№ 332
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110109453 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен
иск за собственост от ИВ. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Т.И. № 36 срещу М.
ХР. К., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. Ц.А. №36 за приемане за установено по
отношение на ответника, че същата не е собственик на 1/72 ид.части от имот с
идентификатор *************, с площ по скица 350 кв.м., а по документа за
собственост 283 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М. № 2, трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване (до10метра),
съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на гр. Варна, при граници имоти с
идентификатори:**************, ***********, ************* и *************, на
осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с решение за развод №2573/15.05.2014г., постановено по гр. дело №
*****/2013г. на ВРС. През време на брака е придобит по силата на договор за покупко
– продажба от 26.09.2003г., оформен в нотариален акт № ***, том4, рег. № 10985, дело
№ ***/2003г. по описан на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС, недвижим имот
представляващ 1/6 ид.части от ½ ид.чати от втори жилищен етаж на сграда в гр. Варна
намираща се на ул. Н.М. №2, ведно със припадащите й се идеални части от общите
части и таваните, както и 1/6 ид.части от 1/6 ид.части или общо 1/36 ид.части от дворно
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо
УПИ №10, кв.16 на гр. Варна. Жилищната сграда в имота към момента на сезиране на
1
съда е съборена, а в последния се извършват дейности по изграждане на нова сграда.
Твърди, че ответницата не притежава собственост досежно 1/72 ид.части от земята
доколкото договорът за покупко – продажба макар и сключен по-време на брака е
симулативен, като същия прикрива действителен договор за дарение. По този договор
страна е единствено ищецът, като при извършване на разпоредителната сделка не е
осъществявано заплащане на парични средства като покупна цена по него, в
евентуалност се твърди, че отношенията по сделката са уредени от родителните на
ищеца, като за него и за неговото семейство към този момент не са възникнали никакви
задължения, които да водят до възникване на СИО. Намерението на страните по
договора, същия прикрива действителната сделка – дарение се разкрива от обратно
писмо, което е съставено между страните по сделката оформена в НА №***/2003г. При
тази твърдения счита, че придобитата през 2003г. 1/36 ид.част от имота никога не е
придобивала статут на съпружеска имуществена общност, при което след прекратяване
на брака между страните по спора, ответницата не се легитимира са собственик на
половината от процесните 1/72 ид.части от имота. Правата на ищеца се оспорват от
насрещната страна, която претендира права по отношение на собствеността върху
земята, във връзка със започнало строителство в имота.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с решение за развод. Излагат се възражения по отношение на
симулативния характер на договора за покупко – продажба оформен в НА №***/2003г.,
като вследствие разпоредителната сделка осъществена по време на брака, ответницата
се легитимира за собственик на процесната 1/72 ид. част от процесния имот. Прави
възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Оспорва представеното с
исковата молба обратно писмо от 25.09.2003г., досежно датата и съдържанието на
документа, като посочва, че частният документ е съставен с оглед нуждите на процеса.
Симулативния характера на договора за покупко – продажба оформен в НА
№***/2003г. не може да бъде установена в последствие с представяне на обратно
писмо, което обективира промяна на волята на страните по сделката.
В условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза придобивна
давност, в качеството й на добросъвестен приобретател.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е нотариален акт № 101, том 4, рег. № 10862, дело
№590/2003г., с който Б.Д. К. и П.Д.Х. са признати за собственици на втори жилищен
етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със
съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата и от общите
2
части на сградата, както и 1/3 ид.част от дворното място върху което е построена
сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16, идентично с
кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна.
Въз основа на дарение от 26.09.2003г., оформено в нотариален акт № 111, том 4,
рег. №10981, дело №600/2003г., по описа на нотариус Ж.К. с район на действие ВРС,
Б.Д. К. дарява на ищеца И.К. ½ ид.части от втори жилищен етаж от масивна жилищна
сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със съответния процент идеални
части от таванските помещения в сградата и от общите части на сградата, както и 1/6
идеални части от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от
283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти
подрайон на гр. Варна.
Въз основа на договор за покупко – продажба от 26.09.2003г., оформен в
нотариален № ***, том4, рег. № 10985, дело № ***/2003г., по описа на нотариус Ж.К. с
район на действие ВРС, П.Д.Х. продава на ищеца И.К. ½ ид.части от втори жилищен
етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М. №25 ведно със
съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата и от общите
части на сградата, както и 1/6 идеални части от дворното място върху което е
построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10, кв.16,
идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна.
Представено по делото е решение № 2573/15.05.2014г., постановено по гр. дело №
*****/2013г. на ВРС, с което е прекратен с развод сключения между ищеца и
ответницата на 07.10.1998г. граждански брак.
Представен е нотариален акт № 138/2009г., с който е учредено право на
преминаване в полза на В.М.М. през имот намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М.,
представляващ УПИ №ІІ-10, същия с идентификатор *************, като сред
учредителите на вещното право са ищецът и ответницата.
Представена е справка от Община Варна, дирекция „МДТ“, в която се посочва, че
ответницата няма незаплатени задължения за местни данъци и такси към 02.09.2021г.
Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите
имоти, с която ищецът декларира притежавани от него имоти, след които и имот –
сграда на ул. Н.М., придобита по дарение оформено в НА № 111/2003г., с която
декларация е декларирана собствеността и върху земя с площ от 342 кв.м., за които
ищецът е декларирал 24/108 ид.части от същата.
Представено по делото е споразумение (обратно писмо), датирано от 25.09.2003г.
сключено между П.Д.Х. и ищеца И.К., с което страните признават, че договорът за
покупко – продажба, който е оформен в НА № ***/2003г., не е покупко продажба.
Заявяват, че не е заплащана сумата посочен в договора от 3125,42 лева, като
действителната сделка посочват, че представлява дарение, което П.Х. е направила в
3
полза на своя племенник – ищецът И.К.. Посочва се, че целта на продажбата е с оглед
това низходящите на П.Х. да нямат претенции до досежно този имот.
Разпитана по искане на ищеца е свидетеля Б.Д. К. – майка на ищеца И.К.. По
отношение на процесния имот посочва, че той е придобит по наследство от нейния
баща, като след неговата смърт собственици на имота са тя, нейната сестра (П.Х.) и
тяхната майка.Имотът от наследниците бил отнет в полза на държавата, след което бил
реституиран. Процесът по реституция под формата на набор и предвижване на
документи бил осъществен от ищеца. Свидетелят посочва, че между нея и сестра й
имало уговорка, съобразно която, ако ищецът успее да осъществи дейността по
реституция на този имот, то той да му бъде подарен, което включвало и подаряване на
частта на П.Х.. През 2003г. свидетелят подарила своята част от имота.През този
момент П.Х. също прехвърлила своята част на ищеца, като сделката от адвокат била
оформена като покупко – продажба. Изрично посочва, че пари по сделката не са
получавани от сестра й. Свидетеля посочва, че тя и нейният съпруг са заплатили сума,
която е била предназначена с оглед реституцията на имота, но през 2003г. ищецът не е
заплащал този имот при придобиването му. В имота съществувала стара къща, която
била съборена от преди 10 години, като допреди събаряне на имота в него ответницата
не е живяла. След реституиране на имота в него и свидетеля не е живяла, като посочва,
че на първия етаж от къщата е имало детска градина.
По искане на ищеца е разпитан и свидетеля М.Н.Х.. Свидетелят посочва, че му е
известно, че семейството на ищеца е притежава имот в гр. Варна, на ул. Н.М., като
имота като цяло представлява триетажна сграда. Семейството на ищеца живеело там до
80-те години, след което имота бил отнет в полза на държавата. Имота бил възстановен
след 90-та година, като към този момент в имота се помещавала детска градина.
Излага, че ищецът е осъществил дейността по организиране реституцията на имота.
Известно му е, че между майката на ищеца и нейната сестра – П.Х. е осъществено
разпределение на този имот, което по отношение на частта на последната е
осъществено в договор за покупко – продажба, по който обаче в действителност не е
осъществено никакво заплащане на цена. Това обстоятелство на свидетеля било
известно от П.Х., която му споделила,че макар и сделката да била оформена като
покупко – продажба, то същата по своята същност била дарение. На свидетеля му е
известно, че мотивите, при които лелята на ищеца му е подарила нейната припадаща й
се част от имота, като благодарност към ищеца за усилията, които той е положил по
реституция на имота. Посочва, че нито ищеца, нито ответницата са живеели в този
имот, като излага, че сградата била съборена през 2008г.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля А.К.Г., която посочва, че познава
ответницата от 1991г., а ищеца от 1997-1998г., като посочва, че същите са били съседи.
Известно й е от разговор между ищеца и ответницата, че И.К. притежава собствеността
върху имот на ул. Н.М. в гр.Варна, който е придобит по дарение от неговата майка.
4
Известно и е, че в последствие били закупени от лелята на ищеца притежавани от нея
идеални части от този имот. По този почин посочва, че ответницата била продала свои
помещения, а цената по придобиване на идеалните части е заплатена в долари, без да
уточнява стойността на заплатеното. Излага, че тези обстоятелства са й били известни
от разговори между ищеца и ответницата, на които тя е присъствала по повод техни
планове за имота на ул. Н.М.. Известно е на свидетеля, че ответницата е заплащала
своите задължения за месни данъци и такси за процесния имот. Към момента в имота
има построена нова сграда,а старата сграда била съборена. Преди събаряне на старата
сграда, имотът бил необитаем, дворът бил изпълнен с растителност. Посочва, че тя
заедно с ответницата многократно са минавали покрай имота, не са влизали в него,
доколкото имотът бил заключен с поставена верига на вратата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно
право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
не притежава това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за
собственост или други вещни права ще е налице ако той притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права ако отрече правата на ответника.
В настоящия правен спор ищецът твърди, че е собственик на процесната 1/72
ид.части от имота на основание безвъзмездна сделка, а именно прикрито дарение,
обективирано в договор за покупко – продажба, за което обстоятелство е съставен
нотариален акт № ***, том4, рег. № 10985, дело № ***/2003г., като придобиването на
имота е осъществено от неговата леля П.Х., по време на брака с ответницата. Правният
интерес на ищеца се разкрива от твърденията, че със сключване на договора за
покупко-продажба е допусната относителна симулация, като страните по сделката са
целели да осъществят прехвърлителния ефект на вещното право на собственост по
отношение на посочените в договора идеални части, но тяхното намерение, с което да
се осъществи това прехвърляне на правото на собственост в патримониума на ищеца е
било да сключат действителна сделка дарение, а не договор за покупко – продажба. В
случая ищецът желае разкриване на симулацията, доколкото той цели да упражни
правата си по отношение на насрещната страна, произтичащи не от явната, а от
прикритата сделка, които права няма как да бъдат осъществени без установяване на
действителното положение между страните.При тези съображения и доколкото имотът
е придобит по действителна сделка – дарение, което е прикрито в симулативната
такава – договор за покупко-продажба, имотът придобит макар и през време на брака
между страните, не е придобил характер на съпружеска имуществена собственост, при
5
което и след прекратяване на брака с решение за развод постановено по гр. дело №
*****/2013г. на ВРС, ответницата не е придобила претендираните от нея вещни права.
Правният интерес за ищеца се извежда и от поведението на ответницата, по
отношение, на която са налице данни, че оспорва правата му, както съдебно по реда на
възраженията релевирани в отговора на исковата си молба, така и извън съдебно
посредством заявяване права на собственост за тези идеални части предмет на спора.
Обстоятелството, че бракът между страните е прекратен за период за повече от пет
години от сезиране на съда с настоящия иск, не лишава от възможността ищецът да се
позове на избрания от него способ за защита, предявявайки отрицателен установителен
иск за собственост на вещни права. Интерес от такъв иск за него ще бъде налице по
всяко време, срещу всяко едно лице, което по някакъв начин смущава вещните права
на собственост, като претендира свои самостоятелни такива. Без значение е
обстоятелството кога е прекратен брака между страните, съответно дали са изтекли
или не повече или по-малко от пет години. Хипотезата на чл.31 СК предвижда
възможността в срок от една година след прекратяване на брака или СИО да бъдат
предявени искове по чл. 29, ал.3 СК (определяне на по-голям дял поради по-голям
принос на едни от съпрузите) или по чл. 30 СК (получаване на част от личното
имущество на един от съпрузите), какъвто предмет настоящият иск няма.
Страната, която иска да разкрие симулацията на документа, който изхожда от нея,
може да го направи преди всичко с обратен документ, ако такъв е съставен.
Документът може да бъде подписан от двете страни или само от страната, на която той
се противопоставя, като няма пречка той да бъде съставен и след съставяне на
документа за симулативната сделка, за да се признае това, което е било уговорено
преди нейното сключване. Нарочният обратен документ, без значение кога във времето
е съставен, дали едновременно със съставяне на явния, преди него или след това (без
ограничения във времето), има за цел да установи действителните вътрешни
отношения между страните по сделката, при което да бъде разкрита симулацията.
По делото е представено от ищеца споразумение (обратно писмо), което е
подписано от ищеца и П.Х., в което страните изрично посочват, че при прехвърляне на
процесните идеални части от имота, цена за придобиване на същите не е заплащана,
както и че действителната сделка е дарение в полза на ищеца. Този документ е датиран
с дата 25.09.2003г. Договорът за покупко – продажба, чиято симулация се цели да бъде
разкрита е изготвен на следващия ден - 26.09.2003г. По повод оспорване на това
писмено доказателство, като антидатирано от ответника, ищецът изрично в съдебно
заседание призна, че в действителност този документ не е съставен на посочената в
него дата, а преди сезиране на съда с настоящия иск.
Съдът намира, че въпросът от значение за правния спор, за който е сезиран, е, не
кога във времето (преди, по време или след) е съставен този документ, а дали той може
да бъде противопоставен на ответницата, която не е страна по него, нито по сделката,
6
чиято симулативност се цели да бъде установена. Съдът намира, че отговорът на този
въпрос е отрицателен, доколкото ответницата, която към момента на изповядване на
сделката е съпруга на ищеца, не е страна по договора за покупко – продажба от 2003г.,
поради което и доколкото не е участвала в тази сделка, този документ й е
непротивопоставим. Изявлението на ищеца и насрещната страна по сделката П.Х.,
което е обективирано в документа не я обвързва.Предвид изложеното и доколкото това
писмено доказателство не е противопоставимо на ответницата, като неучастваща
страна, то същото само по себе си не може да бъде прието за достатъчно или т.нар
пълно писмено доказателство за симулацията, от което да бъде доказана последната.
Това писмено доказателство обаче има своето доказателствено значение в процеса.
Изявленията в същото произтичат от страните по симулативната сделка, поради което
от него се разкрива вероятност за симулация на тази сделка, поради което документът
следва да бъде разглеждан, като начало на писмено доказателство, което да обоснове
възможността страната (ищецът), която се домогва да докаже симулативната сделка да
ангажира свидетелски показания за доказване на твърденията си. Настоящият
първоинстанционен съд, разглеждайки представеното доказателство (л.9 от делото), не
като пълно писмено доказателство за симулация – обратно писмо, а като начало на
писмено доказателство, допусна събиране на гласни доказателства в съдебното
производство, които следва да бъдат обсъдени с оглед всички останали доказателства
събрани в хода на съдебното производство.
По искане на ищеца, съдът допусна свидетелите Б.Д. К., която е майка на ищеца и
свидетеля М.Н.Х.. Показанията на свидетеля К. следва да бъдат разглеждани при
приложените на ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, като бъде взето в
предвид нейното родство с ищеца. И двамата свидетели заявиха пред съда, че познават
страните, съответно свидетеля К. посочи, че е сестра на П.Х..И двамата свидетели
излагат, че имотът през 80-те години е отнет от държавата, като в последствие е
реституиран. Свидетелят К. посочва, че процедурата по реституция, като подготовка и
придвижване на необходимите документи е осъществена единствено от ищеца. В
такава насока са и показанията на свидетеля Х.. И двамата свидетели посочват, че е
имало уговорка между свидетеля К. и нейната сестра П.Х., съобразно която, в случай,
че ищецът успешно осъществи процедурата по реституция на имота, то той да му бъде
подарен, като благодарност за осъществените действия по възстановяване на имота. На
свидетеля Х. тези относими за спора факти са му известни лично от П.Х., която той
изрично заявява в съдебно заседание, че познава, съответно, че е разговарял с нея. Тези
показания на свидетелите се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства. Следва да бъде посочено, че с нотариален акт №101/2003г.,
изготвен на 24.09.2003г., свидетелят К. и П.Х. са признати за собственици на
процесния имот. На 26.09.2003г. свидетелят К. дарява припадащата й се част на своя
син – ищеца К., съответно на същата дата е оформена и процесната сделка, с която
7
П.Х. прехвърля собствеността върху нейната част от имота. И двамата свидетели на
ищеца са категорични, че цена при осъществяване на сделката, чиято симулация се
цели да бъде разкрита, не е заплащана.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.Г., която е разпитана по искане
на ответницата. Същите намира за общи и неподкрепени от събрания по делото
доказателствен материал. Свидетелят заяви, че познава ищеца и ответницата, но не
познава П.Х., като от разговори между ищеца и ответницата заяви, че й е известно, че
идеални части от имота са закупени от лелята на ищеца.На свидетеля не е известна
сумата, която е била заплатена. Последната посочи, че единствено знае, че тази сума е
била заплатена във чуждестранна валута – щатски долари. Тези й показания не се
подкрепят от доказателствата по делото и в частност самия нотариален акт №
***/2003г., в който, като продажна цена за имота е вписана сумата от 3125,42 лева.
Като зачита показанията на свидетелите, които са разпитани по почин на ищеца,
съдът достига до извода, че при изповядване на сделката, която е оформена в
нотариален акт №***/2003г., продажна цена от ищеца по същата не е заплащана.Не се
разкрива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че между страните
по сделката е възникнало намерение да придадат на последната възмезден характер,
което да предпостави придобиването на посочените в акта идеални части при
заплащане на определена продажна цена. Съдът приема, че се доказа от събраните по
делото доказателства – разпит на свидетелите К. и Х. от една страна, съответно
представените по делото нотариални актове от 2003г., че в действителност
намерението на П.Х. към момента на реализиране на процесната сделка е било да
надари своя племенник – ищеца И.К.. Потвърждават се показанията на свидетелите, че
реституцията на имота е успешна, доколкото свидетелят К. и нейната сестра П.Х. са
признати за собственици на имота в производство по чл. 483, ал.1 ГПК (отм.), със
съставяне на акт за собственост №101/2003г. Два дни след признаването и за
собственици на имота, майката на ищеца подарява собствената си част на последния,
което дарение е оформено в нотариален акт № 111/2003г. На същият ден, в който е
осъществено дарението е изготвена и процесната сделка, за която е съставен следващ
по поредност нотариален акт №***/2003г., по описа на нотариус Ж.К. с район на
действие ВРС. Едновременното осъществяване на прехвърлителните действия от
страна на свидетеля К. и нейната сестра П.Х., в рамките на едни и същ ден,
непосредствено след приключване на процедурата по признаването им за собственици
на този имот след неговата реституция, което разпореждане е в полза на ищеца К.,
води до извода, че в действителност вътрешното намерение на страните при изготвяне
на сделка оформена в нотариален акт №***/2003г. е било тя да бъде безвъзмездна по
своя характер, имаща за цел да надари ищеца по повод действията му свързани с
реституция на имота. Именно в тази насока са свидетелските показания на свидетелите
ангажирани от ищеца.
8
Липсва конкретизация на фактите, които се излагат от свидетеля Г. по повод
придобиване на имота. От нейните показания не става ясно, от кого същата е разбрала,
че идеалните части са заплатени от страните през време на техния брак, дали от ищеца
или от ответницата. Дочутия разговор между двамата без да бъде изложено към кой
момент във времето е установено това обстоятелство води до неопределеност на
фактите, които свидетеля излага при разпитът си в съдебно заседание. Липсата на
знание за факти относно стойността на продажната цена, несъответствието на вида на
паричните средства посочени от свидетеля и вписани в процесния нотариален акт,
мотивират съда да не кредитира тези показания на свидетеля Г..
От изложеното съдът приема, че оформената в нотариален акт №***, дело №4,
рег. № 10985, дело №***/2003г. сделка е безвъзмездна, въз основа на която П.Х. е
дарила на племенникът си – ищецът И.К. собствените си идеални части от ½ ид.части
от втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ул. Н.М.
№25 ведно със съответния процент идеални части от таванските помещения в сградата
и от общите части на сградата, както и 1/6 идеални части от дворното място върху
което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ №10,
кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна. Безвъзмездната
сделка е сключена в предвидената съобразно изискванията на чл. 18 ЗЗД форма,
поради което и на осн. чл. 17, ал.1 ЗЗД следва да бъде признато от съда, че
действителната сделка, която е оформена в нотариален акт №***, дело №4, рег. №
10985, дело №***/2003г. е дарение.
Придобитите по дарение през време на брака недвижими имоти не попадат в
режима на съпружеската имуществена общност. Доколкото процесните идеални части
от сграда и дворно място са придобити от ищеца по дарение през време на брака с
ответницата, от тази разпоредителна сделка, чиято симулация съдът разкри в мотивите
на съдебният си акт, последната не може да черпи вещни права на собственост, които
права да се породени от прекратена с развод СИО.
Ответникът по предявен срещу него отрицателен установителен иск следва да
изчерпи всички свои придобивни основания, на които счита, че се легитимира за
собственик, а когато основанията са повече от едно, то същите следва да бъдат
релевирани в условията на евентуалност. В отговора на исковата си молба, който
отговор е депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ищецът е релевирал възражения в тази
насока, като излага, че процесните ид. части от имота е придобила по давност, като
това си оригинерно придобивно основание уточнява в първото по делото съдебно
заседание посочвайки, че началния момент, в който е установено владението е считано
от 25.09.2003г., а в условията на евентуалност считано от 4.12.2014г., като се посочва,
че ответницата редовно е заплащала дължимите от нея местни данъци и такси.
Фактическият състав на придобивната давност включва установяване на владение
9
върху имота, което следва да бъде явно, трайно, необезпокоявано, което владение да се
осъществява от владелеца с намерение за своене на имота, за период от време в
продължение на поне 10 години при позоваване на общата придобивна давност,
съответно 5 години при добросъвестното владение.
От доказателствата по делото съдът приема, че процесният имот представляващ
втори жилищен етаж от сграда, тавански помещения и припадащите им се идеални
части от дворното място са били собственост на бащата на свидетеля К., като след
неговата смърт собствеността е преминала в полза на призованите към наследяване
наследници, които са негова приживяла съпруга и низходящите му – свидетеля К. и
нейната сестра П.Х.. Установи се, че имотът през 80-години е отнет в полза на
държавата, като в последствие през 90-те години е реституиран, а с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка въз основа на документи свидетелят К. и
нейната сестра П.Х. са признати за собственици на този имот. Ответницата посочва, че
считано от 25.09.2003г., респ. в евентуалност от 2014г. е установила фактическа власт
досежно този имот. Съдът намира, че тези и възражения останаха недоказани в хода на
съдебното производство. Имотът след неговата реституция, съответно след снабдяване
на наследниците с нотариален акт за собственост, респ. придобиването на имота от
ответника въз основа на дарение от неговата майка, както и дарение от неговата леля,
се установи, че не е бил обитаван, било то от ответницата, ищеца или свидетеля К..
Изрично в разпитът си пред съда свидетеля Г. изложи, че тя заедно с ответницата
минавайки покрай имота е виждала същия заключен с поставена на вратата верига,
ключ за която не се установи ответницата да е разполагала. Имотът е бил неподържан,
а дворното място обрасло с растителност. В посока, че в имота след възстановяването
му не е живял никой са и показанията на свидетелите К. и Х.. Непротиворечиви,
взаимно допълващи са и показанията и на тримата разпитани свидетели, които
посочват, че старата сграда след възстановяването й е разрушена, като след нейната
реституция до събарянето й, в нея никой не е живял.
От анализа на свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, съдът не може да направи извод, че ответницата е установила
владение досежно имота, на която и да е от посочените от нея начални дати, било то
през 2003г., било то през 2014г. Снабдяването с документ за собственост по отношение
на имота в полза на съпруга на ответницата, не може да бъде разглеждано, като факт за
установяване на фактическа власт върху имота от страна на последната, позоваваща се
на този оригинерен способ за придобиване на вещни права. Обстоятелство досежно
установяване на фактическа власт от ответницата не могат да бъдат извлечение и от
учреденото право на преминаване през имота в полза на трето на спора лице, което е
оформено в нотариален акт №138/2009г. Вписването на ответницата в този нотариален
акт е осъществено доколкото към момента на учредяване на това ограничено вещно
право, не е установена по съдебен ред прикритата сделка, която е предмет на
10
настоящото производство. Вписване на ответницата в качеството й на учредител на
ограничено вещно право върху имота, не поражда права за последната, доколкото
симулацията,която съдът установи в съдебното производство е изначална, а т.е. към
момента на сключване на симулативната сделка.Във връзка с възраженията на
ответницата следва да бъде посочено също така, че плащането на задължения за
местни данъци и такси не може да бъде разглеждано като самостоятелно
обстоятелство, което предпоставя придобиване на имота по давност. Във всички
случай плащането на данъчни задължения е косвено доказателство за намерението за
своене досежно имота, но като такова косвено доказателство същото подрежи на
съвкупна преценка с останалите събрани в хода на производството доказателства.
Окончателни правни изводи, които да се позовават само и единствено на база
заплатени от задълженото лице публични задължения не може да обоснове
придобиване на вещи права върху имот, по отношение на който същите са заплащани.
По изложените съображения се явяват неоснователни възраженията на
ответницата, както главното такова за придобиване на имота по давност, считано от
25.09.2003г., така и евентуалното от 14.12.2014г., до депозиране на исковата молба в
съда.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен,
като следва да бъде прието в отношенията между страните, че ответницата не е
собственик на 1/72 ид.части от имот с идентификатор *************, с площ по скица
350 кв.м., а по документа за собственост 283 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М. №
2, трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване(до10метра), съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на
гр. Варна, при граници имоти с идентификатори:**************, ***********,
************* и *************, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът
следва да обсъди с оглед произнасяне по дължимите разноски.
Размерът на дължимите разноски, в хипотезата, при която е релевирано
възражение за прекомерност следва да бъде определен от съда, като бъдат отчетени
обстоятелства относно видът на предявеният иск, неговата цена, фактическата и правна
сложност на спора, броя съдебни заседания и осъществените в тях процесуални
действия. В случая ищецът е предявил отрицателен установителен иск в защита на
своите права, чиято цена на иска е равна на 422,30 лева. Искът, като вещен иск за
установяване правото на собственост, който е съчетан с установяване на симулативна
сделка, по своята същност е с висока правна сложност. Броят на съдебните заседания, в
11
които приключи производството по делото е две, в рамките на които заседания бяха
събрани писмени доказателства и разпитани общо трима свидетели. Минималният
размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство по иск за
собственост с предмет недвижи имот, съдът намира, че следва да бъде определен при
приложение по аналогия (§1 ДВ на Наредба №1/09.07.2004г.) на чл. 7, ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
разпоредба предвижда възнаграждение в размер на 600 лева. В случая доколкото
делото е с фактическа и правна сложност, предпоставена от разкриване на относителна
симулация на сделка от една страна, но и от друга свързана и със защита на права на
ищеца по повод релевирани от ответника възражения за придобиване по давност на
процесните ид. части от имота предмет на спора, размера на справедливото
възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде определен на 1000
лева. При изложените съображения в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1085 лева, от които 85 лева съдебно – деловодни разноски и 1000
лева възнаграждение за процесуално представителство в съдебното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца ИВ. К. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Т.И. № 36, че ответницата М. ХР. К., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул. Ц.А. №36 НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1/72 (една седемдесет и втора)
идеална части от имот с идентификатор *************, с площ по скица 350 кв.м., а
по документа за собственост 283 кв.м., намиращ се в гр. Варна, ул. Н.М. № 2, трайно
предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско
застрояване (до10метра), съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на гр. Варна, при
граници имоти с идентификатори:**************, ***********, ************* и
*************, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. ХР. К., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. Ц.А. №36 ДА ЗАПЛАТИ
на ИВ. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Т.И. № 36 сумата от 1085 (хиляда
осемдесет и пет) лева, от които 85 лева съдебно – деловодни разноски и 1000 лева
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12