№ 1388
гр. Велико Търново, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110101603 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищцата В. Г. И. чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК е предявила срещу П. С. Б.
по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл. 55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, иск за установяване
на вземане за връщане на сумата от 2500 лева/ предмет на издадена заповед за изпълнение от
27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1107/2025 г. на ВТРС/ , представляваща разноските, присъдени на
втората по НЧХД 159/2022 г. на ВТРС/ заведено по повдигнато с тъжба на И. обвинение за
извършени от Б. престъпления по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл. 147, ал.1, пр.1-во и пр.2-ро
от НК/ и ВНДЧХ № 492/2024 г. на ВТОС, които първата й е платила на 06.12.2024 г.
Претенцията е основана на процесуалния факт на отмяна на оправдателната присъда и
въззивното решение , с което е потвърдена и влязла в сила, вследствие на искане на главния
прокурор по реда на чл.421, ал.2 от НПК , при което е възобновено наказателното производство
на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК и делото е върнато на друг състав на районния съд с
Решение № 22/28.02.2025 г. по НДВ № 26/2025 г. на ВТАС- поради констатирани обстоятелства за
отвод на съдии по чл. 29, ал.1, т.1, б.“в“ от НПК , участвали в постановяване на двата акта, който
не са си направили.
Ответницата чрез пълномощника си адвокат М. Н. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен с възражение , основано на обстоятелството, че наказателното
производство вследствие на отмяната на оправдателната присъда по реда на чл.421, ал.2, чл.422,
ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК не е приключило и въпросът дали платените разноски ще се
окажат действително дължими не е окончателно разрешен.
Съдът след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Фактите – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и
надлежно установени с представените по делото копия на официални писмени документи.
Искът е неоснователен.
Тъй-като първичният елемент от фактическия състав на отговорността за разноски в
гражданското или в наказателното съдебно производство/ процесуално правоотношение между
правозащитния съдебен орган и всяка от страните / като вид облигационно правоотношение между
страните е неоснователно предизвикан гражданскоправен/ чл.78, ал.2, вр. с ал.1 и ал.3 от ГПК /
1
или наказателноправен/ какъвто е в настоящия случай/ спор/чл.189, ал.3, чл. 190, ал.1 от НПК / ,
изходът на този спор, разрешен със съответния влязъл в сила съдебен акт / решение , присъда/,
завършващ този фактически състав, ще определи коя от тях ще е носител на правото да търси от
другата заплащане на сторените разноски и коя на задължението да го удовлетвори / чл.78, ал.1,
ал.3 от ГПК, чл. 189, ал.1 от НПК/.
Образно казано облигационното правоотношение за отговорността за разноски възниква
в „изчаквателно“ състояние в обхвата на съдебното производство и получава конкретно
съдържание с индивидуализацията на правото и задължението с окончателното приключване на
производството.
Правоотношението между страните за разноските по наказателното производство не е
отпаднало с факта на отмяната на присъдата на посоченото по –горе процесуално основание , а
се е запазило в „изчаквателно“ състояние до влизане в сила на новия съдебен акт.
Затова „основание“ по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3-то от ЗЗД не е самата присъда, понеже тя е
само третия елемент от фактическия състав на отговорността за разноски / вторият е направените
разноски/.
В зависимост от изхода на наказателноправния спор ще се определи дали платените досега от
ищцата разноски биха подлежали на връщане или не, т.е. ще се даде отговор на въпроса
основателно ли/ ще е основателно , ако бъде признато , че ответницата виновно е извършила
вменените й престъпни деяния, и обратно – няма да е основателно , ако не бъде признато , че е така
/ този спор е повдигнат от нея или не .
При този изход на исковия спор ответницата има право на присъждане на направените по
производството разноски, възлизащи на сумата 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
и тъй-като го е упражнила , ищцата следва да бъде осъдена да й заплати тази сума – чл.78, ал.3 от
ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл.55, ал.1, пр.3-
то от ЗЗД от В. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“***“ № *** против
П. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град ***, ул.“***“ № *** , иск за установяване на
вземане за връщане на сумата от 2500 лева/ предмет на издадена заповед за изпълнение от
27.03.2025 г. по ч.гр.д. № 1107/2025 г. на ВТРС/, представляваща разноски, присъдени в полза
на втората по НЧХД № 159/2022 г. на ВТРС и по ВНЧХД № 492/2024 г. на ВТОС и заплатени
й от първата на 06.12.2024 г., чието връщане се претендира поради факта на отмяна/
представен като отпаднало основание за плащането/ по реда на чл. 421, ал.2 от НПК на
актовете по горните дела с Решение № 22/28.02.2025 г. по НДВ № 26/2025 г. на ВТАС , като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК В. Г. И., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: град ***, ул.“***“ № 4 да заплати на П. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: град ***,
ул.“***“ № ***, сумата от 1200/ хиляда и двеста / лева , представляваща направени по
производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2