Решение по дело №6104/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 19.12.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6104 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.02.2019 г. по гр.д. № 69873/18 г., СРС,  ГО, 76 с-в е отхвърлил предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление *** срещу А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск  с правно основание  чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи: сумата от 146,09 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 19,82 лева - мораторна лихва за периода от 15.19.2017г. до 03.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Осъдил е  на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  „Т.С." ЕАД,  ЕИК ******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв., разноски, сторени в заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:*** 23Б, представлявано от изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото юрисконулт Т.Ж.с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че с исковата молба ищцовото дружество е предявило своите искове срещу ответника, направило е и доказателствените си искания. С определение, обективиращо проекто-доклада по чл.140 ГПК, съдът е отложил произнасянето по исканията за допускане на две експертизи. Процесуалният представител на дружеството е депозирал молба за гледане на делото в отсъствие на ищеца, като в нея изрично е посочено, че поддържа доказателствените си искания и прави искане, в случай, че ответникът има доказателствени искания или представи нови доказателства, то моли да се даде възможност да вземе становище по тях. По делото са представени платежни документи, които не са били изпратени на дружеството да вземе становище по тях. В действителност, по делото е приложено платежно нареждане като доказателство за извършено плащане, но видно от датата на платежния документ, плащането е било извършено преди завеждане на исковата претенция и не се отнася до процесното вземане.  Неправилно съдът е приел, че с платежният документ е заплатена претендираната от ищцовото дружество главница и лихва по обща фактура № **********. Счита, че съдът е следвало да се произнесе по направеното доказателствено искане и да го допусне, за да постанови правилно решение. Моли съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което да уважи въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски.

Третото лице помагач не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу ответника А.В.Т., ЕГН ********** горепосочените искове за установяване съществуването на следните вземания: сумата от общо 164,91 лв., от които 146,09 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 19,82 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2018 г., ведно със законната лихва от 13.07.2018 г. датата на депозиране на заявление на издаване на зИ по чл.410 ГПК до окончателното плащане, сума за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер от 64,70 лв., от които 52,50 лв. главница от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и 12,20 лв. лихва от 15.09.2015 г. до 03.07.2018 г. Ищецът твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника топлинна енергия за процесния период, а ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимата за това цена в уговорените размери и срокове.

Ответницата А.В.Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявила, че не оспорва обстоятелството, че е собственик на недвижим имот, че като такъв е клиент на ТЕ за битови нужди, не е оспорила изготвените от ФДР изравнителни сметки, а е оспорила тяхната дължимост поради извършено плащане, поради което се твърди цялостно погасяване на сумите.

Третото лице помагач не е взело становище по предявените искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Не отговаря на обективната истина твърдението, че процесуалният представител на дружеството е депозирал молба за гледане на делото в отсъствие на ищеца, че в нея изрично е посочено, че се поддържат доказателствените искания и се прави искане, в случай, че ответникът има доказателствени искания или представи нови доказателства, то се моли да се даде възможност да се вземе становище по тях. В исковата молба е посочено, че ако не се яви представител на дружеството в първото по делото съдебно заседание, то се изразява съгласие да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, заявява се общо, че се поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, прави се искане, в случай, че ответникът има доказателствени искания или представи нови доказателства, да се даде възможност да се вземе становище по тях.

След депозиране на отговор от страна на ответницата, на ищеца са били изпратени преписи от определението на съда, представляващо проекто-доклад и препис от отговора на ИМ на ответницата, в който изрично се сочи за извършено от нея погасяване на сумите поради плащане. Няма отбелязване дали са били изпратени и приложените към отговора писмени доказателства. След този момент, молба или становище от ищеца във връзка с изпратения му доклад на съда и отговор на ответницата, не е  депозирана по делото, съответно липсват и доказателствени искания. СГС намира, че  процесуалният представител на ищцовото дружество е проявил бездействие като нито се е явил, нито е депозирал писмено становище в първото по делото съдебно заседание  по смисъла на чл.143, ал.2 ГПК във връзка с направените твърдения и оспорвания от ответницата в нейния отговор.

В конкретния казус, на практика се обжалва не основанието, а обстоятелстото дали с извършеното от ответницата плащане, същата е погасила изцяло задължението си към „Т.С.“ ЕАД.

По делото са приложени следните доказателства за извършени плащания: разписка от 26.07.2018 г. за сумата от 59,90 лв., в която са изброени 17 броя фактури, сред които не се намира процесната с № **********/ 31.07.2017 г., служебен бон за сумата от 100 лв., платена на 30.10.2018 г. и платежно нареждане от 15.11.2018 г. за кредитен превод от 137 лв. в което е записано като основание за превода информация за за окончателно задължение към 11.10.2018 г. по фактура **********. 

Както заявява и самата ответница, в тези документи, същата не е заявила изрично си желание кое конкретно задължение погасява, поради което тя счита, че с платените суми следва да са погасени всички задъжения, твърдяни от ищеца, тъй като те се явяват най-старите и най-обременителните. Твърди, че са налице и суми, погасени по давност. Сочи, че общият размер на погасените задължения/ по давност и чрез плащане/ преди датата на исковата молба е 295,32 лв.

Тъй като по делото е останал неизяснен въпросът дали е налице пълно погасяване на задълженията на ответницата, на основание чл.195 ГПК настоящата инстанция е допуснала ССЕ според която размерът на

неплатените от ответницата суми за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително възлиза на 93,59 лв., а размерът на лихвата за забава по чл.86 ЗЗД, изчислен за периода от падежа на фактурата до 03.07.2018 г. възлиза на 7,62 лв. Начислените суми за дялово разпределние за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г. включително възлизат на 52,50 лв., а лихвата за забава  върху посочените главници за период от датата на изискуемост до 03.07.2018 г. възлиза на 12,20 лв. Вещото лице изрично е посочило, че представният по делото служебен бон от 100 лв. се отнася до извършени погасяване на вземания след процесния-за 07.08 и 09.2018 г., а представеното платежно нареждане от 137 лв. се отнася за извършени погасяване на задължения също за период след процесния-07.2018 г.-10.2018 г.

При тези данни се установява, че ответницата дължи ТЕ главница за сумата от 93,59 лв., представляваща стойност на доставената ТЕ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., както и сумата за услуга дялово потребление в размер на 52,50 лв.

Що се отнася до мораторната лихва от 19,82 лв., включваща лихва за забава по чл.86 ЗЗД, изчислена за периода от падежа на фактурата до 03.07.2018 г. възлизаща на 7,62 лв. и лихвата за забава  върху посочените главници за период от датата на изискуемост до 03.07.2018 г. възлизаща на 12,20 лв., или общо 19,82 лв.,  за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2018 г., то същата не е дължима, но поради следното:

Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните задължения за обжалвания период на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се претендира обезщетение. Същото се отнася и до услугата за дялово разпределение.

За претендирания период няма погасени по давност суми.

При тези данни решението следва да бъде отменено в частта, в която искът е бил отхвърлен за сумата над  93,59 лв., представляваща стойност на доставената ТЕ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., както и сумата за услуга дялово потребление в размер на 52,50 лв., или за сумата от общо 146,09 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено дължимостта на посочените суми.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

За исковото производство се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер общо на 177 лв.

За въззивното производство са сторени разноски от въззивника/ищец за държавна такса, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на 265,50 лв., дължими от въззиваемата/ответница.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

          ОТМЕНЯ решение от 14.02.2019 г. по гр.д. № 69873/2018 г. на СРС, ГО, 76 състав в частта, в частта, в която  съдът е отхвърлил предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление *** срещу А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск  с правно основание  чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 146,09 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия  за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:*** 23Б, представлявано от изпълнителния директор К.Г. по иск с правно основание  чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ сумата от 146,09 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия  за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА А.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:*** 23Б, представлявано от изпълнителния директор К.Г. направените разноски за първата инстанция в размер на общо 177 лв., а за настоящата инстанция в размер на 265,50 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Н.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

           

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.