РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 09.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5
състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 279/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните е бил сключен Договор за извършване на обществен
превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който ищецът се задължил
да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №12,, 18, 20,
21, 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на С.О.срещу възнаграждение в размер на 3 лв. на километър,
без ДДС. В чл. 5, ал. 2 от Договора било уредено, че дължимото възнаграждение
се заплаща ежемесечно на две вноски – съответно в размер на 30 % авансово до 15
-то число на текущия месец и останалата част – до 14-то число на следващия
месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Страните били
уговорили и възможност за промяна на цената за извършвания превоз в зависимост
от промяната в цената на гориво-смазочни материали – в клаузата в чл. 5, ал. 4,
т. 2 от Договора. Използваните съгласно договора автобуси сочи, че били
зареждани с гориво природен газ, чиято цена се определя за всяко тримесечие на
съответната година с решение на КЕВР, като към датата на подписването на
договора тази цена възлизала на 286.60 лв. за 1000 nm без акциз и ДДС и е
определена с Решение № Ц-35/30.09.2016г., която цена била потвърдена като
приложима и от доставчика на природен газ – Б.ЕАД. Сочи, че в периода след това
цената на гориво-смазочните материали нараснала с повече от 20 %. Приложимата
цена определена с решение на КЕВР за
периода 01.01.2018 г. – 31.03.2018г. възлиза на 352.65 лв. Ищецът отправил
неколкократно покана до ответника за актуализиране на първоначално определената
цена, като от негова страна не били предприети действия за постигане на
споразумение в този смисъл. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от
Договора, при непостигане на споразумение, се прилага клаузата на актуализация
с 2.5% автоматично. При така актуализираната цена, ищецът сочи, че издал
фактури за заплащане на аванс от ответника за превоза през м. март 2018г. в
размер на 543 896.33 лв., с вкл. ДДС и окончателно изравняване съгласно
клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора в размер на 269 580.29 лв., с вкл.
ДДС. Сочи, че възнаграждението в този размер е изчислено по базовата цена на
договора от 3 лв. на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през м.
декември общ пробег от 503 716.807 км. Ищецът твърди, че дължимото
възнаграждение е 3.075 лв. на километър без ДДС или 3.69 лв. с ДДС. Разликата
от 0.09 лв. умножена с изминатите километри се равнява на размера на
неизплатеното възнаграждение от 45 334.51 лв. с ДДС. С оглед установения
падеж на плащане по договора /до 14-то число на следващия месец/, твърди, че
ответникът е изпаднал в забава да плати, считано от 15.04.2018 г.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 45 334.51 лв. с ДДС – незаплатена главница за възнаграждение по
процесния договор за извършване на обществен превоз през м. март 2018 г.,
представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5% върху вече
заплатеното възнаграждение за периода, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
13 033.67 лв., с ДДС – обезщетение за забава, начислено върху главницата
за периода от 15.04.2018г. – 12.02.2021 г. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба в установения срок за това, в който ответникът
оспорва предявените искове по основание. В тази връзка излага доводи, че срокът
за мониторинг на цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора,
която следва да се счита датата на завеждане на договора в деловодната система
на С.О., а не датата на действителното му подписване. Датата на влизане в сила
на договора следва да се счита за начална дата, от която се брои срокът на
въвеждане в експлоатация на автобусните линии, нарушението на който се счита за
основание за разваляне на договора – чл. 3, ал. 3 и ал. 4. Сочи, че при
подписване на договора страните са възприели датата на подписването му като
дата на влизането му в сила. В този смисъл сочи, че неправилно като базов период
е взет м. 12.2016г., а не съобразно датата на влизане в сила на договора. Излага доводи, че
предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възможност за изменение на цената
с 2,5% е при непостигнато съгласие между страните за това, като условие е
предвидено задължителното иницииране на промяната от някоя от страните, което
да е обективирано в писмена форма и мотивирано, което не е било изпълнено, като счита иска за
неоснователен само на това основание. Сочи, че подписването на споразумение
между страните е абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл.
5, ал. 4, т. 2 от договора. Оспорва иска по размер, като твърди, че според
договореното между страните в чл.5, ал. 4, т. 2, промяната на ГСМ е обвързана с
данните на Националния статистически институт, а не с решенията на КЕВР. Счита
позоваването на ищеца едновременно на двете хипотези по чл. 5, ал. 4, т. 1 и т.
2 в противоречие с добрите нрави, като води до ощетяване на възложителя.
Ответникът твърди, че най-ранната възможна дата, служеща за базов период за
промяна на цената би била 26.07.2017г., която е датата на въвеждане в
експлоатация на първата автобусна линия. Оспорва акцесорния иск за лихва за
забава върху частта от главницата по начисления ДДС, като счита, че такава не
се начислява. Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която
поддържа първоначално изложеното от него в исковата молба, като оспорва
доводите на ответника в отговора на исковата молба. В тази връзка сочи, че
договорът между страните бил сключен 8 години след датата на провеждането на
конкурса за това, който бил спечелен за цена от 3.57 лв., която впоследствие
била редуцирана на цената от 3.00 лв., без ДДС, на километър пробег. В този
смисъл исканото увеличение предмет на иска със 7 стотинки към превозната цена
формира цена, която е по-ниска с 50 стотинки от тази по конкурсната процедура.
Прави уточнение, че са налице основания за увеличение на първоначално
договорената цена, с оглед отчетена от НСИ промяна на цената на природния газ
за първото шестмесечие на 2018 г. спрямо второ шестмесечия на 2016г. с 34,52%.
По делото е постъпил писмен
отговор на допълнителната искова молба в установения за това срок, в който
ответникът поддържа изложеното вече от него по оспорване на иска, като
същевременно оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба.
Предявени са от „М.Г.“ООД *** условията на обективно кумулативно съединение
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г.,
същият е бил сключен между С.О.– в качеството на възложител и от друга страна -
М.Г. ООД – в качеството му на изпълнител, с предмет на договора – осъществяване
на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии /конкретно
изброени/ от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети
експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси. В чл. 3, ал. 1 от
договора е предвидено сключването му за срок от 8 години, считано от датата на
въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 5 са договорени цената и
начинът на плащането й, като в ал. 1 е установена цена за извършвания обществен
превоз в размер на 3.00 лв. на километър, без ДДС, на база действително
изминатите километри маршрутен пробег по разписание. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от
договора, възложителят дължи заплащане авансово до 15-то число на текущия месец
30% от цената, като останалата част е дължима до 14-то число на следващия месец,
за които суми изпълнителят издава фактури. В ал. 4 на чл. 5 от договора е
предвидена възможност за промяна на цената, определена към момента на
сключването му, като в т. 2 е предвидена такава при промяна на цената на ГСМ с
повече от 20%, съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване
на договора. Предвидено е провеждане на преговори между страните при настъпване
на това условие за уточняване на промяната в дължимото възнаграждение със
стойност до 5% от първоначалната цена, а при непостигането на съгласие в този
смисъл, е установен размер на възнаграждението от 2,5% на километър маршрутен
пробег. В т. 3 на чл. 5, ал. 4 от договора е предвидено правото на всяка от
страните по него да отправи до другата мотивирано писмено предложение за преговори, като е уреден и редът за
провеждането им.
По делото е представено Писмо изх. №
УП-7011/07.12.2017г. на НСИ до М.Г. ООД, в което е даден отговор по отправено
записване за цената на природен газ за крайния потребител, която се сочи, че се
определя на всяко тримесечие от КЕВР.
Представено е Предложение вх. № 8504/СОА17- КЦ01-23361/28.09.2017
г., изходящо от М.Г. ООД ***, в което е отправено такова за водене на преговори
и актуализиране цената по договора между тях, с оглед реализиране на
предпоставките на чл. 5, ал. 4, т . 2 и т. 3 от същия. Представено е Второ
предложение, което е във връзка с постъпил отговор по първото предложение, в
който е била поискана справка от НСИ, която да удостоверява настъпилата промяна
в цената на природния газ с над 20%. Видно от обективираното в това второ
предложение, определени са място, дата и час на провеждането на преговорите,
като е предложено актуализиране на цената с 5%. Посочено е, че при
непровеждането на преговори, след изтичане на 30 дни от посочената в
предложението дата, изпълнителят ще издава фактури по актуалните цени и
съобразно отправеното от него предложение за увеличение с 5%. Приложени са и
писмото от НСИ със съдържащата се в него справка, Решение
№ Ц-35 от 30.09.2016 г. на КЕВР за утвърждаване на цена за ІV-то тримесечие на
2016г., на която общественият доставчик продава природен газ на крайния
потребител и Решение № Ц-38 от 28.12.2017 г. на КЕВР за утвърждаване на
цена за І-во тримесечие на 2018г., на която общественият доставчик продава
природен газ на крайния потребител.
По делото са представени Фактура № 181 от 14.03.2018
г. с доставчик М.Г. ООД с основание на плащането – аванс и стойност по
фактурата 543 896.33 лв., с вкл. ДДС; Фактура № 183 от 13.04.2018 г. с
доставчик М.Г. ООД с основание на плащането – пакет наети линии, аванс, със
стойност по фактурата 1 269 580.29 лв., с вкл. ДДС.
Представено е и Писмо рег. № 26-00-2406/1 от
19.12.2018г., адресирано от Б.ЕАД до МТП Г.ООД, в което в отговор по отправено
запитване се сочи размерът на утвърдена продажна цена на природния газ с Решение № Ц-35 от
30.09.2016г. на КЕВР за ІV-то тримесечие на 2016 г., както и размерът на
утвърдената цена с Решение № Ц-14 от 28.09.2018г.
на КЕВР за ІV-то тримесечие на 2018 г.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, от заключението по която се установява, че според счетоводството и на
двете страни, по процесния договор потребеното и доставено количество на
природен газ от ищеца за 2018 г. е 102 747,6252 гигаджаули и според
количеството на годишно потребление по критериите на НСИ, М.Г. ООД попада в група
И4 за потребление. Според изложеното в заключението, в сайта на НСИ за годишно
потребление на природен газ цените за група И4 отразяват увеличение на цената,
съобразно отразената такава за второто 6-месечие на 2016г. спрямо първото 6-месечие
на 2018 г. при средни стойности – 3,0234 лв. или 35,29%. В заключението се
сочи, че за м. март 2018г. ищецът е издал по договора фактура № 181 от
14.03.2018г. за авансово плащане в размер на сумата от 453 246.94 лв., както и
фактура № 183 от 13.04.2018г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1
057 903.48 лв., като с оглед отразеното в приложеното към фактурите Сведение, изминатите
километри за периода 01-31.03.2018г. са 503 716.807 км., при което и предвид
стойността по фактурите, цената за 1 км е изчислена в размер на 3.00 лв., без
ДДС. Според експертизата, индексираната цена с 2,5% за 1 км пробег е в размер
на 3,075 лв., без ДДС, съответно 3,69 лв., с ДДС. В заключение се сочи, че размерът
на допълнителното потребление, дължим на основа стойността на вече изплатеното
възнаграждение за превоз през м. март 2018 г. възлиза на 45 334.51 лв., в
приложение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, на която сума възлиза и разликата
за доплащане по договора, като при проверка в счетоводството на ищеца е
установено, че плащане на тази сума не е отразено.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства
категорично се установи възникнало между страните облигационно правоотношение
по сключен между тях договор за извършване на обществен превоз и което е
възникнало въз основа на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси. В чл. 1 от Наредбата е предвидено, че в същата се уреждат
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми за осъществяване на
обществени превози с автобуси. Според чл. 4, превозите по транспортни схеми
изискват разпределяне на линиите по осъществяваните маршрути между отделните
изпълнители и сключването на договори с тях.
По делото е безспорно, че по проведена съобразно
Наредбата конкурсна процедура за възлагането на поръчката за превоз, е сключен
процесният Договор от 02.12.2016г. между ищцовото М.Г. ООД – в качеството му на
изпълнител и от друга страна - възложител – С.О.. В този смисъл, безспорно е
договореното между страните за извършване на възложеното от ищцовото дружество,
както и че същото е изпълнило задълженията си по договора и се явява изправна
страна в правоотношението. Безспорно е, че договореното възнаграждение, дължимо
в полза на изпълнителя, възлиза на 3.00 лв., без ДДС, към момента на
сключването на договора, както и че съобразно клаузите в същия /чл. 5, ал. 4/ е
предвидена възможност за промяна на възнаграждението при настъпване на
обективни факти, каквито са дефлационни или инфлационни процеси; промяната на
цената на природния газ с повече от 20%, съгласно данните в Националния
статистически институт /НСИ/ спрямо цената към датата на сключване на договора.
В случая, спорни между страните са фактите относно
провеждане на регламентираната процедура по промяна на дължимото възнаграждение
по договора и възникването на предпоставките за това.
Неоснователни в тази насока се явява доводите на
ответника, че не е осъществена процедурата по предоговаряне на първоначално
установената цена след отправено предложение от страна на изпълнителя.
Видно от приложения договор, в клаузата, съдържаща се
в чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия, страните са предвидили възможност за преуреждане
отношенията между тях във връзка с установяване на актуална цена при промяна на
икономическата обстановка, при която е бил сключен договорът. Така, страните са
постигнали съгласие при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% според данните
в НСИ, да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяна във
възнаграждението на километър пробег. Така договореното между тях, макар и
формулирано с израза „задължават“ предвижда всякога коригиране на първоначално
договореното възнаграждение, като в единия случай – при постигане на съгласие
след преговаряне – увеличението да бъде в размер до 5%, а в другия случай – при
непостигането на такова се счита за постигнато съгласие за увеличение в размер
на 2,5%. Воденето на преговори, съдът приема, че не се явява задължителна
предпоставка за въвеждането на нова стойност за услугата по договора, като
единствено представлява въведена възможност за постигане на двустранно съгласие
в този смисъл по отправено от изпълнителя предложение. В този смисъл е
установеното в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора „право“ на всяка от страните да
отправи до другата мотивирано предложение при наличието на условията за
промяната в цената. Действително, в случая преговори не са проведени, като ищцовото дружество се е
възползвало от правото си и е отправило писмено предложение за това, в което е
посочена новата стойност за услугите, както и са приложени доказателства за
възникване на условията за нейното актуализиране /решенията на КЕВР и справка
на НСИ/. По делото не се спори относно факта на достигане на предложението до
възложителя, като от същото се установява и уведомяването му за начисляването
на цената според предложената от изпълнителя след изтичане на 30-дневен срок от
обявената дата за преговори и което е съответно на предвиденото в чл. 5, ал. 4,
т. 3 от договора. При това положение и доколкото не се твърди, а и не се и
установява страните да са постигнали съгласие въз основа на преговори между тях
за актуалния размер на възнаграждението, съдът приема, че същото следва да се
счита като дължимо по договора в установения в чл. 5, ал. 4, т. 2 размер – при
увеличение от 2,5% за километър пробег от първоначално договорения размер. В
този смисъл, приложима е разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съобразно която при
тълкуването на договорите, следва да се търси действителната обща воля на
страните.
За установяване на потребеното количество природен газ
от ищцовото дружеството, което е необходимо за определяне на групата на потребителите
според критериите на НСИ, в която попада ищецът като превозвач, по делото е
изслушана ССЕ, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът
кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. Според
групата, в която попада /И4/, за потребителя се определя стойността на доставения
му природен газ, която според експертизата търпи увеличение за периода от
второто 6-месечие на 2016г. до първото 6-месечие на 2018г., в което попада
процесният период – м. март 2018 г., и което увеличение по средна стойност се
равнява на 35,29%, при което следва да бъде прието, че е изпълнено условието по
чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за увеличението на цената по него /при
увеличение над 20% от първоначално договорената/. При прилагане на договорно
установения процент от 2,5 %, размерът на възнаграждението, което е дължимо над
първоначално установения с договора такъв, възлиза на 45 334.51 лв.
/заключението по ССЕ/. Неоснователно се явява възражението на ответника относно
началния момент, спрямо който следва да бъде преценено наличието на изменение
на икономическите условия и промяна в цените на природния газ. Страните в чл. 5
от договора ясно са заявили, че изменението в този смисъл следва да бъде
преценявано спрямо датата на подписването на договора, който момент следва да
бъде съобразен и спрямо който е определена вписаната в него първоначално
стойност на предоставената услуга.
По делото е безспорно изплащането на възнаграждението
от изпълнителя в размера, съобразно чл. 5, ал. 1 от договора, като неизплатена
е останала частта, съобразно увеличението в размер на 45 334.51 лв. На тази
стойност възлиза разликата по дължимото по актуалната цена и действително
заплатеното по издадените от изпълнителя фактури за авансово и окончателно
плащане, дължими, съответно до 15-то число на текущия месец и до 14-то число на
следващия месец /фактура № 181 от 14.03.2018г. и фактура № 183 от 13.04.2018
г./.
С оглед гореизложеното, предявеният главен осъдителен
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД съдът намира за основателен и следва да бъде изцяло
уважен. Като законова последица от това, дължи се и законната лихва върху
главницата от 45 334.51 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба /12.02.2021г./
до окончателното й изплащане.
Основателен се явява и акцесорният иск за мораторна
лихва, доколкото по делото се установи настъпилата изискуемост на процесното
вземане по главницата и изпадането на ответника в забава да я плати, считано от
началната дата на периода по претенцията /15.04.2018г./, доколкото
окончателното плащане по договора за м. март 2018г. е до 14.04.2018 г.
Безспорно е, че размерът на законната лихва за забава за периода от 15.04.2018
г. до 12.02.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ възлиза на 13 033.67
лв., за който съдът извърши проверка в приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК
при ползване на електронна програма. Неоснователни се явяват възраженията на
ответника относно начисляване на законна лихва за забава върху частта от
главницата, представляваща начислен ДДС, доколкото същата представлява част от
общия размер на вземането, за плащането на което ответникът е изпаднал в
забава.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер на 5 314.73 лв., от
които 2280 лв. – адвокатско възнаграждение, 700 лв. – депозит за вещо лице и 2334.73
лв. – държавна такса. Неоснователно се явява заявеното от ответника възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под установения минимум, съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение от
2281.05 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
С.О., с адрес – гр. София, ул. „********да заплати на М.Г.
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 45
334.51 лв. – незаплатено възнаграждение за м. март 2018 г. по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021г. до окончателното й
изплащане, както и по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 13 033.67 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата
за периода от 15.04.2018г. до 12.02.2021г.
ОСЪЖДА С.О., с адрес – гр. София, ул. „********да заплати на М.Г. ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5 314.73 лв. – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен
срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: