Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260305
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2022 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13756 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 против В.Ю.Н.,
ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 194,29 лева /сто деветдесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит с
кредитна карта от ***; 62,01 лева
/шестдесет и два лева и една стотинка/ - възнаградителна лихва за периода
01.02.2019 г. – 05.07.2019 г.; 10,51
лева /десет лева и петдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за периода
06.07.2019 г. – 11.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.01.2020 г. до
окончателното погасяване, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1201 от 18.02.2020 г., постановена по ч.
гр. д. № 1537/2020 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с.
При условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати посочените по-горе
суми, като условието за разглеждане на евентуалния иск е преценка на съда, че не
е настъпила предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението.
В исковата молба се твърди, че на ***, между страните бил сключил договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № ***. С договора било предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като било уговорено, че всички
задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта,
ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Ето защо, процесният
договор за револвиращ потребителски кредит ***, е сключен на ***, с първата
трансакция по кредитната карта. След усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца. Извлечението, се изпращало на
адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане
или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес,
като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, както
следва: при усвоен кредитен лимит в размер от 0 до 1000 лв. – минималната
погасителна вноска е в размер на 60 лв.; при усвоен кредитен лимит в размер от
1000,01 лв. до 2000 лв. – минималната погасителна вноска е 120 лв.; при усвоен
кредитен лимит в размер от 2000,01 лв. до 3000 лв. – минималната погасителна
вноска е 180 лв.; при усвоен кредитен лимит в размер на 3000,01 лв. до 4000 лв.
– минималната погасителна вноска е 240 лв.; при усвоен кредитен лимит в размер
от 4000,01 лв. до 6000 лв. – минималната погасителна вноска е 360 лв.; при
усвоен кредитен лимит в размер от 6000,01 лв. до 8000,01 лв. – минималната
погасителна вноска е 480 лв. Съгласно договора за използването на револвиращия
кредит, кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и
се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта,
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата, поместена в
приложението. При забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Излага, че револвиращият кредит се погасява без
погасителен план. Дължимата сума, автоматично се погасява със средствата, които
постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново
могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж,
задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки
това, кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 05.07.2019 г. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението
в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника
бил в общ размер на сумата от 266,81 лв., като на 01.02.2019 г.,
кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната
карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление по чл. 410 ГПК за
следните суми: 194,29 лв. – главница; 62,01 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.02.2019 г. – 05.07.2019 г.; 10,51 лв. – мораторна лихва за периода
06.07.2019 г. – 11.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Излага, че законната лихва за забава е
равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в
сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.
Сочи, че претендираната възнаградителна лихва е формирана от годишен процент
на разходите и годишен лихвен процент. ГПР се изчислявал индивидуално по всеки
един кредит като имплементираната система за обработка на кредитите взема
предвид точния брой дни между датата на усвояване на кредита и първата падежна
дата. Съгласно договора ГПР е в размер на 35%, а ГЛП в размер на 44.90%.
След издаване на месечното извлечение, кредитополучателят може да направи
пълно погасяване на усвоения кредит – това събитие настъпва, когато
картодържателят погаси цялата използвана сума или частично погасяване на
задълженията – при внасяне на сума в размер на минималната сума за плащане или
по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението. Месечни погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението,
както следва: падежна дата – 01.05.2017 г. – минимална сума за плащане – 60
лв., използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 426,19 лв.; падежна
дата – 01.06.2017 г. – минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен
лимит /сума за пълно погасяване/ – 964,74 лв.; падежна дата – 01.07.2017 г. –
минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 934,91 лв.; падежна дата – 01.08.2017 г. – минимална сума за плащане – 60 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 905,07 лв.; падежна дата – 01.09.2017 г. –
минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 874,44 лв.; падежна дата – 01.10.2017 г. – минимална сума за плащане – 60 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 842,12 лв.; падежна дата
– 01.11.2017 г. – минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит
/сума за пълно погасяване/ – 809,60 лв.; падежна дата – 01.12.2017 г. –
минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 775,49 лв.; падежна дата – 01.01.2018 г. – минимална сума за плащане – 60 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 741 лв.; падежна дата –
01.02.2018 г. – минимална сума за плащане – 120 лв., използван кредитен лимит
/сума за пълно погасяване/ – 766,26 лв.; падежна дата – 01.03.2018 г. –
минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 667,86 лв.; падежна дата – 01.04.2018 г. – минимална сума за плащане – 60 лв., използван
кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 630,39 лв.; падежна дата –
01.05.2018 г. – минимална сума за плащане – 120 лв., използван кредитен лимит
/сума за пълно погасяване/ – 651,87 лв.; падежна дата – 01.06.2018 г. –
минимална сума за плащане – 60 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 551,60 лв.; падежна дата – 01.07.2018 г. – минимална сума за
плащане – 120 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 570,89
лв.; падежна дата – 01.08.2018 г. – минимална сума за плащане – 60 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 468,28 лв.; падежна дата – 01.09.2018 г. –
минимална сума за плащане – 120 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 485,67 лв.; падежна дата – 01.10.2018 г. – минимална сума за плащане – 180 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 502,63 лв.; падежна дата – 01.11.2018 г. –
минимална сума за плащане – 240 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 520,02 лв.; падежна дата – 01.12.2018 г. – минимална сума за плащане – 300 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 536,98 лв.; падежна дата – 01.01.2019 г. –
минимална сума за плащане – 360 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 554,37 лв.; падежна дата – 01.02.2019 г. – минимална сума за плащане – 227,92 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 377,05 лв.; падежна дата – 01.03.2019 г. –
минимална сума за плащане – 117,43 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 216,16 лв.; падежна дата – 01.04.2019 г. – минимална сума за плащане – 177,43 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 226,29 лв.; падежна дата – 01.05.2019 г. –
минимална сума за плащане – 236,23 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 236,23 лв.; падежна дата – 01.06.2019 г. – минимална сума за плащане – 246,36 лв.,
използван кредитен лимит /сума за пълно погасяване/ – 246,36 лв.; падежна дата – 01.07.2019 г. –
минимална сума за плащане – 256,30 лв., използван кредитен лимит /сума за пълно
погасяване/ – 256,30 лв.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като било
образуваното ч. гр. дело № 1537/2020 г. на ПдРС, ХІV гр. с-в, по което
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
ето защо и в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия
установителен иск за горните суми. Претендират се разноските по ч. гр. д. и по
настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на
чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител
на ответника. Взето е становище, че исковете са допустими, но неоснователни,
като се оспорват по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцовата страна
за наличието на валидно сключен договор за заем, като не се установява кога,
как и каква сума е била предадена от ищеца на ответника, като счита, че
фактическият състав на сделката не е осъществен. Оспорва твърдението на
ищцовата страна, че на ответника му е предадена издадената му кредитна карта №***,
както и че претендираната сума е била действително усвоена. Върху представената
от ищеца обратна разписка за доставени на ответника пратки липсва отбелязване
да е изпратена именно твърдяната кредитна карта №***. Липсват и други данни по
делото, кредитната карта да е била връчена на ответника и последният да е
усвоил каквито и да е суми, използвайки я. Освен това, липсва изявление от
страна на ответника, че кредитополучателят е усвоил претендираната от ищеца
сума в размер на 194,29 лв., като излага, че писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да бъде доказателство за сключен договор. Ето защо, с
оглед реалния характер на договора за заем, счита, че в конкретния случай не е
налице сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна
карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри.
Следователно за ответника не е възникнало задължение за връщане на сумата,
претендирана от ищеца по настоящото дело.
Излага, че дори да се приеме, че е налице сключен договор за заем с
ответника, по който кредитополучателят е усвоил претендираната сума,
използвайки предоставената му кредитна карта, то кредитното правоотношение
между страните се явява недействително на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, предвидени в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът
посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР. В процесния договор
за кредит липсва яснота досежно компонентите, включени в ГПР. Счита клаузата в
договора за револвиращ потребителски кредит, с която е уговорен размерът на ГПР
за неравноправна, което съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 143, ал. 2,
т. 19 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП води до нищожност на неравноправната
клауза.
С оглед изложеното, счита, че ако се приеме, че е налице сключен договор за
заем с ответника, по който кредитополучателят е усвоил претендираната сума,
използвайки, предоставената му кредитна карта, то потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по
заема.
Излага, че дори да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем,
то предявеният иск е неоснователен, тъй като претендираното от ищеца вземане не
е било изискуемо към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК,
доколкото същото не е било обявено за предсрочно изискуемо на ответника.
Оспорва като неоснователна претенцията за установяване дължимостта на
сумата от 62,01 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.02.2019 г. –
05.07.2019 г.; 10,51 лв. – мораторна лихва за периода 06.07.2019 г. –
11.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. С
оглед неоснователност на главното вземане, счита предявените акцесорни искове
също за неоснователни. По отношение на възнаградителната лихва, излага, че
кредитополучателят преустановил обслужването на заема на 01.02.2019 г., поради
което кредитната карта била блокирана от кредитора. Ето защо и от този момент
не е дължимо заплащането на договорна лихва за периода 01.02.2019 г. –
05.07.2019 г.
По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск,
счита същия за допустим, но неоснователен.
Твърди, че не е налице валидно сключен между страните договор за заем,
задължението на заемателя по който да е обявено за предсрочно изискуемо чрез
връчване на препис от исковата молба на ответника. Следователно за ответника не
е възникнало задължение за връщане на сумата, претендирана от ищеца по делото.
Доколкото главният иск е неоснователен, счита предявените акцесорни също за
неоснователни.
Излага, че дори да се приеме, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договора за заем, то същият е недействителен на
основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като клаузата, уговаряща ГПР е
неравноправна, в резултат на което потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не и лихва и други разходи по заема, като в тази
връзка, неоснователна се явява претенцията за заплащане на суми извън
претендираната главница в размер на 194,29 лв. Сочи, че кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема на 01.02.2019 г., поради което кредитната
карта е била блокирана от кредитора. Поради това от този момент не е дължимо
заплащането на договорната лихва за периода 01.02.2019 г. – 05.07.2019 г.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1537/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част,
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим
и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във
вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №***, между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника, посредством предоставена кредитна карта, твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания, а при установяване на горното – да докаже пълно и главно изпълнение на насрещното си задължение за връщане на получената в заем сума в срок, включително плащане на договорната лихва.
С Определение от 02.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е подписал договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № ***, в предвидено в него съдържание.
От представения по делото договор за револвиращ
потребителски кредит с кредитна карта от *** /л.8/ е видно, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника В.Ю.Н. е
възникнало заемно правоотношение, в който договор е инкорпориран и договор за
издаване и ползване на кредитна карта – т.12. Видно от т. 12 от договора, между
страните е прието , че договорът за издаване на кредитна карта ще породи
действие след предаване на кредитната карта на ответника и активирането на
същата, чрез теглене на суми от нея. При неиздаване на кредитната карта този
договор не поражда действие между страните.
Спорно по
делото е получавал ли е ответника кредитна карта и теглил ли е той суми от
такава.
Въпреки
указаната от съда доказателствена тежест и посочване на обстоятелствата, за
които ищецът не сочи доказателства, а именно, че не е представил такива за
предоставяне на кредитна карта на ответника, до приключване на съдебното дирене
доказателства за това не са представени от ищеца.
От
представената обратна разписка, с която ищецът твърди, че на ответника е
изпратена и връчена кредитна карта по процесния договор /л.21/ не се установява
какво е връчено на ответника. В нея не е записано, че се предоставя кредитна
карта. Това не е удостоверено по какъвто и да било начин.
Действително
от приета по делото ССчЕ се установява, че от кредитната карта има тегления, но
не се установява, че такива са извършени именно от ответника и че той е получил
процесната кредитна карта. При липса на доказателства, че ищецът е предоставил
на ответника кредитна карта, удостоверено с подпис от последния, няма как да се
приеме, че тегленията от кредитната карта са направени именно от ответника.
С оглед изложеното по делото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил на ответника
по процесния договор кредитна карта, че договорът е породил действие между
страните и оттам, че ответникът е активирал кредитната карта и че именно той е
извършвал тегления от нея.
С оглед изложеното искът като недоказан ще
се отхвърли.
Доколкото искът е отхвърлен не поради
липса на настъпила предсрочна изискуемост, а по други съображения, то не е
настъпило условието за разглеждане на предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, които са и недопустими, предявени при липса на интерес от
същите, доколкото ако съдът приемеше, че не е настъпила предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението, същата би настъпила в хода на процеса, което
обстоятелство би било съобразено от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника,
който е участвал в производството чрез особен представител и не е направил
разноски по същото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,чрез
клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр.14 срещу
В.Ю.Н., ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове, че В.Ю.Н., ЕГН
********** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чрез клон България /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /
сумата в размер на 194.29 лева - главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит с кредитна карта от ***, 62.01 лева - възнаградителна
лихва за периода 01.02.2019 г. – 05.07.2019 г., 10.51 лева - мораторна лихва за
периода 06.07.2019 г. – 11.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.01.2020
г. до окончателното погасяване, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1201 от 18.02.2020 г.,
постановена по ч. гр. д. № 1537/2020 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ