Р Е
Ш Е Н И Е
номер 70 27.07.2018
година
град ***
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети юли 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 286 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на И.К.Т., действащ чрез своята майка и законен
представител К.Т.С., подадена чрез пълномощника адв. К., срещу В.Д.А., с която
се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с решение № 26 от 27.03.2018 г. по АНД № 50/2018 г. на
РС-*** ответницата била призната за виновна в извършването на престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 130, ал. 1 НК за това, че на 18.08.2017 г. в
гр. *** по хулигански подбуди е причинила на ищеца лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, като й било
наложено на основание чл. 78а НК административно наказание глоба в размер на
1000 лв. Твърди, че били съседи и живели в съседни къщи в кв. *** в гр. ***
като отношенията им били нормални до случилото се. Твърди, че на 18.08.2017 г.
около 11 часа детето И., който тогава бил на 10 години, излезнал от вкъщи
заедно с приятеля си *** /13 годишен/ и тръгнали в посока към автогарата.
Твърди, че двамата били с велосипедите си, с които обикновено се разхождали из
площадката на автогарата. Твърди, че към 14,30 часа двете деца се изморили и
седнали да си починат зад автогарата от страната на магазин „Т-маркет“ и оставили
колелетата си до тях, в който момент към тях се присъединил и *** /на 10
години/. Твърди, че докато си говорили към тях изненадващо се приближила
ответницата и стъпила върху джантата на колелото му, а той и казал да отстъпи,
тъй като ще го счупи. Твърди, че ответницата посегнала да го удари в слабините,
но той се отдръпнал и тръгнал да бяга, но тя го спънала и паднал и си ударил
лакътя. Твърди, че след това станал и побягнал да се отърве от ответницата, но
тя продължила да го гони с пръчка в ръка. Твърди, че ответницата хвърлила
пръчката по него и тя го ударила в кръста и му причинила силна болка, тъй като
бил гол до кръста. Твърди, че ответницата го настигнала и му нанесла няколко
удара с ръце и един с пръчката по дясната страна на лицето и челото, в близост
до веждата, от която потекла кръв. Твърди, че се разплакал и тогава ответницата
го оставила, а след това другите момчета го придружили до вкъщи. Твърди, че
майка му като го видяла в какво състояние се намира се опитала да разбере какво
се е случило, но той бил силно уплашен, треперел и плачел от болка, не можел да
й каже нищо. Твърди, че другите деца също били уплашени и само повтаряли
„Боха“, с което ответницата била известна в махалата. Твърди, че след това се
успокоили и разказали за случилото се на майка му, а тя след това видяла и
другите му наранявания. Твърди, че по това време бащата на ищеца се върнал от
работа и разбрал какво се е случило. Твърди, че тогава родителите му намерили
ответницата навън и искали да я питат каква е причината да бие синът им.
Твърди, че ответницата отрекла и по време на разправията се събрали роднини и
на двете страни. Твърди, че по това време минал полицейски служител, който
успокоил нагнетената обстановка. Твърди, че го било страх от „Боха“ и не искал да
го оставят сам, тъй като ответницата пак щяла да го набие. Твърди, че пуснали
жалба в РУ-*** и посетил Съдебна медицина – Стара Загора, където му издали
удостоверение № 204/2017 г. Било установено, че ищецът получил травматични
увреждания: охлузване на кожата на лицето в горно-външния ръб на дясната очица;
охлузване на кожата по задната повърхност на десния лакът; продълговато
охлузване на кожата на лявата част на гърба с размери 4/0,3 см, които били
причинени от бой с пръчка и причинил болка и страдание, без разстройство на
здравето. Твърди, че срокът за възстановяване бил 15 дни. Твърди, че изпитал
силен психически стрес, станал затворено дете, започнал да заеква, не искал да
излиза навън, а роднините му го придружавали навън за дълъг период от време,
което продължило няколко месеца. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 2500 лв. за претърпените от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 18.08.2017 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата В.Д.А., в който взема становище за допустимост
и частична основателност на иска до размера от 600-900 лв., а за горницата до
претендираните 2500 лв. излага съображения, че бил прекомерно завишен с оглед
нараняванията.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За възникване на отговорността на ответника
за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните
факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и неимуществени
вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
Съгласно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд /в това число и решение в производство по чл. 78а НК съгласно
чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. ако е налице влязла в
сила присъда или решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно наказание, то по тези въпроси, които са
елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и
не следва да ги установява отново в гражданския процес. От приложеното АНД № 50/2018
г. на РС-*** е видно, че с влязло в сила решение № 26 от 27.03.2018 г., с което
в производство по глава XXVIII от
НПК /Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание/ е призната за виновен ответницата В.Д.А., за това, че на 18.08.2017
г. в гр. ***, по хулигански подбуди, причинила лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка без разстройство на здравето на И.К.Т. от гр. *** –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което на
основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Поради това съдът
приема, че ответницата В.Д.А. е извършила виновно противоправното деяние чрез
описания в диспозитива на решението механизъм, за което е призната за виновна в
производство по чл. 78а НК и е освободена от наказателна отговорност. Не е
възможно гражданският съд да преразглежда тези въпроси, а следва да ги приеме
за установени като част от фактическия състав на претендираното право.
От
приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 204-2017 г. /л.7/ е видно,
че при извършен преглед на 22.08.2017 г. на ищеца И.Т. съдебният медик д-р Б. е
констатирал охлузвания по лицето, десния лакът и гърбът, с което му е причинена
болка.
По
делото е представено като писмено доказателство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 402-2017 г. /л.8-11/, което по същество представлява изготвена
съдебно-медицинска експертиза по досъдебното производство, която не е изготвена
по реда на ГПК, не е изслушвано вещо лице в съдебно заседание, поради което в
качеството й на експертиза не би могла да се цени като годно доказателство по
реда на ГПК, а само като писмено доказателство досежно обстоятелства, извън
експертната й част, а именно от кой е изготвена и кога, но което пък не доказва
релевантни по настоящото дело обстоятелства.
В
тази връзка обаче по делото беше допусната СМЕ, изслушано вещо лице и която
експертиза съдът намира, че е компетентно изготвена и следва да се цени като
годно доказателство в настоящия процес. От заключението на СМЕ е видно, че във
връзка с инцидент на 18.08.2017 г. ищецът И.К.Т. е получил следните травматични
увреждания: охлузвания по лицето, десния лакът и гърба, които увреждания са
причинени по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са
били получени по време и начин, описан в експертизата, а това е механизма на
деянието, за което ответницата е призната за виновна в производството по чл.
78а НК. От заключението е видно също, че е причинена болка без разстройство на
здравето, а възстановяването им без остатък приключва за по-малко от 2 седмици.
Вещото лице е посочило, че по делото липсва консултация с психиатър, което не е
позволило на вещото лице да анализира наличието на остра стресова реакция у
ищеца от преживяното. В съдебно заседание вещото лице посочва, че е възможно
детето да е получило уплаха от преживяното.
По
делото е разпитана в качеството на свидетел бабата на ищеца – ***, чиито
показания съдът намира за последователни и правдоподобни, преценени с оглед на
съвкупния доказателствен масив съгласно чл. 172 ГПК, следва да се
кредитират с доверие. От показанията на св. *** се установява, че някъде около
следобед видяла детето да плаче и излезнала навън, тъй като живеят много близо.
Детето било с други две момчета когато се случил инцидента. Като дошло детето
видяла, че му тече кръв и че е ударен на лакътя. Детето било стресирано и не
казало какво се е случило, но другите две момчета й разказали. Поради случилото
се детето И. се страхувал да излиза в града заради ответницата и като я видял
тръгвал да бяга от нея. Ходили да леят куршум на детето, давали му успокоителни
хапчета поради стреса. Детето не искало да излиза и на сила роднините му го
изкарвали навън. Това състояние продължило около 2-3 месеца, като роднините му
се сменяли да го водят на училище. В училището детето ходило на психолог.
Ищецът
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за
което ответницата е призната за виновна и е ангажирана нейната административно-наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, чийто размер определя на сумата от 2500 лв.
Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца /съгласно
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму/. При така установеното наличие на противоправно поведение на ответницата
В.Д.А. и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия И.Т., следва да се
определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (ППВС № 4/1968 год. и решение № 407 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на травматичните
увреждания на ищеца, причинили му болка, неговата възраст към датата на
инцидента /дете на 10 години/, както и всички неприятни емоционални
преживявания у ищеца във връзка с деянието на ответницата.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от И.К. неимуществени вреди, като съвкупност от
изпитаните негативни преживявания, възлизат на сума в размер от около 1500 лв.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 2500 лв. и с оглед на което следва да
се уважи иска до размера от 1500 лв. Съобразно критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди неминуемо би
предизвиквал чувство у пострадалия за липса на справедливо репариране на
вредите от деянието, а пък по-висок размер на обезщетението ще предизвика
чувство за неоснователно обогатяване на ищеца.
Затова
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва
да се уважи в размер на 1500 лв., съответно да се отхвърли за разликата до
претендираните 2500 лв.
Ще
следва да се присъди на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
законната лихва върху главницата от 1500 лв. от датата на увреждането
18.08.2017 г. до изплащане на задължението.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.04.2018 г. /л.12/ и следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата от 360лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 60 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от
220 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на И.К.Т.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Т.С., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1500 лв. (хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на нанесените му
на 18.08.2017 г. травматични увреждания, осъществени от ответницата В.Д.А., за
което на В.Д.А. е наложено административно наказание по АНД № 50/2018 г. по
описа на РС-***, ведно със законната лихва върху главницата от 18.08.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1500 лв. до претендирания размер от 2500 лв.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на И.К.Т.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Т.С., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360
лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
РС-*** сумата от 60 лева (шестдесет лева), представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска и сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева),
представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: