ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26550
гр. София, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110155289 по описа за 2022 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.10.2024 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
предявеният иск – допустим, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от
ГПК, изготви следния проект за доклад по делото:
1. Ищецът Л. В. Д. е предявил срещу ответника Г Д..., осъдителен иск с
правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 010.00 лв. за периода
01.02.2017 г. до 22.06.2018 г. и сумата от 3 810.00 лв. за периода 05.02.2020 г.
до 01.10.2022 г., представляващи сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.10.2022 г.
Ищецът Л. В. Д. е предявил срещу ответника Столична дирекция на
вътрешните работи – МВР, осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1
ЗМВР за сумата от 2 280.00 лв. за периода 22.06.2018 г. до 05.02.2020 г.,
представляващи сбор от ежемесечно дължимите суми за храна, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2022 г.
1
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 01.02.2017 г. е назначен на длъжност „началник
сектор автомобилна и инженерна техника и технически електронни средства“
при РД-ГДГП при МВР по Закона за държавния служител на основани чл. 9 и
чл. 81а от ЗДС. Твърди, че до датата на исковата молба изпълнявал различни
длъжности без прекъсване като държавен служител в ... в ГД ... и ..., като в
момента заема длъжност „началник сектор логистика“ към РДГП Аерогари
при ГДГП-МВР. За периода от 01.02.2017 г. до 12.10.2022 г. (датата на
исковата молба) не му била осигурявана храна и не му били начислявани и
изплащани пари за храна. Твърди, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР се
отнася за всички служители на МВР, без значение в коя група по чл. 142, ал. 1
ЗМВР попадат, а министъра на МВР не е оторизиран да определя кои
служители имат право на добавка за хвана в размер на 120 лв. месечно.
Представя към исковата молба под опис заверени преписи от документи,
като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда материалноправен спор.
2. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Г Д „...“, с който се изразява становище за
неоснователност и недоказаност на иска. Релевира възражения за изтекла
погасителна давност. Счита, че ищецът е служител на .... по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което статутът му не се уреждал по ЗМВР, а от
ЗДСл, където не са били предвидени подобни суми за храна. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не се отнася за служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, сред които попада ищецът. Сочи, че със Заповед на
министъра на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 г. служебното му
правоотношение е преобразувано на основание чл. 9 от Закона за държавния
служител и § 69 ПЗР ЗИДЗМВР и е назначен по Закона за държавния
служител. Твърди, че заплатата на ищеца се формира по ЗДСл и в нея
нормативно е включена добавка за прослужено време и добавка за храна като
компонент от основното възнаграждение, поради което не може да се начисли
отделно. Сочи, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗМВР разграничава и
диференцира служителите в различни категории, според изпълняваните от
тях функции, с оглед, на което диференцира и различни права по отношение
2
на добавките към заплатата. Счита, че ако му бъде направена добавка за
храна, то той би бил привилегирован по отношение на служителите със
полицейски функции, тъй като ще му бъде начислявана два пъти. Сочи
съдебна практика. С тези аргументи моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
3. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С Д..., с който предявения иск е оспорен както по основание, така и
по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
пасивната си легитимация, като сочи, че служителите на основание чл. 142,
ал. 1 т. 2 от МВР се назначават от министъра на вътрешните работи. Излага
възражение, че сумите и доволствията на служителите се определя ежегодно
със заповед на министъра на МВР, като директора на СДВР не може да
изплати левовата равностойност за храна, когато същата не е включена в
заповедта на министъра. Твърди, че служителите, назначени на основание чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са изключени по наредба№ 8121з- 773/01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна и левовата и равностойност.
Оспорва твърдението, че през периода 22.06.2018 г. -05.02.2020 г. ищецът е
бил служител при ответника. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства, че през исковия процес ищецът е изпълнявал дейности,
предвидени в чл. 181 ЗМВР и цитираната наредба. Сочи съдебна практика. С
тези аргументи моли за решение при отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Към отговорите са представени заверени преписи от документи, като
тези писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда материалноправен спор.
По исковете:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал
реално труд в процесния период; дължимостта и размера на левовата
равностойност за храна.
3
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по
съществуващото между страните служебно правоотношение, съответно да
установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, а именно че при определяне на възнаграждението на
ищеца не се дължи левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По доказателствените искания:
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази
насока.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца за задължаване на ответника да
представи заповедите на министъра на вътрешните работи, действали за
периода 2017 г. - 2022 г. , с който е определен ежемесечния размер на
левовата равностойност на храна, изплащана на служителите на МВР, следва
да бъде оставено без уважение, доколкото същите вече са представени по
делото.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в процесния период.
4
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи банкова
сметка или да посочи друг начин за плащане.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК ССчЕ, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси, при депозит платим от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице в.л. В. С. за ССчЕ (тел. ...), който да се
уведоми за изготвяне на заключението.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че
могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5