Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,23.04.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на двадесет и трети март двехиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар СтоЯ.Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1823
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и във връзка с чл.240 ал.1
от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Й.В.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призовавания и съобщения:
гр.Пазарджик, ул.“Хан Крум“ 1а, ет.2, офис 11, чрез адвокат Н.К. ***, служебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ *, ет.*, офис * против Г.Щ.Д., с ЕГН **********,***
и Я.А.Д., с ЕГН **********,***, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди,
че на 20.04.2011г. е сключен
договор за заем между В. И. В., като заемодател от една страна и Г.Щ.Д. и Я.А.Д.
като заематели, от друга страна. По силата на този договор заемодателят е дал в
заем на заемателите сумата от 13000 лв., която сума последните са се задължили
да му върнат не по-късно от 20.04.2019г. Твърди, че писмен документ, удостоверяващ договора за заем е подписан на
20.04.2011г. и е обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I,
рег.№2377, нот. дело №144/2011г.
Твърди, че заемодателят по този договор за
заем е нейн баща, който починал на 21.05.2011г. Ищцата е негов единствен наследник. Твърди, че до смъртта си баща й не е получил от
ответниците сумата, предоставена им в заем. Ответниците не са
изплатили сумата и на нея като единствен
наследник на заемодателя по договора за заем.
Твърди, че след падежа по договора - 20.04.2019г.
помолила официално ответниците с нотариална покана, връчена им на 04.07.2019г.
да й изплатят, като единствен наследник на заемодателя, сумата от 13000 лв.,
която сума те са се задължили да върнат на баща й. Вместо това получила от
ответниците отговор на нотариална покана, с който те оспорвали дължимостта на сумата от 13000 лв. както на баща й, така
и на нея, ищцата. И до момента сумата не е изплатена от ответниците.
Сочи, че поради липса на изпълнение, било
образувано заповедно производство за събирането й по частно гр. дело
№4552/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик, гражданска
колегия, XVII с-в, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №2542 от 20.11.2019г. и
изпълнителен лист №2776 от 20.11.2019г. срещу длъжниците Г.Щ.Д. и Я.А.Д. за
сумата от 13000 лв. - главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда - 15.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 260 лв. - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв.
Посочва, че ответниците са подали възражение за недължимост
по чл.414 от ГПК, което обусловя правния й интерес от предявяване на настоящата установителна
претенция в срока по чл.415 ГПК.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците Г.Щ.Д., с
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Я.А.Д.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължат солидарно на ищцата Й.В.В., с
ЕГН **********, с адрес: ***
сумата 13000 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.04.2011г.,
обективиран и обезпечен в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I,
рег.№2377, нот.дело №144/2011г., ведно със законната лихва от 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2542 от 20.11.2019г. и
изпълнителен лист №2776 от 20.11.2019г. по частно гр. дело №4552/2019г. по
описа на Районен съд-Пазарджик.
Моли да й бъдат
присъдени разноските по настоящето производство, както и разноските по
заповедното производство.
Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, с
който заявяват, че оспорват иска изцяло. Заявяват, че от фактическа страна не
оспорват единствено сключването на договора за ипотека - н.а.№176/20.04.2011г.,
но обстоятелствата по повод, на които е сключен този обезпечителен договор,
сочат на рядко срещан в съдебната практика житейски случай.
Ответниците Я. и Г.
Д.твърдят, че са изтеглили банков кредит за текущо потребление в размер на
13000 лв. и срок 8 години от Банка ДСК ЕАД по силата на договор с банката от 22.02.2011г.
в размер на 13000 лв. Твърдят, че банката е поискала обезпечение чрез
поръчителство и тъй като ответникът Г.Д. и покойният В. И. В. били близки
приятели, последният се съгласил да стане поръчител и поел това поръчителство
пред банката. За да бъде обаче гарантиран самият поръчител срещу
неблагоприятните последици при неплащане на заема към БДСК, ответниците
предложили да му „заложат" имота си и така се стигнало до сключването на
договорната ипотека от 20.04.2011г. В действителност, ответниците и поръчителят
са имали за цел поетият от поръчителя финансов риск да бъде обезпечен с имота
на ответниците (прикрита сделка), а пред нотариуса са изявили съвсем друга
(привидна) сделка – уж, че ипотеката се учредява заради заем от 13000 лв. Твърдят,
че в действителност между страните не е възниквало заемно правоотношение,
защото нито В.е давал, нито ответниците са получавали от него пари в заем. В
същото време, за да не злоупотреби В.с несъществуващи заемни и ипотечни права и
за да имат ответниците доказателство (контра летр) за истинските им отношения,
в деня на сключване на договора за ипотека от 20.04.2011г., В.е заверил пред
нотариуса, изповядащ сделката, декларация, в която се задължил да заличи
ипотеката в месечен срок от момента, в който Банка ДСК ЕАД удостовери, че
всички дължими суми по договора за кредит за текущо потребление от 22.02.2011г.
са изплатени от ответниците. Твърдят, че тази декларация изяснява по несъмнен
начин, че истинската причина за сключване на ипотеката не е даден от В.заем от
13000 лв., а полученият от ответниците заем от ДСК в размер на 13000 лв. за връщането,
на който В.е поръчителствал пред банката. След смъртта на Величков, неговата
наследница - ищцата В. при размяната на покани не е проявила интерес към
истината за отношенията на баща й с ответниците и е предпочела да извлече полза
от документа за себе си инициирайки заповедното производство и насочвайки
изпълнението на издадената заповед към имота на ответниците по изп. дело
№1078/2020г. на ЧСИ Г. Самарджиев. Междувременно ответниците са изплатили
напълно заема към ДСК, видно от приложеното извлечение от сметката, по която се
отчита заемът, но ищцата не е пожелала да заличи ипотеката, считайки се
необвързана от волята на нейния наследодател. Ответниците твърдят, че в момента
двамата са в тежкото положение на ипотекарни длъжници по несъществуващ дълг и
само определението от 19.08.2020г. по в.гр.д.№521/2020г. на ПОС за спиране на
принудителното изпълнение е причина единственото им жилище да не е вече
продадено на публична продан.
Според ответниците, от правна страна
предявеният иск е допустим - ако е подаден в срок, но по същество е
неоснователен.
Възразяват, че в хипотеза, че процесната договорна ипотека,
сключена с н.а. №176/20.04.2011г. е изобщо правно валидно съглашение, то само
по себе си не доказва наличието на заемно правоотношение между страните по
него. Както е известно, ипотеката е обезпечителен договор с акцесорен характер.
Тя има смисъл само ако в правния мир съществува друго правоотношение, съдържащо
вземане (задължение за предаване на пари или други вещи), което да бъде обезпечено
чрез едно допълнително (ипотечно) право на кредитора да се удовлетвори
предпочтително от цената на определен недвижим имот при неговата публична
продан. Твърдят, че в случая липсва първичното вземане от заем, защото за
разлика от договора за банков кредит, по дефиниция заемът (чл.240 ЗЗД) е реален
договор и се счита за сключен с предаването на предмета на заема, а не със
съгласието за сключване на такъв (чл.241 ЗЗД). Твърдението в исковата молба е,
че по силата на писмения договор за заем, обективиран (според ищеца) в
нотариалният акт за ипотека, заемодателят „дал„ паричната сума, но не е
посочено по какъв начин (в брой или по сметка) това предаване е извършено. При
договора за заем фактът на предаването на заетата сума е condicio sine qua поп
за пораждане на задължение, а този факт не се доказва от съдържанието на
договора за ипотека, предвид противоречието в използваните в нейното съдържание
глаголни форми „дава“ (пункт 1) и „дадената (пункт 2)„ и липсата на посочване
за начина на предаване, още повече, че предвид размера на сумата нейното предаване
е следвало да се извърши по банков път.
Ако съдът приеме,
че нотариалният акт доказва предаването на сумата и оттам наличието на
твърдяното заемно правоотношение, прави възражение, че този договор е симулативно
сключен и нищожен - веднъж като привиден договор (чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД) в
частта по манифестирането на заемно правоотношение, а като сключен при липса на
основание (чл.26 ал.2, предл.4 от ЗЗД ) в частта по учредяване на ипотечното
право, защото ответниците не са получи заем от Величков, т.е. не е налице
причината (кауза) да му учредяват ипотека върху имота си (арг. чл.149 ал.1 ЗЗД). „Прикритата“ сделка между страните е да се гарантира поръчителят В.срещу
риска да плати той заема, вместо ответниците (в случай, че последните не
платят) чрез изпълнение върху имота.
Предвид изложеното
предявеният иск следва да се отхвърли с присъждане на разноските.
В проведените
по делото съдебни заседания, пълномощникът на ищцата поддържа предявения иск и
моли съда да го уважи. Претендира разноските по делото по представения списък
по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество излага в представените писмени
бележки.
Процесуалният
представител на ответниците оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен
с присъждане на разноските, съгласно представения списък на същите. Доводи по
същество излага в писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответниците и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 15.11.2019
год., ищцата Й.В.В. е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу ответниците Г.Щ.Д. и Я.А.Д., в качеството им на длъжници,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело №4552/2019 год. по описа на Районен
съд - Пазарджик. Същото е било
уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2542 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК на 20.11.2019г., с която е разпоредил
ответниците-длъжници да заплатят солидарно на ищцата-заявител и кредитор сумата от 13000 лв. – главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
260,00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.,
определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
невърнати, неизплатени 13000 лв. по договор
за заем, обективиран в Нотариален акт за
договорна ипотека №176, том І, рег.№2377, нот. дело 144/2011г. по описа на
нотариус Т. Д., рег.№422 в регистъра на НК.
Срещу така издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК са постъпили възражения от
длъжниците в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането.
В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният установителен
иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
Ищцата основава претенцията си на
сключен на 20.04.2011г. договор за заем между наследодателя й – нейния баща В.
И. В. като заемодател и ответниците Г.Щ.Д. и Я.А.Д. като заематели за сумата от
13 000 лева, който договор е обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека
№176, том І, рег.№2377, нот. дело №144/2011г. на Нотариус Т. Д., приложен към
исковата молба.
В същия
нотариален акт е отразено, че на 20.04.2011г. В. И. В. дава в заем на Г.Щ.Д. и Я.А.Д.
сумата от 13 000 лева, със срок за връщане на заетата сума: 96 месеца, считано
от 20.04.2011г., която сума заемателите Г.Щ.Д. и Я.А.Д. се задължават да
изплатят /да върнат/ на заемодателя В. И. В. не по-късно от 20.04.2019г., а
неизпълнението на това задължение в срок прави изискуемо цялото вземане, ведно
със законната лихва за забава и разноските по събирането му.
Съгласно т.2 от нотариалния акт,
за обезпечаване на вземането – дадената в заем сума, ведно с лихвата за забава
/законната/ и разноските Г.Щ.Д. и Я.А.Д. учредяват в полза на заемодателя В. И.
В. ипотека върху следния свой недвижим имот: апартамент, с площ от 65,14 кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пазарджик, с пълен идентификатор на обекта: 55155.502.227.1.4, с
административен адрес на имота:: гр.Пазарджик, ул.“*********“ №*, ет.*, ап.*,
общ.Пазарджик, разположен на едно ниво в пететажна сграда 1, с идентификатор на
сградата: 55155.502.227.1, на пет надземни етажа от 1 до 5 включително,
находяща се в поземлен имот с идентификатор: 55155.502.227, предназначение:
жилище, апартамент, състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения, ,
ведно с избено помещение №4 с площ от 5.43 кв.м. и припадащите се 7.2784%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В т.3 от нотариалния акт е отразено, че страните
по договора се съгласяват с условията на договора като при неплащане на
дължимата сума в срок, кредиторът има право да събере своето вземане от
ипотекирания имот по съответния ред.
Не е спорно по делото, а и видно
от приложеното Удостоверение за наследници с изх.№121/05.08.2019г. на Кметство
с.Главиница, общ.Пазарджик е, че В. И. В. е починал на 21.05.2011г. и че след
смъртта си е оставил за свой единствен законен наследник своята дъщеря – ищцата
по делото Й.В.В..
Последната е изпратила нотариална покана до
ответниците да й изплатят сумата от 13 000 лв., ведно със законната лихва за
забава в двуседмичен срок от получаването. Нотариалната покана е връчена на
ответницата Я.Д. на 04.07.2019г.
Ответниците
оспорват получаването на сумата в размер на 13 000 лева от наследодателя на
ищцата и съответно възникването на задължение за тях за връщане на сума в такъв
размер на нея като негова наследница.
Първото им основно възражение е,
че процесният нотариален акт за договорна ипотека не установява реалното
предаване на заемната сума по договора за заем.
При тези
данни и предвид представените от ищцата документи, на който тя се позовава, съдът
приема следното:
Договорът за
заем е уреден в чл.240 от ЗЗД като реален
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването им е
елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за
пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане
на заетата сума или вещ.
Предаването
на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на
сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. Нотариален
акт, с който е учредена договорна ипотека като обезпечение на заема, може да
служи като доказателство за предаване на сумата, само при изрично изявление на
страните, че сумата се предава при подписването на нотариалния акт, или е
предадена от заемодателя на заемополучателя, или ако по делото е представена
разписка, удостоверяваща това предаване. Във всички
случаи, в тежест на страната, предявяваща претенция за връщане на заетото
имущество, е да установи при условията на пълно доказване, че сумата е
предадена. В този смисъл Решение №69/24.06.2011г. по гр.д. №584/2010г. на ВКС,
ІІІ г.о. и Решение №420/21.11.2013г. по гр.д.
№3176/2013г. на ВКС, ІV г.о.
В конкретния случай употребеното в процесния нотариален акт за договорна ипотека глаголно време на действието за даване в
заем и последвалите изявления в т.2 за
обезпечаване на „дадената в заем” сума, водят до
извод за получаване на парите. Удостоверителното изявление на нотариуса и на
страните в подписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, имат
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, според чл.179
от ГПК. Следователно,
изявлението в нотариалния акт, с което ответниците
удостоверяват с подписа си, че са съгласни с
условията на договора представлява потвърждение
за получаване на сумата. Когато страните по един договор за заем са постигнали
съгласие изявленията им за сключване на договора да бъдат оформени в
нотариалния акт за обезпечаване изпълнението на заема, а тяхното удостоверяване
от нотариуса съвпада с реалното предаване на парите и тези факти могат да бъдат
установени от съдържанието на договора, не е необходимо съставянето на отделен
документ за същите обстоятелства. Няма
законова пречка сключването на договора за заем и получаването на сумата да
бъде удостоверено в нотариалния акт за обезпечаване на дадената в заем сума. В този смисъл Определение №85/26.01.2016г. по дело №33/2016г. на
ВКС, ГК, IV г.о.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че в процесния
нотариален акт за договорна ипотека №176, том І, рег.№2377 нот. дело
№144/2011г. от 20.04.2011г. на Нотариус Т. Д. с рег.№422 не е отразено реалното
предаване на сумата от 13 000 лева, поради което между страните не е
възникнало валидно заемно правоотношение и че само на това основание искът
следва да се отхвърли като недоказан.
Второто основно
възражение на ответниците е, че процесният договор е симулативно сключен и
нищожен - веднъж като привиден договор (чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД) в частта по
манифестирането на заемно правоотношение и като сключен при липса на основание
(чл.26 ал.2, предл.4 от ЗЗД ) в частта по учредяване на ипотечното право, тъй
като ответниците не са получи заем от Величков, т.е. не е налице причината
(каузата) да му учредяват ипотека върху имота си (арг.чл.149 ал.1 ЗЗД). Сочат,
че „прикритата“ сделка между страните е да се гарантира поръчителят В.срещу
риска да плати той заема, вместо ответниците (в случай, че последните не
платят) чрез изпълнение върху имота.
Във връзка с това
си възражение ответниците представят Договор за кредит за текущо потребление от
22.02.2011г. /приложен в кориците на заповедното производство, приобщено към
настоящето дело/, сключен между тях като кредитополучатели и „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор по силата, на който банката им е отпуснала кредит в размер на
13 000 лева, със срок за издължаване - 96 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Поръчител по този договор за кредит е наследодателят на
ищцата В. И. В., видно от Договора за поръчителство от същата дата -
22.02.2011г., който се е задължил да отговаря солидарно с ответниците - кредитополучатели
за задълженията им по договора за кредит.
Представят и нотариално
заверена на 20.04.2011г. декларация на наследодателя на ищцата В. И. В. /също
намираща се в кориците на заповедното производство/, с която същият декларира,
че се задължава да даде съгласието си за заличаване на ипотеката, учредена с
Нотариален акт №176, том І, дело №144/2011г. на Нотариус рег. №422 върху имота
на Г.Щ.Д. и Я.А.Д. в едномесечен срок от представянето на удостоверение от „Банка
ДСК“ ЕАД, че всички дължими суми по Договора за кредит за текущо потребление от
22.02.2011г. са изплатени от кредитополучателите и банката няма претенции към кредитополучателите
и към поръчителя по този договор като разноските по заличаването ще бъдат за
сметка на Г.Щ.Д. и Я.А.Д..
Ответниците са
представили отговор на нотариалната покана на ищцата, с който са я уведомили,
че не са получавали нито от нея, нито от В. И. В. посочената в нотариалната
покана сума от 13 000 лева. Такава сума нито един от тях двамата не дължи
нито на нея, нито на В. И. В.. Приканили са ищцата да се информира за
действителното състояние на фактите и след това да предприема действия, които
биха довели до значителни разноски и за двете страни.
Ответниците са
изплатили напълно заема си към „Банка ДСК“ ЕАД, видно от приложеното извлечение
от сметката за периода от 01.02.2020г. до 28.02.2020г.
Разпитаният по
делото свидетел И. И. К. - племенник на наследодателя на ищцата и нейн първи
брадовчед - разказа подробно за последните години от живота на В. И. В. с
когото са били в близки роднински и дори приятелски отношения - в това число за
неговите заболявания, за материалното му положение, наложило между тях да се
сключи договор за прехвърляне на негов имот срещу гледане и издръжка през
2009г. Според показанията на този свидетел, наследодателят В. И. В. му споделил
през 2011г., че е станал поръчител по заем от 10 000 лв., 12 000 лв. - 13
000 лв. на ответниците към „Банка ДСК“. В.не му е казвал да е дал заем на ответниците
Димитрови, а и според свидетеля тогава той не е имал спестявания и не е
разполагал със средства да даде заем в такъв размер. Самият В.плащал заем на покойният
си брат Павел. Свидетелят потвърждава, че В.и ответниците Д.са били много близки
приятели. Дава показания, че В.му е споделил за поетото поръчителство по заема
на ответниците, а след време - месец или два след това на въпрос на свидетеля какво
е станало с парите на бай Г. дето ги теглили от ДСК, той му казал, че всичко е
точно и всичко са оправили, подписали са гаранции и за двамата.
При тези данни,
настоящият съдебен състав приема, че нотариално заверената декларация на В. И.
В. от 20.04.2011г. представлява документ - начало на писмено доказателство или
т.нар. обратно писмо /контра летр/, който разкрива действителната воля на
страните по процесната договорна ипотека. Този документ удостоверява условията,
при които интересът на кредитора от ипотеката ще отпадне и същата ще бъде
заличена, а именно когато длъжниците-кредитополучателите издължат кредита си на
„Банка ДСК“ ЕАД и последната удостовери, че няма претенции към тях и към поръчителя
/а не при връщане на дадена в заем парична сума/. Датата на нотариалната
заверка на декларацията на наследодателя В. И. В. – 20.04.2011г. съвпада с
датата на учредяване на договорната ипотека с процесния нотариален акт. Предвид
на това и с оглед на обстоятелствата, че поръчителят по кредита е именно
кредиторът по договорната ипотека – наслододателят на ищцата В. И. В. и при
пълното сходство на сумата от 13 000 лв., както и на срока за издължаване - 96
месеца по договора за кредит за текущо потребление и по договора за ипотека, изводът, който се налага е, че страните по
ипотеката са имали намерение да обезпечат и гарантират поръчителя В. И. В., който
при неизпълнение от страна на ответниците Г.Щ.Д. и Я.А.Д. към банката, ще
разполага с правото да продаде имота им и да плати задълженията.
Свидетелските показания
на свидетеля И. И. К. в случая са допустими, поради наличието на посоченото
начало на писмено доказателство – процесната декларация на наследодателя.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че ответниците доказаха твърденията си за
действителните отношения между наследодателя на ищцата и ответниците. Доказаха възражението
си, че договорът за заем е симулативно сключен и че е нищожен като привиден
договор по смисъла на разпоредбата на чл.26 ал.2, предложение последно от ЗЗД.
Нищожният договор не е породил никакви правни последици. Следователно ответниците
не дължат претендираната сума като получена по договор за заем. Предвид това
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С изхода на делото, в тежест на ищцата следва да се възложи заплащането на
направените от ответниците разноски в общ размер на 1020 лева, предвид
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призовавания и
съобщения: гр.Пазарджик, ул.“Хан Крум“ 1а, ет.2, офис 11, с пълномощник адвокат
Н.К. ***, със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ *, ет.*, офис * против Г.Щ.Д.,
с ЕГН **********,*** и Я.А.Д., с ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и във връзка с чл.240 ал.1
от ЗЗД – за признаване за установено, че ответниците Г.Щ.Д., с ЕГН ********** и Я.А.Д., с ЕГН ********** дължат
солидарно на ищцата Й.В.В., с ЕГН ********** сумата 13 000
лв., представляваща главница по договор за заем от 20.04.2011г., обективиран и
обезпечен в Нотариален акт за договорна ипотека №176, том I, рег.№2377,
нот.дело №144/2011г., ведно със законната лихва от 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2542 от 20.11.2019г. и
изпълнителен лист №2776 от 20.11.2019г. по частно гр. дело №4552/2019г. по
описа на Районен съд – Пазарджик като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.В.В., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Г.Щ.Д., с ЕГН **********,*** и Я.А.Д., с ЕГН **********,***
разноски по делото в общ размер на 1020 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: