., който е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в
5
движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС. Твърдението за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите телесни увреждания
на ищеца категорично се потвърди от допуснатата и приета по делото
съдебномедицинска експертиза. Предвид доказването наличието на всички
презумпционни предпоставки, счита, че са налице условията за приложение
на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и че противоправното деяние, вследствие на което са
настъпили телесните увреждания на С. Ал. Х., е извършено виновно.
Подробни съображения са изложени за причинените на ищеца
неимуществени вреди, като се изтъква и обстоятелството, че съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца няма. Моли се за изцяло
уважаване на всички искови претенции.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат Д.Х..
Постъпили са писмени бележки. В тях се акцентира на следното: безспорно се
установява, че застрахованият при ответника водач няма вина за настъпване
на процесното ПТП, респективно вредите от същото, а събитието се дължи
изцяло на поведението на водача на лек автомобил „Мазда 626“ с рег.№
Т****КТ, поради което и не са налице основания за ангажиране договорната
отговорност на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със собственика на автобус
„Фолксваген Крафтер“ с рег.№ Т **** ТН. Отделно се твърди, че в
производството пред първа инстанция безспорно се установява, че
претенциите на ищеца са неоснователно завишени. Търсеният размер за
търпените болки и страдания далеч не съответства на доказаното в процеса.
Съгласно общите правила на гражданския процес, всяка страна е длъжна да
докаже своите твърдения и възражения при условията на пълно и главно
доказване. В процесния случай пострадалото лице не е успяло да проведе
доказване съгласно тези именно правила. В условията на евентуалност, в
случай че съдът счете претенциите за основателни, в хода на процеса е
доказано наличие на съпричиняване от страна на пострадалия поради
непоставянето на обезопасителен колан. Считат, че с това си поведение,
ищецът е допринесъл за претърпените от него вреди.
Моли се съдът да отхвърли предявените срещу ответното дружество
искове. Евентуално, ако се приеме, че те са основателни, процесуалният
представител на ответника моли съдът да определи справедлив размер на
6
застрахователно обезщетение, което да редуцира с доказания по делото
принос от страна на пострадалия, и да постанови решение, съобразено със
събраните по делото доказателства, съдебната практика и социално -
икономическата обстановка в страната.
Моли по настоящото дело да бъдат присъдени направените разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 19.12.2019 г. на път III-2002км 32+764 е възникнало ПТП, при което е
възникнал сблъсък между л.а. “Мазда 626“, рег.№ Т **** К, управляван от
Меджид Мустафов Меджидов, и микробус „Фолксваген Крафтер“, рег.№Т
**** ТН, управляван от СТ. ЯНК. Р., застрахован в ответното търговско
дружество. Водачът на л.а. “Мазда 626“ починал, а с невлязла в сила присъда
№4/08.06.2021 г. по н.о.х.д. №88/ 2021 г. на ОС-Търговище водачът на
микробус „Фолксваген Крафтер“ е осъден за престъпление по чл. 34, ал. 4 във
вр.с ал.3, б.“б“, пр.1 от НК за причинена по непредпазливост смърт на водача
на другото МПС и средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които
и ищеца, поради нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - несъбразена скорост и
неспазване на знак „Б 6 - премини, ако пътят е свободен!“
В конкретния случай, съгласно заключението на назначената съдебна
автотехническа експертиза, на 19.12.2019 г., около 14:00 часа на път III 2002
км 32+764 - среда над мост на река „Черни лом”, микробус „Фолксваген
Крафтер” с per. № Т **** ТН се движи по същия път с посока на движение
към с.З. със скорост около 70 км/ч. Микробусът преминава през десен завой,
след който следва прав участък от пътя. На разстояние около 700 м. след
описания завой се намира мост над река „Черни Лом”. В същото време, по
същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Мазда 626” с per. №
Т **** КТ със скорост на движение около 112 км/ч, наближавайки описания
мост, но в обратна посока. Разстоянието от началото на моста до мястото на
удара по посоката на движение на микробуса е около 11,2 м. Това разстояние
микробусът със скорост 70 км/ч ще измине за около 0,57 секунди.
Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока на
движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият
7
автомобил със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Двата
автомобила за навлезли в моста почти едновременно с разлика от 14 секунди.
Наближавайки моста, водачите на МПС виждат, че срещу тях се движи друго
МПС. И двамата водачи преценяват, че ще минат първи през стеснения
участък и не намаляват скоростта си на движение. В резултат на действията
на двамата водачи последва удар - челен. При удара микробусът се отклонява
наляво и след около 13 м. преустановява своето движение в лявата
/насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек автомобил „Мазда”
се завърта около своята вертикална ос, по посока обратна на часовата стрелка,
като се завърта и преустановява своето движение след около 12 м. от мястото
на удара, в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на
произшествието е причинена смъртта на водач на л.а. „Мазда” и са причинени
телесни увреждания на пътници от микробус „Фолксваген”. Произшествието
е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно
платно, стеснен участък от пътя. Скоростта на микробус „Фолксваген
Крафтер с рег.№ Т **** ТН в района на произшествието преди и по време на
настъпване на удара е била около 69,70 км/ч. Скоростта на л.а. „Мазда 626” с
per. № Т **** КТ в района на произшествието преди и по време на настъпване
на удара е била около 111,6 км/ч., а максимално разрешената скорост в
участъка на местопроизшествието е 60 км/ч, ограничена с пътен знак „В27-
забранено е движението със скорост над означената” и цифра
„60”.Техническата причина довела до настъпване на ПТП е субективното
поведение на водачите на л.а. „Мазда” и микробус „Фолксваген”, които не
преценяват правилно скоростта на движение на другия участник, собствената
си скорост на движение и разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи
по моста.Ако водач на л.а. „Мазда 626” с per. № Т **** КТ е предприел
маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на
удара (90-92 м преди навлизане в моста) и водач на микробус „Фолксваген
Крафтер” с per. № Т **** ТН е предприел маневра „аварийно спиране” на
разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди
навлизане в моста) са имали техническа възможност да предотвратят
произшествието. Пострадалият ищеца е пътувал в микробус „Фолксваген
Крафтер” с per. № Т **** НТ.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че причината за ПТП е
противоправното поведение на водачите и на двете МПС, като
8
застрахованият при ответното дружество водач е нарушил изискванията
относно скоростта на движение -движил се е със скорост около 70 км./ч,
вместо максимално разрешената от 60 км/ч. Отговорността на ответното
застрахователно дружество е производна на гражданска отговорност по чл.
45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил, поради което предявеният иск по
чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание, като въпросът за разпределение
вината между двамата водачи, респ. застрахователи не касае пострадалия,
отговорността спрямо който е солидарна.
Разпитан в съдебно заседание шофьорът на микробус „Фолксваген
Крафтер” с per. № Т **** НТ СТ. ЯНК. Р. изрично заявява, че отдалеч е
възприел движещия се с висока скорост автомобил „Мазда 626“, но смятал, че
този автомобил ще спре и ще го изчака и затова не е предприел спиране от
негова страна. Според него всички превозни средства досега са спирали и
изчаквали и той си помислил, че и сега ще е така. Несъмнено водачът на
микробуса, в който е пътувал ищецът, има вина за настъпилото ПТП,
движейки се с по-висока скорост от разрешената и игнорирайки ситуацията в
него момент за възможност от настъпване на удар с насрещно движещото се
превозно средство.
По делото е приета подробна медицинска документация за ищеца, както и
съдебномедицинска експертиза, съгласно която се установява, че вследствие
ПТП ищецът С. Ал. Х. е получил травматични увреждания, изразяващи се в
мозъчно сътресение, счупване на горната челюст вляво и вдясно на
множество костни фрагменти, избиване на втори горен десен зъб и на първи
горен ляв зъб, охлузвания и кръвонасядания по лицето, кървене от носа.
Спецификата на получените увреждания наложила консултации с ушен лекар
и офталмолог и пострадалият след първоначалното 8-дневно лечение е бил
насочен към специализирана клиника по челюстна хирургия. След
приемането му в УМБАЛ „Св. Марина” ЕАД- гр. Варна С.Х. е бил подложен
на допълнителни изследвания и консултативни прегледи. На
27.12.2019 г. била извършена закрита репозиция и фиксация на
фрагментите на горна челюсти поставяне на шина на горна челюст.
Приложено е било медикаментозно лечение по повод мозъчното сътресение,
като пострадалият е лекуван с противооточни, болкоуспокояващи,
кръвоспиращи, антибиотици, вливания на изогрупова кръв и аугментин.
9
Избиването на първи горен зъб вляво и на втори зъб вдясно са причинили на
пострадалия постоянно затрудняване на дъвченето и говора, а двустранното
счупване на горната челюст е причинило трайно затруднение на дъвченето и
говора за около 3-4 месеца. Съгласно заключението на вещото лице по време
на получаването на уврежданията, по време на лечението и след това ищецът
е търпял и ще търпи силни болки и страдания. Във връзка с получените
травматични увреждания от С.Х., изразяващи се в мозъчно сътресение и
счупване на горната челюст, съдебният медик твърди, че в бъдеще
пострадалият ще търпи болки в областта на счупванията при студено и
влажно време. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ последиците
от травмите са свързани с оплаквания от страна на централната нервна
система - упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност,
раздразнителност, намалено внимание, намалена работоспособност за
умствен труд. Съдебният лекар д-р Г. потвърди, че поради наличие на
вроденото кръвно заболяване на ищеца, свързано с намалена съсирваемост на
кръвта, травмите са абсолютно противопоказни, защото е било налице обилно
кървене и по-трудно възстановяване
По делото относно обема на неимуществените вреди като свидетели,
възприели пряко и непосредствено факти и обстоятелства от предмета на
доказване, са разпитани Али С.Х. и Хава Салихова Хаджийска, които са
родители на ищеца. Свидетелят Х. потвърди, че непосредствено след ПТП е
посетил пострадалия си син в болницата, където го е намерил посинял и
облян в кръв. Сабри не е бил комуникативен, не е говорел, не е можел да
познае баща си. След първоначалния престой в болницата в гр. Търговище е
постъпил за лечение в гр. Варна. След изписването си от болницата
пострадалият Сабри е останал да живее при майка си, която се е грижела за
него, тъй като ищецът не е можел да се обслужва сам в битово и хигиенно
отношение. Ядял е само течна храна, пиел е вода със сламка. Сабри е стоял с
поставената му шина около 45 дни, след което е била премахната. Тъй като е
имал заболяване на кръвта, се е наложил прием на лекарства за съсирване. И
до момента зъбите му не са възстановени. Св. Х. сподели, че поведението на
ищеца се е променило, станал е много нервен и конфликтен. И досега има
оплаквания от схващане на челюстта и главоболие и световъртеж. По време
на инцидента Сабри е бил ученик в 12 клас, а ПТП е забавило завършването и
дипломирането му. И до момента пострадалият не се е възстановил напълно
10
от случилото се.
Болките и страданията, които изпитва С.Х., не са останали скрити и за
свидетелката Хава Хаджийска. Тя го е видяла, но не е могла да го познае - бил
е настанен в болницата, подут, посинял. След болничния престой Сабри е
останал при нея, именно тя се е грижела за него, хранела го е със супи и
течности със сламка, докато му махнат шината за около 45 дни. Дори и след
това Сабри се е хранел трудно и през по-голямата част от времето е лежал.
Налагало се е майка му да го придружава навсякъде, защото е имал
световъртеж и го е било страх да се движи. По време на възстановяването е
приемал антибиотик и капки. И до момента Сабри се страхува да яде твърда
храна, не е възстановил зъбите си, тъй като се налага прием на специални
лекарства преди интервенцията. Освен това, ищецът често се оплаква от
болки в челюстта и в главата, които налагат прием на болкоуспокояващи.
Преди ПТП Сабри е водил активен начин на живот, спортувал е, а сега не
може да извършва никаква тежка физическа работа.
По делото беше изслушана и приета съдебнопсихологична експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице при ищеца вследствие на
претърпяното ПТП е налице промяна в психологичното и емоционалното му
състояние. Психичната реакция е свързана с преживяване на висока
тревожност, напрегнатост, несигурност, безпокойство. Поредицата от
последващи събития - хроничен болков синдром, постелен режим, нарушена
автономност, изолация и принудително ограничаване на контактите, са
довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното
функциониране на ищеца във всички сфери - контакти, социум, училищни
потребности за период за няколко месеца след случилото се. Състоянието му
се е изявило във висока тревожност, безпокойство, понижено настроение,
чувство за невъзможност за справяне, мисловни „предъвквания”, нарушения
на съня и апетита, вегетативни симптоми и лесна раздразнителност. Съгласно
заключението на вещото лице възстановителният период е строго
индивидуален и варира от 3 м. до 1 г., като при ищеца някои симптоми все
още персистират - раздразнителност и повишена ситуативна тревожност.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
11
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение - към
датата на ПТП е била налична сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/23/119002818083, валидна
от 06.10.2019 г. до 05.10.2020 г., която ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество; настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени и
12
имуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в
резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според установената съдебна практика съобразно критерия за
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има
остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на
уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането / в този смисъл е Решение № 25 от г. на
ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии съдът
съобразява по отношение на ищеца възрастта му, видът, характерът и
тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на
лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните
явления, за които свидетелства медицинският експерт. Следва да бъдат
съобразени преживените от него болки, страхове и притеснения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП / решение №
95/2009г. на ВКС по т.д. № 355/2009г. на ВКС, първо т.о ./ - минимална РЗ от
560 лева към датата на процесното ПТП и лимит на отговорността на
застрахователя по застраховка ГО от 10 000 000лв. Въз основа на горното
съдът определя пълният размер на обезщетението за ищеца в размер на 70 000
13
лева.
Съдът изхожда от следните факти при определяне размера на
справедливото за ищцата обезщетение: Ищецът е млад човек, който е получил
сериозни травматични увреждания в областта на лицето, което за един млад
човек е доста травмиращо. Претърпял е медицински интервенции и
продължително лекуване, което е било затруднено от неговото съществуващо
заболяване на кръвта. Все още не е възстановен и му предстоят и бъдещи
процедури за изграждане на зъбите му. Получил е психически срив
вследствие на произшествието и проблеми от неврологично естество, които е
възможно да не бъдат преодолени. Бил е безгрижен млад човек, който след
произшествието е следвало и занапред ще следва да преодолява травмите от
това събитие. След ПТП ищецът се чувствал безпомощен и изцяло зависим от
своите близки. Притеснявал се е, че е загубил зъбите си. Пострадалият все
още не е преодолял физическия дискомфорт и има оплаквания. Не по-малко
значими са и емоционалните травми, чувството за непълноценност и
самоизолация. Освен физическата болка и неудобства, които продължават и
до днес, ищецът търпи и психически страдания.
По възражението за съпричиняване :
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
14
т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде
направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на
самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ
приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата
спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
В процесния случай застрахователят е релевирал възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. По делото е
установено, че микробусът, в който е пътувала ищецът, е бил оборудван с
двуточкови колани. Ищецът, според вещото лице-съдебен лекар, е бил
вероятно без колан. При такъв вид двуточков поставен колан ограничен се
явява само торса в областта на захващането като вещото лице изрично
заявява: „При двуточковия колан тялото може да полети напред и да се удари
в предно стоящ тъп , твърд предмет, при което да получи тези счупвания на
горната челюст, на множество фрагменти двустранно, съответно и мозъчно
сътресение. Дори и да беше с този колан двуточков, можеше да се получат
същите увреждания“. Съдът намира, че не е доказан по безспорен и
категоричен начин приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, поради което възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че така предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан и основателен за сумата от 70 000 лева.
Основателен е и предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 616.49
лева, представляваща разходи за медицински пособия, закупуване на
медикаменти, медицински прегледи и превоз до гр. Варна. Същите са в пряка
причинна връзка с травмите на ищеца и са били необходими с цел неговото
лекуване. Същите са направени непосредствено след ПТП - в периода
23.12.2019 година до 15.01.2020 година.
По акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от
19.12.2019 година – т.е. от датата на застрахователното събитие, съдът
15
приема следното:
На основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от
пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл.497 от КЗ е ограничил
отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за
периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.
3.
Извънсъдебната претенция за заплащане на обезщетение на С. Ал. Х. е с вх.
№ 99-6224 от 28.08.2020 г. На 31.08.2020 година застрахователят е поискал
допълнителни документи от ищеца. На 30.11.2020 година застрахователят е
постановил отказ за изплащане на обезщетение.
В тази връзка съдът приема следното: По реда на чл.106 ал.3 от КЗ
застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са
от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния
случай, искането на застрахователя за представяне на всички документи от
образуваното досъдебно производство са неизпълними към момент на
момента на подаване искането, тъй като присъдата все още не е влязла в сила.
Отделно от това исканите документи имат доказателствено значение само за
нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на
застрахователя по претенцията, който съгласно чл. 499 ал.1 от КЗ определя
обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством
застрахователна експертна комисия при него. С оглед изложеното, искането
на застрахователя за представяне на допълнителни документи не
представлява искане по реда и условията на чл.106 ал.3 от КЗ, поради което в
този случай забавата на застрахователя настъпва съгласно чл. 497, ал.1, т. 2 от
КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ за произнасяне на
16
застрахователя по претенцията. Или в конкретния случай застрахователят
е изпаднал в забава на 28.11.2020 година. Исковата молба е постъпила в
съда на 06.04.2021 година.
Ищецът е предявил иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 79,12 лв. – лихва за
забава за периода от датата на извършване на разходите за медицински
пособия и превоз до 06.04.2021 година за дължимата от застрахователя сума
за причинените му имуществени вреди в размер на 616,49 лв. Съдът счита, че
ищецът има право на обезщетение за забавено плащане, но за периода от
28.11.2020 година до 06.04.2021 година или за сумата от 22.26 лева
/изчислена с програмен продукт на Интернет страницата на НАП
/http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/, която сума следва да му
се присъди като се отхвърли претенцията за периода от датата на извършване
на разходите до 28.11.2020 година и до пълния предявен размер от 79.12 лева
като неоснователна.
Относно разноските: Ищецът е представляван безплатно от адвокат. На
същия се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото. Съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2014 за размера на адвокатските възнаграждения
„За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: т. 1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.;
…т. 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. По така предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди адвокатското възнаграждение следва да се определи
според посочената наредба в размер на 300 лева. Адвокатското
възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
определи в размер на 830 лева плюс 1 800 лева или 2 630 лева. По така
предявения иск за обезщетение за законна лихва по отношение на
имуществените вреди адвокатското възнаграждение следва да се определи
според посочената наредба в размер на 84.39 лева съобразно уважената част
от иска. Общото дължимо възнаграждение на адвоката, процесуален
представител на ищеца, е в размер на 3014.39 лева, което следва да се
присъди в тежест на ответника. Последният следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 2 900 лева държавна такса (50 лева по
иска за имуществени вреди, 2 800 лева по иска за неимуществени вреди и 50
лева по иска по чл. 86 от ЗЗД), както и направените разноски, заплатени от
бюджета на съда в размер на 550 лева.
17
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на така
предявения иск за неимуществени вреди (30%). Претендирал е 6060 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС /или 5050 без ДДС/, 110 лева за
удостоверения, 350 лева експертизи и 30 лева за депозит за свидетел или
общо 6 550 лева. Следва да му се присъдят разноски в размер на 1965 лева
съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., действащи чрез адвокат Д.Х., да заплати на С. Ал. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. К. общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Снежанка”
6, чрез адвокат С.С. Ч., адвокат от Софийска адвокатска колегия, с регистр.
номер от Единния адвокатски регистър ******* с адрес на кантората: гр. С.,
ул. „Тл у." № 8, ет. 4, сумата от 7 0 000 /седемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични
увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на 19.12.2019 г.,
около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/,
при сблъсък на л.а. „Мазда 626“ с per. № Т **** КТ, управляван от Меджид
Мустафов Меджидов и микробус „Фолксваген Крафтер“ с per. № Т **** ТН,
управляван от водача СТ. ЯНК. Р., по вина на водача СТ. ЯНК. Р. със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
учредена с полица BG/23/119002818083, валидна от 06.10.2019 г. до
05.10.2020 г., за микробус „Фолксваген Крафтер“ с per. № Т **** ТН,
издадена от „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2020 година до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 429, ал.3 КЗ , като отхвърля така предявения иск до пълния
му предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева като неоснователен, както и
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 19.12.2019 г. до 28.11.2020 г.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на С. Ал. Х., ЕГН **********, с адрес: с. К.
18
общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Снежанка” 6, чрез адвокат С.С. Ч., адвокат
от Софийска адвокатска колегия, с регистр. номер от Единния адвокатски
регистър ******* с адрес на кантората: гр. С., ул. „Тл у." № 8, ет. 4, сумата от
616.49 /шестстотин и шестнадесет лева и 49 стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
прегледи, лекарства и превоз, извършени в периода от 23.12.2019 година до
15.01.2020 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 06.04.2021 година до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на С. Ал. Х., ЕГН **********, с адрес: с. К.
общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Снежанка” 6, чрез адвокат С.С. Ч., адвокат
от Софийска адвокатска колегия, с регистр. номер от Единния адвокатски
регистър ******* с адрес на кантората: гр. С., ул. „Тл у." № 8, ет. 4, сумата от
23.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 616.49
лева за имуществени вреди за периода от 28.11.2020 година до 06.04.2021
година като отхвърля претенцията за забава върху тази сума до пълния
предявен размер от 79.12 лева и за периода от датата на извършване на
разходите до 28.11.2020 година.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на адвокат С.С. Ч., адвокат от Софийска
адвокатска колегия, с регистр. номер от Единния адвокатски регистър
******* с адрес на кантората: гр. С., ул. „Тл у." № 8, ет. 4, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 014.39 /три хиляди и четиринадесет лева и
39 ст./ лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано
от А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 2 900 /две хиляди и
деветстотин/ лева държавна такса и сумата от 550 лева, изплатени от
бюджета на съда за експертизи.
ОСЪЖДА С. Ал. Х., ЕГН **********, с адрес: с. К. общ. Попово, обл.
19
Търговище, ул. „Снежанка” 6, чрез адвокат С.С. Ч., адвокат от Софийска
адвокатска колегия, с регистр. номер от Единния адвокатски регистър
******* с адрес на кантората: гр. С., ул. „Тл у." № 8, ет. 4, да заплати на „ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
гр. С., Район „В”, ул. „С. С.” №7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.,
направените разноски в производството в размер на 1965 /хиляда
деветстотин шестдесет и пет/ лева съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
20