Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
22.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1578/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Д.С., с която е предявен срещу Я.Й.К. и С.М.Б.
иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, причинени от ответниците при деликт, осъществен на 29.03.2014 г.
Ищецът
твърди, че на 28.09.2012 г. ответниците са му нанесли побой с юмруци и ритници,
вследствие на което са му причинени множество телесни увреждания, сред които
тежка, средна и лека телесна повреда. За деянието ответниците са осъдени с
влязла в сила присъда. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди
– болки и страдания.
Ответниците
оспорват иска по основание и размер. Оспорва авторството, както и последиците
от деянието, позовават се на участие на други две лица, излагат доводи за
съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
С влязла в
сила присъда от 27.02.2017 г. на САС по НОХД №110/2017 г. Я.Й.К. и С.М.Б. са
признати за виновни в това, че на 29.03.2014 г. около 20,30 ч. в съучастие като
съизвъшители, по хулигански подбуди и без насилието да е било предизвикано по
какъвто и да било начин от пострадалия, направили опит умишлено да умъртвят Н.Д.С.,
като му нанесли множество силни удари с ръце и крака в областта на главата и
тялото и му причинили множество по вид и степен телесни повреди, а именно
тежка, средна и лека, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците
причини – на пострадалия е била оказана спешна висококвалифицирана
неврохирургична оперативна намеса, като в противен случай би настъпила смърт от
усложнения след мозъчно притискане от излялата се кръв и от размачкване на
мозъчния паренхим, притискане на жизненоважни центрове и развитие на местни и
общи инфекции, чието спонтанно излекуване е било невъзможно, като на основание чл.116,
ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.20, ал. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.63
ал.2 т.1 от НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от 5 години.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на процесното деяние
ищецът е получил следните травматични увреждания: открита тежка и проникваща
черепномозъчна травма с мозъчна контузия, контузионни огнища на главния мозък
двустранно челно, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка челно с размачкване на
подлежащото мозъчно вещество в участък 2х3 см, разкъсване на двигателния синус
челно, пеленовиден епидурален хематом с дебелина 3 мм и размери 6х8 см,
многофрагментна фрактура на челните, слепоочните, носните, сфеноидалните кости
и орбити, фрактура на черепната основа в областта на предната черепна ямка,
разкъсно-контузна рана 1,5 см вдясно челно, множество кръвонасядания по челото,
контузия на гръдния кош, плеврални изливи двустранно. Черепно-мозъчната травма
е наложила спешно висококвалифицирано оперативно и реанимационно лечение с
прилагане на апаратно дишане. Извършена му е двустранна черепна краниотомия,
като са отстранени свободно подвижни костни фрагменти, разкъсаната твърда
мозъчна обвивка е хермитизирана, извършена е челно-назална пластика с мускул,
тъканно лепило и периост. Болничното лечение е продължило до 24.04.2014 г. С
Експертно решение на ТЕЛК от 20.09.2016 г. му е поставена диагноза състояние
след ЧПМ с мозъчна контузия, посттравматична енцефалопатия, централен
дискоординационен синдром, квадрипарамидна симптоматика, еднократен
тонично-клоничен пристъп, органичен мозъчен синдром. Определена му е трайно
намалена работоспособност от 89%. След приключване на болничното лечение ищецът
е бил под активно наблюдение и лечение от личен лекар и невролог, провеждано е
медикаментозно лечение. Към настоящия момент продължава описаното в ЕР на ТЕЛК
състояние, като въпреки частичното възстановяване се задържа тежка
постконтузионна симптоматика, нарушена координация и походка, треперене и
епилептични пристъпи. Ищецът трудно се обслужва и има затруднена социална
адаптация. Вещото лице разяснява, че ищецът не се е възстановил към момента и възвръщане
до предтравматичното състояние няма да настъпи никога. Уврежданията на мозъка
са трайни, постоянни, необратими, които продължат до края на живота му. Към
момента ищецът е способен на самостоятелен живот, но е със силно намалена
работоспособност. Ще бъде необходимо извършване на допълнителни оперативни интервенции
- дефектът на черепа да се възстанови с пластична операция, която е
скъпоструваща - използват се титаниеви мрежи, като ако не се направи тази интервенция, има съществени
рискове за здравето на ищеца - при всяко едно минимално нараняване в тази
област, може да се получи мозъчна увреда.
От
показанията на свидетеля Ц.Д.С., сестра на ищеца, се установява, че при първите
свиждания в болницата след инцидента ищецът е бил в тежко състояние –
неадекватен, говорел е несвързано, а след изписването му в продължителен период
се е възстановявал в домашни условия на легло. В момента живее с близките си,
които се грижат за него. Всеки месец се налага да посещава личния си лекар и
лекари – специалисти.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на ответниците, тяхната вина и причинната връзка между действията им
и причиненото телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените болки и
страдания се установяват от медицинската експертиза и свидетелските показания.
Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично увреждане.
Неоснователни са твърденията на ответниците,
че не са автори на побоя, довел до травматичното увреждане, както и че деянието
е извършено от други две лица. Както бе посочено по-горе, авторството на
деликта е установено с влязла в сила присъда, която е задължителна за
граждански съд. С присъдата наказателният съд е признал ответниците за виновни
като съизвършители на деянието, не е посочено съизвършителство с други лица. Ето
защо съдът приема за неоснователни твърденията, че ответниците не са причинили
процесните увреждания. Отделно от това следва да се посочи, че евентуалното
участие и на други, неустановени лица, не отменява отговорността им- по силата
на чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Поради това в избор на кредитора е срещу кого да насочи претенцията си, а
длъжникът не може да му противопоставя възражение, че част от вредите се дължат
на действия на други лица.
Неоснователни са възраженията на
ответниците за липса на вреда и причинна връзка между травматичните увреждания
и деянието. Процесното травматично увреждане е съставомерна последица, включена
във фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден, описана
в присъдата на наказателния съд. Естеството на понесените болки и неудобства и
причинната им връзка с травматичната увреда се установява от неоспорената
медицинска експертиза.
При така установените факти съдът
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, изразяващи се в затруднения в ежедневието му. Ищецът
е получил тежка мозъчна травма, проведено му е оперативно лечение, продължително
време е настанен на болнично лечение. Към момента не е налице възстановяване и
пълно възстановяване – в положението отпреди травматичното увреждане не се
очаква, като е наложително провеждане на допълнителни операции. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 150000 лв. Размерът на обезщетението е повлиян в най-висока степен
от липсата на прогноза за възстановяване и на сериозния риск, на който е
изложен ищеца към момента до извършване на необходимите операции за изграждане
на череп с титаниеви мрежи. Всичко това обуславя определяне на обезщетение в
посочения размер от 150000 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се
отхвърли за разликата до предявения размер.
Твърденията на ответниците за
противоправни действия на ищеца, съпричинили вредите, са неоснователни –
ответниците не сочат с какви действия ищецът е допринесъл, съответно по делото
не се установява принос на пострадалия в настъпване на увреждането или за
увеличаване на вредите.
По
разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
дължимата държавна такса – в размер на 6000 лв. и направените разноски за
експертиза – в размер на 150 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Я.Й.К., ЕГН:********** и С.М.Б., ЕГН:**********, да заплатят солидарно на Н.Д.С., ЕГН:**********, на основание
чл.45 ЗЗД сумата от 150000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от ответниците при
деликт, осъществен на 29.03.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА Я.Й.К., ЕГН:********** и С.М.Б., ЕГН:**********, да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 6000 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 150 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: