Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№    ………….…/………………,  гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 413 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.В. ***, ЕГН **********, против НП № 19-0442-001290/05.12.2019год. на началника на Сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ за нарушаване нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и несправедливо, сочи че по спешност му се наложило да управлява автомобила за да прибере приятелката си която била с влошено здравословно състояние, моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника - адв. В.В. от ВАК поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като изразява становище, че случаят е маловажен. Същият представя писмени бележки, чието съдържание е почти идентично с това на въззивната жалбата.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли същата да бъде оставена без уважение като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

В късно вечерта на 02.10.2019год. (по тъмно) св. Р. – полицай в сектор СПС при ОД на МВР Варна и негови колеги изпълнявали служебните си задължения като извършвали СПО (специализирана полицейска операция) на територията на с.Бенковски, общ.Аврен обл.Варна. Около полунощ полицейските служители били застанали на осветено място в центъра на селото и извършвали проверки на лица и автомобили. Същите възприели към тях да се приближава л.а. „БМВ“ и подали на водача сигнал за спиране със стоп палка. Водачът не изпълнил разпореждането и с висока скорост продължил да се движи напред. Св. Р. и колегата му със служебен автомобил го последвали като подавали звуков и светлинен сигнал. Въззивникът не спрял, а продължил да се движи по общински път VAR2005 в посока към ГП І-9 (пътя Варна – Бургас) След около 15км., в първите минути на 03.10.2019год. въззивникът спрял. Полицейските служители започнали извършването на проверка на същия както и на автомобила. Установили, че водача на автомобила е въззивника, както и че рег. табели на автомобила отпред и отзад са различни номера и по конкретно видимата задна рег. табела била поставена върху друга такава идентична с тази поставена отпред. Полицаите докладвали за случая на ОДЧ на ІV РУП и по негови указания потърсили съдействие от екип на КАТ. На място пристигнал такъв в който участвал св. А.. Последният на свой ред също извършил проверка на документите на въззивника (лична карта и СРМПС), както и такава в гаранционния фонд и установил, че въззивникът е собственик на управляваното МПС – л.а. „БМВ с ДК№ В5503ВМ, както и, че за автомобила няма сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”.

На място на въззивникът бил съставен АУАН бл. № 381964/03.10.2018год. в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал без възражения.

На 07.10.2019год. била издадена ЗППАМ – прекратяване на регистрация на МПС за срок от шест месеца считано от 05.10.2019год.

На 05.12.2019год., въз основа на акта, началникът на сектор към ОД на МВР Варна ІV РУ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 641, т.1 от КЗ му наложил адм. наказание глоба в размер на 250лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Д.А. (актосъставител) и К.Р. (свидетел очевидец вписан в акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената на въззивника проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като свидетел по искане на защитата показания е дала и Р.С.А.. Същата сочи, че живее на семейна начала с въззивника, че на 05.10.2019год. била на гости при приятелка в с.Равна гора където получила бъбречна криза и се била обадила на въззивника да дойде да я вземе от там и да я заведе на лекар.

Като писмени доказателства към АНП са приложени справка от Гаранционния фонд, генерирана посредством сайта на фонда в интернет, общодостъпен за всички, справка за нарушител, Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети Заповед № 365з-4407/26.10.2018год. на директора на ОД на МВР Варна, писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна ведно с приложени към него разпечатка от информационната система на МВР досежно регистрацията на МПС, ЗППАМ № 19-0442-000269/07.10.2019год. и др. , както и лист за преглед на пациент в спешно отделение издаден на 11.12.2018год. на името на Р.С.А..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват нарушението за което въззивникът е привлечен към отговорност съответно е наказан. Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената законова норма – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ която вменява в  задължение на собственика на МПС да сключи застраховка „ГО“.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП въззивникът е наказан на основание  чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба предвижда, че на физическите лица по чл. 483, ал. 1, т. 1, които не изпълнят задължението си да сключат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КТ предвижда задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от събраните доказателства се установява, че въззивникът е собственик на МПС-то което е управлявал към момента на проверката от контролните органи, както и че същото е било регистрирано на територията на Република България. Не е спорен и въпроса, че към този момент за управлявания автомобил не е имало сключена застраховка „ГО“. Последното и изрично се потвърждава от въззивника във въззивната жалбата, в който той излага причините поради което се било наложило да управлява автомобила. В контекста на изложеното събраните по делото доказателства по категоричен начин сочат на това, че на датата посочена в акта въззивникът е нарушил разпоредбата на 483, ал.1, т.1 от КЗ. Основния спорен по делото въпрос е дали при тези факти е въззивникът следва да понесе адм.наказателна отговорност, в частност дали нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквото становище изразява защитата.

Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая от доказателствата по делото може да се направи извод, че конкретния случай на административно нарушение по нищо не се отличава от всички останали случаи на подобни нарушения. Настоящият съд намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив, установените обстоятелства са характерни и типични за този вид административни нарушения , а и сочат на завишена степен на опасност на самия извършител. Същият не се е подчинил на подаден му сигнал за спиране, управлявал е МПС с две различни рег. табели – върху едната действителна рег. табела е имало поставена друга тава, управлявал МПС и след като СУМПС му е било отнето. Що се касае до наведените в жалбата твърдения, че управлението на автомобила се било наложило поради необходимост да се заведе близък на лекар те от една страна не са скрепени с каквито и да било доказателства. В тази връзка следва да се отбележи че в показанията си пред съда св. А. живуща на семейни начала с въззивника възпроизвежда факти в горната ноаока – сочи че се била обадила на въззивника да дойде и да я прибере от с.Равна гора и да я заведе на лекар защото получила бъбречна криза, но сочи различна дата – 05.10.2019год. което е два дни след датата на нарушението посочена в АУАН и НП. Отделен е въпроса, доколко изобщо състоянието на А. е налагало спешно посещение на лекар, доколкото съдействие от спешна медицинска помощ не било потърсено, , а самата тя дори и на следващия ден не е посетила лекар. Следва да бъде посочено още, че управлението на МПС е правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението (водачи и пешеходци), поради което и конкретното нарушение не може да се охарактеризира като маловажно. Същото не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали случаи на подобни нарушения, поради което нормата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай не може да намери приложение. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкцията предвидена в нормата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 250лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че  атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и делото е приключило в едно съдебно заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер, а именно 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника А.В.Я. ***.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001290 от 05.12.2019год. на началника на сектор към ОДМВР  ІV РУ, с което на А.В.Я. ЕГН ********** на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. За нарушаване нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА А.В.Я. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: