Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 1655 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ „Сентерето-С.Д.“***, представляван от
собственика С.Х.Д., против заповед №145-ФК/21.07.2021г. издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Аслан голд“,
находящ се в гр. Варна, ул. Д.№53, стопанисван от едноличния търговец, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание
чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати
при постановяването ѝ нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, както и несъответствие с целта на закона. В жалбата конкретно се твърди, че на
20.07.2021г. в 15.15ч. пред търговския обект спрели двама мъже, които оглеждали
и наблюдавали магазина около двадесет минути през витрините, като в това време
говорели и по телефоните си. В 15.35ч. в магазина влязъл внукът на собственика
на ЕТ, Л., който поискал да му бъде дадена една подаръчна кутийка, в каквато
поставят стоката при закупуване от клиент. Внукът му казал, че двамата мъже
отвън сигурно са проверяващи от РЗИ и ще го глобят, защото не носи маска. В
момента, в който подал кутийката на внука си, двамата мъже влезли в магазина и
се легитимирали като инспектори от НАП. Последвала проверка на фискалното
устройство и наличността в касата. Поддържа, че в процесния случай не е
извършена контролна покупка от приходните органи, а се твърди, че е направено
скрито наблюдение, след което е установена покупка на кутия за 100 лева, за
която не е издадена касова бележка от намиращото се в обекта фискално
устройство, което счита че е необосновано в заповедта. Твърди, че изложените
мотиви от административния орган в обжалваната заповед са бланкетни,
необосновани и неподкрепени от доказателства. Липсват аргументи за настъпили
вреди за бюджета и не е конкретизиран техния размер. Не се сочат данни за други
извършени нарушения или за неплатени публични задължения, с които да бъде
обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи.
Липсват мотиви, дали извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е поредно
за жалбоподателя и дали е установена системност в поведението му, създадена с
цел отклонение от данъчно облагане. Сочи, че наложената ПАМ се явява прекомерна,
засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на жалбоподателя спрямо
преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при
упражняване на административната дейност, визиран в чл.6, ал.2 от АПК. В
случая, счита, че изложените мотиви са общи и не са съобразени с конкретните
факти, а именно: при скритото наблюдение на е установен факта на твърдяната
продажба. В този смисъл, изложените мотиви в заповедта, за настъпване на
значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно
установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ.
Неизпълнението на изискването за обосноваване на конкретната ПАМ с вида и
характера на нарушението счита, че е довело до издаване на оспорената заповед и
в противоречие на материалния закон, тъй като нареденото от органа по приходите
запечатване е немотивирано и не би могла да изпълни целта на ПАМ. Отправя
искане за отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените основания. По
съществото на спора изразява
становище, че в производството по делото са доказани твърденията обективирани в
жалбата за незаконосъобразност на заповедта, поради което отправя искане за
нейната отмяна и присъждане на сторените разноски в производство, за които
представя списък, ведно с договор за правна защита и съдействие.
Ответникът, чрез процесуалните си
представители оспорва жалбата. По съществото на спора, отправя искане жалбата да бъде оставена без
уважение, тъй като нарушението се подкрепя от събраните по делото
доказателства. При постановяване на решението, моли да се вземе предвид, че в
протокола за извършена проверка няма наведени възражения в насоката, в която се
навеждат в жалбата, както и че лицето св.Дерменджив е внук на извършилия
продажбата и е заинтересована страна от изхода на делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед
№145-ФК/21.07.2021г. Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол”-Варна при ЦУ на НАП, на основание чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е наложил
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
„Аслан голд“, находящ се в гр.Варна, ул. Д.№53, стопанисван от едноличния
търговец, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл.187 ал.1 от ЗДДС.
На 20.07.2021 г. в 15,15 часа била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС - магазин
„Аслан годд“ находящ се в гр. Варна, ул. Д.№53, стопанисван от ЕТ „Сентерето – С.Д.“
с ЕИК *********. При извършено скрито наблюдение на органи по приходите преди
легитимация било установено извършването на покупка от клиент на кутия, за
която била заплатена сумата от 100 лева /две банкноти от 50 лева/. За
извършената продажба не е била издадена фискална касова бележка от ФУ. След
легитимация от ФУ бил изведен отчет, от който се установило, че няма извършени
продажби за деня. Продажбата била извършена в 15.40 часа на 20.07.2021г. от С.Х.Д..
Констатирано било, че в обекта има регистрирано и въведено в експлоатация
фискално устройство Termol per. № 4473537/16.03.2021 г., ИН на ФУ ZK155098, ИН
на ФП № 50199867. Изготвен бил опис на паричните средства в касата към момента
на проверката с установена разлика в размер на 100 лева. За установените факти
и обстоятелства бил съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50,
ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка АА №0436981/20.07.2021г. Изведен
бил и дневен отчет.
Административният орган приел, че търговецът,
в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство, поради което е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.25, ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл.
118, ал.1 от ЗДДС. Направен е извод, че това се явява основание по смисъла на чл. 186, ал.1, т.1, б. „А“ от ЗДДС
за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл. 186, ал.3
от Закона за данък върху добавената стойност
Поради това и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с
оспорената заповед е наложил на търговеца – запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, разписка за връчването й, Акт за установяване на административно
нарушение № F621251/27.07.2021г.; Протокол за извършена проверка №
0436981/20.07.2021г.; Дневен отчет; Пощенски плик; Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителен директор на НАП и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителен директор на НАП, както и тези
представени от жалбоподателя.
По искане на жалбоподателя и ответника по
делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на св.С. внук на търговеца Д. се
установява, че на 20.07.2021 г. отишъл до магазина на дядо си, който се намирал на
Колхозен пазар, в гр.Варна, ул. Д.№ 53. Видял две лица пред магазина. Усъмнил
се, че са проверяващи от РЗИ или от друга институция свързана с проверка за
спазване на противоепидемичните мерки. Влязъл при дядо си, за да го предупреди,
че има проверяващи и да му каже да си сложи маската, но имал нужда от кутийка,
поискал от дядо си такава за лични нужди, която мисли, че струва 4-5 лв. Дядо
му я подал и данъчните органите възразили, защо не му е издал касов бон. Сочи,
че написали акт, за да няма по-големи санкции. Св.С. дава показания, че парите,
които били установени, че са намерени в касата били дадени лично от него.
Данъчните органите му казали, че трябва да даде тези пари, за да няма по-големи
санкции за дядо му. Магазинът бил за бижута, за злато и имало бижутерски кутии,
които са хартиени и били на стойност 4, 5, 10 лв., а тези, които се давали като
подарък на клиента били найлонови пликчета. Някои ги продавали, но почти винаги
ги давали като подарък на клиентите. Св. С. сочи, че сумата от 100 лева е
дадена от него, въпреки несъгласието му, но го сторил, за да няма по-големи
последствия за дядо му. По време на съставяне на документите „до едно време”
бил там, но не го записали никъде по документите като свидетел, като присъстващ
на проверката. Не му поискали документи. Сочи, че проверяващите му казали, че
това било най-добрият вариант за дядо му да му съставят акт за не издаване на
касов бон. Хартиената кутийка твърди, че не е на стойност 100 лв.
От
показанията на св.Т. инспектор по приходите при ЦУ на НАП извършил проверката
се установява, че на
20.07.2021г. с колегата си, били
втора смяна, от 14,00 ч. на работа. Било съобщено, че имат наблюдение на
златарски обект „Аслан голд“, който се намирал в близост до Колхозен пазар, на
ул.„Д.“. Специфичното за самата проверка било, че е във връзка с постъпил
сигнал в НАП за неиздаване на касови бележки. При справките за регистрирани
продажби и на касовия апарат било установено, че няма регистрирани продажби до
датата на проверката. Трябвало да извършат скрито наблюдение на обекта, тоест
преди да се легитимират да наблюдават, дали има клиенти и дали се извършват
покупко-продажби в златарското ателие. Златарският магазин се намирал в
търговски център, като с колегата си застанали отстрани на входа, близо до
помещение, в което се продавали обувки. В златарския магазин имало много хора –
мъже, жени. Следели дали някой от тях ще извърши покупка. Св.Т. сочи, че един
мъж, с къси панталони и дама, за която не е сигурен дали е била с него,
разговарял нещо с човека зад щанда, при което му дал „едни пари и взел една
кутийка”, в която не знае, какво точно имало. След това излязъл от обекта. Във
финалния етап, при покупко-продажбата, при размяната на парите следели и
помещението, в което се предлагали обувки. Имало някакъв мъж, който внимателно
ги следял, какво правят, тъй като се задържали за около 5-10 мин., без да
извършват нищо. Същият мъж се обадил по телефона на някого, не знае на кого,
след което с колегата си решили да се легитимират вътре в обекта. Влезли в
златарското ателие и в момента, в който се представили дошли много различни
хора – мъже, жени, като част от тях били и преди това в обекта, започнали да
разпитват проверяващите за какво са в обекта.
Легитимирали се и обяснили на хората за какво са в обекта. Въпросните
хора обяснили, че са родственици на представляващия ЕТ, след което пристъпили
към извършване на проверката. Колегата му, заедно със собственика изброили
парите, а св.Т. през това време изписвал протокола. Водили разговор с
внука, на представляващия ЕТ и с дамата
във връзка с проверката. Спомня си, че бил мюсюлмански празник, но не си
спомням кой точно. С това обосновали присъствието на всичките тези лица в
магазина. Изписали протокола, след което им казали, че ще проведат наблюдения,
но те казали, че заради празника ще затворят по-рано обекта. Реално това бил
първия ден от тридневно наблюдение. На место нямало каса. Не си спомня от къде
се извадили двете банкноти по 50 лв., не може да си спомни, кой ги извадил и от
къде ги е извадил тези банкноти. Имало много хора. Впоследствие разбрали, че
вътре в обекта са били четири или пет поколения роднини. Всеки говорел и правел
нещо. Основното към което се съсредоточили било да извадят КЛЕН от фискалното
устройство, но даже КЛЕН не извадили, а съкратен отчет за определен период, от
който се виждало, че няма регистрирани продажби като цяло. Изискали документите
за касовия апарат, които били налични. Изискали договора за наем, който също
бил представен. Постоянно се сменяли хора и всеки говорел различни неща.
Клиентът, който извършил покупка излязъл, не бил вътре в магазина, когато
влезли, за да извършат проверка.
Не са извършвали инвентаризация
на процесния вид кутийки, която се дала в магазина. Не са проверявали този вид
кутийка дали има някаква друга цена от другата стока, която се предлага в
магазина. В момента, в който били до
магазина, в който се продавали обувки и наблюдавали златарския магазина част от
хората, които описва като родственици са били вътре отпреди това в магазина,
обикаляли в магазина и си говорели, черпили се за празника с бонбони. Човекът,
който влязъл и взел кутийка дал пари, но точната сума не може да посочи.
Колегата му извършил опис на наличните парични средства с представляващия ЕТ.
Били извадени две банкноти по 50 лв. от касата и изброени. Обикновено казвали
„..Дайте да изброим касата…“ и представляващия в случая ЕТ дал две банкноти по
50 лв. Lсички хора, които се
намирали вътре в магазина съобщили на проверяващите, че се черпят по повод
мюсюлмански празник. Това бил първият ден от тридневно наблюдение, като
следващите два дена са били други негови колеги.
Показанията на св.Т. съдът кредитира като дадени
обективно, подробно, взаимно допълващи се с приетите по делото писмени
доказателства.
Показанията на св.С. съдът кредитира в частта досежно
присъствието в процесния магазин и общите възприятия от извършената проверка,
доколкото и показанията на св.Т. сочат, че действително св.С. е бил в обекта.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, приема от правна страна следното:
Жалбата като подадена от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка за запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
„запечатване на обект” се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид горното прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в
компетентността на „органа по приходите или оправомощено от
него лице”, в която връзка със Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020г тези правомощия са възложени на началник на Отдел „Оперативни
дейности” в Главна Дирекция „Фискален Контрол” при ЦУ на НАП. Следователно
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган–Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1
от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с
АПК. Съгласно императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 АПК и това на чл.186, ал.3 ЗДДС
в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта. Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, за излагане фактически основания, като правното основание за
упражненото от административния орган правомощие, не съответства на
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
При
служебна проверка на оспорения административен акт, и след анализ на
представените доказателства, съдът намира, че при издаването на атакуваната
заповед са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.
Доколкото на ПАМ е възложена превантивна, предупредителна и възстановителна
функция, налагането на всяка мярка следва да бъде основано на констатацията на
конкретно и надлежно индивидуализирано нарушение на закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да
докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват
материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт,
пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на
обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените
от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е
приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По арг. от чл. 25, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова
бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.
В случая е налице твърдение за извършена продажба на стока.
От друга страна факта на продажбата и на плащането, в съответствие с чл. 25,
ал. 3 от Наредбата това е моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде
фискалния бон и едновременно с получаването на плащането да го предаде на
клиента. Следва да се посочи, че за
констатираното нарушение, липсват доказателства, които по категоричен начин да
подкрепят описаната фактическа обстановка. От данните по преписката е видно, че
покупката, за която се твърди, че не е издаден фискален бон не е осъществена от
органите по приходите. В тази връзка следва да се посочи, че не се съдържат
данни нито за лицето закупило стоката, нито начина по който това е станало, още
по-малко да са взети някакви обяснения от участниците в тази търговска
продажба. В тази насока са и свидетелските показания на св. Т., който
сочи, че в златарския магазин
имало много хора – мъже и жени, както и че един мъж, с къси панталони и дама,
за която не е сигурен дали е била с него, разговарял нещо с човека зад щанда,
при което му дал пари и взел една кутийка, в която не знае, дали и какво точно
имало, след което излязъл от обекта. Отделно от това се сочи, че мъжът, който е
взел кутийка е платил, но липсват доказателства, че това е сумата в размер на
100 лева, тъй като св. Т. свидетелства, че точната сума не може да посочи. На
следващо място липсват данни за стойността на посочената стока описана в
заповедта като „кутия”. Неизяснен остава въпроса за стойността й. Разполагал ли
е обекта с ценоразпис на продаваните артикули. Св. Д. сочи, че наличните в
магазина „кутийки” са по вид подаръчни и са на стойност от 4 до 10 лева. Продажба на този вид „кутийка” ли и е
извършена или друг вид „кутия”. В случай, че е била „кутийка”, респ.”кутия”
имало ли е или не съдържание в нея и какво, което да обоснове евентуално
твърдяната като платена сума в размер на 100 лева. В тази насока св. Т. сочи, че не си спомня от
къде се извадили двете банкноти по 50 лв., не може да си спомни, „кой ги
извадил” и „от къде ги е извадил тези банкноти”. Имало много хора. Впоследствие
проверяващите разбрали, че вътре в обекта са били четири или пет поколения
роднини, което не отменя задължението да се посочи, как след осъществено скрито наблюдение е установена
покупко – продажба на конкретна стока, нейния вид, цена, на кого, кога и как е
осъществено плащането. Ето защо, липсата на конкретни и обективирани в
действителността факти, въз основа на които е направена констатацията на
органите по приходите за извършено административно нарушение, прави тази
констатация необоснована. В Протокола от проверката е отразено, че под описа,
търговеца е декларирал, че сумата от 100 лева е от продажба на кутия. От
приложения на л.3 /гръб/ от преписката запис, съдът намира, че не би могъл да
се направи този извод, доколкото написаното не съответства на тази констатация
в Протокола.
Извършената проверка и извършената покупка не са еднозначни
правнорелеванти действия относими към посочената за нарушена материалноправна
норма. Констатираният порок при посочването на фактическите основания за
издаване на акта мотивират извод за неговата незаканосъобразност.
Съгласно
чл.170, ал. 1 АПК
вр. чл. 186, ал.4 ЗДДС тежестта да установи съществуването на посочените в заповедта
материалноправни предпоставки за прилагането на ПАМ се носи от ответника, който
чрез провеждане на пълно доказване следва безсъмнено да установи по делото
тяхното наличие. В случая позоваването на съставения протокол от проверката не
е достатъчно да обоснове извод за извършване на така описаното в заповедта
нарушение от привлечения към отговорност търговец. От показанията на св. Т.
също не могат с категоричност да се направят изводи за извършване от търговеца
на описаното нарушение. В случая обаче не са обсъдени в процесната заповед
констатираните при проверката факти и обстоятелства, така че да е налице яснота
за всяко едно от тях. Доколкото целта на ПАМ е да поправи вредните последици от
конкретното установено нарушение, и в конкретната хипотеза целта на
запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на
Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, то издаването на оспорената
заповед противоречи на законоустановената цел на административната принуда.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й, във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката
запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава
възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е
мотивиран и обоснован. За да се прецени съответствието на ПАМ с целта на закона,
конкретни мотиви следва да са изложени и относно избора на срок на
ограничението в правната сфера на адресата на акта. В приложената по делото
заповед е записано, какво е установено при проверката, въз основа на което е
направен извод за неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред, с което е изпълнен състава на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. Продължителността на срока на ПАМ е мотивирана в акта с
местоположението на обекта, създадената организация на работа, невъзможността
за проследяване на реализираните обороти, предотвратяване възможността за
извършване на нови нарушения.
Съдът намира, че изложените от
административния орган съображения, за налагане на ПАМ и избора на срока от 14
дни, не съставляват дължими мотиви, по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Мотивите трябва да бъдат конкретни, свързани с установените по преписката факти
и обстоятелства. В случая издателят на акта е използвал бланкетни мотиви за
вида на нарушението. Липсата на конкретни и относими фактически основания за
определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на
изискването за мотивираност по чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
В този смисъл изложените
мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за
фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за
налагане на процесната ПАМ. Неизпълнението на изискването за обосноваване на
конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението е довело до издаване на
оспорената заповед и при порок във формата, засягащ преценката за
съответствието на акта с целта на закона. Наред с това в заповедта за налагане
на ПАМ, както бе посочено, липсват конкретни мотиви относно срока на мярката.
Съответствието на ПАМ с целта на закона не може да се изследва при неяснотата
за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.
Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена
„нормална организация“ за отчитане на извършваните в този обект касови продажби
на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не
осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“.
След като въпросът за това
дали да бъде наложена мярката не зависи от тежестта на нарушението, а от
извършването му, то тежестта следва да се съобрази при определянето на срока.
В тази връзка, налагането в
случая на ПАМ, се явява несъразмерно с целта на закона. Запечатването на
магазина ще има за последица преустановяване дейността на търговеца, комуто по
този начин ще бъдат причинени вреди, несъразмерни с мярката, каквото оплакване
се съдържа в жалбата до съда. Действително, индивидуализацията на срока на ПАМ
е резултат от оперативната самостоятелност на органа, но тази самостоятелност и
съответно - индивидуализацията следва да бъде мотивирана за всеки конкретен
случай така, че съдът да може да провери дали органът я е упражнил правилно и в
съответствие с целта на закона, вкл. при спазване принципите на
последователност, предвидимост и съразмерност. В конкретния случай, в
съответствие с чл.6, ал.5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от
издаването му. Несъответствието на оспорената заповед с целта на закона е самостоятелно
основание за отмяната му. По изложените съображения, съдът приема, че
процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие и с целта на
закона, в нарушение на принципа за съразмерност, и е необоснована, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход на спора се
явява основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски в размер на 50/петдесет/ лева платена държавна такса и доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева определено в минималния
предвиден размер по чл.8 ал.3 от Наредбата №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или общо в размер на 550 лева. Сумата следва да бъде възложена в тежест на НАП на
основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, тъй като
притежава правосубектност като юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№145-ФК/21.07.2021г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол” – Варна при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – магазин „Аслан голд“, находящ се в гр. Варна, ул. Д.№53, стопанисван от
ЕТ „Сентерето-С.Д.“***, представляван от собственика С.Х.Д., и забрана на
достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на ЕТ
„Сентерето-С.Д.“***, представляван от собственика С.Х.Д. сумата в
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: