Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260094
гр. Варна,28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети май, през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№86 по описа за 2021г. на ВАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от К.Н.Д., чрез адв.М.Т., в качеството му на особен
представител, срещу постановеното решение №260334/09.11.2020г., допълнено с
определение №260049/11.01.2021г., по т.д.№1786/2019г. на ВОС в частта, с която
е прието за установено, че въззивникът дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София – кредитор по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по ч.гр.д.
№1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение
№851/17.02.2016г., сумите, както следва: 48 804,18 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за
текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда - 16.02.2016г.,
до окончателното й плащане; 3 711,68
лева –дължима и неплатена на падеж договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.12.2014г. до 28.09.2015г.; 1 246,43 лева
- дължима и неплатена лихвена надбавка за забава (санкционираща лихва) за
периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.;
120 лева - дължима такса предсрочна изискуемост, които вземания са били прехвърлени на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София със сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
11.05.2016г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите се установява,
че изявлението на банката – кредитор за обявяване вземанията по процесния
договор за кредит за предсрочно изискуеми не е надлежно съобщено на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
Приложената по делото нотариална покана не може да обоснове извод за
уведомяване на длъжника, доколкото липсва негов подпис и не са ангажирани
доказателства за изпращане на съобщението по пощата или чрез куриерски услуги
на посочения адрес и дата.
По делото не е
установен и факта на връчване на уведомлението за извършената цесия по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД. Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е императивна и за да породи
действие цесията е необходимо да бъде съобщена на длъжника. В случай, че
кредиторът е избрал начин на връчване чрез пощенска пратка, следва да се
приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 от Общите правила за удостоверяване на връчването.
В същите не е предвидена фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и
при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката
ще се счита за доставена на получателя.
Необоснован е и
изводът на съда за достигане на изявлението за прехвърляне на вземането до
длъжника в хода на производството, тъй като връчване на длъжника или на негов
пълномощник не е осъществено. Връчването на особения представител на лицето не
може да бъде приравнено нито на връчване на лицето, нито на негов процесуален
представител. Представителната власт на особения представител произтича от акт
на съда /чл.47, ал.6 от ГПК/ и същата е ограничена, арг. от чл.29, ал.3 от ГПК,
поради което същият не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления
свързани с промяна в материалното правоотношение. Ето защо, договорът за прехвърляне на
вземания не е надлежно съобщен и за длъжника не е възникнало задължение за
пращане по него в полза на ищеца по делото.
Излага се още, че при
постановяване на решението си съдът не е обсъдил изцяло неравноправните клаузи
в договора за потребителски кредит. Ищцовото дружество не е установило
индивидуално уговаряне на оспорените клаузи, като само обстоятелството, че
договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.
По същество се
претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез назначения му особен представител, поддържа жалбата. По
същество моли същата да бъде уважена, като решението на ВОС в обжалваната му
част да бъде отменено и исковете отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемата страна
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.София с писмен отговор, чрез ю.к.В., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се
установява наличието на предвидените в закона предпоставки за уважаване на
предявените искове. При връчване на изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит са
спазени разпоредбите на закона, като при ненамиране на лицето на адреса, както
и на лице, което да е съгласно да получи съобщението, се преминава към залепяне
на уведомление. От приложената справка в НБД „Население“ е видно, че адреса, на
който е изпратено съобщението съвпада с адреса посочен в договора и постоянния
и настоящ адрес на длъжника. Обстоятелствата по залепяне на уведомлението са
надлежно удостоверени.
По делото е
установено и изпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за
извършената цесия на процесните вземания, а именно чрез връчване на съобщението
в хода на процеса на назначения му особен представител. Последният може да
извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези за които е необходимо
изрично пълномощно и се явява надлежен адресат на всички твърдения, наведени от
насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Връчването на книжа на особения
представител е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Въведените с жалбата
твърдения за неравноправни клаузи са бланкетни и неоснователни.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от страната възражения, вкл.
и въпроса за преддоговорната информация, ОУ към договора, таксите и лихвите,
които са начислени по кредита.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащане на
правна помощ.
В съдебно заседание
въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. С писмено становище,
оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.
По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата,
като й присъди направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени искове, по реда на чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу К.Н.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по
издадената в негова полза по ч.гр.д.
№1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение
№851/17.02.2016г., за сумите : - 48 804,18 лева, дължима главница по
договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; -5 911,71
лева, дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014г. до
16.02.2016г.; - 1 246,43 лева, лихвена надбавка за забава (санкционираща
лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; - 120 лева, дължими заемни
такси към 16.02.2016г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с Договор
за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.05.2016г.
В условие на
евентуалност, при констатирана недопустимост или неоснователност на иска по
чл.422 от ГПК, са предявени осъдителни искове за пълния размер на непогасената
главница от 48 804,18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и за непогасената по давност санкционираща лихва
за забава по чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит от 11.07.2014г.,
за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г., вкл., в общ размер на 14 858,10
лева.
В условие на
евентуалност, при отхвърляне на осъдителните искове, поради необявена
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, са предявени
осъдителни искове с твърдения, че предсрочната изискуемост е обявена с
предявяване на исковата молба, за заплащане на сумите, както следва:
непогасената главница от 48 804,18 лева, включваща сумата от
20 156,06 лв. – сбор на главницата по вноски с настъпил падеж, и сумата
28 648,12 лв. – сбор на главницата по предсрочно изискуеми вноски, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане; 9 387,42 лева -
непогасена по давност редовна лихва, включена в дължимите погасителни вноски от
№28 с падеж 01.11.2016г. до №63 с падеж 01.10.2019г.; 3 980,74 лева -
непогасена по давност санкционираща лихва по чл.19.1 от Общите условия към
договора за кредит от 11.07.2014г., за периода от 28.10.2016г. до 28.10.2019г.,
вкл., върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 01.11.2016г. до №63 с
падеж 01.10.2019г., включително.
В исковата молба се
твърди, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от
11.07.2014г. заемодателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на
кредитополучателя К.Н.Д. сума в размер на 50 000 лева срещу задължението
му за погасяване на дълга в срок от 120 месеца. Погасяването е следвало да бъде
извършено чрез плащане на анюитетни вноски, съгласно нарочен погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Твърди се, че кредитополучателят е
допуснал забава в плащането, поради което и в съответствие с чл.19.2 от
приложимите към договора Общи условия банката – кредитор е обявила остатъка от
кредита за предсрочно изискуем. Изявлението до длъжника било отправено чрез
нотариална покана с peг. №5126/07.08.2015г., том II, акт №46 по описа на
нотариус И. М., peг. №ХХХ на НК, връчена на длъжника на 28.09.2015г. по реда на
чл.47 от ГПК.
Предвид липсата на
погасяване на задълженията по договора, е подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за вземанията по него, въз основа на което
банката се е снабдила със заповед № №851/17.02.2016г., издадена по ч.гр.д.
№1742/2016г. по описа на ВPC. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
кредитора са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение, което обосновава интереса от
предявените искове.
С договор за цесия от
11.05.2016г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД прехвърлил на ищеца „ОТП Факторинг
България” ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви, между които и вземането,
възникнало от сключения с кредитополучателя К.Н.Д. договор за кредит за текущо
потребление от 11.07.2014г. Длъжникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това
цесионера.
В условие на
евентуалност се твърди, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за
цесията с връчването на преписа от исковата молба с приложенията към нея, сред
които и договора за цесия, писмото - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Излага се още, че
претендираната неплатена редовна /възнаградителна/ лихва се дължи на основание сключения договор за
кредит между страните (т.8) и общите условия към него, като същата е договорена
в размер на 8,7 % годишно. Предвидено е, че при нарушаване на Условията по
„Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „Банка ДСК” ЕАД”
кредитополучателят губи преференциите си и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може
да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнението е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,37%.
За периода от 01.11.2014г. (първа падежна дата на неплатена анюитетна вноска)
до 16.02.2016г. (дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение) възнаградителната лихва е в общ размер на 5 911,71 лева.
На основание т.19.2.
от приложимите към договора Общи условия, с оглед обявената предсрочна
изискуемост на целия дълг, дължимата главница се олихвява с наказателна лихва в
размер на 10 процентни пункта. За периода от 01.12.2014г. до 16.02.2016г.
същата се претендира в размер на 1 246,43 лева.
Общият размер на
дължимата и непогасена главница по предоставения кредит се заявява в размер на
48 804,18 лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда -
16.02.2016г., до окончателното й плащане.
Претендира се и
заплащане на дължимите по договора заемни такси в размер на 120 лева.
В условие на
евентуалност, обусловена от отхвърляне на предявените в хипотезата на чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК главни установителни искове, респ. при евентуална
преценка за тяхната недопустимост, се твърди, че ответникът следва да се счита уведомен за
изискуемостта на вземанията с връчването на препис от исковата молба.
В съдебно заседание и
с писмено становище ищецът, чрез ю.к.В., поддържа предявения иск. По същество
моли същия да бъде уважен и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, както и тези направени в заповедното производство. В случай, че
установителният иск бъде отхвърлен, претендира уважаване на предявените в
евентуалност осъдителни искове.
Ответникът К.Н.Д. с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на сключен
с „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г.,
получаване на сумата по него, както и уговорените ред и срок за погасяване.
Оспорва твърденията
за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията с твърдения, че правото на
банката за обявяването й не е надлежно упражнено. Изявлението за трансформиране
на задължението не е надлежно връчено, тъй като са налице пороци при връчване
на нотариалната покана. В условие на евентуалност оспорва възможността за
обявяване на предсрочната изискуемост с връчването на съдебните книжа като
твърди, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да
приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. По
същите съображения оспорва и твърдението за надлежно уведомямане за договора за
цесия извършено с исковата молба.
Оспорва като
неравноправна, респективно нищожна клаузата на чл.19 от приложимите към
договора Общи условия, определяща санкциите при забава на плащането. Твърди, че
същата не е индивидуално договорена, длъжникът – потребител не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание и противоречи на добрите нрави, тъй като
плащането на надбавка за забава в размер на 10% би довело до неоснователно
обогатяване на кредитора. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Решение №260334/09.11.2020г.,
допълнено с определение №260049/11.01.2021г., по т.д.№1786/2019г. на ВОС в
частта, с която е отхвърлен предявения иск от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, срещу ответника К.Н.Д. за установяване
съществуването на вземане за дължима договорна възнаградителна лихва за разликата
над 3 711,68лв. до пълния заявен размер от 5 911,71 лева, както и за
период 01-30.11.2014г., съотв. от 28.09.2015г. до 16.02.2016г., включително,
като неоснователен, е влязло в законна
сила.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ВОС, както следва:
От приложеното
ч.гр.д.№1742/2016г. на ВРС, 46-ти състав е видно, че на основание чл.417,т.2 ГПК в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№851/17.02.2016г. и изпълнителен лист срещу ответника К.Н.Д. за заплащане на
сумите, както следва: 48 804,18лв. – главница по Договор за кредит от
11.07.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане; 5 911,71лв. – договорна лихва за
периода 01.11.2014г. до 16.02.2016г.; 1246,43лв. – санкционираща лихва за
забавено плащане за периода от 01.12.2014г. до 16.02.2016г.; 120 лв. –
неплатени такси, както и сумата от 1 121,65лв. – разноски в заповедното
производство.
За издадената заповед
за изпълнение длъжникът К.Н.Д., след извършена справка в НБД „Население“ за
постоянния му и настоящ адрес и месторабота, е бил уведомен чрез залепяне на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Въз основа на същото
и съобразно разпоредбата на чл.415, ал., т.2 от ГПК на заявителя е предоставен
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
Искът е предявен в
срока по чл.415 от ГПК.
На 11.07.2014г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и К.Н.Д. е сключен Договор за кредит за текущо потребление за
сумата от 50 000лв. Кредитът е следвало да се погаси на 120 равни месечни
вноски, дължими на 1 –во число от всеки месец от срока на действие на договора за
кредит, съгласно подписания погасителен план, неразделна част от договора.
Договорено е заплащане на преференциален променлив лихвен процент в размер на
8.7% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR 1.58 и надбавка в размер на 7.12 пункта. При нарушаване
условията по Договор за „Частно банкиране“, кредитополучателят губи правото си
да ползва преференциите и приложимият лихвен процент е този приложим по
стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към
съответната дата и надбавка в размер на 13,37 процентни пункта. Договорено е
още, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR
и при посочените в ОУ предпоставки. В чл.14 от договора е посочено, че
кредитополучателят е запознат с ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, получил е същите и ги е приел.
В чл.19 от ОУ към
договора е предвидено, че при забава в плащанията на месечната вноска, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Надбавката не се прилага,
ако кредитополучателят погаси вноската до седмия ден след падежната дата. При
допусната забава в плащанията на главницата или лихвата над 90 дни целия
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
За установяване
размера на дълга, пред ВОС е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, по която е прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото. От същото се установява, че кредитът по
процесния договор е усвоен от кредитополучателя на 11.07.2014г. Извършените
погасявания на задълженията по договора са за периода от 01.08.2014г. до
18.11.2014г. и на 01.01.2015г., в общ размер на 2 480,46лв., от които:
1 195,82лв. – главница, 1 282,39лв. – лихва и 2,25лв. – санкционираща
лихва върху главница. Погашенията са извършени от наличност по разплащателната
сметка, формулирано от постъпили по нея
суми чрез преводи или вноска на каса. Последното отразено движение по сметката
е на 01.01.2015г. в размер на 0,14лв. – начислена лихва. След тази дата до
30.06.2016г. няма отразени движения по сметката. Към датата на преустановяване
на плащанията, непогасения остатък от главницата е в размер на
48 804,18лв., която обхваща падежиралите вноски за периода от 01.12.2014г.
до 01.11.2015г., в размер на 3 320,35лв. и непадежирала главница в размер
на 45 483,83лв.
Към датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение – 16.02.2016г.
задълженията по процесния договор са, както следва: - 48 804,18лв. –
главница; 5 911,71лв. – просрочена договорна лихва по месечни вноски; -
175,19лв. – просрочена санкционираща лихва върху падежирали месечни главници; -
1 071,24лв. – наказателна лихва след предсрочна изискуемост; - 120лв. –
такса предсрочна изискуемост, начислена на 27.11.2015г., съгласно тарифата на
банката и на основание т.8 от ОУ към договора за кредит; - 1 545,47лв. –
наказателна лихва към 11.05.2016г.
Вещото лице не е
установило погасяване на задължения по договора за кредит както в хода на
изпълнителното производство, така и извън него.
За установяване
настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на длъжника К.Н.Д. по делото е
представена нотариална покана рег.№5126/07.08.2015г., акт. № 46, том 2 на И. М.
- нотариус с район на действие РС Варна,
вписан под № 195 в регистъра на Нотариалната камара.
Съобразно направените
в поканата отбелязвания, връчването на същата е извършено по реда на чл.47 от ГПК. Обстоятелствата довели до залепяне на уведомлението са извършените
посещения на постоянния адрес на К.Н.Д. ***, посочени при
удостоверяване на връчването: „чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на
14.09.2015г. на посочения в поканата адрес, поради това че след направените в
периода от 14.08.2015г. до 14.09.2015г.
посещения, адресатът не може да бъде намерен на посочения в поканата адрес и
няма лице съгласно да получи съобщението, като до края на работния ден на
28.09.2015г. не се е явило лице да получи поканата.“.
Не е налице спор и от
приложенията по делото се установява, че постоянния и настоящ адрес на длъжника
К.Н.Д. е този, на който е била изпратена нотариалната покана.
Не е налице спор и от
приложените по делото доказателства се установява, че с Договор за цесия
11.05.2016г. и Допълнително споразумение към него от 10.03.2017г., сключен след
издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение, „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД подробно описаните вземания,
между които и това по процесния договор за кредит, сключен с К.Н.Д.. Договорът има изискуемото по закон съдържание и
вземанията предмет на същия са надлежно индивидуализирани.
Във връзка с договора
за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг България“ ЕАД да
уведоми всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по
вземанията по кредити, които банката е прехвърлила с договора, за извършената
цесия, като подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на
банката.
За удостоверяване на
уведомяването по делото е представен заверен препис от уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД до К.Н.Д. и известие за доставяне /л.33 и 34/, в което няма
отбелязване на дата и начин на връчване.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между
страните, определен от въззивната жалба и поставен за разглеждане пред
настоящата инстанция, е по въпросите: 1/ настъпила ли е предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит; 2/ уведомен ли е надлежно
длъжника за сключената цесия и прехвърляне на вземанията на ищцовото дружество,
както и 3/ налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор за кредит.
С Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието,
че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
С оглед на така
дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя.
От друга страна,
съгласно постоянната практика на ВКС „начинът на удостоверяване на връчването
на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост
от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи“ /решения по т.д.№2072/2015г. на ВКС, ТК, I т.
о.; т. д. №394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.; т.д.№394/2017г., Іт.о.; т.д.2201/2017г.,
ІІ т.о./.
Предвид изложеното и
с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е
безспорно установено обстоятелството, че към датата на отправяне на изявлението
на банката за обявяване на задълженията по договора за кредит за текущо
потребление от 11.07.2014г. за предсрочно изискуем, са били налице
предпоставките за това, тъй като е било осъществено спиране на плащанията след
01.01.2015г.
Избраният от банката
кредитор ред за уведомяване на длъжника за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем е чрез връчване на нотариална покана. По силата на чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на
чл. 37 - 58 ГПК. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при
наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка
относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване
/в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. №
719/2010 г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т.
д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай
поканата е изпратена на постоянния и настоящ адрес на длъжника К.Н.Д., при
спазване на действащата към момента на връчването процедурата по залепяне на
уведомление – посещение на адреса в рамките на един месец и не откриване на
лицето, нито на друго съгласно да получи съобщението. Удостоверен е и факта на
неявяване на лицето да получи съобщението в двуседмичния срок от залепяне на
уведомлението.
Гореизложеното
обосновава извода, че спрямо длъжника К.Н.Д. е налице редовно връчено
уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
По отношение
възражението за липса на надлежно уведомяване на длъжника К.Н.Д. за извършеното
прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД на ищцовото дружество:
От
доказателствата по делото не се установява надлежно уведомяване на длъжника за
извършеното цедиране на задължението му към кредитора „Банка ДСК“ ЕАД преди
образуване на производството.
Съобразно трайно
установената съдебна практика, представляваща задължителна такава по чл.290 от ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК /решение №78/09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК,
II т. о. решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015г. на ВКС, 2-ро т.о./.
Предвид изложеното и
доколкото изявление за уведомяването се съдържа в исковата молба, а
уведомлението е приложено към нея, съдът намира, че ответникът К.Н.Д. е
надлежно уведомен за сключения договор за цесия с получаване на препис от
исковата молба, редовно връчена по реда на чл.47 от ГПК. За изпълнение на
задължението за уведомяване за цесията, както и за отправяне на покана за
плащане не е необходимо лично връчване на исковата молба. Такова не е
необходимо и при извън съдебното уведомяване на страните, доколкото същото може
да бъде извършено чрез нотариална покана, за връчване на която се прилагат
общите разпоредби на ГПК.
По възражението за
неравноправни клаузи в процесния договор:
Кредитополучателят –
ответник е физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит, който
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което същият има качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП.
При преценка
неравноправността на оспорените клаузи, съдът проверява: попадат ли в
предвидените от закона изключения; свързани ли са с основния предмет на
договора, както и дали са изразени на ясен и разбираем език, което предполага,
че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие.
В процесния случай,
оспорената клауза от сключения от ответника договор е на чл.19 от ОУ, според
която: - при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж (чл.19.1.)
дължимата главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта; - при забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни (чл.19.2.) целия
остатък от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съдът намира, че същата
не е нищожна, тъй като по естеството си представлява неустойка за забавено
плащане, чийто договорен размер /формиран от ГЛП плюс 10% надбавка/ не е
прекомерен, доколкото има обезщетителен и санкционен характер. По делото не е
установено и кумулиране на надбавки към договорната лихва, предвид характера на
договореното обезщетение. Съобразно заключението по допуснатата ССЕ /л.163/ за
периода от записване на предсрочната изискуемост /27.11.2015г./ до подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /16.02.2016г./
начислената санкционираща лихва е в размер на 14,95%.
При извършената
проверка за противоречие на договора с императивната разпоредба на ЗПК по
отношение на неговото съдържание, съдът констатира наличие на такива.
Претендираната в
процеса такса е обозначена като основание "разходи при изискуем
кредит". Уговорката, гарантираща на кредитора такова допълнително вземане
не покрива изискванията за валидност. От една страна, този разход не е обявен
конкретно в договора, както изисква чл.11 т.7 от ЗПК, а в тарифа за
допълнителни услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събиране на
такава такса изключва връзката й с някаква допълнителна услуга, която да може
да се прецени като престация, получена срещу допълнително възнаграждение по
смисъла на чл.10а от ЗПК.
Систематичното
тълкуване на чл.10а и чл.19 ал.3 и чл.33 от ЗПК налага извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит на
условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Ето защо, съдът намира, че събирането на такса за предсрочна
изискуемост на задължението противоречи на специалния закон.
С оглед нищожността
на уговорката за такса изискуемост претенцията за сумата 120лв. е
неоснователна.
От друга страна, от
събраните по делото доказателства се установява, че при подписване на договора
на ответника/кредитополучател е била предоставена информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Предоставени са и общите условия към
договора, които са надлежно подписани от кредитополучателя. Видно от
съдържанието на договора, описано по-горе, че е уговорено заплащане на
променлив лихвен процент, като промяната е обвързана от промяна на пазарната
компонента, а именно 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR. Изрично в ОУ /т.7.2.1/ са
посочени датите, към които се извършва промяната – на 15.01 и 15.07. За времето
на действие на договора от сключването му /18.11.2014г./ до обявяване на
предсрочната изискуемост /27.11.2015г./ е прилаган договорения лихвен процент.
Настоящата инстанция
намира, че изводите на първостепенния съд за липса на противоречие на други
клаузи на договора с императивната разпоредба на ЗПК по отношение на неговото,
съдържание съответстват на събраните по делото доказателства.
Съдът не констатира
допуснати от ВОС нарушения на императивна правна норма при произнасяне по
възражението за погасяване по давност на процесните вземания.
С оглед на така
установеното, въззивният съд намира за основателни претенциите, както следва:
от 48 804,18 лева,
дължима главница по договор за
кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда - 16.02.2016г.,
до окончателното й плащане; от 3 711,68
лева –дължима и неплатена на падеж договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.12.2014г. до 28.09.2015г.; от 1 246,43
лева - дължима и неплатена лихвена надбавка за забава (санкционираща
лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г. Неоснователна е претенцията за сумата от 120 лв., представляваща
такса изискуемост.
С оглед частично
променения размер на уважената част от исковете от въззивния съд следва да
бъдат промените и дължимите от въззивника разноски в заповедното и в
първоинстанционното производство. Дължимите от длъжника за заповедното производство
разноски са в размер на сумата 1 123,18лв. Поради което и решението на
първоинстнационния съд в осъдителната му част за присъдени разноски в
заповедното производство следва да бъде отменено за разликата над тази сума.
Дължимите в полза на ищеца
разноски за първа инстанция, съобразно уважената част от исковете от въззивния
съд са в размер на сумата 3 926,42лв., поради което и решението на
окръжния съд за разликата над този размер следва да бъде отменено.
На основание чл.78,
ал.8 от ГПК и направеното искане въззивникът К.Н.Д. следва да бъде осъден да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 200лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260334/09.11.2020г.,
допълнено с определение №260049/11.01.2021г., по т.д.№1786/2019г. на ВОС в
частта, с която е прието за установено, че К.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София– кредитор по
издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по ч.гр.д. №1742/2016г. на Варненски
районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., сумите, както
следва: 48 804,18 лева,
представляваща дължима главница
по договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда - 16.02.2016г., до окончателното й плащане; 3 711,68 лева –дължима и неплатена на падеж договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.12.2014г. до 28.09.2015г.; 1 246,43 лева - дължима и неплатена лихвена надбавка за
забава (санкционираща лихва) за периода от 01.11.2014г. до 16.02.2016г., които вземания са били прехвърлени на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София със
сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.05.2016г., на основание чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение
№260334/09.11.2020г., допълнено с определение №260049/11.01.2021г., по
т.д.№1786/2019г. на ВОС в частите, с които: 1/ е прието за установено, че К.Н.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София– кредитор
по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по
ч.гр.д. №1742/2016г. на
Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение №851/17.02.2016г., сумата
от 120 лева - дължима такса
предсрочна изискуемост по договор за кредит за текущо потребление от
11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, което вземане е било прехвърлено на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София със сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.05.2016г., на
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД; 2/ К.Н.Д., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София направените в
заповедното производство разноски за разликата над 1 123,18лв. до
1 125,69лв. и разноски в първоинстанционното производство за разликата над
3 926,42лв. до 3 935,18лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София срещу К.Н.Д., ЕГН ********** иск за приемане за установено,
че К.Н.Д., ЕГН ********** дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, кредитор
по издадената в полза на кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по
ч.гр.д. №1742/2016г. на
Варненски районен съд, 46 състав, заповед за изпълнение №851/17.02.2016г.,
сумата от 120 лева - дължима такса предсрочна изискуемост по
договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2014г., сключен с „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, което вземане е било прехвърлено на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София със сключен с кредитора
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 11.05.2016г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 200лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата
инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария
при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ
№260334/09.11.2020г., допълнено с определение №260049/11.01.2021г., по
т.д.№1786/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: