Р Е Ш Е Н И Е № 45
04.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесетта година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 763 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск от С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.М.Д., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от главен комисар С.К., с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че през периода 20.05.2017г. до 06.12.2019г. С.С. е
полагал труд като полицай в „Група за храна на държавната граница“ в Гранично
полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” –
Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” –
София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е със
статут на държавен служител. Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители и продължителността на работното им време било уредено в ЗМВР, като
същото се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяло от наредба
на министъра на вътрешните работи, като в тази връзка били издадени и за
процесния период от 20.05.2017г. до 06.12.2019г. са действали последователно
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. /обн. ДВ бр.67 от 14.08.2018г./ на
Министъра на вътрешните работи. Сочи, че текстовете на чл.3, ал.3 във всички
наредби били идентични и предвиждали, че при работа на смени било възможно
полагане на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа като работните часове не
следвло да надвишават 8 часа за всеки 24 – часов период. В предишната за
исковия период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично било предвидено, че
при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножавали по 1.143 – чл.31,
ал.2 от наредбата. В приетите в последствие наредби, които отменяли
въпросната Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. липсвало изрична регламентация за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Ищецът релевира, че липсата на изрична
норма не следвало да се тълкува както законово въведена забрана за
преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
/каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлявала
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. Излага, че при наличието на тази
непълнота следвало да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата и чл.9, ал.2 от същата, предвиждащ при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневен с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
За
периода от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., ищецът работил на смени, всяка с
продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в
този смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно – единият месец 7, следващият
8. Общо положеният нощен труд от него бил 1250 часа, който преизчислен с коефициента
1,143 възлизал на 1428,75 часа. Преизчисляването нощния към дневния труд водело
до извънреден труд от 178,75 часа, който работодателят не му заплатил и
следвало допълнително да му заплати. През исковия период С. получавал различно
основно месечно възнаграждение – 667 лева през 2017г., 800 лева през 2018г. и
завишено с 10 процента през 2019г. Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР
извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение и доколкото протоколите от положения нощен труд от ищеца се
съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична полиция” – гр.Елхово и в Гранично
полицейско управление – гр.Средец, предявеният главен иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР бил посочен в
приблизителен размер от 1161,87 лева. Твърди, че работодателят дължи и лихва за
забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми, като
ориентировъчният размер на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД бил 93,65 лева, като
моментът на изпадане в забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен
период, съобразно чл.186, ал.3 от ЗМВР – от 30.07.2017г. до
датата на подаване на иска в съда.
Отправя
се искане Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да бъде осъдена да заплати
на С.С. сумата в размер на 1255,52 лева, от които 1161,87 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 178,75
часа за процесния период от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., получени в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 93,65
лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и
законна лихва върху дължимите суми от депозиране на исковата молба на
06.12.2019г. до окончателното им заплащане. Претендира сторените в
производството разноски.
С
определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 21.05.2020г. съдът
е допуснал изменение на иска за главница, като следва да се счита за предявен
за сумата от 1317,87 лева, /хиляда триста и седемнадесет лева и осемдесет и седем
стотинки/, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
исковата молба на 06.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
представляваща възнаграждение за положен нощен труд, положен за периода от
20.05.2017г. до 06.12.2019г., както и на иска за лихва за забава, който следва
да се счита за предявен за сумата от 134,10 лева /сто тридесет и четири лева и десет
стотинки/, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – икономическата
експертиза.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирала отговор, с
който заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и
по размер. Не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал
длъжността, посочена в исковата молба. За процесния период ищецът изпълнявал
служебните си задължения на ненормиран 8-часов работен ден, като при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, била приложима нормативната уредба на ЗМВР, както и
от издаваните наредби по приложението му от министъра на вътрешните работи.
Тази нормативна база изчерпателно уреждала основанието и редът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, по отношение на
тях не били приложими разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание на КТ, която
се прилагала единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение,
какъвто ищецът не бил за процесния период. Излага се, че защитата на
служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразявала в предвиденото в ЗМВР по
– високо запращане и по – висока степен на социална закрила, намираща изражение
в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки,
по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДсл и на
лицата работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Счита, че
нямало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Предявените искове били
неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието
надвишаване да акумулира извънреден
труд, като след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в
наредбата, на служителя би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не
възнаграждение за извънреден труд, каквото се претендирало, тъй като смените му
не били превишавали законоустановените 12 часа.
Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР.
Основателността
на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на
следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало
служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност; 3.
че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля
продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано на
тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на
заплащане размер на трудовото възнаграждение.
Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира
трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., С.С.С.
е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление –
гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно
подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността „Полицай“.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно
–икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, като същото не е и оспорено от страните по делото, се установява, че
за периода от 20.05.2017г. до 06.12.2019г. С.С. е положил нощен труд, равняващ
се общо на 1293 часа. Положеният нощен труд в размер на 1293 часа не бил
преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1293 часа ставал
на 1477,90 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения
коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи
и платен нощен труд в размер на 184,90 часа, като въпросната разлика от
преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.
Общият размер на трудовото възнаграждение за нощен труд от 184,90 часа с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1317,87 лева,
като нетното трудово възнаграждение било
изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното
месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно месечното
възнаграждение на ищеца е посочено в колона 2 от Приложение № 1, към заключението,
видно от което за периода от май 2017г. до декември 2017г. основното месечно
възнаграждение е 662 лева, за периода от януари 2018г. до февруари 2018г.
основното месечно възнаграждение е 717 лева, за периода от март 2018г. до
декември 2018г. основното месечно възнаграждение е 798 лева и за периода от
януари 2019г. до декември 2019г. основното месечно възнаграждение е 878 лева.
Лихвата за забава върху сумата от 1317,87 лева, изчислена за всеки месец
поотделно от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на
завеждане на делото, възлизала общо на 134,10 лева.
Спорен в настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване
на положените часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете
положен нощен труд в дневни и следва ли да се заплаща нощният труд за така
преобразуваните часове.
Съобразно новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че
допълнително възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд. Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на
8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187
от ЗМВР урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За
процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд –
от 20.05.2017г. до 06.12.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
на Министъра на вътрешните работи и Нрадеба № 8121з-908 от 02.08.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. В нормата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи се предвижда, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. В приложимата Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, в чл.9 от същата се предвижда, че за всеки отработен нощен
час или част от него от 22.00 до 6.00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд.
Преди приемане на тези наредби е действала Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., като в чл.31, ал.2 от нея се регламентира, че при сумирано
отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетения период. В следващата Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018г. не е уредено нормативно преизчисляването на нощния
труд в дневен. Във въпросните наредби не е упоменат начина на преизчисляване на
нощния в дневен труд, но става ясно, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, което следва да се извърши с протокол. При това положение съдът
намира, че е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата извън редовното работно време и следва да намери приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която на
основание чл.9, ал.2 е определена методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни със съответен коефициент в случаите когато работното
време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и настоящия случай.
Предвид изричната норма на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, т.е. с коефициент
1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ. В тази връзка доводите на ответника,
обективирани в писмената защита, че в ЗМВР било предвидено по – високо
заплащане на нощния труд и по – висока социална закрила на служителите, не се
споделят от съда.
Ето
защо исковата претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
положен труд през нощта за периода от 20.05.2017г. до 06.12.2019г., получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
положил 1293 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен труд възлиза общо на 1477,90 часа. Разликата между тези стойности е
в размер на 184,90 часа, което представлява положен от ищеца извънреден труд,
поради което дължимото възнаграждение, пресметнато с 50 % увеличение върху
основното месечно възнаграждение, според заключението на Съдебно –
икономическата експертиза, възлиза в размер на 1317,87 лева.
С оглед
уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция, която
за периода на забавата от момента,
в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали
изискуеми, до депозиране на исковата молба, възлиза според заключението на
Съдебно – счетоводната експертиза,
на исковата
сума от 134,10
лева. Дължима е и претендираната законна лихва върху главницата считано
от предявяване на исковата молба на 06.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция
„Гранична полиция“ при МВР следва да
бъде осъден да заплати на ищеца С.С. сумата от 340.00 лева, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и
съдействие между С. и адв.Д. /л.7 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на
ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 52,72 лева за предявения иск за главница и
50,00 лева за предявения иск за лихва, разгледани в настоящото производство,
както и държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното заключение на
експертизата по делото в размер на 150.00 лева, платени от бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР,
със седалище и адрес на управление гр.
София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора Главен
комисар С.И.К., да заплати на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1317,87 лева, /хиляда триста и
седемнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 20.05.2017г. – 06.12.2019г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху
тази сума от 06.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 134,10 лева /сто тридесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена
върху дължимата главницата за положен
извънреден труд, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 340,00 лева
/триста и четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1202, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ 46, представлявана от Директора Главен комисар С.И.К., да заплати по
сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 102,72 лева /сто и два лева и
седемдесет и две стотинки/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист,
както и разноски за експертиза в размер на 150,00
лева /сто и петдесет лева/.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 04.06.2020 г. /съгласно чл. 315, ал.
2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….