Решение по дело №209/2022 на Районен съд - Оряхово

Мотиви към Решение № 42 от 09.12.2022 г. по НАХД № 209/2022 г.
по описа на РС ....

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК. Образувано е по
внесено с постановление на РП .... предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на лицето Г. Ц. Г., роден на ......, с постоянен адрес
гр. ....., българин, български гражданин, неосъждан, със средно специално
образование, женен, работещ в “....“ ООД гр. ...., на длъжност ....., с ЕГН
********** за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2
от НК за това, че на ...... г. около 02.00 ч. в ...., на ......., като полицейски орган
- „....“ в група „......, при изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с
лява ръка в областта на лицето, е причинил лека телесна повреда на Б.Ц.Д. от
...., изразяваща се в болка.
За РП ...., ТО Козлодуй, редовно призована, в съдебно заседание се
явява прокурор Д. Н. и изразява подробно становище относно
основателността на внесеното постановление, като го поддържа и моли да
бъде уважено. Излага подробно доводи за безспорна доказаност на
изпълнителното деяние от обективна и субективна страна.
Обвиняемият, също редовно призован, се явява лично и моли да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като излага доводи, че
удар спрямо пострадалия не е имало, че такъв не е възприет от никой от
присъстващите на мястото лица, че св. Б.Д. е бил в пияно и неадекватно
състояние и че обв. Г. е предположил, че св. Д. ще падне напред и с цел да го
предпази, е замахнал с лявата си ръка към лицето му, в който момент той е
паднал назад. Излага подробни доводи за липсата на мотив за извършване на
деянието, имайки предвид дългогодишния му стаж като полицейски служител
в системата на МВР.
Обвиняемият не е давал обяснения както в досъдебната фаза на процеса,
така и в съдебната такава, а в последната си дума моли съда да бъде оправдан.
След като извърши преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият Г. Ц. Г. е роден на ......, с постоянен адрес гр. .....,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно специално
образование, женен, работещ в “....“ ООД гр. ...., с ЕГН **********.
След полунощ на ...... г., пострадалият Б.Ц.Д. посетил ....... в с. С., .......
На смяна в бензиностанцията били св. Ц.К. и И.Ц., като на пейка до
бензиностанцията били седнали св. Велизар С., В.П. и Денис С..
Пострадалият Д. се закачал с персонала и клиентите на
бензиностанцията, като поръчал кафе на св. Ц.а и заявил, че няма да го плати.
Докато св. К. чистела, той взел уреда за почистване на стъклата и започнал да
го хвърля към вратата на бензиностанцията. Размятайки уреда, счупил
пепелници и кошчета, като същевременно се заяждал и с клиентите. Поради
това св. И.Ц. помолила св. В.П. да подаде сигнал на телефон 112. Той се
обадил, съобщил за поведението на св. Б.Д. и след около 20 минути
пристигнали полицейските служители - св. Б.Д. и обв. Г. Г..
След пристигането си на бензиностанцията, обв. Г. споделил с колегата
си св. Д., че познава добре пострадалия Б.Д. (известен като ......), който след
употреба на алкохол обикновено създавал неприятности и заявил, че бързо ще
1

се справят с него. По това време пострадалият се намирал пред входа на
бензиностанцията и държал в ръцете си кофа с вода и пяна. Св. Б.Д. взел от
него кофата и я поставил на мястото й до бензиноколонката, а в същото време
обвиняемият Г. го ударил с лявата си ръка в областта на лицето, питайки го
дали само с него ще се разправят. Пострадалият паднал на земята в
безпомощно състояние, а двамата полицейски служители го хванали под
мишниците и се опитали да го вдигнат, но не успели. Привлекли го до кофите
за боклук в страни до бензиностанцията и го оставили там. По-късно
пострадалият станал и си тръгнал. Впоследствие се върнал на
бензиностанцията, за да вземе цигарите си, които бил забравил. Взел ги, като
с никого нищо не разговарял, и си тръгнал.
Междувременно св. Б.Д. забелязал, че на бензиностанцията има камери
и пожелал да види записа от тях. Последният му бил показан от св. И.Ц..
Докато го гледал, св. Д. направил запис на кадрите със своя телефон, на които
се виждало как обв. Г. замахва и удря пострадалия Б.Д. в областта на лицето,
при което удареният пада на земята, а главата му е в близост до бордюра на
сградата. Виждало се и как двамата униформени се опитват да вдигнат
падналия, но не успяват да го изправят, а след това го теглят извън обхвата на
камерата. Виждайки всичко това, св. Б.Д. се изплашил и помолил св. Ц.а да
изтрие записа, но тя му обяснила, че няма такива права и обещала, че няма да
се разчуе за случая.
Впоследствие св. Б.Д. разпространил направения от него запис на
инцидента в направена група на ...... в социалните мрежи, като по този начин
същият станал достояние на свидетелите ......., който извършил
дисциплинарна проверка по случая. На база на последната със заповед № .....
г. на директора на ОДМВР .... е образувано дисциплинарно производство
срещу обв. Г. Ц. Г. - .... в група „....... .... и ....., завършило с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение в МВР на двамата служители – св. Б.Д. и обвиняемия Г. Г..
На пострадалия Б.Д. в резултат на удара, нанесен от обв. Г., е причинена
болка, за която той споделил, че е изпитал. Това се установява и от съдебно-
медицинската експертиза и тройната такава. Установено е, че твърденият от
него оток на бузата му може да бъде получен от действията на твърд тъп
предмет, включително при удар с ръка в областта на лицето, като не са
установени данни, които да обосноват заключение за наличие на мозъчно
сътресение, още по-малко за тежко мозъчно сътресение с изпадане в
състояние на безсъзнание. От наличните по делото данни е направен извод, че
пострадалият Д. е бил обект на физическо въздействие, при което би могъл да
изпита неприятно усещане, което в централната нервна система се определя
единствено като болка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – писмо от
началника на РЦ 112 – Монтана (том 1, л. 6), кадрова справка (том 1, л. 35-
36), длъжностна характеристика (том 1, л. 37-38), месечни графици за работа
на ПК и ППД от 01.06 – 30.06.2021 г., информационна карта от дейност на
наряд, ежедневна форма за отчет, ежедневна ведомост, месечен график на
ОДЧ и справка от дневник за получаване и предаване на сигнали в ОДЧ на РУ
.... (т. 1, л. 43-52), заповед за извършване на проверка срещу обвиняемия от
18.06.2021 г., обобшена справка по проведено дисциплинарно производство
2

срещу обвиняемия (том 1, л. 106-122), експертна справка от видеотехническо
изследване (том 1, л. 130-135), характеристична справка и справка за
съдимост на обвиняемия; гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Ц.Б.К. (том 1, л. 9-10 и л. 123-124), И.И.Ц. (том 1, л. 11-12 и л.
79-82), В.В.С. (том 1, л. 13-14), Б.Ц.Д. (том 1, л. 53 – 56 и том 2, л. 24), Д.А.С.
(том 1, л. 61-62), В.С.П. (том 1, л. 74-78), Б.П.Д. – частично (том 1, л. 84-86),
Д.В.С. (том 1, л. 93-94), К.Г.С. (том 1, л. 95-99), Р.П.Д. (том 1, л. 137-138),
С.М.И. (том 1, л. 139-140), П.С.П. (том 1, л. 141-142), Р.Б.И. (том 1, л. 143-
144), Д.М.Г. (том 1, л. 145-146), Т.И.Х. (том 1, л. 147-148), М.М.С. (том 1, л.
149-150), С.Б.Н. (том 1, л. 170-171), Протоколи от очни ставки (том 2, л. 14-
19), както и заключенията на СМЕ и тройна СМЕ по писмени данни и
заключението на видеотехническата експертиза.
Съдът даде изцяло вяра на писмените доказателства, в голяма си част от
които са официални документи, съставени от компетентни длъжностни лица
в кръга на тяхната служба и по предвидения за това ред. Възприеха се и
заключенията на СМЕ, тройната СМЕ и видеотехническата експертиза, които
са обективни и компетентно изготвени, въз основа на специалните познания
на вещите лица и всички данни по делото, които имат отношение към
изследваните в тях въпроси.
Основният източник на доказателствен материал в това производство са
показанията на свидетелите, посочени по-горе. Съдът даде вяра на думите на
разпитаните свидетели, тъй като по-голямата част от тях са възприели факти
от значение за разкриване на обективната истина, а друга част – са
присъствали по време на извършване на деянието от страна на обв. Г. (св.
Ц.Б.К., И.И.Ц., В.В.С., Б.Ц.Д., Д.А.С., В.С.П. и Б.П.Д.). Присъствалите
свидетели обективно и подробно са изложили своите възприятия във връзка
със случая и всеки от тях е заявил какво е чул и видял при извършване на
деянието – св. К. – „чух удар или шум“, св. С. – „чух подвиквания на висок
тон докато разговаряха с него и като чели се чу плесник“, св. С. – „чух, че
повишиха тон, докато разговаряха с него и като чели се чу плесник“ и св. П. –
„шух нещо като шамар“. Съвкупността от показанията им допринесе за
изясняване на фактическата обстановка и безспорно установяване на
нанесения удар спрямо пострадалия св. Б.Д. от страна на обвиняемия Г. Г..
Тези показания се подкрепят и от възприетите заключения на извършените по
делото експертизи, като останалите свидетели по делото – колеги на обв. Г.,
също добросъвестно са изложили възприята си при прегледа на видеозаписа
от случилото се, разпространен сред тях от св. Б.Д., като назовават и
поименно обв. Г., че именно той замахва и нанася удар в лицето на
пострадалия с лявата си ръка. В този смисъл съдът не възприе доводите на
обв. Г. за липса на мотив за нанасянето на удар спрямо пострадалия, вкл. че
последният и никое от присъстващите лица не са се оплакали за нанасянето
на такъв удар, които доводи не се подкрепят от събраните доказателства по
делото. Обвиняемият добре познава лицето Б.Д., което скита, употребява
системно алкохол и създава проблеми, многократно се е отзовавал по сигнали
за неправомерни действия на това лице и пред св. Б.Д. е заявил, че „бързо ще
се спрявят с него“, като на висок тон при нанасяне на удара, го е запитал дали
само с него ще се разправят. След прегледа на охранителните камери, заснели
цялата ситуация, св. И.Ц. споделя, че е уверила полицейските служители, че
записът от камерата никой няма да го види и случилото се няма да се разчуе.
3

Заявила е категорично, че „На записа на камерата се видя, как Г. удря шамар
на Бойко...“ –л. 12, т. 1, от ДП, потвърдено от свидетелката и в показанията й
на л. 82, т. 1, от ДП.
Не се кредитираха показанията на св. Б.Д. в частта им, в която е заявил,
че не е видял обв. Г. да нанася удар на пострадалия (но е видял ръката му
замахната към лицето на пострадалия) и не знае защо е паднал на земята. Тези
негови твърдения се опровергават категорично от показанията на всички
останали свидетели, както и от заключенията на експертизите по делото, а и
този свидетел е близък на обвиняемия – негов колега, посетил заедно с него
сигнала във връзка с поведението на пострадалия Б.Д.. Освен това
показанията му не се възприемат и в частта, в която е завил, че не е искал
изтриване на записите от охранителните камери на обекта, не е записвал с
телефона си удара, нанесен от колегата му Г. спрямо пострадалия, не е
разпространявал този клип в създадена в социалните мрежи група на колегите
му от РУ ...., тъй като от събрания доказателствен материал безпорно се
установява, че именно той е човекът, разпространил видеоклипа сред
служители на РУ ...., възпроизвеждащ видеозаписа, заснел извършеното от
обв. Г. деяние спрямо пострадалия, което от своя страна е довело до
образуване на дисциплинарно производство, завършило за двамата
полицейски служители с уволнение. Поради всички тези факти, този свидетел
има интерес да защити обвиняемия пред органите на досъдебното
производство, респ. пред съда.
При горната доказателствена съвкупност е безспорно, че на
инкриминираната дата и място, обвиняемият Г. Г. с поведението си е
осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, във вр. с
чл. 130, ал. 2 от НК, като на ...... г. около 02.00 ч. в ...., на ......., като
полицейски орган - „....“ в група „......, при изпълнение на службата си, чрез
нанасяне на удар с лява ръка в областта на лицето, е причинил лека телесна
повреда на Б.Ц.Д. от ...., изразяваща се в болка.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма
на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал, че действията му са
общественоопасни и са от естество да накърнят телесния интегритет на св.
Б.Д., но въпреки това е нанесъл удара в областта на лицето му, като е целял
пострадалия да претърпи болка. С действията си обв. Г. в качеството си на
полицейски служител не е оказал адекватно съдействие на лицата във ръзка с
подадения сигнал на ....... в с. С., а грубо е нарушил личните права и телесната
неприкосновеност на св. Б.Д.. Той е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез нанасяне на удар с лява ръка в областта на лицето на
пострадалия, в резултат на което пряко и непосредствено е настъпила
посочената лека телесна повреда, с причиняване на болка.
Авторството на това престъпление се доказва от показанията на всички
свидетели, вкл. на очевидците на деянието – св. Ц.Б.К. (том 1, л. 9-10 и л. 123-
124) и И.И.Ц. (том 1, л. 11-12 и л. 79-82).
Нанесеният удар на св. Б.Д. му е причинил болка, поради което това
увреждане се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК. Болката по своята същност представлява неприятно физическо
усещане, при което не е необходимо задължително да бъдат налице както
обективни следи върху пострадалия (подутини и др. увреждания), така и да се
свързва с някакво особено състояние на лицето. Характерът и степента на
4

увреждането следва да се определят към момента на причиняване на
телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят
изменения, защото квалификацията на повредата се определя от онези
условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на
деянието и неговия резултат.
Безспорно се установява от всички свидетелски показания и събраните
писмени доказателства (писмо от началника на РЦ 112 – Монтана, кадрова
справка, длъжностна характеристика, месечни графици за работа на ПК и
ППД от 01.06 – 30.06.2021 г., информационна карта от дейност на наряд,
ежедневна форма за отчет, ежедневна ведомост, месечен график на ОДЧ и
справка от дневник за получаване и предаване на сигнали в ОДЧ на РУ ....,
заповед за извършване на проверка срещу обвиняемия от 18.06.2021 г.,
обобшена справка по проведено дисциплинарно производство срещу
обвиняемия и пр.), че тази телесна повреда е нанесена от обвиняемия Г. в
качеството му на полицейски орган - „....“ в група „...... при изпълнение на
службата му, което обуславя и квалифициращия признак на разпоредбата чл.
131, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 2 от
НК, законът е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до една година
или пробация. При това положение спрямо обвиняемия е приложима
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на Г. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в размер от
1000 лева до 5 000 лева. Освен че предвиденото наказание за престъплението
е ЛОС до една година или пробация, Г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а от деянието няма причинени съствомерни
имуществени вреди, при което безспорно са налице предпоставките по чл.
78а НК, поради което и предложението на РП ...., ТО .... за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание се явява основателно. При определяне на конкретния размер на
глобата съдът прецени, че тя следва да е в минималния размер от 1 000 лева,
като взе предвид наличието на смекчаващи вината му обстоятелства (извън
чистото му съдебно минало, което вече е отчетено за приложението на чл. 78а
от НК и поради което не може да се взема предвид при определяне размера на
наказанието), а именно добри характеристични данни и добро име в
обществото, баща на три деца. Ето защо глоба в размер на минималния
размер от 1000 лв. в максимална степен би постигнала целта за
превъзпитание и поправяне на обвиняемия, като ще го убеди, че всяко негово
противозаконно действие ще доведе неминуемо до санкция от страна на
Държавата и така ще го възпира от такива.
С оглед на постановеното решение обвиняемият следва да понесе на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски в ДП в
размер на 1674,36 лв. за възнаграждения на вещите лица по СМЕ, тройната
СМЕ и видеотехнитеската експертиза, както и за евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, Оряховският районен съд постанови решението
си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	42
Дата:	9 декември 2022 г.
Съдия:	Веселина Любенова Павлова

Дело:	20221460200209
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 ноември 2022 г.

Решение по дело №209/2022 на Районен съд - Оряхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите