РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Сливен, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря М. Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230102668 по описа за 2023 година
Предмет на производството е иск , предявен по реда на чл.422 ГПК,
вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.04.2017г. между „БНП Парнба Пьрсьнъл
Файненс“ и ответникът бил сключен договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-14728094, въз основа на който между страните
възникнало облигационно отношение.
По силата на този договор на ответника бил предоставен кредит в размер на
12 000 лв.
Съгласно чл.2 от договора, кредитодателят удържал директно от
предоставения кредит сума в размер на 2 864,45 лв. - за пълното погасяване
на предходно задължение на кредитополучателя, произтичащо от Договор за
кредит № PLUS-10652165, както и такса ангажимент в размер на 420 лв.,
срещу която кредидодателят се задължил да сключи договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита,, т.е. била удържана от
предоставения размер на кредита.
Сочи, че на 05.04.2017г. кредитодателят превел по посочената от ответника
банкова сметка сума в размер на 8 715,55 лева. / отпуснатия кредит от 12 000
лв. намален с такса ангажимент 420 лв. и 2 864,45 лева - за погасяване на
предходно задължение на ответника). Твърди, че ответника се задължил да
върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимата възнаградителна
1
лихва на 60 бр. месечни погасителни вноски, чиито размер и срок били
посочени в погасителен план, намиращ се в самия договор. Договореният
фиксиран лихвен процент бил в размер на 17,20%. Размерът на ГПР бил
20,63%. Ответникът не изпълнил задълженията си за плащане по договора.
Падежът на първата просрочена вноска настъпил на 20.10.2018г. Считано от
следващия ден изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на договора
за кредит настъпил на 20.03.2022г.
Твърди, че на 19.08.2019г. между универсален правоприемник на
кредитодателя, като цедент и ищцовото дружество, като цесионер бил
сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който било прехвърлено и вземането от ответника. Тъй като на адреса на
ответника не бил намерен никой, писмото за уведомление за цесията било
върнато, като се сочи, че към исковата молба било приложено уведомление
по чл.99 ЗЗД.
Ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК,
било образувано чгд № 768/23г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска се от съда признаване за установено , че ответника дължи на
ищцовото дружество следните суми: 9 504,67 лева - главница, ведно сьс
законната лихва, считано от 21.02.2023г. датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението; 3 157,93 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.10.2018г. до 20.03.2022г.; 1 289,76 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 20.02.2020г. до 17.02.2023г., с изключение на
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
Претендират се разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково
производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от назначен на ответника
особен представител, който оспорва претенцията. Счита претенцията за
неоснователна. Въвежда аргументи за нищожност на клаузата в договора за
кредит за такса ангажимент, както и за нищожност на целия договор, поради
невключване на таксата ангажимент в ГПР и поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11, във връзка с чл. 10, ал.1 ЗПК, тъй като
липсвала уговорка за начина на погасяване на възнаградителната лихва. В
договора липсвала клауза, която уреждала условията за издължаване на
възнаградителната лихва. т.е. не бил уреден начинът на нейното погасяване -
размер, начин на изчисляване и погасяване. Доколкото договорът бил
нищожен се дължала чистата стойност на кредита. Счита, че вземането за
възнаградителна лихва било погасено по давност, тъй като изтекъл
тригодишния давностен срок по чл. 111, буква „в“ ЗЗД.
Сочи, че доколкото посоченото в исковата молба ответникът да е
изпаднал в забава на 20.10.2018г., той заплатил 18 бр. вноски в общ размер на
6 166,44 лв. С направените плащания била погасена част от главницата в
2
размер на 2659, 57 лв. В тази връзка задължението на ответника следвало да
се изчисли като реално преведената сума от 8715, 55 лв. се намали с
надлежно направените плащания в общ размер на 2659,57 лв. и с
неправомерно удържаната „такса ангажимент“ от 420 лв. и така ответникът
дължал единствено сумата от 5635,98 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит от 04.04.2017г.
Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан,
алтернативно признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 5635,98 лв., представляваща непогасено задължение за плащане
на главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS- 14728094 от 04.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното му изплащане, а над този размер да се отхвърли претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
писмено доказателствено средство намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.04.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS- 14728094, по силата на който била предоставена сума в размер на 12
000 лв. Включена била застрахователна премия в размер на 2 700 лв. и такса
ангажимент в размер на 420 лв.. Размерът на всяка погасителна вноска била
342,58 лв., брой вноски 60 с дата на начална вноска 20.04.2017г. и последна
падежна дата 20.03.2022г. Обща стойност на плащанията 20 554,80 лв.,
фиксиран лихвен процент 17,20% /чл.2 на договора/ и ГПР 20,63%. Посочено
е в договора, че с подписването му, кредитополучателят дава съгласие от
сумата 12 000 лв., кредиторът да удържи сума в размер на 2 864,45 лв., във
връзка с договор № PLUS-10652165, като по този начин напълно се погасява
задължението му по този предходен кредит.Уговорено е между страните, че
сумата за „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и
е част от всяка месечна погасителна вноска. Таксата ангажимент се заплаща
от кредитополучателя срещу задължението на кредитодателя да сключи
договора при фиксиран лихвен процент. Таксата се заплаща при усвояване на
кредита, чрез удържането й от кредитодателя от общия размер на кредита.
Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.
В края на договора е посочено, че с полагането на подписа си
кредитополучателя удостоверява, че получил посочената в „Параметри и
условия” сума по посочената в договора банкова сметка, преддоговорна
информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора. Ответникът е
подписал кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, издаден
3
е сертификат за застраховката на кредита, ведно с общи условия за
застраховка „защита на плащанията“.
На 05.04.2017г. кредитодателят превел по банкова сметка на ответника
сумата по кредита 8715,55 лв., след приспадане на таксата ангажимент 240
лв. и сумата с която е погасен предходен негов кредит от 2864,45 лв.
На 19.08.2019г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ между кредитодателя на ответника и ищцовото
дружество, между които било прехвърлено и вземането от ответника.
Цедентът потвърдил на цесионера сключената цесия, както и го упълномощил
от негово име да уведомява длъжниците по сключената цесия.
До ответника било изготвено на 30.06.2023г. и изпратено уведомително
писмо за станалата цесия, което било върнато в цялост с отбелязване, като
непотърсено.
На 21.02.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 768/2023г. на СлРС и
заповед била издадена за следните суми:
- 9504,67 лв. – главница по договор за потребителски кредит,
PLUS- 14728094 от 04.04.2017г., прехвърлен с цесия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 21.02.2023г. до окончателно
изплащане на задължението;
- 3157,93 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2018г. до
20.03.2022г.;
- 3740,72 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода от 21.10.2018г. до 17.02.2023г. Присъдени са и
разноски в размер на 328,07 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и настоящ ответник
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, обусловило и депозиране на настоящата искова
молба.
В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ответника направил плащания по кредита в размер на 6 317,20 лв.,
разпределени по пера както следва: 2 659,57 лв. главница, 2696,87 лв.-лихва,
960,76 лв.- застраховка. В ГПР по договора била включена таксата
ангажимент, а дължимите вноски по застраховка на плащанията не, но дори и
да се включат ГПР ще се увеличи до 27,27%, т.е. няма да надвиши петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4
ЗПК. В месечната погасителна вноска били включени главница и лихва, които
били в различен размер за всяка отделна вноска, както и застраховка в размер
на 45 лв. за всички 60 бр. вноски.
Задължението по кредита в размер на 20 554,80 лв. било по пера
4
следното: 12 000 лв. главница, 5438,80 лв.-лихва по главницата, 2 700 лв.
застраховка и 420 лв. такса ангажимент. Вещото лице посочило, че ако се
дължи чистата стойност по кредита съобразно плащанията на ответника,
същия дължал 5 682,80 лв. Размерът на остатъчното задължение на ответника
по договора за кредит било 9 340,43 лв. главница, 3 157,93 лв. лихва и 164,24
лв. застраховка. Разликата в претендираната от ищеца като главница сума и
установената от експерта идвала от обстоятелството, че в претендираната,
като главница сума ищецът включил и сумата за застраховка /9340,43 лв.
главница плюс 164,24 лв. застраховка = 9504,67 лв./ Лихвата за забава върху
главницата от 9340,43 лв. за периода 20.02.2020г.- 17.02.2023г., с изключение
на периода 13.03.2020г.-17.07.2020г. била в размер на 2 526,63 лв.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от
писменото доказателствено средство – заключение на съдебно икономическа
експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице,
разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на
икономиката, съдът кредитира изцяло. Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника, че било събрано
преклудирано доказателство посредством експерта по делото, въз основа на
които базирало изчисленията си. Вещото лице е имало за задача да провери
счетоводството на ищеца и всички документи имащи отношение към
процесния договор за кредит и съответно справката му е предоставена във
връзка със задачата, поставена от съда, точно поради оспорване от ответната
страна. Нормално е тази справка да изхожда от дружеството кредитодател,
който е работил по кредита и впоследствие цедирал вземането, като дори не е
било необходимо да се прилага към заключението на експерта.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е допустим, доколкото е
депозиран от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по
предоставен потребителски кредит между ответника и трето неучастващо по
делото лице, което обаче е цедент на ищеца по това конкретно вземане.
5
Установи се също така сключен договор между заемодателя на ответника и
ищцовото дружество за цесия, по силата на който е прехвърлено вземането от
ответника.
Съгласно константната съдебна практика /Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС, Решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2639/2014 г., II т.о., Решение № 137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д. №
5759/2014г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния
кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
/цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /в този см. Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. №
12/2009г. на ВКС, II т.о.; Решение № 96/17.04.2018г. на ВКС по гр. д. №
3049/2017г., IV г.о., Решение № 114/07.09.2016г. на ВКС по т. д. №
362/2015г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е
представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците
от цесионера ищец.
В съдебната практика има различни становища дали следва да се счита
редовно връчването на уведомлението за цесията на длъжника с исковата
молба, когато той се представлява от назначен от съда особен представител,
какъвто е настоящия казус.
Една част от юристите застъпват становището, че длъжникът се счита за
надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител
назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права
от своето недобросъвестно поведение (особен представител му е назначен,
тъй като длъжникът не може да бъде намерен). Друг аргумент излаган от
подкрепящите тази теза е прилагането по аналогия на Решение №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на І т.о. ВКС, съгласно което,в ръчването
на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Решението касае настъпването на
предсрочна изискуемост на банков кредит и уведомяването на ответника за
това.
6
Друга част от юристите приемат, че длъжникът не е надлежно уведомен
за извършената цесия, когато съобщението за това е достигнало до знанието
единствено на неговия особен представител, като тук аргументите се черпят
от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК.
Действително по делото не се доказа уведомяване на длъжника-
ответник за осъществената цесия – нито от първоначалния кредитор
заемодател /цедент на ищеца/, нито от сегашния кредитор ищец /цесионер/,
доколкото уведомителното писмо не е достигнало до знанието на ответника.
Целта на уведомяването на длъжника за станалата цесия обаче е да го
предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То
стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника, престирано на
досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай
ответникът не е открит, представляван е от особен представител в процеса,
който не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор.
По делото обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо
лице, че задължението на ответника не е погасено и съществува, поради
което и при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се
признае като вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение №
987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение №
173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
на ответника за недействителност на договора.
Съдът намира, че процесния договор за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата на ЗПК. Посочена е главницата по кредита,
годишният процент на разходите, фиксиран годишен лихвен процент по
кредита, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на заема от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, ден от месеца за плащане на погасителните
вноски и размер на дължимата погасителна вноска, като още е предвидено
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от
договора. Изготвен е и погасителен план. Последният съдържа елементите
съобразно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
7
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Това, че в погасителния план не се съдържа разбивка на сумите
за главница, лихва и застраховка не води до недействителност на договора за
кредит. Този въпрос е разгледан и решен с Решение № 106/03.06.2022г. по
гр.д. № 3253/2021г. III г.о. ВКС, като е прието, че само по искане от
потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под
формата на погасителен план със съответните разбивки по чл.11, ал.1, т.12
ЗПК. Когато не са приложими различни лихвени проценти, какъвто е
настоящия случай /при фиксирна лихвен процент/ не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите,
които се погасяват с погасителната вноска.
Неоснователни са и възраженията, относно приложимия ГПР по
договора. Категорично се доказа в процеса, че таксата ангажимент е
включена в него. Нещо повече дори и да се включат дължимите суми за
застраховката на плащанията по договора, то ГПР пак не би надвишил
размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на сумите за
лихви по кредита. Действително по този въпрос към момента има образувано
тълкувателно дело № 3/2023г., но настоящият съдебен състав споделя
становището в Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. III г.о
ВКС, според което началният момент, от който започва да тече давностния
срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни
вноски по договор за кредит, за който не е обявена предсрочна изискуемост е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В случая това е
последната вноска с падеж 20.03.2022г. и до датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК 21.02.2023г. не е изтекъл срок от три години.
Ето защо съдът следва да присъди дължимият остатък от главницата по
договора в размер на 9 340,43 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.02.2023г. датата на депозиране на заявлението по реда на чл.410
ГПК до окончателното плащане. Над тази сума до пълния предявен размер на
иска за главница от 9 504,67 лв. искът бива отхвърлен. Установи се, че
разликата идва от размера на дължимата застраховка по договор за
застраховка в размер на 164,24 лв., но на такова основание няма издадена
заповед за изпълнение. Съдът следва да уважи в пълен размер искът,
касателно договорната лихва от 3 157,93 лв., установен от експерта. Лихвата
за забава върху главницата от 9 340,43 лв. за исковия период 20.02.2020г.-
17.02.2023г., с изключение на периода 13.03.2020г.-17.07.2020г се установи,
че е в размер на 2 526,63 лв., но доколкото се претендира по-малка сума, а
именно 1289,76 лв. за същия период от време, то искът е основателен в този
претендиран размер. В противен случай съдът би постановил свръх петитум,
относно обезщетението за забавено плащане – мораторна лихва.
Предвид изхода на спора ответника дължи разноски на ищеца,
съобразно уважената част на претенцията. Сторените от последния разноски
8
са в общ размер на 3553,93 лв., от които 3175,26 лв. в настоящото исково
производство и 378,67 лв. в заповедното производство. Съобразно уважената
част на иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 3512,09 лв.
За отхвърлената част от претенцията по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
ответникът също има право на разноски, но такива той не е сторил реално,
поради което съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.
П. М., ЕГН: ********** от гр.**, кв.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДЪЛЖИ
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, представлявано
от Л.Д. и С.П., изпълнителни директори следните суми:
- 9 340,43 лв. /девет хиляди триста и четиридесет лева и 0,43 ст./ ,
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS- 14728094/04.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2023г. до окончателното изплащане;
- 3 157,93 лв., /три хиляди сто петдесет и седем лева и 0,93 ст./,
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2018г. до
20.03.2022г.;
- 1 289,76 лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и 0,76 ст./,
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода
20.02.2020г.- 17.02.2023г., с изключение на периода 13.03.2020г.-17.07.2020г.,
като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК над уважената част от 9 340,43 лв.
до пълния предявен размер от 9 504,67 лв., главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 14728094/04.04.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2023г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. П. М., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.”***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, представлявано от Л.Д.
и С.П., изпълнителни директори, сума в размер на 3 512,09 лв. / три хиляди
петстотин и дванадесет лева и 0,09 ст./, деловодни разноски.
9
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10