Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 14365 по описа
за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.Г.Л. срещу решение № 13767/30.08.2016
г., постановено по гр. д. № 79888/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в
следните части: 1) в частта, в която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Н.А.С.на бащата А.М.С., 2) в частта,
в която е определено местоживеенето на детето Н.А.С.при бащата А.М.С., 3) в
частта, в която е определен режим на лични отношения между въззивницата и
детето Н.А.С., и 4) в частта, в която въззивницата е осъдена да заплаща на
детето Н.А.С.месечна издръжка в размер на 105 лева, считано от 21.12.2015 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно,
като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени
решението на първостепенния съд в обжалваните части и да се постанови друго, с
което да й се предостави на нея упражняването на родителските права по
отношение на детето Н.А.С., да се определи местоживеенето на детето при нейните
родители, на бащата А.М.С. да се определи режим на лични отношения с детето Н.А.С.и
бащата да се осъди да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 105 лева.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А.М.С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор
на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в същата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решение № 13767/30.08.2016 г., постановено по гр. д. № 79888/2015 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, е предоставено, на основание чл.
127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Н.А.С.на
неговия баща А.М.С., при когото е определено местоживеенето на детето, и е определен
следният режим на лични отношения на майката Е.Г.Л. с детето Н.А.С.: майката има право да вижда и взима детето всяка
първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и две седмици
през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата след
предварителна уговорка между родителите. С това решение Е.Г.Л. е осъдена да
заплаща месечна издръжка на детето си Н. в размер на 105 лева, считано от
21.12.2015 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане, като искът за издръжка на детето за разликата над
уважения размер от 105 лева до пълния предявен размер от 300 лева е отхвърлен и
Е.Г.Л. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 151.20
лева върху издръжката на детето. Районният съд е приел, че бащата е
по-пригодният родител, тъй като майката не е изразила каквото и да било
становище по делото.
Между страните не е спорно, че всяка от тях живее в Германия, в различни
градове, както и че след постановяване на обжалваното решение бащата, преди да
замине за Германия, е оставил детето Н. при родителите на майката – Г.Л.Г.и Д.Й.Г.
в гр. М., където понастоящем детето живее и учи.
Пред настоящата инстанция са събрани доказателства за трудовата
ангажираност и доходите на страните и на бабата и дядото на детето по майчина
линия – Д.Й.Г. и Г.Л.Г., за жилищните условия на майката, страните, детето Н.А.С.и
бабата и дядото на детето по майчина линия са изслушани, прието е заключение на
допуснатата съдебно-психологична експертиза и е приобщен социален доклад,
изготвен от ДСП-М..
Детето Н.А.С.е родено на *** г., т.е. то е на почти 14-годишна възраст. При
изслушването му от въззивната инстанция детето е заявило, че живее в гр. М.,
ул. Индже войвода № 4, в двуетажна къща (където на втория етаж си има
самостоятелна стая), заедно с баба си и дядо си по майчина линия – Д.Й.Г. и Г.Л.Г.,
и с прабаба си – майка на бабата по майчина линия. Детето е споделило също, че при
бабата и дядото се чувства много добре, успехът му в училището, в което учи – Първо
основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“-гр. М., е много добър и отличен, и е изявило
предпочитания, докато завърши училище, а именно 12 клас, да си остане при
бабата и дядото по майчина линия, като през ваканциите да ходи при майката,
както и последната да упражнява родителските права. Н.А.С.е изразила
притеснение, че баща й, като се напие, не се държи приятно с нея, и страх, че
баща й може да й посегне, както е посягал на майка й, въпреки че на самата нея
никога не й е посягал.
В социалния доклад, изготвен от ДСП-М., е отразено, че детето Н. към
момента се чувства добре в семейството на бабата и дядото по майчина линия, битовите
условия в жилището им са много добри, за детето има обособена самостоятелна
стая и му е подсигурено всичко необходимо. Становището на ДСП-М. е, че при
постановяване на решението по делото трябва да бъде взето предвид желанието на Н.
при кого от родителите да живее занапред.
Въззивният съд намира, че следва да се съобрази с желанието на почти
непълнолетната Н.А.С.да продължи да живее при нейните баба и дядо по майчина
линия – Д.Й.Г. и Г.Л.Г.. Детето се чувства много добре при бабата и дядото,
които полагат за него адекватни грижи и са му осигурили много добри битови
условия. От друга страна, въззивницата Е.Г.Л. не желае детето й Н. да живее при
нея, а при нейните родители, видно от петитума на въззивната жалба и от
аргументите й по същество, изложени в представените от нея писмени бележки. Въззиваемият
А.М.С. желае детето му Н. да живее при него, но той не е представил становище
(социален доклад) от съответната компетентна социална служба в Германия за
жилищните си условия в тази държава. При изслушването му в съдебното заседание,
проведено от въззивния съд на 18.05.2017 г., бащата е заявил, че живее в
Германия под наем с негов приятел, поради което не е в интерес на
непълнолетното подрастващо момиче да обитава жилище с друг мъж. Ето защо съдът
следва да приложи изключението по чл. 59, ал. 7, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, и да отмени първоинстанционното решение в частта относно местоживеенето на
детето, като постанови детето да живее при неговите баба и дядо по майчина
линия. При изслушването им в съдебното заседание, проведено от въззивния съд на
08.02.2018 г., Д.Й.Г. и Г.Л.Г.са изразили съгласие внучката им Н.А.С.да живее
при тях.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 127, ал. 2
от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено и е прието от съда. Вещото лице е
дало заключение относно емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му, емоционалното състояние
на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на
синдром на родителско отчуждение при детето и относно подходящ режим на лични
отношения на детето с всеки един от родителите му.
От експертното заключение се установява следното: детето е привързано към
двамата си родители, и двамата ги обича, но в по-близка емоционална свързаност
е със своята майка; детето демонстрира добро настроение и оптимизъм, но се чувства тъжно и
застрашено, предоставено само на себе си, преживяванията му са в негативния
регистър, раздвоено е в избора между родителите си, мечтае
за свое пълно и щастливо семейство, но разбира невъзможността да има такова,
чувства се изоставено, пренебрегнато, незначително; детето
е въвлечено в конфликт на лоялност от своите родители - от една страна се стреми на
всяка цена да стане лоялно към своята майка, под чието влияние говори изцяло
негативно за баща си, а при уведомяването му, че трябва отново да дойде за
среща заедно с него показва нескрита изненада и учудване, заявява, че не би
искало той да разбере какво е казало в разговора с експерта, от друга страна,
когато е доведено от бащата е заявило: „зависи как му казвам...поне докато си е
тука..“тате“...“тати“. Глезя му се”; двамата родители имат искрено желание да
полагат грижи за детето си, но и двамата обаче показват дефицити на родителския
си капацитет – майката
от малка възраст е направила детето си съпричастно към
своя връзка, напуснала е дома си без да уведоми конкретно детето, с което го е
поставила в състояние на силен стрес, тревога и страх за живота й, създала е и
продължава да поддържа у детето убеденост и надежда, че непременно ще го вземе
при себе си преди да е постигнала яснота по въпроса, бащата – не е спестил на
детето негативното си отношение към майка му, което не е преодоляно от него и
към настоящия момент, оставил го е на грижите на баба му и дядо му по майчина
линия, макар и с идеята да му осигури по-добри условия за живот и развитие, подходът
на майката е предимно емоционален, докато бащата проявява повече реализъм в
оценката за актуалната ситуация на Н.; върху детето е упражнявано активно отчуждаващо влияние от страна на
майката по отношение на баща му, което става ясно още при първоначалния
разговор, когато то предприема типичното механично и „неспирно“ негативно
говорене за него с фрази, неподходящи за възрастта му, детето е силно индуцирано от майката в желанието си да отиде да живее при нея в Германия или да остане
да живее при баба си и дядо си по майчина линия, както до сега, без да може да
се твърди на този етап, че при него е настъпило действително и дълбоко отчуждаване от неговия
баща. Експертът е направил извод, че за Н. е изключително важно да поддържа
широки контакти с двамата си родители, за да се почувства „видима“ и значима за
тях, а и да бъде предпазена от евентуални поведенчески отклонения в сложната възраст на пубертета,
както и че е подходящо редуването на празниците и ваканциите на детето при
двамата му родители.
В съдебното заседание, проведено от въззивния съд на 15.11.2018 г., вещото
лице-психолог е уточнило следното: бащата се е показал силно мотивиран да
полага грижи за детето си, но не е бил убедителен в намерението си да остане в
България; не може да се каже, че детето изпитва действителен страх от бащата,
въпреки че то е било свидетел на негативни прояви от страна на бащата, при
детето е налице хипотетичен страх от баща му; в случай че детето живее при
майката, тенденцията за отчуждаване от бащата ще се засилва; бащата дълбоко в
себе си таи негативизъм към майката, още не е преработил раздялата им и напускането
на майката, и не е спестил този негативизъм на детето; въпреки че се е грижил добре за детето, бащата
говори пренебрежително, има отхвърлящо отношение към майката, той не говори
негативно на детето, но индиректно му я дава тази информация.
Въззивният
съд намира, че в настоящия случай не следва да се съобрази с желанието на
детето Н.А.С.относно упражняването на родителските права от нейната майка,
въпреки по-голямата емоционална свързаност на детето с майката. Детето обича и
двамата си родители и е заявило, че баща му никога не му е посягал, поради
което съдът възприема становището на вещото лице, че детето не изпитва
действителен страх от бащата, а е налице само хипотетичен такъв. И двете страни
имат дефицити на родителския си капацитет, но негативите на родителския
капацитет на майката налагат упражняването на родителските права по отношение
на детето Н. да се предостави на бащата. Въззивницата е напуснала дома, в който
е живяла заедно с детето и бащата в гр. София, без да уведоми детето за това,
видно и от показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелкаЙ.Л.
(нейна сестра), с което е поставила дъщеря си в състояние на силен стрес,
тревога и страх за живота й. Също така, майката е създала и продължава да
поддържа у детето убеденост и надежда, че непременно ще го вземе при себе си в
Германия, въпреки че тя в действителност, както е посочено по-горе, не желае
това. Поведението на майката е насочено и към отчуждаването на детето от
бащата. Всичко това е в разрез с висшия
интерес на детето да му бъде осигурено спокойствие и душевен комфорт и е израз
на лошо родителстване и нисък родителски капацитет на майката. След като
майката е напуснала детето, бащата се е грижил добре за него в един
продължителен период от време (около една година) и, независимо от негативното
си отношение към майката, бащата се е съобразил с желанието на своята дъщеря и
я е оставил при нейните баба и дядо по майчина линия преди той да замине за
Германия. Това обстоятелство е заявено от въззиваемия при изслушването му от
настоящата инстанция и то се потвърждава от становището на въззивницата в
жалбата и писмената й защита. Както е изложило вещото лице, бащата проявява
повече реализъм в оценката за актуалната ситуация на детето, за разлика от
майката, която няма представа дори за това в кое училище учи Н.. При
изслушването й от въззивния съд въззивницата е заявила, че детето учи в шесто
училище в гр. М. и че не може да се сети какво е наименованието на училището.
Видно от изслушването на детето и от удостоверението на л. 42 от настоящото
дело, Н.А.С.е ученичка в Първо основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“-гр. М.. Същевременно,
лишено от всякаква логика е заявеното от майката, че не се връща в България от
страх от бащата, при положение че бащата не живее в България, а в същата
държава, в която и майката – Германия.
С
оглед всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд в частта
относно упражняването на родителските права по отношение на детето Н.А.С.е
правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и
следва да бъде потвърдено.
За запазване на
добрата емоционална привързаност на детето към двамата му родители и на
основание чл. 59, ал. 7, изр. 3 от СК настоящата инстанция трябва да определи
режим на лични отношения, както на майката Е.Г.Л., така и на бащата А.М.С., с детето Н.А.С.,
като вземе предвид и местоживеенето на детето и родителите му в отделни
държави. Съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения на майката с
детето: майката има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на
месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, всяка
нечетна година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и
науката, до 19.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка нечетна
година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на
детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа
на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година през вторите половини на пролетната и лятната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка четна година по време на Великденските
празници – от 18.00 часа на Велика сряда до 19.00 часа на Светлия понеделник, всяка
нечетна година през първата половина на коледната училищна ваканция на детето,
определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на
първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, и
всяка четна година през втората половина на коледната училищна ваканция на
детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа
на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина. Съдът
намира за
подходящ следния режим на лични отношения на бащата с детето: бащата има право
да вижда и взима детето всяка първа и трета неделя на месеца от 09.00 часа до 19.00
часа, всяка четна година от 09.00 часа
на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на
детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 19.00 часа
на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка четна година през първите
половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на
съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка
нечетна година през вторите половини на пролетната и лятната училищни ваканции
на детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на
тази половина, всяка нечетна година по време на Великденските празници – от
18.00 часа на Велика сряда до 19.00 часа на Светлия понеделник, всяка нечетна
година през втората половина на коледната училищна ваканция на детето,
определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на
първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, и
всяка четна година през първата половина на коледната училищна ваканция на
детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа
на първия ден на тази половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина.
В настоящия случай и двамата родители дължат парична издръжка на детето Н.А.С.,
доколкото детето няма да живее при нито един от тях (арг. от чл. 143, ал. 3 от СК). В жалбата въззивницата твърди, че е заплащала месечна издръжка на детето
след 21.12.2015 г. (датата, от която е осъдена с обжалваното решение да заплаща
месечна издръжка), и е представила три документа в подкрепа на твърдението си
(л. 6, л. 8 и л. 9 от въззивното дело). В тези документи, обаче, като изпращач
на съответните суми фигурира друго лице – К.Д.Д., и в тях не е посочено
основанието, на което сумите са изпращани на Д.Й.Г. (баба на детето по майчина
линия). Ето защо, не може да се приеме, че майката е изпълнявала алиментното си
задължение към детето Н. след процесната дата – 21.12.2015 г. Тъй като
решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от въззиваемия в частта, в
която е отхвърлен искът му за месечна издръжка на детето, въззивният съд не
може да влошава положението на въззивницата (чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК) и следва
да потвърди изцяло решението на районния съд в частта, в която Е.Г.Л. е осъдена да заплаща на детето Н.А.С.месечна
издръжка в размер на 105 лева, считано от 21.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
В жалбата въззивницата е поискала въззиваемият да бъде осъден да заплаща на
детето Н. месечна издръжка в размер на 105 лева. Доколкото майката не е
предявила пред първоинстанционния съд иск за издръжка на детето, въззивният съд
не е обвързан от посочения размер на издръжката – такава се присъжда служебно. Предвид възрастта и нуждите на детето Н.
и материалните възможности на неговия баща, реализиращ месечно брутно трудово
възнаграждение в Германия в размер на 1700 евро, съгласно приложения с отговора
на въззивната жалба трудов договор, съдът осъжда бащата да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 200 лева. С тази издръжка и с издръжката,
дължима от майката, в размер на 105 лева детето може да осигури своето
съществуване. Началният момент на присъдената в тежест на бащата месечна издръжка трябва
да бъде датата на влизане в сила на настоящото решение в частта за
местоживеенето на детето – чл. 127, ал. 2, във вр. с
чл. 59, ал. 2, предл. 1 и ал. 7, изр. 1, предл. 1 СК (в този смисъл т. 17 от
ППВС № 5/1970г.). Издръжката се дължи до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК и т. 17 от ППВС № 5/1970г.).
Въззиваемият А.М.С. следва да заплати държавна такса по сметка на СГС върху
присъдената издръжка в размер на 288 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 13767/30.08.2016 г., постановено по гр. д. № 79888/2015 г. на
Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, в
частта, в която е определено местоживеенето на детето Н.А.С.при бащата А.М.С.,
и в
частта, в която е определен режим на лични отношения на майката Е.Г.Л.
с детето Н.А.С., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н.А.С.,
ЕГН **********, при баба му и дядо му по майчина линия – Д.Й.Г., ЕГН **********,
и Г.Л.Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е.Г.Л., ЕГН **********, с детето Н.А.С.,
ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда и взима детето всяка първа и
трета събота на месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, всяка нечетна година от 09.00 часа на първия ден на
есенната и междусрочната училищни ваканции на
детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 19.00 часа
на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка нечетна година през първите
половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на
съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка
четна година през вторите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на
детето, определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа
на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния ден на тази
половина, всяка четна година по време на Великденските празници – от 18.00 часа
на Велика сряда до 19.00 часа на Светлия понеделник, всяка нечетна година през
първата половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази
половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, и всяка четна година
през втората половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази
половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13767/30.08.2016 г.,
постановено по гр. д. № 79888/2015 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, в останалите обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.М.С., ЕГН **********, с детето Н.А.С.,
ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и
трета неделя на месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 19.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка четна година през първите половини на пролетната и лятната
училищни ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка нечетна година през вторите половини на
пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството
на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната
половина до 19.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година
по време на Великденските празници – от 18.00 часа на Велика сряда до 19.00
часа на Светлия понеделник, всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00
часа на последния ден на тази половина, и всяка четна година през първата
половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството
на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до
19.00 часа на последния ден на тази половина.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Н.А.С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от влизане в сила на
решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
сумата от 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева – държавна такса върху
издръжката на детето Н.А.С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е.Г.Л. и А.М.С. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.