Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 20.04.2021 г., по гр.дело № 92 по описа за 2021 г. на
Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе взе
предвид следното:
След като се запозна с молбата от
18.03.2021 г. на пълномощника на ищеца, съдът намери, че със същата не са
отстранени изцяло нередовностите на исковата му молба и тя все още не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, поради което и на основание
чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му ново съобщение на ищеца В.М.М., в едноседмичен
срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с
препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните,
неотстранени с молбите му от 02.02.2021 г. и 18.03.2021 г. нередовности на исковата
му молба, а именно:
1). да изложи всички обстоятелства, на
които е основал предявения с нея отрицателен установителен иск за собственост,
тъй като не са изложени, като посочи и факти, от които да стане ясно дали
исковата му молба по гр.д. № 4223/2020 г. на СтРС, с която твърди, че е
предявил иск по чл. 23, ал. 1 СК против праводателката на ответника, е била
вписана преди нотариалния акт № 6/2020 г., с който същата му е дарила
процесната ½ идеална част от процесния имот, защото това обстоятелство е
от значение не само за правния му интерес от предявения по делото отрицателен
установителен иск, че ответникът не е собственик на същата идеална част от този
имот, защото дарителката не е била неин собственик, но и за исканото спиране на
делото до приключване на гр.д. № 4223/2020 г. на СтРС, защото с оглед разликата
в страните преюдициалността на последното по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обусловена
според чл. 226, ал. 3 ГПК именно от поредността на тези вписвания (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК);
2). ако исковата молба по гр.д. №
4223/2020 г. на СтРС е вписана след дарението - да отстрани и неотстраненото до
момента противоречие между обстоятелствената част на исковата му молба по
настоящото дело, в която излага само обстоятелства, че е собственик на процесния
имот, тъй като го закупил изцяло с лични средства по време на брака си с дарителката
на ответника, сочещи на правен интерес само от положителен установителен иск за
собственост на същия имот (а
не на идеална част от него)
срещу ответника, и
петитума, с който противоречиво на горното е предявил против последния отрицателен
установителен иск за собственост на дарената му 1/2 идеална част от този имот,
с който отрича правото му на собственост върху същата, без обаче да излага обстоятелства
за неосъществяване на юридическия факт (дарението), от който то е възникнало за него, а
само такива обстоятелства (за
неосъществяване на това дарение, а не на вещно-правните му последици) могат да обусловят правния му интерес от
такъв отрицателен установителен иск за собственост, както според т. 2б от
мотивите на ТР 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, според които, изложените
в исковата молба по такъв иск обстоятелства за правото на собственост на ищеца,
не представляват основание на този му иск и поради това не са част от предмета
на делото по същия иск, а само обосновават правния му интерес от предявяването
му срещу ответника, така и според т. 1 от мотивите на ТР 8/2012 от 27.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, според които, правният интерес при отрицателен
установителен иск за собственост се поражда от твърдението за притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би
било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на ответника, какъвто не е случая (т. 5 от ТР 1-2013-ОСГТК на ВКС, чл. 127,
ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).
УКАЗВА
на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани горепосочените нередовности на
исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: