Определение по дело №396/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260034
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500396
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

260034/01.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на                     в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                 МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 396/2020 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София, представлявана от изпълнителните директори С.И.В. и С.А.П.чрез процесуалния представител Р.Й.М. срещу определение № 260 005/10.08.2020 год по гр.д. № 315/2020 год на Окръжен съд Добрич, г.о, с което е допуснато обезпечение на предявения от Т.Д.Й. иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20148100400503 по описа на ЧСИ Николай Ников, по което е предприето принудително изпълнение върху недвижими имоти: апартамент с площ от 136,20 кв.м. в гр.Добрич, ж.к. „Добротица“ бл.43, ет.2 ап.8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.312.1.22 с прилежащо избено помещение № 15, както и гараж № 13 в същата сграда, при внасяне на гаранция в размер на 15 000 лв.

На първо място частният жалбоподател се позовава на недопустимост на предявения иск като погасен по давност, а в условия на евентуалност – поради изтичане на преклузивния срок по чл. 24 ал.4 от СК. Тези възражения са неоснователни. Въпросът за погасителната давност е по съществото на спора и няма отражение върху допустимостта на иска. Що се отнася до преклузивния срок по чл. 24 ал.4 от СК, по него има произнасяне с определение № 347/01.07.2020 год по в.ч.гр.д. № 208/2020 год на Апелативен съд - Варна. Фактическият състав на иска по чл. 24 ал.4 от СК предполага разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ само от единия съпруг, а настоящата хипотеза е различна. Твърденията на ищцата са за сключване на сделката без валидно учредена представителна власт, а при условия на евентуалност – като сключена във вреда на представлявания.

Поради това искът е допустим.

Обезпечителният интерес е налице, защото без спиране на изпълнението като обезпечителна мярка, за ищцата ще бъде невъзможно да осъществи правата си по решението в случай, че то бъде благоприятно за нея. Мярката е адекватна, защото принудителното изпълнение е насочено именно върху процесния имот. На този ранен етап от производството е трудно да се прецени вероятната основателност на иска, поради което е уместно обезпечителната мярка да бъде допусната при задължение за внасяне на парична гаранция, която да обезщети ответника за вредите при евентуалното му отхвърляне. Размерът на гаранцията е правилно определен в съответствие с практиката на съдилищата.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 005/10.08.2020 год по гр.д. № 315/2020 год на Окръжен съд Добрич, г.о

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.