Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Иван Киримов
при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 1393 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 15.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 43377/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 61 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД е признато за установено, че П.Й.Б.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 967.28 лв.,
представляваща цена на доставена в обект, намиращ се в гр. София, жк „******,
през периода 01.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане; и сумата 21.06 лв.,
представляваща такса за услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2017 г. по
ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав. С решението са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ срещу П.Й.Б. /ЕГН **********/
искове за установяване вземането на „Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия за
периода 1.05.2014 г.- 30.11.2014 г.- за горницата над сумата 967.28 лв. до
размер на сумата 1379.22 лв., за сумата 207.37 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 16.09.2015
г.- 01.12.2017 г., и за сумата 3.65 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.09.2015
г.- 01.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61
състав. Със същото решение по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.149 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД е признато за установено, че Т.П.Б.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 322.42 лв.,
представляваща цена на доставена в обект, намиращ се в гр. София, жк „******,
през периода 01.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане, и сумата 10.53 лв.,
представляваща такса за услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав. Отхвърлени са като
неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ срещу Т.П.Б. /ЕГН **********/
искове за установяване вземането на „Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г.- 30.11.2014 г.- за горницата над сумата 322.42 лв. до
размер на сумата 1 379.22 лв., за сумата 207.37 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 16.09.2015
г.- 01.12.2017 г., за цена на услугата дялово разпределение- за горницата на
сумата 10.53 лв. до размер на сумата 21.06 лв., и за сумата 3.65 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.- 01.12.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът П.Б. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 35.10
лв.- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 87387/ 2017 г. на СРС, 61
състав/, и сумата 424.07 лв.- разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Т.Б. е
осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 11.82 лв.- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 87387/ 2017 г. на СРС, 61 състав/, и сумата
94.87 лв.- разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Постъпили са въззивни жалби от П.Й.Б. и Т.П.Б. /ответници по делото/- чрез
особен представител по чл.47 ГПК, в които са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частите му, в
които е призната дължимостта на горепосочените суми, и в частта относно
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по
делото/ оспорва жалбите на ответниците и моли постановеното от СРС решение като
правилно в обжалваните части да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява
становище по повод подадените от ответниците въззивни жалби.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ответника П.Б.
е частично
основателна.
Разгледана по същество, жалбата на
ответницата Т.Б. е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в частта, в която е
призната дължимост на главнични вземания по отношение на ответника П.Б.- за
сумата 322.42 лв. /главница- стойност на топлинна енергия/, в която част следва
да бъде отменено. В частта относно признатите спрямо ответницата Т.Б. вземания
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответниците П.Б. и Т.Б. на твърдението, че са съсобственици на процесния
топлоснабден имот, в която връзка представя Нотариален акт за собственост на
апартамент /жилище/ по чл.55г ЗПИНМ № 16/ 21.04.1973 г. на софийски нотариус и удостоверение
за наследници от 17.07.2007 г., въз основа на които се установява, че през 1973
г. П.Й.Б. и Марийка Якимова Б. са придобили собствеността върху имота, като
след смъртта на последната на 5.07.2007 г. имуществото й било унаследено от
преживелият я съпруг П.Й.Б. и дъщеря й Т.П.Б., а именно от ответниците по
делото.
Действащата
през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания,
при които възниква договорно отношение за доставка на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и физически лица-писмен договор по чл.149 ЗЕ или
наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1
ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия
по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е
обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото
лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в
негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са
приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда-
етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
Предвид
горното, при събраните в процеса доказателства правилно е прието от
първоинстанционния съд, че през исковия период върху процесното топлоснабдено жилище
е била установена имуществена общност между ответниците П.Б. и Т.Б.,
притежаващи неравни дялове- първият 3/4 идеални части от него, а втората-
съответно 1/4 идеална част, като в качеството на негови собственици двамата се явяват
и потребители на топлинна енергия в него по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, задължени
да заплатят стойността й при съобразяване на правата им в имуществената
общност.
Така
установеното в процеса наличие на валидно облигационно право-отношение между
ищеца и ответниците, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на исковете по основание. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответниците, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за
начислените за имота на ответниците суми и дялови разпределения, съставени от
фирмата за топлинно счетоводство „Т.С.“ ЕООД за процесния период, като е прието
и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза /неоспорено от
страните/. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде съобразено
от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни
експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/.
Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че през
исковия период радиаторите в процесното топлоснабдено жилище са били
демонтирани, като е доставена топлинна енергия за отопление само от щранг- лира
в банята /без ИРРО/; че в имота е потребена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/, като за част от процесния период е определена от експерта
стойността на същата на база потребление от 1 бр. потребител, а не 2 бр., както
е посочено в отчетните документи на ищеца; а също и че е извършен реален отчет
на уредите за дялово разпределение, като документите за отчет са подписани от
ползвателя на топлинната енергия. При тези данни и доказателства правилно е
определена от първоинстанционния съд стойността на потребената в имота през процесния
период топлинна енергия на 1 790.04 лв. общо /без прилагане на погасителна
давност/.
Правилно е приложен и институтът на
погасителната давност от СРС, което като краен резултат е довело до приемането
на извод за дължимост на сумата 1 289.71
лв. общо- стойност на потребена през периода м.12.2014 г.- м.11.2014 г. в
процесния имот топлинна енергия.
Неправилни, обаче, са следващите изводи на
СРС по разпределението на тази сума между двамата ответници, тъй като ищецът
претендира по 1/2 от всеки от тях. Изводът, че двамата притежават процесния
имот при неравни дялове, като П.Б. притежава 3/4 идеални части от него, а Т.Б.-
останалата 1/4 идеална част, не може да обоснове признаване на сумата
1 289.71 лв. за дължима от двамата в съотношение 3:1, каквото е
съотношението на дяловете им в общността. Доколкото претенцията срещу ответника
П.Б. е за 1/2 от стойността на потребената в имота топлинна енергия, то и
сумата, която той дължи да заплати на ищеца е 1/2 от 1 289.71 лв. или 644.86
лв., а не 967.28 лв., съответни на 3/4 части от нея, както неправилно е приел
първо-инстанционният съд.
Предвид горното, обжалваното решение е
неправилно в частта, в която на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че П.Б. дължи да „Т.С.“ ЕАД сумата 322.42 лв.,
представляваща горница над сумата 644.86 лв. до признатите за дължими 967.28 лв.-
главница /стойност на потребена топлинна енергия/, и следва в тази част да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено решение за отхвърляне на иска за
посочената сума като неоснователен. В останалата обжалвана част /части/, в
която по предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 644.86
лв.- главница, представляваща цена на доставена в процесния имот през периода
1.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия, и сумата 21.06 лв.- такса за
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата 665.92
лв. от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане, и че Т.Б. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата 322.42 лв., представляваща цена на доставена в имота през периода
1.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия, и сумата 10.53 лв.-такса за
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата 332.95
лв. от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2017
г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав, решението като правилно следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде преразпределена
и отговорността за разноски между ищеца и ответника П.Б., като дължимите от
последния разноски за заповедното производство следва да бъдат намалени до
размер на сумата 23.65 лв., а дължимите на първоинстанционното производство- намалени
до размер на сумата 285.72 лв. В частта относно присъдените на ищеца разноски по
чл.78, ал.1 ГПК, платими от ответницата Б., решението следва да бъде
потвърдено.
Предвид
частичното отхвърляне на подадената от П.Б. въззивна жалба, на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата 101.07 лв.- разноски за въззивното производство /за
възнаграждение на особения представител по чл.47 ГПК/. Предвид отхвърлянето на
подадената от Т.Б. въззивна жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК същата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата 150 лв.-
разноски за въззивното производство /за възнаграждение на особения й
представител по чл.47 ГПК/.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СГС дължимите за въззивното обжалване държавни такси, както следва: Т.Б.-
сумата 25 лв., П.Б.- сумата 16.84 лв., и „Т.С.“ ЕАД- сумата 8.16 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
15.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 43377/ 2018
г.
на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в
обжалваната част, в която по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П.Й.Б. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 322.42 лв.- главница /горница над
сумата 644.86 лв. до признатите за дължими 967.28 лв./, представляваща цена на
доставена в обект, намиращ се в гр. София, жк „******, през периода 1.12.2014 г.-
30.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.12.2017 г.,
до окончателното й изплащане, и в
частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Й.Б. е осъден да заплати на
„Т.С.” ЕАД разноски за заповедното производство над сумата 23.65 лв. и разноски за първоинстанционното
производство- над сумата 285.72 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу П.Й.Б. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П.Й.Б. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата
322.42 лв.- главница /горница над сумата 644.86 лв. до признатите за
дължими 967.28 лв./, представляваща цена на доставена в обект, намиращ се в гр.
София, жк „******, през периода 1.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 43377/ 2018
г.
на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в
останалата обжалвана част /части/, а именно:
-
в частта, в която по предявени от „Т.С.”
ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че П.Й.Б. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 644.86
лв.- главница, представляваща цена на доставена в обект, намиращ се в гр.
София, жк „******, през периода 1.12.2014 г.- 30.04.2017 г. топлинна енергия, и сумата
21.06 лв.- такса за услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху сумата 665.92 лв., считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав;
-
в частта, в която по предявени от „Т.С.”
ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че Т.П.Б. /ЕГН **********/ дължи
на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ сумата 322.42
лв., представляваща цена на доставена в имота през периода 1.12.2014 г.-
30.04.2017 г. топлинна енергия, и сумата
10.53 лв.- такса за услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху сумата 332.95 лв. от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 14.12.2017 г., до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87384/ 2017 г. на СРС, 61 състав;
-
в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК П.Й.Б. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 23.65 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 87387/ 2017 г. на СРС, 61 състав/, и сумата 285.72 лв.- разноски за
първоинстанционното производство; и
-
в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК Т.П.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 11.82 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№ 87387/ 2017 г. на СРС, 61 състав/, и сумата 94.87 лв.- разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П.Й.Б. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК ******/ сумата 101.07 лв. /сто
и един лева и 07 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.Б. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК ******/ сумата 150 лв. /сто и
петдесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П.Й.Б. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 16.84 лв.
/шестнадесет лева и 84 ст./- държавна
такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД- ***
/ЕИК ******/ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 8.16 лв.
/осем лева и 16 ст./- държавна такса
за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.Б. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 25 лв. /двадесет
и пет лева/- държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 43377/ 2018 г. на СРС, ГО, 61
състав, като необжалвано е влязло в сила
в останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С." ЕООД- *** като трето лице- помагач
на ищеца по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕ НОВЕ: 1.
2.