Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр.Свищов, 10.03.2017г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 10.02.2017година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Т.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д.299 по описа за 2016г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация с чл. 55, ал.1,т.1,пр1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50 от 2010 на нотариус Л.Аджарска на 11.03.2010г. придобил от Н. Г. Я. и Ш. М. Я. недвижим имот- жилище и гараж, намиращи се в гр.Свищов, ******. С допълнително споразумение №1 към договор за ипотечен кредит заместил праводателите си като длъжници към ОББ АД Свищов. През 2012г. разбрал, че процесният гараж е ипотекиран в банка ДСК Свищов. След като извършил проверка установил, че първоначално гаражът е бил собственост на ответниците. В края на 2006г. те са го ипотекирали в Банка ДСК като обезпечение на кредит. С нотариален акт №195, том I, рег.№1237, дело №36/2010г. на 19.02.2010г. двамата ответници В.М. и Р.М. заменили процесния гараж с друг притежаван от Я.и. Твърди, че след като разбрал тези обстоятелства ищецът на няколко пъти разговарял с ответниците да заплащат кредита или да разменят гаражите, т.е. да върнат старото положение, но те отказали. Заявява, че с постановление за възлагане на 20.05.2014г. по изп.д.№20128090400956/12г. по описа на ЧСИ №809 -С.К. собствеността на гаража е прехвърлена на трето лице за сумата от 4000лв., която сума е предоставена на банката. Ищецът твърди, че по този начин му е нанесена имотна вреда, а ответниците са се обогатили. След продажбата отново направил опит да уреди отношенията с ответниците, но те отказали. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят сумата от 4000лв., с която неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца чрез принудителната продажба на собствения му недвижим имот -гараж с идентификатор ********** / ********** /по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК с адрес гр.Свищов, **********, с площ от 19.09 кв.м. като обезпечение на техен кредит, както да заплатят и сумата от 827,21лв.- мораторна лихва върху главницата. Сумата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че не оспорват факта, че са заменили гаража с този на Я.и, че ищецът по-късно е придобил процесния гараж от Я.и, както и обстоятелството, че двата гаража към момента на замяната са били ипотекирани в различни банки. Не оспорват, че поради спиране на обслужването на договора за банков кредит от страна на двамата ответници банката е пристъпила към принудително изпълнение. Оспорват твърдението на ищеца, че най-неочаквано през 2012г. е разбрал, че гаража е ипотекиран. Още със закупуването му е имало вписана законна ипотека в полза на Банка ДСК клон Свищов, което е било отразено в имотния регистър и е било известно на ищеца. За това обстоятелство е бил уведомен от посредника на сделката за покупко-продажба, както и от самите продавачи. Заявяват, че у ищеца не е налице обедняване. Така е, защото в предварителния договор от 08.03.2010г. праводателите му . и Ш. Я.и са сключили предварителен договор, по силата на който са обещали да продадат апартамент, гараж и идеална част от поземлен имот за сумата от 45000лв. В този предварителен договор не била уточнена цената на гаража. Посочено е единствено, че от цената ще се плати в брой само сумата от 5000лв., а сумата от 40000лв. чрез поемане на дълга към банка ОББ. Заявяват, че при изповядване на сделката по нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50 от 2010г. на нотариус Л.Аджарска е упомената цена от 14000лв. за всички обекти. Видно обаче от нотариален акт от 2006г. праводателите . и Ш. Я.и са придобили имотите през 2006г., като сумата за тях е 53000лв., от която 10750 лв. -собствени средства и 430000лв. средства от банков заем. Ето защо ищецът е закупил гаража с отбив на цената, именно защото е бил ипотекиран. Твърди, че всъщност ищецът не е претърпял имуществени вреди, защото за закупуването на гаража той не разходвал средства. Отделно от това гаражът бил продаден на ищеца чрез скрития му пълномощник З.Х.– негова майка, с която живее в едно жилище. Цената на придобиване на имота е 4000лв., която е трикратно по-ниска от пазараната. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от съдържащите се във вложеното гр.д.№335/15г. по описа на РС–Свищов доказателства – нотариален акт №42, том VIII, рег.№8928, д.№793 от 2006г. на нотариус И.А. с район на действие Свищовския районен съд се установява, че процесният гараж -гараж с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК с адрес гр.Свищов, ул. ******, с площ от 19.09 кв.м. първоначално е бил собственост на ответниците Милинови. Съседен на процесния гараж бил гараж № 2, собственост на . Г. Я. и Ш. М. Я., видно от нотариален акт № 113, том ХII, рег.№11920, д.№ 967 от 2006г. на нотариус Л.А. с район на действие Свищовския районен съд. С нотариален акт №195, том I, рег.№1237, дело №36/2010г. на 19.02.2010г. двамата ответници В.М. и Р.М. заменили процесния гараж с този притежаван от Я.и, а именно гараж №2. Не е спорно по делото и обстоятелството, че двата гаража към момента на замяната са били ипотекирани в различни банки – гараж №1 в „Банка ДСК“ЕАД, а гараж № в „ОББ“АД. Безспорно е, че на 11.03.2010г. ищецът И.М. с нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50 от 2010г. на нотариус Л.Аджарска, с район на действие Свищовския районен съд придобил от . Г. Я. и Ш. М. Я. недвижим имот- жилище и гараж, намиращи се в гр.Свищов, ******. С допълнително споразумение №1 към договор за ипотечен кредит ищецът заместил праводателите си като длъжници към ОББ АД, клон Свищов. Не е спорно по делото, че поради спиране на обслужването на договора за банков кредит към „Банка ДСК“ от страна на двамата ответници банката е пристъпила към принудително изпълнение. Банката обявила процесния гараж на публична продан и с Постановление за възлагане от 20.05.2014г. по изп.д. № 956/2012г. на ЧСИ К. собствеността на гаража е прехвърлена на трето лице З.Х. за сумата от 4000лв.
По делото са представени и предварителен договор за покупко-продажба на жилищен имот от 08.03.2010г. между ищеца от една страна и от друга . и Ш. Я.и с предмет апартамент и процесния гараж. Съгласно него страните са договорили цена за имота в размер на 45 000лв., платима по следния начин: предплата от 2 000лв., сумата от 40 000лв., която купувача ще приеме като задължение към банка ОББ и остатък от 3 000лв., платими в брой на продавача в деня на изповядване на сделката.
Представен е и допълнително споразумение №1 от 18.03.2010г. към договор за предоставяне на ипотечен кредит от 27.12.2006г., с който кредит на . Я. предоставен от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД да бъде обслужван от И.М..
В съдебно заседание бяха изслушани ангажираните от страна на ищците гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите . Я. и Ш. Я.а.
Видно от разпита на св.Н. Я. е, че същият не си спомня добре подробности за станалата размяната на двата гаража. Заявява, че при размяната е следвало да доплати още 1000 лв. Спомня си добре, че апартамента на ответниците при размяната е бил ипотекиран, но за гаража няма спомени. Заяви, че за сделката, при която ищецът е закупил апартамента и гаража е упълномощил съпругата си и своя брат. Спомня си, че уговорката им била ищеца да плати някаква първоначална сума, а след това да продължи да изплаща ипотеката на имота им.
Свидетелката Ш. Я.а заяви, че при прехвърлянето на гаражите е разбрала, че имотът на ответниците също е ипотекиран. Когато продали имота на ищеца, той трябвало да изплаща ипотеката на техния имот. Не си спомня дали ищецът е дал някаква първоначална сума. Свидетелката заяви, че при замяна на гаражите страните са знаели , че двата за двата гаража има учредена ипотека.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл. 55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и състава по чл. 59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. В настоящия случай ищецът доказа наведените от него твърдения, че е закупил процесния гараж и го заплатил, както и чрез отчуждаването му ответниците са получили в своя патримониум сумата от 4000лв., с която сума е намален дълга им към трето лице - „Банка ДСК“ЕАД. Това обогатяване е без основание, т.к. ищецът не е бил задължен по никакъв начин да извърши такова плащане. Същевременно ответниците не доказаха наведените от тях възражения, а именно, че при закупуването на имота от ищеца, праводателите му са направили отбив на цената, поради това, че имота е ипотекиран в полза на трето лице, както и наведените твърдения, че при закупуването му ищецът е знаел, че е ипотекиран.
Поради горното предявеният иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва, исковата претенция се явява недоказана. Уважаването на иск за мораторна лихва се обуславя от установяване наличието на парично вземане, чието изпълнение е забавено във времево отношение, при което за периода на забавата кредиторът има право на обезщетение. Когато паричното вземане няма определен срок за изпълнение, за да настъпи изискуемостта на вземането, необходимо условие е да бъде поканен длъжникът да плати, за да бъде поставен в забава. В конкретния случай по делото не бяха представени доказателства - покана и известие за доставянето ѝ, поради което искането за осъждане на длъжника да бъде осъден длъжника да заплати дължимата мораторна лихва се явява недоказано.
При този изход на процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от претенциите му. Следва да му бъде присъдена сумата 218,01 лева, представляващи разходи по делото за ДТ, както и плетеното адвокатско възнаграждение в размер на 768 лева, което съдът с оглед на материалния интерес на спора не намира, че следва да бъде редуцирано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1,пр. 1 от ЗЗД В.Г.М.
с ЕГН ********** *** и Р.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.М.М. с ЕГН **********
*** сумата от 4000,00лв. / четири хиляди лева/, с която неоснователно са се
обоготили за негова сметка чрез принудителната продажба на собствения му недвижим
имот – гараж с идентификатор ********** / ********** /по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№18-10/12.02.2009г. на ИД на АГКК с адрес гр.Свищов, **********, с
площ от 19.09 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.05.2016 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва до пълния претендиран
размер от 4827,21 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Г.М. с
ЕГН ********** *** и Р.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.М.М. с ЕГН **********
*** сумата от 218,01 лева/ двеста и осемнадесет лева и 01ст./, представляващи
разходи по делото за ДТ, както и в размер на 768 лева /седемстотин шестдесет и
осем/ - за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: