РЕШЕНИЕ
№ 1940
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4730287, издаден от ОД МВР -
гр. Пловдив, с който на В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“ № *,
ет.*, ап.*, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800
/осемстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. моли съда да отмени наложената глоба, по
съображения, подробно изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява
лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител,
като в писмено становище, депозирано до съда, намира жалбата за
неоснователна. Претендира разноски, а алтернативно да се намалят до
минимум разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение при
отмяна на фиша.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество, същата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.04.2021г. около 17.39ч лек автомобил „Хюндай Купе“, с рег. №
***** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в гр.Пловдив, на
пътен възел Скобелева майка, надлеза южно платно. Автомобилът се движел
в посока изток, а скоростта му била 82 км/ч при ограничение за движение в
населено място от 50 км/ч. Всъщност измерената скорост била 85 км/ч, но
след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, за установена
такава била 82 км/ч, поради което било прието,че превишението на скоростта
от допустимите 50 км/ч за населено място, е с 32 км/ч. Горното било заснето с
АТСС ARH CAM S1, за което е издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 в срок до 07.09.2027г. и преминало
метрологична проверка, за която е съставен протокол № 65-С-ИСИС/
28.09.2020г. на БИМ. За използването на АТСС е издаден протокол по чл.10
от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредбата/.
След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че
притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя В. Ж. Г..
В последствие бил разпечатан електрония фиш предмет на разглеждане
в настоящото дело и връчен на жалбоподателя Г. като собственик на
посоченото МПС. Последният не е представял декларация по смисъла на
чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално управление на автомобила в същото време
и място от друго лице.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила.
Към преписката са приложени още удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 в срок до 07.09.2027г., протокол за метрологична
проверка № 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. на БИМ, протокол за използване на
АТСС по чл.10 от Наредбата, снимка на разположението на АТСС, справка
КАТ за промяна регистрация на МПС. Съдът възприема и кредитира като
обективни и непротиворечиви всички писмени доказателства. Фишът
съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения за него
2
образец. Ето защо възраженията в тази насока на жалбоподателя не са
основателни. Макар същият да се приравнява като действие на наказателно
постановление, то законодателят не предвижда да съдържа същите реквизити
като НП. Същевременно проблем в настоящия казус е обстоятелството, че
жалбоподателя е санкциониран за превишение на скорост при правилата на
„повторност“, съдейки по правната квалификация на нарушението по ал.4 на
чл. 182 ЗДвП. Словесно обаче това не е намерило отражение по никакъв
начин в обстоятелствената част на фиша при описание на нарушението, а
следва да има тъждественост при словесно и цифрово описание на
нарушението. На следващо място е следвало да се посочи в процесния фиш и
с кой предходен фиш и/или наказателно постановление за нарушение
правилата за скорост е бил санкциониран жалбоподателят Г. и кога той е
влязъл в сила, за да се квалифицира настоящото нарушение като извършено
при условията на „повторност“. Констатираната липса не е попълнена и с
наличните по административната преписка писмени доказателства, доколкото
отсъства дори справка за водач/нарушител, от която да стане ясно как се
формира повторността, в това число отбелязване на коя дата
администрацията счита, че е влязло в сила съответното предходно наказание.
Като не е сторено горното е допуснато съществено нарушение, което е
ограничило възможността за защита на нарушителя. Въпреки това обаче не
следва процесният фиш да се отменя, а само следва да се измени като се
приложи закона за по-леко наказуемото нарушение по основния състав на
чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, защото фактите досежно това нарушение са ясно
описани и се потвърждават от приложените по делото доказателства.
Разрешението, възприето с тълкувателната дейност ВАС по ТР №8/2021год.
касаещо прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение при липса на изменение на обстоятелствената част, сочи че в
процесния казус следва да се приложи горната квалификация, тъй като след
като е възможно да се премине към правна квалификация, която изобщо не е
описана, т.е. при съвсем различна правна норма, то при правилно установени
факти изобщо не е проблем и в процесния казус от ал.4 на чл.189 да се
премине към ал. 1, т.4 на ЗДвП, въпреки че последната не е описана цифром в
процесния фиш. Решения на други съдилища не представляват източник на
право съгласно ЗСВ, след като не са тълкувателни такива. При това
положение, съдът намира за основателно наведеното в тази посока
възражение от страна на жалбоподателя.
3
При тези установени факти, следва жалбоподателят Г. да понесе
отговорност за нарушение правилата за скорост, тъй като с неговото МПС в
посоченото време и място във фиша е установено, че се е движел със скорост
от 82 км/ч в населено място при ограничение от 50 км/ч. Съгласно правилата
на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП водачът следва да се санкционира с глоба в размер
на 400 лева, поради превишение с 32 км/ч.
В този смисъл следва да се измени и процесният фиш, като се приложи
правилно материалният закон и се намали размера на наложената глоба от
800 лева на 400 лева. Размерът на глобата е фиксиран в закона и не подлежи
на преоценка от страна на съда.
Само за по - голяма пълнота, настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че не споделя твърденията на жалбоподателя,
относно това, че с непосочването на вида категория на МПС и вида на
мястото на нарушението в описанието на ЕФ, съществено му било нарушено
правото на защита. Общоизвестен е фактът,че лекият автомобил е от
категория В, така както е ясно,че гр. Пловдив представлява населено място.
От друга страна мястото е и категорично доказано, а не така, както твърди
жалбоподателят, именно с фиша и протокола за използване на АТСС,
включително и снимката на АТСС, които напълно си съответства, дотолкова,
че именно процесният автомобил в конкретния ден, час и място, е заснет в
нарушение от процесното АТСС.
С оглед изхода на делото, страните имат право на разноски, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН. В случая искане за разноски за юрисконсултско
възнаграждение е направила единствено въззиваемата страна, в депозираното
до съда писмено становище. Ето защо, на основание чл. 63д ал. 4, вр. ал.5 от
ЗАНН,вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, съдът определя размер на
възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от 80 лв. Размерът,
съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, протекло в
рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената
юрисконсултска защита. Предвид изменението на ЕФ, съдът следва да
присъди в полза на въззиваемата страна разноски за възнаграждение по
съразмерност в размер на 40 лв. Тази сума следва да заплати жалбоподателят
Г..
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н.
с.
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4730287, издаден от ОД МВР - гр.
Пловдив, с който на В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“ № *, ет.*,
ап.*, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800
/осемстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като
преквалифицира нарушението на такова по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и
намалява размера на глобата на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“
№ *, ет.*, ап.* да заплати на ОД МВР - гр. Пловдив сумата от 40
/четиридесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5