Р Е Ш Е Н И Е
Номер 217 28 януари 2013 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година, в
състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар
Г.Д.
като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова
административно дело номер 2288
по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.М.Р. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №70155 от 01.11.2012 година, издадена от
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени
оспорваната заповед. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не са
посочени наказателни постановления, въз основа на които е наложена
принудителната административна мярка. Твърди още, че такива изобщо не са му
били връчвани. Счита, че заповедта е немотивирана и е издадена в противоречие с
материалния закон, както и че е приложима в случая нормата на чл.82 ЗАНН. Моли
съда да отмени оспорения административен акт, тъй като е издаден в нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила. Не ангажира
допълнителни доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Бургас, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на
оспорения административен акт
Административен съд- Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа
необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед №70155 от 01.11.2012 година, издадена от Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.171, т.4
от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя П.Р.. В
заповедта се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с
влезли в сила наказателни постановления според приложената към заповедта
справка, от които следва да се съобразят: Наказателно постановление/НП/
№10422/16.10.2006 година, влязло в сила на 14.11.2006 година, с което са отнети
10 контролни точки на основание чл.183,ал.4,т.7,предл. първо от ЗДвП /л.16 от делото/, НП №11629/01.11.2006
година, влязло в сила на 14.11.2006 година, с което са отнети 6 контролни
точки, на основание чл.183, ал.4, т.6, предл. първо от ЗДвП/л.21 от делото/,НП№235/18.01.2007
година, влязло в сила на 14.03.2007 година, с което са отнети 6 контролни
точки, на основание чл.182,ал.1,т.3,предл.първо от ЗДвП/л.18 от делото/,НП №11939/06.11.2006
година, влязло в сила на 02.05.2007 година, с което са отнети 20 контролни
точки, на основание чл.183,ал.4,т.7, предл. първо и чл.183, ал.4, т.3, предл.първо
от ЗДвП/л.15 от делото/,НП №11042/05.11.2009 година, влязло в сила на 07.06.2011
година, връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН, с което са отнети 4 контролни
точки, на основание чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП /л.19 от делото/.Твърди
се, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл. 146 АПК във връзка с чл. 168 АПК, се налагат следните
правни изводи:
На първо място, Заповед №70155 от 01.11.2012 година на
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която на
жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и при спазване на
установената писмена форма.
На второ място, с оглед установените
по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – Началника
на сектор „Пътна полиция при ОД на МВР - Бургас, е приложил правилно
материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е съобразена и с приложимия материален
закон. Съобразно нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон, а именно да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило
правоспособността си.
Отнемането на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил
правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко
насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата -
опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл.1, ал.2 от
с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече
започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно
средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да
приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Следователно следва първо да се установи дали е налице предвиденото в
чл.157, ал.4 от ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за
управление, и да се установи неговото неизпълнение.
С цел ефективност на контрола по отношение на
извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на
определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове
– Наредба №І-139/16.09.2002 г./отм./ и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 година е
предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки,
които се отнемат за отделните нарушения – чл.3, ал.1 от Наредба № I-139/отм./,
съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959, като в чл.4 от Наредба І-139 и чл.3
от Наредба Із-1959 се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на
влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице
релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се
установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е
установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения.
Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила.
Според чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не
подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били
потвърдени или изменени от съда.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че наказателните постановления не са му връчени. От
представените по делото такива е видно, че същите са връчени на жалбоподателя
лично, с изключение на НП№11042/05.11.2009 година, връчено по реда на чл.58,
ал.2 ЗАНН./л.19 от делото/. Съдът приема, че наказателното постановление, в
частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му
в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на
държавен орган в това му качество. Официалният свидетелстващ документ се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила.
В конкретния случай се установява, че 5-те
цитирани вече наказателни постановления, относими към това производство, са
влезли в сила и на различни основания на жалбоподателя са били отнети общо 46
контролни точки. На
основание чл.179 от ГПК последните се ползват с материална доказателствена сила
за удостоверените с тях доказателства.
При това положение, жалбоподателят е
загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39
контролни точки и не е изпълнил доброволно задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, поради което, в условията на
обвързана компетентност правилно административния орган с обжалваната заповед е
приложил предвидената в чл.171, т.4 от ЗДвП принудителна административна мярка.
Следователно към момента на налагане на ограничителната мярка са били отнети
всички контролни точки, поради което е изпълнен фактическия състав на
приложимата разпоредба , затова и оспорената заповед е законосъобразна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за изтекла давност по чл.82 ЗАНН, тъй като отнемането на контролни точки не е
наказание. Самото отнемане на контролните точки не съставлява
административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Отнемането
на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид
наказание за него. То служи единствено за отчет на извършените нарушения и само
по себе си не е правопораждащ за отнемането на правоспособността, а с оглед на
това и на удостоверяващия го документ, факт. В производството по оспорване на
наказателните постановления се прилага субсидиарно НПК по арг. от чл.84 ЗАНН,
докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна
принуда без санкционни последици. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от
нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната давност по чл.82, ал.1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими.
Предвид изложеното, съдът намира, че така
издадената заповед, с която е наложена принудителната административна
мярка-изземване на свидетелството за управление на МПС е законосъобразна като
издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната
форма, при спазване на
материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с
целта на закона, поради което жалбата на
П.Р. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд- Бургас, VІІІ-осми състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.Р. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №70155 от 01.11.2012 година, издадена от
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, с която на
основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :