Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16680 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16680/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н.А.С. ЕГН ********** *** срещу
решение №469103
от 13.08.2018 г постановено
по гр.д.№45195/17 г на СРС , 47 състав , с което
на основание чл.422 ал.1 ГПК е прието за установено спрямо въззивника , че
дължи на Е.Г.Н. ЕГН ********** *** сумата от 1500 щатски долара и 100 британски паунда по неформален договор за заем обективиран в разписка на стр.4 от делото пред СРС ; ведно
със законната лихва от 06.12.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.12.2016 г по ч.гр.д.№71291/16 г на СРС , 47 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като в заповедното производство е претендирана левова равностойност на сумите и липсва
съответствие между заповедта за изпълнение и иска по чл.422 ал.1 ГПК . Искът не
е доказан , защото от разписката не се доказват всички съществени елементи на
договора за заем – не е ясна датата на сключване на договора за заем и дали са
предадени сумите . Графологичните експертизи не
трябва да се кредитират , защото не е преценен правилно графологичния
материал .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор
на въззивната жалба, а в о.с.з оспорва същата.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.09.2018 г и е обжалвано в срок на 26.09.2018 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи исковете СРС е приел , че представената
разписка на основание чл.180 ГПК доказва всички съществени елементи на договор
за заем /включително предаване на заетата сума/
, а не е доказано ответникът да е върнал сумата . Безспорно е установено
с две СГЕ , че разписката е автентична .
Решението на СРС е допустимо и правилно.
Не е налице несъответствие между
заповедта за изпълнение и процесният иск по чл.422 ал.1 ГПК . Действително , в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумите са посочени и в чужда
валута и в левова равностойност ; в заповедта за изпълнение сумата е посочена в
левова равностойност ; в иска по чл.422 ал.1 ГПК сумата отново е посочена в и в
чужда валута и в левова равностойност ; а в решението на СРС сумата е
посочена в чужда валута . Във всички случаи става въпрос за една и съща
сума , като правилното е сумата да се присъди в чужда валута /така както
е предоставена от ищеца/ . Както е посочено в Тълкувателно решение №4/14 г
от 29.04.2015 г по тълк.дело №4/14 г на ОСГТК на ВКС съдът не може да
присъжда левова равностойност на предстация уговорена в чуждестранна валута . Когато
съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното
начало /чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.
Съгласно чл.240 ЗЗД заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Следователно , за да има договор за заем , освен
постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата ,
предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическия състав на сделката не е осъществен. Предаването на заетата сума е в
доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за
заем и основава претенциите си на този договор.
В случая представената на стр.4 от
делото пред СРС от ищеца разписка
материализира постигнато съгласие между страните за предоставяне в заем на 1500
щатски долара и 100 британски паунда , както и предаване на сумата . Посочена е
и дата , на която сумата подлежи на връщане , при което датата , на която
сумата е предоставена /сключен е заемът/ не е от съществено значение . Автентичността на разписката е доказана от две
поредни графологични експертизи , които правилно са кредитирани от СРС .
Налага
се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №469103 от 13.08.2018 г постановено
по гр.д.№45195/17 г на СРС , 47 състав .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.