Присъда по дело №1383/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 300
Дата: 7 декември 2023 г. (в сила от 23 декември 2023 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20233110201383
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 300
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Бончева
СъдебниГеорги Пл. Шумаров

заседатели:Ивелина Т. Михова
при участието на секретаря М. Пл. Минкова
и прокурора М. Св. Т.
като разгледа докладваното от М. Бончева Наказателно дело от общ характер
№ 20233110201383 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. Р. Д. , роден на ***, жив. в гр. Шумен, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН
**********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
В периода 22.11.2019 г. до 23.11.2019 г. в гр. Варна и в с. Гроздьово, обл. Варна, при
условията на продължавано престъпление, на два пъти, с цел да набави за себе си имотна
облага - като се представил за служител във фирма за изработване на дограма, възбудил и
поддържал у П. Ф. Ф. и Ц. С. Ф. заблуждение, че ще им достави прозорци от алуминиева
дограма и с това причинил на П. Ф. Ф. и Ц. С. Ф. имотна вреда в размер на 900 лева -
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК , поради което и на основание чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 вр. чл. 58а, ал.1, от НК, му налага наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн.чл.66
ал.1 от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 45 от ЗЗД, осъжда подсъдимия Д. Р. Д. да заплати сумата от 900
лева на П. Ф. Ф. и Ц. С. Ф. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат от деянието по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

1



На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Д. Р. Д. да заплати
направените по делото разноски в размер на 154,85 лева в полза на бюджета на ОД на МВР
– Варна, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50,00 /петдесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Варна.


ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД №1383 по описа на
Варненски районен съд за 2023 г., ХХІХ наказателен състав

Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.
Р. Д. по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.209
ал.1 врчл.26 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. Д. Р. Д.:

В периода 22.11.2019 г. до 23.11.2019 г. в гр. Варна и в с. Гроздьово,
обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, с цел
да набави за себе си имотна облага - като се представил за служител във
фирма за изработване на дограма, възбудил и поддържал у П.Ф.Ф. и Ц.С.Ф.
заблуждение, че ще им достави прозорци от алуминиева дограма и с това
причинил на П.Ф.Ф. и Ц.С.Ф. имотна вреда в размер на 900 лева.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и
предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище, че тъй като
производството е проведено по правилата на предварителното изслушване
/чл.371 т.2 от НПК/, на подсъдимия следва бъде наложено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58 а ал.1 от НК.
Защитникът на подс.Д. моли съда да признае същия за виновен и да
му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3.
Подс.Д. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Гражданските ищци молят съдът да уважи предявения граждански
иск.
От фактическа страна съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Подсъдимият Д. през месец март 2019 г. започнал работа в „Булстрой
Експерт" ЕООД - гр. Шумен. Дейността на дружеството била свързана с
производство, доставяне и монтаж на алуминиева и ПВЦ дограма.
Дружеството разполагало с автомобили, които служителите ползвали при
доставянето и монтажа на дограмата, като автомобилите домували в база на
дружеството, а достъп до ключовете за тях имал всеки служител, тъй като те
се държали на достъпно място в базата. Подс. Д. бил запознат с реда за
ползване на служебните автомобили, тъй като по време на работа той също ги
ползвал. Във връзка с дейността на дружеството, подс. Д. познавал свидетеля
Ф.М.А. от с. Гроздьово, обл. Варна, който също упражнявал дейност по
1
производство и поставяне на дограма. Договорът между Д. и „Булстрой
Експерт" ЕООД бил прекратен през месец юни 2019 г.
На 22.11.2019 г. подсъдимият Д. бил в магазин за дограма в гр. Варна. В
това време в магазина бил и св. П.Ф.Ф. от с. Гроздьово, който се интересувал
от различни оферти за поставяне на прозорци от алуминиева дограма. Чул
разговора между св. Ф. и продавачът в магазина, подс. Д. се намесил,
демонстрирайки познания и вещина по въпросите, свързани с поставянето на
дограма. Подс. Д., решил да заблуди Ф., че може да му достави исканата
дограма. Така подсъдимият заявил на Ф., че работи във фирма за изработка и
поставяне на дограма и има възможност да достави такава и на него. Узнал, че
Ф. е от с. Гроздьово, подсъдимият, за да разсее всякакво съмнение относно
сериозността си, споменал и че бил работил и със св. Фейзан Аптши от
същото село. Всъщност Ф. го бил виждал при Фейзан Аптши и споделил, че
последният му е съсед. Подсъдимият решил още същия ден да отиде и да
вземе размери за исканата дограма, за да може по-скоро да вземе парични
средства от Ф.. Уговорили се да отиде в дома на Ф., където щяла да го очаква
съпругата му. Св. Ф. разказал на съпругата си, че в дома им ще отиде
подсъдимият, който щял да огледа и вземе размери запоставяне на прозорци
от дограма. Подсъдимият веднага отишъл в с. Гроздьово, където пред св.
Ц.С.Ф. взел размери за прозорците от алуминиева дограма и заявил, че на
следващия ден сутринта ще дойде отново, за да уточнят сумата, която следва
да му платят за дограмата. На следващия ден - 23.11.2019 г., подс. Д., за да
затвърди представата у Ф.и, че има възможност да достави исканата дограма,
взел от базата на „Булстрой Експерт" ЕООД товарен автомобил марка
„Мерцедес" с per. № Н0491ВР, който бил със специфична каросерия за пренос
на стъклопакети. Автомобилът взел без затруднение, тъй като знаел къде се
държат ключовете за автомобилите на дружеството. Отишъл в дома на Ф.и в
с. Гроздьово с товарния автомобил, като им заявил, че за да им достави
прозорците от алуминиева дограма съобразно взетите предния ден размери,
следва да му предоставят капаро в размер на 900 лева. Ф.и се съгласили, като
предоставили на обвиняемия исканата сума от 900 лева, за което подсъдимият
на бял лист изписал текст „Капаро за АЛ плъзгане на П. Ф. от 900 лева от Д.
Д." и се подписал. За да избегне скорошно разкриване на измамата,
подсъдимият заръчал на Ф.и да не споменават пред съседа си Ф.А. за
уговорената доставка на дограма. Обещал следващата седмица - на 01.12.2019
г., да достави договорената алуминиева дограма и си заминал. Бил забелязан
обаче от св. Ф.А., който веднага се свързал със св. Т.Б.В. - технически
ръководител в „Булстрой Експерт" ЕООД и му казал, че видял подсъдимият с
камион на фирмата при негови съседи. Св. Василев обяснил, че подсъдимият
не работи вече в „Булстрой Експерт" ЕООД и не изпълнява поръчки от тяхно
име. Подсъдимият не доставил уговорената дограма на семейство Ф.и, а
парите похарчил са свои нужди.
В хода на разследването била изготвена съдебно-графологична
експертиза, която дала заключение, че ръкописно изписаният текст „Капаро
2
за АЛ плъзгане на П. Ф. от 900 лева от Д. Д." и положеният под него са
положени от подс. Д..
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно тези факти. На
основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията
на подсъдимото лице при постановяване на присъдата без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на
подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното
производство, свидетелството за съдимост, заключенията по назначените
експертизи и всички други писмени доказателства приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът :

ПРИЗНА ПОДС. Д. Р. Д.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
В периода 22.11.2019 г. до 23.11.2019 г. в гр. Варна и в с. Гроздьово,
обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, с цел
да набави за себе си имотна облага - като се представил за служител във
фирма за изработване на дограма, възбудил и поддържал у П.Ф.Ф. и Ц.С.Ф.
заблуждение, че ще им достави прозорци от алуминиева дограма и с това
причинил на П.Ф.Ф. и Ц.С.Ф. имотна вреда в размер на 900 лева.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :

Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
За наличието на измама по смисъла на НК е необходимо деецът с
конкретни действия да въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да
получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента, чието
поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е
мотивировката на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в
полза на дееца. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът
проявява активност с цел установяване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението. В настоящия случай престъплението е
осъществено от подсъдимият Д. чрез действия по възбуждане на
3
заблуждение у свидетелите семейство Ф.и, а именно че той е представител на
„Булстрой експерт" ЕООД и ще може да им достави и изработи ПВЦ дограма.
Подс. Д. още в самото начало бил наясно, че не е упълномощен представител
на посочената фирма, не е нейн работник и не разполага с възможност да
изпълни взетата поръчка. В следствие на тези неверни представи, които са се
оформили у свидетелите Ф.и същите извършили имуществено разпореждане с
парична сума в размер на 900 лева в полза на подс. Д.. От субективна страна
престъплението е извършено от подс. Д.с пряк умисъл- извършено е с цел
облагодетелстване по неправомерен начин, т.е той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено
опасните последици. Действията на подс. Д. са били планирани и добре
обмислени. Съдът приема, че изначално подс. Д. не е имал нито намерение,
нито възможност до изпълни обещанието си.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна
култура у подсъдимия и незачитане на установения в страната правов ред.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства-подс. Д. е не
осъждан, работи.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Деянието се отличава със сравнително не-висока степен на обществена
опасност- предвид механизма на извършването му, както и предвид вредните
последици от същото. Относно обществената опасност на дееца съдът отчита,
обстоятелството, че подс. Д. не е осъждан. По отношение на подс. Д. не се
установяват обстоятелства които могат да се възприемат като отегчаващи
отговорността му. Същевременно като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема обстоятелството че подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Тези обстоятелства обаче в случая не са нито изключителни,
нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание
да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид ниската
степен на обществена опасност на подсъдимото лице и сравнително
не-високата степен на обществена опасност на извършеното от Д. деяние,
съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и определи наказание на подс. И. при
условията на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една
година в минималния предвиден в разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК размер.
След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на
чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс. Д. да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА,
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира, че са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието следва
да бъде отложено с изпитателен срок определен към минималния размер
предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. С приложението на института
на условното осъждане, съдът намери, че ще се постигнат целите на
4
индивидуалната превенция.
Съдът намира, че така определеното наказание ще бъде адекватна
санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за
неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието,
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от
подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а
освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Като призна подсъдимият за виновен съдът намери, че предявения
граждански иск за причинени в разултат на деянието имуществени вреди е
доказан по основание. Съдът съобрази размера на гр.иск с размера на
имуществените вреди установен със заключението по съдебно-оценителната
експертиза, намери, че претендирано от гражданския ищец обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер 900 лева е доказано по основание и
размер. Предвид това съдът уважи предявения от гр.ищеци срещу
подсъдимия граждански иск в размер на 900 лева лева за претърпени
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и
деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:




5