Р Е
Ш Е Н
И Е №......
гр. Казанлък – 27.08.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Казанлъшки районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател ; Тодор Тодоров
при. Секретаря Марийка Иванова,
разгледа докладваното от съдията Тодоров гр.дело
№ 2476 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по
искова молба от Х.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** против „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. Б. –
Управител. Ищецът твърди, че работел в ответното дружество до 25.07.2019 г., по
силата на трудов договор, като заемал длъжността „Охранител“ с място на работа
„Автопатрул 2 Казанлък“. Със Заповед № 3352/25.07.2019 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено, поради забавяне изплащането на
уговореното трудово възнаграждение на работника. Ищецът твърди, че не бил
получавал трудово възнаграждение за месеците 01.2019 г., 02.2019 г., 03.2019
г., 04.2019 г., 05.2019 г., 06.2019 г. и 07.2019 г. В заповедта за прекратяване
било отразено, че му се дължи обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 10 дни от
2019 г. в размер на 280 лв. До настоящия момент сумата не била заплатена на
ищеца, поради което предявявал настоящите обективно съединени искове против
ответното дружество. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да
заплаща трудовото възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия
договор бил упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото
възнаграждение, като в случая същия срок не бил спазен от страна на ответното
дружество. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На
ищеца до настоящия момент не му били заплатени от работодателя общо седем нетни
трудови възнаграждения, като разпределени по месеци и сумите били както следва:
за месец 01.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480
лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на
22,54 лв.; за месец 02.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер
от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер
на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен
размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в
размер на 14,40 лв.; за месец 04.2019 г. претендира трудово възнаграждение в
нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.07. 2019 г. до
16.09.2019 г. в размер на 10,40 лв.; за месец 05.2019 г. претендира трудово
възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019
г. до 16.09.2019 г. в размер на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г.
претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 400 лв.
В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят отразил, че се дължи на работника
обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 дни, в размер на 280 лв. Същата сума не била
изплатена на работника до настоящия момент, поради което претендира сумата от
280 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10
дни неползван платен годишен отпуск през 2019 г. Претендира и обезщетение с пр.
осн. чл. 224 от КТ - 10 дни ПГО от 2018 г. в размер на 280 лв.
Поради гореизложеното и след като
съдът се убеди в основателността на предявените искове моли да бъде осъдено
ответното дружество „С.С.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Х.Н.С., ЕГН **********,
сумата от общо 3840 лева (три хиляди осемстотин и четиридесет лева) - главница,
както и сумата от общо 72,14 (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) -
лихва за забава, като дължимите суми са разпределени, както следва:
За месец 01.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.04.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 22,54 лв.
За месец 02.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.05.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 18,53 лв.
За месец 03.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 14,40 лв.
За месец 04.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.07. 2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 10,40 лв.
За месец 05.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.08.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 6,27 лв.
За месец 06.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.
За месец 07.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 400 лв.
Претендира сумата от 280 лв.,
представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни
неползван платен годишен отпуск през 2019 г.
Претендира и обезщетение по чл.
224 от КТ за 10 дни от 2018 г. в размер на 280 лв.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните суми, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови (заплати) сторените от
ищеца разноски по съдебно-деловодното производство, за което представя
адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие и списък
за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Предявени са искове с правно основание чл. 128 от КТ
във вр. чл. 242 от КТ; чл. 86 от ЗЗД и чл. 224, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ
във вр. чл. 242 от КТ – в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е бил в трудово
правоотношение с работодателя в посочения от него период, че е полагал труд
през посочения период, както и размера на
неизплатените работни заплати.
По иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД – в
доказателствена тежест на ищеца е да установи кога е настъпила забавата,
изискуемост и размер на мораторната лихва.
По иска с правно основание чл.
224, ал.1 от КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
за периода, за който претендира заплащане обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, е било налице трудово правоотношение между него и ответника; да
установи и дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
наличие на валидно прекратен трудов договор.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Не е спорно
между страните, а и от представения трудов договор № 3352 от 26.01.2016 г. се установява,
че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност
„охранител“. В т.6 на трудовия договор е уговорено, че месечното трудово
възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория
месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на
третия месец след месеца, който е изработен.
Не се спори,че със допълнително споразумение от
13.09.2016г. към трудов договор № 3352/26.01.2016г. ищецът е преминал на
длъжност охранител за неопределено време.
Не се спори,че
ищеца от 01.01.2019г. 19.07.2019 г. е работил по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „охранител“ и е изпълнявал трудовите
си задължения, при пълно работно време и сумирано месечно отчитане. За
престирания труд работодателя е начислявал ежемесечно трудово възнаграждение,
чиито размери са установени от заключението на ССЕ и неоспорените извлечения от
разплащателни ведомости /фишове за заплати/.
Не се спори и че със
заявление от 18.07.2019 г., получено от работодателя на 19.07.2019 г., ищецът е
прекратил трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Последвала е Заповед за освобождаване № 3352/19.07.2019
г., връчена на ищеца на 25.07.2019 г..
Приети по делото са
заверени копия на извлечения от разплащателни ведомости /фишове за заплати/ за
периода от м.01.2019 г. до м.07.2019г., неподписани от ищеца.
По делото е
назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението за
претендирания период /м.01.2019 г.- м.07.2019 г./ начисленото трудово
възнаграждение на ищеца е в общ брутен размер от 3719.36 лв., а в нетен размер- 2888.55 лв..
Приети като доказателства са заверени
копия на 12 бр. разходни касови ордери: РКО № 23657/18.09.2019г. за сумата от 243,30лв., РКО № 24815/16.09.2019г. за сумата
от 254,25 лв., РКО № 22289/12.09.2019г. за сумата от 246,11 лв., РКО №
22302/21.08.2019г. за сумата от 244,74,РКО № 20269/06.08.2019г. за сумата от
194,74 лв., РКО № 22299/31.07.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО №
19448/24.07.2019г. за сумата от 196,11 лв., ,РКО № 24439/24.06.2019г. за сумата
от 243,40 лв., РКО № 18981/04.06.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО №
17124/23.05.2019г. за сумата от 244,74 лв.,РКО № 22289/20.05.2019г. за сумата
от 246,11 лв., и РКО №
16283/15.04.2019г. за сумата от 194,74 лв., всички с основание частично плащане или доплащане на заплата оспорени от ищеца .
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява следното;
- РКО № 23657
датиран от 18.09.2019г.. Под изписаната дата с помощта на коректор се
наблюдава заличаване /фото 2,3/. При изследване на заличаването с помощта стереомикроскоп с помощта на преминаваща
светлина се очертали контурите на текста месец октомври 2018г.- фото 25,26,27.
- РКО № 24815 датиран от 16.09.2019г.. под изписаната дата с помощта на коректор се
наблюдава заличаване. При изследване на заличаването с помощта стереомикроскоп с помощта на преминаваща
светлина се очертали контурите на текста месец декември и 2018г.- фото 29,30.
- РКО № 22289 датиран от 12.09.2019г.. Под
дата е изписано за месец юни 2019г. но цифрата
„9“ е изписана с химикална паста върху заличаването с коректор. С помощта на преминаваща
светлина се очертава текста се очертали контурите на цифрата „ 8“
което означава,че първоначално е било изписано 2018г. фото 31,32,33.
- РКО № 22302 е датиран от 21.08.2019г.. Под датата се наблюдава
заличаване с коректор /фото 8,9/ . С помощта на преминаваща светлина се очертал
текста „за месец Август 2018“ фото 34,35,36.
- РКО № 20269 е датиран от 16.08.2019г.. Под
датата е изписано за месец май 2019г., но
цифрата „9“ е изписана с химикална паста върху заличаване с коректор. С помощта на преминаваща светлина се очертали
контурите на цифрата „ 8“ което означава,че първоначално е било
изписано 2018г. фото 37,38,39.
- РКО № 22299
е датиран от 31.07.2019г..Под датата се наблюдава заличаване с коректор
/фото 12,13/. С помощта на преминаваща светлина се очертал текста „за месец Юли
2018“ фото 40,41,42.
- РКО № 19448 е датиран от 24.07.2019г..Под
датата е изписано „за месец април 2910“ / фото 14,15/,а цифрата „9“ е изписана
с химикална паста върху заличаване с коректор. За да се установи съдържанието
под коректора помощта на преминаваща светлина било извършено изследване при
което се установило,че под цифрата „9“
се очертали контурите на цифрата „8“ което означава,че първоначално е
било изписано „2018“- фото 43,44,45 .
- РКО № 24439 е датиран от 24.06.2019г..Под
дата се наблюдава заличаване с коректор / фото 16,17/.С помощта на премиваща
светлина е било извършено изследване след което се очертал текст „ за месец
Ноември.2018“, фото 46,47,48.
- РКО № 18981 е датиран от 04.06.2019г..Под
датата е изписано „за месец Март. 2019“ / фото 18,19/.Цифрата „9“ е изписана с
химикална паста върху заличаване с коректор. С помощта на преминаваща светлина
било извършено изследване при което се установило,че под цифрата „9“ се
очертали контурите на цифрата „ 8“ което
означава,че първо е било изписано „2018“ – фото 49,50,51.
- РКО № 17124 е датиран от 23.05.2019г..След
наблюдение под увеличение се
установило,че след цифрата „2“ е нанесен
коректор . Под датата е изписано за
„месец Февруари.2019“/фото 20,21/, но цифрата „9“ е изписана с химикална паста
върху заличаване с коректор.С помощта на преминаваща светлина било извършено
изследване при което се установило,че след „1712“ прозира цифрата „4“ а под
цифрата „ 9“ се очертали контурите на цифрата „ 8“ което означавало,че
първоначално е бил изписан № 17124 и годината „2018“ – фото 5253,54.
- РКО № 16283 е датиран от 15.04.2019г..В
хода на изследване се били констатирани корекции/дописвания/.Наблюдавани под
увлечение се установило,че първоначално била изписана дата „14“, след това променена на „ 15“ а месеца
първоначално е изписан „01“ и корегирана на „ 04“- фото 55,56,57,58 .
Под датата е било изписано „ за месец
;Януари.2019“, но цифрата „ 9“ е изсипана с химикална паста върху заличаване с
коректор.С помощта на преминаваща светлина при изследване се установило,че под
цифрата „ 9“ се очертали контурите на
цифрата „ 8“ което означавало,че първоначално е било изписано „ 2018“ – фото
55,59.
Подписите положени за получател в сумите на описаните по-горе РКО са положени
от Х.Н.С..
Предвид на това експертно заключение което се подкрепя от
показанията на св.Милко Петров съдът прави извода,че са представени РКО, които
са предходната 2018-та година и
върху които с коректор са направени заличавания
.
Предвид на това оспорените
по чл.193 от ГПК документи РКО № 23657/18.09.19г.,24815/16.09.19г.,
22289/12.09.19г., 22302/21.08.2019г.,
20269/06.08.2019г.,22299/31.07.19г.,19448/24.07.19г.,24439/24.06.19г.,18981/04.06.19г.
17124/23.05.19г.,22289/20.05.2019г.16283/15.04.19г., следва да се изключат от доказателства
по делото тъй като са неистински.
Разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ регламентира основното
задължение на работодателя да заплаща на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му. С оглед
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както
и размера на претендираните трудови възнаграждения, изпадане на ответника в
забава и началната дата на същата, а ответникът -плащането на дължимите трудови
възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
Спорът е за това,
изплатени ли са трудовите възнаграждения за м.01.2019г., м.02.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г.,
м.06.2019г. и м.07.2019г.
Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ предвижда изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор
парично задължение на работодателя за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за престиран труд се удостоверява с подписа на работника или
посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков
превод по влог на работника. Разпоредбата не изключва възможността плащането да
бъде доказвано и други нарочни документи - разписки, касови ордери, преводни
нареждания към сметки на работника. Приема се, че годно доказателствено
средство за получаването на всякакви плащания в трудовите правоотношения е
всеки нарочно съставен за целта документ.
В случая за доказване
плащането на претендираните трудови възнаграждения ответникът е представил 11
бр. разходни касови ордери. Тъй като разходният
касов ордер е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК,
удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума, то за да бъде
зачетена доказателствена му сила следва да е подписан от получателя на сумата.
Само в този случай този документ представлява писмено извънсъдебно признание на
получателя на този неизгоден за него факт–получаването на сумата.
Ответникът не
установи по несъмнен начин плащането и съответно получаването от ищеца на
дължимото му се трудово възнаграждение.
Категорично се доказа, че описаните по-горе са
неистински документи, и не установяват плащането от ответника респ.
получаването на сумите от ищеца на посоченото в тях основание.
Следователно сумите, за които са издадени цитираните по-горе РКО не са платени и се
дължат.
Дадените в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размери на изплатени трудови
възнаграждения по горепосочените разходни касови ордери не следва да се вземат
предвид като доказателство за изплатени трудови възнаграждения по тези разходни
касови ордери,тъй като заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
изготвено преди заключението на съдебно-почерковата експертиза,от което се
установи,че в тези разходни касови ордери има заличавания с коректор,а част от
тях са и неистински документи.
Поради това ,следва
да се уважат претенциите на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за
месеците от януари до юли 2019г.,но до размерите на нетните възнаграждения за
съответните месеци,дадени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза,тъй
като ищецът с исковата молба е претендирал за по-високи суми от тези нетни
възнаграждения-претендирал е по 480 лева за
месеците януари-юни и 400 лв. за месец юли 2019г..
На основание чл.245, ал.2 КТ дължи лихва за забава за
времето от 1-во число на третия месеца от отработения, до датата на подаване на
исковата молба. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, определени от съда на основание чл.162 от ГПК.
По изложеното за м.януари 2019г. искът за неплатено трудово
възнаграждение следва да се уважи за сумата от 444,06 лв., а до претендираните
480 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за забава следва да се уважи в размер на
20,85 лв.,а за останалите до 22,54 лв. лихва следва да се отхвърли.
За месец февруари
2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на
444,06лв.,а за останалите до 480
лв.следва да се отхвърли. Лихвата за забава следва да се уважи за 17,15
лв.,а за останалите до 18,53 лв.следва да се отхвърли.
За месец март
2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи за сумата от
444.06лв.,а за останалите 480 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за забава следва
да се уважи в размер на 13,32 лв.,а за останалите до 14,40 лв.следва да се отхвърли.
За месец април
2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на 441,34
лв.,а до претендираните до 480 лв.следва да се отхвърли Лихвата за забава
следва да се уважи в размер на 9,56лв. за останалите до 10.40 лв. следва да се
отхвърли
За месец май
2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на 442,69
лв.,а до останалите 480 лв. следва да се отхвърли.Лихвата за забава следва да
се уважи в размер на 5,78 лв.,а до останалите до 6,27 лв.следва да се
отхвърли.
За месец юни 2019г.
искът за трудовото възнаграждение следва да се уважи в размер от 441,34лв. а до
останалите 480 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.Лихвата за забава
следва да се определи в размер от 1,96 лв..
За месец юли 2019г. искът за трудовото възнаграждание
следва да се уважи в размер от 231 лв. а до останалите 400 лв. следва да се
отхвърли.
С оглед заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,от претендираните общо 560 лева обезщетение по чл.224 от КТ общо за двете години-2018г.и 2019г.. претенцията е основателна в размер на 302,40лв..
Неизползвания годишен отпуск е в размер от 12
дни неизползван годишен отпуск , като
обезщетението е от по 28 лв. на ден
поради което нетния размер на обезщетението
ще е 302,40 лв. и следователно в този размер иска следва да се уважи,а за останалите 560 лева следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 786,13
лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Казанлък на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК вр.
с чл.72, ал.1 от ГПК, 156,49 лв. държавна такса
и 756 лв.
разноски за експертизи.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК******8 със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.Н.С., с ЕГН- ********** ***, следните суми:
-444,06 лв. неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.01.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 20,85 лв. лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта
до претендираните 22.54 лв. като неоснователни;
-444.06 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 17.15 лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта
до претендираните 18.53 лв. като неоснователни;
-444.06 лв. неизплатено нетно
трудово възнаграждение за м.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.09.2019г. до окончателното изплащане и 13.32 лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните
480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 14.40 лв. като
неоснователни;
-441,34
лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.09.2019г. до окончателното изплащане и 9,56 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за
лихва за забава в частта до претендираните 10.40 лв. като неоснователни;
-442,69
лв. неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 5,78 лв. лихва
за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до
претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 6.27 лв.
като неоснователни.
-441,34
лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 1,96 лв. лихва за забава за периода от 01.09.2019г. до
16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните
480 лв. като неоснователни;
-231,00
лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово възнаграждение в
частта до претендираните 400 лв. като
неоснователни;
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК****** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Х.Н.С., с ЕГН- ********** *** за сумата от 302,40 лева,представляваща
обезщетение с правно основание чл.224 от КТ за общо 12 дни неизползван платен годишен отпуск общо за 2018г.и
2019г. като ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение по чл.224 от КТ в частта за още
257,6 лв.общо до претендираните общо 560 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.Н.С., с ЕГН- ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 786.13
лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението
суми следва да бъдат заплатени от „С.С.“ ООД, с ЕИК:*********, по банкова сметка: ***, BIC:*** „Общинска банка“ АД,
филиал Казанлък, с титуляр Х.Н.С..
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК:******* със седалище и адрес на
управление ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Казанлък, на основание чл.78, ал.6 от ГПК 156,49 лв. държавна такса и 756 лв. разноски за експертизи.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: