Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр.
Добрич, 14.02. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД-ДОБРИЧ, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година ІІ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ КАМЕНСКА
2.
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, разгледа
докладваното от съдия Георгиева кас. адм. дело № 698 / 2019 г. по описа на АдмС- Добрич и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е
образувано по жалба от А.И.А., срещу Решение № 368/11.10.2019 г., по н.а.х. дело
№ 777/2019 г. по описа на Районен съд-Добрич,с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-0851-000764/ 14.05.2019
година, издадено от Началника на Сектор „ПП“ към ОДМВР - Добрич, с което на касатора, за
допуснато нарушение по чл. 137а,ал.1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7,пр.1
от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Решението се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно.Твърди се, че макар и съдът да е постановил акт от 8
страници,то не е изложил мотиви по основното искане за отмяната на
наказателното постановление. Цитира се текст от съдебния акт в който е
казано,че въззимаемата страна в писмено становище иска жалбата да бъде оставена
без последствия и да се потвърди наказателното постановление.Особено набляга,
че писмено становище не е представено от въззимаемата страна,предвид което този
абзац е незаконосъобразен.В жалбата се коментира, че АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице както правилно според касатора съдът е установил,
но възразява срещу това, че съдът е цитирал в акта си заповед
№8121з-515/14.05.2018г., която е служебно известна на съда,но той не я е
изискал и приложил по делото.Настоява,че след като същата е посочена като
доказателство съдът е бил длъжен да я приложи по делото, а след като не е
представена,то съдът не е следвало да се позовава на нея.Според касатора, това
са общоизвестни факти и съдът не би следвало да се мотивира с тях въобще. Основното
възражение на касатора е,че АУАН не е съставен в негово присъствие.Счита,че
полагането на подпис не е доказателство за съставянето на акта в негово
присъствие,а доказателство,че се е запознал със съдържанието на
акта.Настоява,че съдът е отделил прекалено внимание на описването на
общоизвестни факти,но не се е произнесъл по основните възражения във въззивната
жалба.Излага и други възражения, подкрепени със съответни съображения. Иска от административния
съд да отмени решението на районния съд
и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.В условие
на евентуалност, иска съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично
и поддържа жалбата си,като допълва факти, относими за съставянето на АУАН и
издаване на НП.Предстая и писмена защита.
Ответникът,редовно
призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна. В хода на
административното и съдебно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява,че касаторът е управлявал МПС, без да е използвал обезопасителен
колан, с което е нарушил разпоредби на ЗДвП,поради което законосъобразно
административно- наказващият орган е ангажирал отговорността му за това
нарушение. Решението на Районния съд е
правилно и законосъобразно.
Съдът,като прецени събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок
и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да потвърди наказателното
постановление Районният съд е приел, че
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентно длъжностно
лице,съобразно разпоредбата на чл.189,ал.1 от ЗДвП и Заповед
№8121з-515/14.05.2018г.на Министъра на МВР и във връзка със заповедта е
приел,че актосъставителят е мл.контрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Добрич. АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствието на един свидетел.Надлежно е връчен на нарушителя.Съдържа
необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.При съставянето на акта е спазена
процедурата по чл.40,ал.1 от ЗАНН.Въз основа на съставения акт е издадено и
обжалваното НП.Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН, от компетентен
административнонаказващ орган. Според съда описаните в акта и постановлението
фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Както в акта,така и в
постановлението са описани релевантни обстоятелства,които са достатъчни да
квалифицират извършеното,като нарушение на чл.137а,ал.1от ЗДвП.Съдът е
коментирал,че правилно нарушението е подведено под санкционната норма на
чл.183,ал.4,т. 7,пр.1 ЗДвП.Наложеното административно наказание е законно
установено и не подлежи на преразглеждане.Коментирал е и липсата на
предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН.Като краен резултат, решаващият
съд е потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция преценява първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312
и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, обсъдил е доводите на жалбоподателя. В мотивите към решението е
направено изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав,който възприема и установената фактическа обстановка.Възраженията
в касационната жалба са предимно за процесуални нарушения във фазата на
административно наказателното производство.Не са изложени конкретни пороци на
съдебния акт, а са направени възражения относно приетото от съда.Съгласно
чл.218, ал.1 от АПК,предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.Както вече се каза, конкретни пороци на съдебния акт не са посочени.Следва да се отбележи,че съдът
се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя както във въззивната
жалба,която е прекалено лаконична, така и по направените възражения в съдебно
заседание. Решаващият съд е изложил
подробни мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав и на
основание чл.221,ал.2 от АПК, настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд,но с оглед пълнота на изложението прецени,че следва да коментира някои
от възраженията в касационната жалба.
В жалбата се твърди, че
макар и съдът да е постановил акт от 8 страници,то не е изложил мотиви по основното
искане за отмяната на наказателното постановление.Това не отговаря на
съдържанието на самия оспорван съдебен акт следователно е неоснователно. Много
точно и ясно съдът е коментирал,че А. макар и адвокат, е извършил неправилен
прочит на нормата на чл.40,ал.1 от ЗАНН твърдейки,че при съставянето на АУАН
актосъставителят,свидетелят и той самият, е следвало да бъдат вътре в
полицейския автомобил, а не само актосъставителят. Неоснователно и неотговарящо
на доказателствата е твърдението,че в текста от съдебния акт е казано,че въззимаемата страна в писмено
становище иска жалбата да бъде оставена без последствия и да се потвърди
наказателното постановление, но такова писмено становище няма по
делото.Становището се съдържа в придружаващото писмо, с което е изпратена
административната преписка на съда и е правилно цитирано от него-л.2 от
въззивното дело.
В жалбата се коментира, че
АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице както правилно според касатора
съдът е установил, но възразява срещу това, че съдът е цитирал в акта си
заповед №8121з-515/14.05.2018г., която е служебно известна на съда,но той не я
е изискал и приложил по делото.Настоява,че след като същата е посочена като
доказателство съдът е бил длъжен да я приложи по делото, а след като не е
представена,то съдът не е следвало да се позовава на нея.Според касатора, това
са общоизвестни факти и съдът не би следвало да се мотивира с тях въобще.
Цитираната заповед не е общоизвестен факт, а е служебно известна на съда и не е
задължително да бъде изискана и приложена по делото още повече,че сам касаторът
не оспорва наличието й.
Настоящият съдебен състав преценява
за безспорно установено, че на 29.04.2019г. в 10.35 часа в гр.Добрич,на
бул.“25-ти септември“ като водач на л.а.“Опел астра“, с посочен рег. номер,в
близост до паметника на Хан Аспарух, в посока центъра, управлява автомобила без
да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Безспорно с
това е нарушена разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП ,както безспорно е, че е
нарушена от касатора в настоящото производство.
Настоящата
съдебна инстанция установи,че липсват съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на НП,както правилно е установил и решаващият съд.
Постановлението е издадено при изяснена фактическа обстановка и при правилно
приложение на процесуалните и материални норми.
При преценка на оспорвания съдебен акт
касационният състав установи, че решаващият съд е събрал и обсъдил всички
относими към спора доказателства и е посочил въз основа на кои от тях приема за
установена фактическата обстановка по делото,респективно въз основа на кои
доказателства безспорно е установено визираното в акта и постановлението
административно нарушение. Вътрешното убеждение на съда е формирано при
условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията
на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с наличието на
визираните нарушения.
При
извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2
от АПК, не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен
състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и съответства на
материалния и процесуалния закон.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АдмС-Добрич, ІІ касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 368/ 11.10. 2019 г., по н.а.х. дело № 777/ 2019г.
по описа на Районен съд-Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: