Решение по дело №18158/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2908
Дата: 19 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20175330118158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2908                 19.07.2018 година               град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18158 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по  чл. 135, ал. 1  от ЗЗД от С.П.Д., ЕГН **********,*** против Х.Т. Д., ЕГН **********,***, С.В.Д.,ЕГН **********,***, В.Х.Д., ЕГН **********,***, и Т.Х. Д., ЕГН **********,***,  с който се иска да се признаване за установено по отношение на ответниците за относително недействителна спрямо ищеца на договор за покупко продажба, обективиран в  нотариален акт № *** от 09,03,2017 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив, с който са прехвърлени дворно място в село ***, съставляващо УПИ VIII-302 в квартал 26 по плана на същото село, цялото с площ от 643 кв.м., който имот съставлява УПИ VIII-510 в квартал 13 по плана на с. *** от 1951 г., ведно с ½ ид. ч. от построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 100 кв.м., от които застроената площ на първия етаж от 50 кв.м. , застроена площ на втория етаж от 50 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота.    

В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда № 276/13,10,2016 година, постановена по НЧХД № 8327 по описа на ПРС, VI наказателен състав за 2015 година първият ответник е осъден да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 30,07,2015 година - до окончателното изплащане на задължението. Първият ответник е бил изключителен собственик по дарение, сключено с нотариален акт № ***/*** година на Нотариус при ПРС на празно дворно място от 643 м2, находящо се в село *** и съставляващо парцел VI11-510 в квартал 13 по плана на същото село. По време на брака на първите двама ответници - Х.Т.Д. и С.В.Д. - това дворно място е застроено, включително с двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 100 м2 и масивен гараж със застроена площ от 20 м2, собствеността върху които постройки посочените ответници са придобили в режим на съпружеска имуществена общност. На 27,04,2016 година, след образуване на дело наказателното дело и предявяване на гражданския иск по него, с нотариален акт № *** от 28,04,2016 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив  първият ответник е дарил на ***" ООД 1/20 идеална част от нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 6,766 дка. На същата дата - 27,04,2016 год. с нотариален акт № *** от 28,04,2016 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив първият ответник е продал на "***" ООД нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 1,600 дка, нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 1,000 дка, както и останалите 19/20 идеални части от нивата. На 09,03,2017 година, след постановяване на присъда  по наказателно дело 8327 и преди постановяването на присъда № 50/06,06,2017 година по ВНЧХД № 133 по описа на ПдОС за 2017 година, с която е оставена в сила присъда на ПдРС, с нотариален акт № *** от 09,03,2017 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив първите двама ответници са продали на своите *** и *** - третият и четвъртият ответници - собствения си недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: дворно място в село ***, съставляващо УПИ VIII-302 в квартал 26 по плана на същото село, цялото с площ от 643 м2, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 100 м2 и със застроена площ на всеки от двата етажа 50 м2 и масивен гараж със застроена площ от 20 м2. Сделката е извършена при заплащане на цена в размер на 5500 лева, за която страните по сделката са заявили да е изцяло и в брой изплатена. След сключване на посочената по-горе сделка сделката ответникът Х.Д. не притежавал каквото и да е недвижимо имущество.

Твърди, че всички ответници са присъствали на съдебните заседания по дело наказателното дело и са били добре запознати както с извършваните в производството действия на страните, така и с развоя на делото. Твърди, че с атакуваната сделката ответниците пряко са го увредили. Тази сделка била извършена с ясното съзнание на всички страни, първият ответник да бъде лишен от всякаква недвижима собственост.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по наказателното дело било образувано изпълнително дело № *** година при ЧСИ ***, рег.№ *** на КЧСИ, по което се установило, че ответникът Х.Т.Д. не разполага с несеквестирумо имущество предвид направените разпоредителни действия. Претендира разноски.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с които оспорват изцяло предявения иск. Претендират разноски.

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

 

Страните не спорят, а от събраните по делото доказателства е видно, че с присъда № 50 от 06.06.2017г., на ПОС по ВНЧХ № 133/2017г., с която е потвърдена присъда № 276/13.10.2016 г. на ПРС по НЧХД № 8327/2015 г., в частта относно предявения граждански иск, ответникът Х.Т.Д. е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 30.07.2015г., до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от извършено от ответника престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Видно от нотариален акт № *** от 27.04.2016 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив ответникът Х.Т.Д. е дарил на "***" ООД 1/20 идеална част от нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 6,766 дка. На същата дата 27.04.2016 г., с нотариален акт № *** от 28.04.2016 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив Х.Д. е продал на "***" ООД нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 1,600 дка, нива, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на село ***, находяща се в местността "***", цялата с площ от 1,000 дка, както и останалите 19/20 идеални части от нивата.

Липса спор между страните относно обстоятелството, че ответниците Х.Т.Д. и С.В.Д. са *** и ***, а ответниците В. Х.Д. и Т.Х.Д. са техни ***. Видно от нотариален акт № *** от 2017г. на нотариус ***, рег. № *** на НК,, съответно акт № *** от 09.03.2017 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив, на 09.03.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Х.Т.Д. и С.В.Д. продали на своите *** В. Х.Д. и Т.Х.Д.- собствения си недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: дворно място в село ***, съставляващо УПИ VIII-302 в квартал 26 по плана на същото село, цялото с площ от 643 м2, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 100 м2 и със застроена площ на всеки от двата етажа 50 м2 и масивен гараж със застроена площ от 20 м2. Сделката е извършена при заплащане на цена в размер на 5500 лева, за която страните по сделката са заявили да е изцяло и в брой изплатена.

В о.с.з от 07.06.2018г. по делото е разпитан св. Л.А.Т., който заяви пред съда, че ищецът С.Д. имал пререкания с ответника Х. Д., като през 2015г. последният нападнал ищеца с кол. След това ищецът бил инициирал наказателно дело, по което ответникът Х.Д. бил осъден да му заплати парично обезщетение. Съпругата на Х.Д. и неговите деца били запознати с наказателното производство. По наказателното дело свидетелят присъствал на няколко съдебни заседания, като децата и съпругата на Х.Д. също присъствали.  След постановяването на присъдата по наказателното дело, свидетелят посетил ищеца в с. ***, когато ответникът Х. се провикнал през оградата, като казал  „Нищо нямо да ми вземете. Нищо няма да ви платя.” Впоследствие било образувано изпълнително дело при ЧСИ *** и била изпратена покана за доброволно изпълнение, по което изп. дело свидетелят бил пълномощник на ищеца. Малко преди първото съдебно заседание на настоящото дело, свидетелят бил уведомен от ЧСИ ***, че отв. Х.Д. е превел на ищеца дължимите парични средства.

Съдът кредитира свидетелските показания на Л.Т., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

По делото са приети като писмени доказателства съобщение по изп. д. № ***г на ЧСИ ***, с взискател С.П.Д., чрез адв. Л.Т., за прекратяване на посоченото изпълнително производство поради изчерпан предмет. Представена е вносна бележка от 09.05.2018г. до ***, видно от която е видно, че по изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ *** от страна на Х.Т.Д. е преведена сумата от 1407,42 лева.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора. Следващата предпоставка е вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника,  което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие. На следващо място с оглед възмездния характер на сделката, лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането, което кредитора понася в резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването й. Липсата на един от тези елементи на фактическия състав е основание за отхвърляне на иска по чл.135 от ЗЗД.

От възприетата фактическа обстановка съдът приема, че считано от датата на увреждането - 30.07.2015г., в полза на ищеца е възникнало вземане  спрямо ответника Х.Д. за обезщетяване на причинените от последния неимуществени вреди от извършеното противоправно деяние, поради което считано от този момент ищецът е придобил качеството си на кредитор.

 

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника-  09.03.2017г. Увреждане в случая безспорно е налице, тъй като в резултат на прехвърлянето се намалява имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на кредитора – ищец. В действителност паричната стойност на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е установена с влязла в сила присъда в един последващ момент, но законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. В тази връзка следва да се отбележи, че целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

Предвид възмездния характер на процесната сделка, законът предвижда наличието на още една предпоставка на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно знание за увреждането у третите лица, с които длъжникът е договарял, в случая – ответниците В. Х.Д. и Т.Х.Д.. По делото е безспорно, че отв. В.Д. и Т.Д. са *** на ищеца, с оглед на което няма нужда да бъде доказвано знание, при наличие на законовата хипотеза на чл. 135 ал. 2.  Посочената разпоредба установява една оборима презумпция за знание на увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него (след като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае това. Предполага се знанието - субективната предпоставка на иска. Следователно обърната е тежестта на доказване - вместо ищецът -кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си. В настоящия процес ответниците не обориха цитираната законова презумпция за знание.

При съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът намира за установено, че в хода на настоящия процес е извършено плащане на задълженията от страна на първия ответник. На първо място доказателство за това обстоятелство е представената вноска бележка от Х.Д., от която е видно, че същият е превел по сметка на ЧСИ *** сумата от 1407,42 лева по изп. дело № ***г. /което изпълнително дело ищецът твърди да е образувано въз основа на изпълнителния лист, материализиращ вземането, с което последният се легитимира като кредитор на ответника/. На следващо място от представеното съобщение изх. № 12862/10.05.2018г. на ЧСИ *** е видно, че посоченото изпълнително дело, с взискател ищеца, представляван от свидетеля по настоящото дело адв. Л.Т.,  е приключило, тъй като предметът на изпълнителното производство бил изчерпан, т. е. че задълженията по цитираното изп. дело са заплатени изцяло от длъжника. Също така това обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Л.Т., който заяви пред съда, че е бил процесуален представител на ищеца по посоченото изпълнително дело и малко преди първото съдебно заседание на настоящото дело бил уведомен, че ответникът Х. Д. бил платил дължимите по изпълнителното дело парични средства. Въз основа на обсъдените доказателства, както и при липса на данни за наличието на други правоотношения между страните, съдът приема за установено, че с извършения на 09.05.2018г. банков превод ответникът е заплатил изцяло задължението си към ищеца за обезщетяване на причинените от извършеното на 30.07.2015г. противоправно деяние. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК предвижда, че съдът трябва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо съдът приема, че по делото е установено, първо, че с извършеното плащане на задълженията на първия ответник, ищецът е загубил качеството си на кредитор спрямо ответника Х.Д., и второ, че плащането е настъпило в хода на процеса. Интересът на кредитора от настоящото обезпечително производство е отпаднал. От изложеното следва, че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, не е налице първата основна предпоставка от хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно ищецът не се легитимира като кредитор на ответника Х.Д., поради което не са налице основанията за обявяване на сключения от последния с В.Д. и Т.Д. договор за покупко-продажба за относително недействителен. Ето защо предявеният срещу Х.Д.,  В.Д. и Т.Д. следва да бъде отхвърлен на посоченото основание.

 

По отношение на ответницата С.Д. -*** на отв. Х.Д., съдът намира следното:

 

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е облигационен, а не вещен иск, като последиците от уважаването му са, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател), но е  недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. Предпоставка за провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Когато става въпрос за личен дълг на един от двамата съпрузи, ищецът по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия ***- ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не може да бъде уважен срещу *** - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг /в този смисъл т. 1 от ТР №5/29.12.2014г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.  Предвид изложеното и доколкото в настоящия случай се касае за личен дълг на единия ***, настоящият съдебен състав намира за неоснователен предявеният срещу ответницата С.В.Д. иск, тъй като качеството на кредитор на ищеца спрямо последната въобще не е възниквало.

По отношение на разноските:

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК спрямо ответниците Х.Д., В.Д. и Т.Д., тъй като по делото се установи, че същите с поведението си са дали повод за завеждане на исковете, доколкото от една страна отв. Х.Д., който е бил длъжник на ищеца, е прехвърлил на последните двама ответници процесния недвижим имот, което е обусловило и правния интерес на ищеца от предявяването на иска. Също така по делото е установено, че плащането по изпълнителното дело, с което е погасено процесното вземане, е извършено на 09.05.2018г.,- след подаване на исковата молба в съда – 15.11.2017г, поради което и нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима. Ето защо, съдът намира, че в тежест на ответниците Х.Д., В.Д. и Т.Д., следва да се присъдят направените по делото разноски от ищеца, които се констатираха от съда в размер на 60 лева- държавна такса в размер на 500 лева платено адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата С.Д. има право да получи направените в настоящото производство разноски, доколкото качеството й на длъжник спрямо ищеца въобще не е възникнало, респ. ищецът е нямал материалноправната легитимация "кредитор" спрямо *** на отв. Х.Д. и извършеното плащане в хода на настоящия процес не е повлияло на нейната правна сфера. Направените разноски от ответницата С.Д. се констатират в размер от 420 лева, която сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.

Поради изложеното, съдът

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от С.П.Д., ЕГН ********** *** против Х.Т.Д., ЕГН ********** ***, С.В.Д., ЕГН **********,***, В.Х.Д., ЕГН ********** *** и Т.Х.Д., ЕГН ********** ***, иск с правна квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителна спрямо С.П.Д., ЕГН ********** следната разпоредителна сделка, представляваща сключен между Х.Т.Д., ЕГН ********** и С.В.Д., ЕГН **********, от една страна и В.Х.Д., ЕГН ********** и Т.Х.Д., ЕГН **********, от друга, договор за покупко-продажба от 09.03.2017г, обективиран в нотариален акт № *** от 2017г. на нотариус ***, с район на действие РС Пловдив, рег. № *** на НК, съответно акт № *** от 09.03.2017 година по описа на Службата по вписванията - град Пловдив, с който са прехвърлени дворно място в село ***, съставляващо УПИ VIII-302 в квартал 26 по плана на същото село, цялото с площ от 643 кв.м., който имот съставлява УПИ VIII-510 в квартал 13 по плана на с.  *** от 1951 г., ведно с ½ ид. ч. от построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 100 кв.м., от които застроената площ на първия етаж от 50 кв.м., застроена площ на втория етаж от 50 кв.м. и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота.    

 

ОСЪЖДА Х.Т.Д., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и Т.Х.Д., ЕГН ********** да заплатят на С.П.Д., ЕГН ********** сумата от общо 560 лева /петстотин и шестдесет лева/ – направени разноски в настоящото производство, от които 60 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН ********** да заплати на С.В.Д., ЕГН ********** сумата от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляващи направени разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.  

                                                   

 

                                                                       СЪДИЯ :/П/  Н. СТОЯНОВ

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ