РЕШЕНИЕ
№
/
Варненският окръжен
съд, гражданско отделение, IX - ти състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Даниела Христова
След като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 395 по опис на ВОС
за 2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К.Р.Д. с ЕГН ********** ***,
М.И.Х. с ЕГН ********** ***, В.И.И. с ЕГГН **********
***, представлявани от адв. И.А. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа гр.Врана, ул. „Неофит Бозвели" №
13 против К.Р.К. с ЕГН ********** ***. В., бл. ***, вх. *, ап. **, Я.П.В. с ЕГН
********** и Д.П.В. с ЕГН ********** *** , положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот, описан по нот. акт №
63/1962 г. като лозе , находящо се в местността „Дере бою"
в землището на с.Владиславово, при съседи път, дере, С.С.С., с площ от 3000 кв.м., заедно с насъждения
представляващ нива с площ от 3000 кв.м., по твърдението, че собствеността е
придобита от ищците чрез наследствено правоприемство от купувача по сделката И.
В. Р., а последния придобил собствеността, чрез покупко-продажба обективирана в
приложения към исковата молба нот. акт № 63, т.5, д.
№ 2501 от 31.0.1962 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че общият им
наследодател И. В. Р., заедно със съпругата си Д. С. Р.
-
майка на първата и
баба на втората ищца /заместила по коляно покойният й син и свой баща Й.И. В.,
починал на 22.09.2003/ по време на брака си, са придобили процесното лозе, като
сделката била изповядана съгласно особените изисквания на ЗПИНМ със санкцията
на ГНС-Варна. Праводателят на И. В. Р., а именно С.Г.С.
придобил правото на собственост, също чрез покупко-продажба обективирана в нот. акт № 159, т.З, д. № 671 от 23.05.1956 г. на нотариус
при Варненски районен съд, а праводателят по този
предходен нотариален акт
-
продавачът С.С.С., удостоверил правото си на собственост на основание с
нотариален акт № 159 T.VII per. № 5069/04.12.1941 г., на нотариус при
Варненски районен съд, издаден възоснова на обстоятелствена проверка, с която
нотариуса установил, че е придобил имота по наследство и давностно владение на
нива е площ 15 дка, находяща се в местност „Дере бою",
землището на с. Владиславово, при граници по този НА:
път, дере, Й.М..
Ищците твърдят, че като наследници на И. В. Р. и Д. С. Р.ова, заплащат данъци за имота, владеят го и считат същия за
своя собственост на основание наследствено правоприемство. След многократни
опити да се снабдят със скица на имота и схема по ЗКИР, и след справки в р.
„Младост" и Община - Варна, установили, че по силата на Решение на ВОС,
постановено по гр.д. № 1127/1992т., по жалба на ответниците в настоящето
производство, съдът е отменил отказ на Кмета на Община Варна за отмяна на
отчуждаването на имот пл. № 100 и имот пл.№ 220 по плана на 16-ти микрорайон на
гр. Варна към 1992 г., и е възстановил правото на собственост на ответниците в
настоящия процес върху посочените имот.
В диспозитива на
съдебното решение изрично са отменени отчуждителни актове - Заповеди №
2284/09.11.1974 г. и Заповед № 2269/09.11.1974 г. на ГНС - Варна. С последващ въвод във владение с Протокол № 243 от 19.05.1993 г.
ответниците били въведени във владение, и в последствие по силата на Заповед №
45 / 02.02.1996 г. на Кмета на Община Варна, била попълнена кадастралната
основа на имота с нов цифров идентификатор № 159, идентичен на стар пл.№ 100 по
плана на ЖК „Младост" , втори подрайон.
Ищците твърдят, че
от графичната част на протокола за въвод във владение
и посочената заповед за попълване на кадастралната основа, новопопълнения
имот пл. № 159 по плана на ЖК „Младост" - втори подрайон, е идентичен на
имот пл. № 100 по плана на 16 подрайон на гр. Варна (видно и от диспозитива на
съдебния акт). Видно от графичната част на първия кадастрален план за района от
1957 г., имотът е със стар цифров идентификатор 5657 по КП. Следователно имот
пл.№ 5657 по КП от 1957 г. е идентичен на имот пл.№ 100 по плана към 1992 г. и
е идентичен на имот пл.№ 159 по плана към 1994 г. (цри
попълването).
Ищците твърдят, че
техните праводатели са придобили точно имот със стар
пл.№ 5657 по КП от 1957 г и точно този имот е описан в титула им за
собственост. Твърдят още, че имотът никога не е бил отчуждаван и не лишавани от
неговото владение. Твърдят, че ответниците по никакъв начин не са заявили или
демонстрирали правата си на собственост, с което обосновават, правен интерес от
предявяване на положителен установителен иск за собственост.
Ответникът К.Р.К., представляван от адв. И.А. от ВАС, в писмен отговор с вх. Per. № 25334 от 10.-9.2012 г. оспорва иска Твърди, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Ответниците
манифестирали собственически права, упражнявали са фактическата власт за себе
си и то на абсолютно годно правно основание: решение на ТПС комисия, която е
отнела техни имоти за изграждане на летище „Варна" и други крупни
инфраструктурни проекти. Твърдят, че процесният имот
е тяхна собственост. Те придобили собствеността върху него въз основа на
решение на ТПС комисия от 15.IV. 1966 г. и на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на
ТКЗС, ДЗС и МТС. Извършена била замяна срещу техни имоти в зоната на
„Летището". След удостоверяване на всички надлежни действия и представяне
на съответните документи, ответниците се снабдили с н.а. за собственост № 26,
том IX, дело № 3116/25.08.1969 г. (за К.Р.К.) и н.а. за собственост № 25, том
IX, дело № 3115/25.08.1969 г. (за Р.Р.К., чиито
наследници и правоприемници са ответниците Я.П.В. и Д.П.В.). Обичайната
практика е била това да става служебно. Решението на ТПС комисията не е
атакувано като нищожно. То е правно основание, годно да направи ответниците
собственици. Релевират придобивно основание по
смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС като твърдят изтекъл срок към 15.04.1971 г.
Твърдят, че при отчуждаването са получили обезщетение, което впоследствие са въстановили. След 1991 г. са заявили искане за
възстановяването на собствеността им върху него, оспорвали са актове на
администрациите, на съда и на местната власт, заявявали са и са постигали
промени в конфигурацията, вкл. и чрез изготвяне, съгласуване, одобряване и
влизане в сила на кадастрални планове и карти, както и на ПУП, включващ и
регулационен план. Упражнявали са фактическата власт както чрез непрекъснат
физически контрол върху територията, така и чрез правно господство, изразяващо
се в управление, преконфигуриране и разпореждане с процесната вещ.
Навеждат доводи в
посока, че претендираният имот е различен от имот № 5657 по КП от 1957 г., който пък е идентичен
с имот № 100 по КП от 1992 г., идентичен с имот № 159 по КП от 1994 г. и - в
края на краищата - с имот 10135.3512.287 (какъвто е настоящият му кадастрален
идентификатор). Считат, че е ноторно
известно одържавяването на тези територии за комплексно жилищно строителство.
На това основание и по тази причина от ответниците са били отчуждени
придадените им преди това с решение на ТПС комисия имоти. Отнетият от тях имот
е бил възстановен в реални граници, като по силата на приложеното като
доказателство по делото решение на ВОС, по гр, д. №
1127/92 г. е направен въвод във владение, указан е
начин на ползване, трасиран е и е маркиран. Ответниците твърдят, че е отчужД. за комплексно жилищно и промишлено строителство
цялата територия западно от линията по ул. „Отец Паисий" до самото село Владиславово (сега жилищен комплекс „Владислав В.") на
близо 10 км. Считат, че безусловно, че по този начин е отчужден имотът и на
първоначалния собственик С.С.С., съответно два от имотите
на ответниците. Ответниците по иска смятат, че е невъзможно ищците да са
притежавали този претендирай от тях имот, който никога да не е бил отчуждаван и
да не са били лишавани от неговото владение. Оспорват твърдението на ищците, че
това е имот № 5657 по КП от 1957 г., който пък е идентичен с имот № 100 по КП
от 1992 г., идентичен с имот № 159 по КП от 1994 г. и с имот 10135.3512.287,
какъвто бил настоящият му кадастрален идетификатор.
Според ответниците ищците не владеят точно този имот и никога не са го владели
- нито лично, нито чрез техните наследодатели.
Представят н.а. №
93, т. III, дело 1124 от 29.03.1966 г. за собственост на недвижим имот по
замяна на името на И. В. Р. (наследодател на ищците) като въвеждат отрицателно
твърдян факт, че той не е разполагал е друг имот в землището на село Владислававо, респ. кв. Трошево.
Заявяват, че оборването на това твърдение е в тежест на ищците.
С определение от
01.12.2011 г. на ищците е указано да конкретизират за всеки от ищците
придобивното основани на което претендира собственост и ако е наследствено провоприемство по закон, да посочи придобивното основание
за наследодателя /съдът ще се произнесе само по заявените придобивни основания,
а ако са повече от едно да се посочи в каква поредност се претендират/.
С уточняваща молба
ищците твърдят, че праводателите им, техните
възходящи И. В. Р. и Д. С. Р.ова, са придобили
собствеността в условията на имуществена разделеност
по ЗЛС. Твърди се, че след развода им през 1964 г. са запазили равни квоти на
съсобственост. Не се представя решение за развод, което да установява безспорно
това обстоятелство. Първоначалните собственици са починали. Чрез представени
удостоверения за наследници се установява следната активна процесуална легитимация:
И. В. Р. е починал
на 18.02.2001 г. и е оставил като наследници М.И.Х. ЕГН ********** - дъщеря, В.И.И. ЕГН ********** -дъщеря и син Й.И. В. ЕГН **********,
починал на 22.09.2003 г., наследен от дъщеря си Д.Й.В. ЕГН **********. Д. С. Р.
е починала на 01.05.2008 г. и е оставила като наследници освен посочените деца
и техни низходящи от брака си с И. В. Р. и К.Р.Д. ЕГН ********** - дъщеря от
втория й брак.
След уточняващи
молби и частичен отказ, исковата претенция се конкретизира в молба от
04.03.2015 г. по следния начин: „Спорът е кому принадлежи правото на
собственост за стария имот по КП от 1957 г. - имот № 5657, върху чиято площ и
граници е попълнен имот пл. № 100=159, възстановен на ответниците". А
по-нататък: „Спорът е за днешен ПИ с идентификатор № 10135.3512.287 по КК на
гр. Варна с площ от 1800 кв. м, записан на ответниците и първоначално попълнен
през 1996 г. като пл. № 100=159 в площта и границите на стария имот № 5657,
собствен между ищците.
С определение № 3744 от 10.12.2013 г. производството е прекратено за
реални части от спорния имот. Определението е приложено на стр. 249 от гр.д. №
2464 по опис на ВОС за 2011 г. преобразувано в настоящото производство.
Неразделна част от определението е приложената на чл. 250 скица.
С последната от уточняваща молба с вх. Per. № 7006 от
03.03.2015 г. ищците конкретизират, че претенцията им се
отнася до реална част с площ от 1 800 кв.м. от имот с идентификатор №
10135.3512.287 и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с идентификатор
10135.3512.286.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Относно заявените права на ищците: От събраните титули за собственост и други документи удостоверяващи
права, се установяват следните факти: С.С.С. е
притежавал имот с площ от 15 дка, от този имот С.Г.С. купува от 3000 кв.м от 15
дка. С Протокол №5/25 т. 39, от 23.05.1962 г. на ИК на ГНС - Варна е одобрена
цената на имота собственост на С.Г.С., находящ се в м. „Дере Бою",
землището на Владиславово при съседи. ДЗС „Димитър
Кондов", с протокол Протокол № 11, в изпълнение на МП № 54 от 18.04.1962
г. В т. 16 за приобретателе е отреден на имота в м.
„Дере Бою, собственост на С.Г.С. - оценен с пр. решение № 5/25, т. 39 от 1962
г. лицата И. В. Р. и Д. С. Р. ".
С н.а, № 63, т. 5, д. № 2501/31.08.1962 - И. В. Р. и
Д. С. Р.ова купуват от С.Г.С. нива от 3000 кв.м. в м.
„Дере Бою" в землището на с. Владиславово,
Варненско. И. В. Р. и Д. С. Р.ова, са придобили собствеността
в условията на имуществена разделност по ЗЛС. Не се
оспорва, че са разведени от 1964 г. и че към този момент съсобтвеността
е останала при равни квоти.
И. В. Р. е починал на 18.02.2001 г. и е оставил като наследници М.И.Х.
ЕГН ********** - дъщеря; В.И.И. ЕГН **********
-дъщеря, и Й.И. В. ЕГН ********** - син. Последният е починал починал на 22.09.2003 г. и негова наследница е останала Д.Й.В.
ЕГН **********.
Д. С. Р.ова е починала на 01.05.2008 г. и е
оставила като наследници освен посочените деца /М., В. и Йордан/ и К.Р.Д. ЕГН **********
- дъщеря от втория й брак.
Относно заявените права от ответниците: Ответникът К.Р.К. и наследодателят на Д. и Я. Декови, а именно Р.Р.К. са собственици на имоти възоснова на к.на. № 25, т. 9,
д. 3115/25.08.1969г. за Р.Р.К. по ТПС и к.н.а. № 26,
т. 9, д. 3116/25.08.1969г. - на К.Р.К. по ТПС. Със Заповед № 125/29.12.1972 г.
на Председателя на ИК на ОНС - Варна - първи ЗРП за ж.к. „Г. Петлешев" („Младост") започва тотално отчуждаване
на имоти в Трошево (впоследствие излизат още общо 7
заповеди за урегулиране на територията, а отделно за всеки от имотите се
разработват и ПУП - вж. СТЕ). Протокол № 2 и Решение № 9, сочат като
собственици К.Р.К. и Р.Р.К. и уважават обезщетяването
им. В оценителен протокол от 15.07.1974 г. към Заповед № 522/30.03.1974 г. на
собствениците К.Р.К. и Р.Р.К., се посочва
местонахождението на имота - „имотът се намира в трета зона Трошево,
дворище 100 -комисия от 7 члена. С поредица от отчудителни
заповеди № 2284/09.11.1974 г. на ГНС, № 2269/09.11.1974 г. на ГНС и Заповед №
2269/09.11.1974 - имотът на К.Р.К. е отчужден за реализиране на ж.к. „Г. Петлешев", I м.р.. Видно от приложената с отговора на
исковата молба отчуждителна Заповед № 2269/09.11.1974 г. (per. № 12420/26.11.1974 г. по описа на ОНС - Варна, дирекция „Изграждане на
населените места") от К.Р.К. е отнет имот пл. № 100 в м. „В. В." за изграждане на жилищен комплекс „Г. Петлешев" - I микрорайон. В тази заповед изрично се
посочва, че тя се обявява на адресата в качеството му на собственик. По същия
начин се процедира и с Р.Р.К., наследодател на
настоящите ответници Я. и Д. В..
С молби вх. № ЗС-94/Р-5 и вх. № ЗС-94/К-11 -и двете от 04.03.1992 г. по описа на Община Варна, от името на
ответниците е заявено искане за отмяна на отчуждителните заповеди и връщане на
отнетите им имоти. Поради непроизнясяне в срок,
молителите са обжалвали (мълчаливия) отказа на Кмета и в последвалото гр.д. №
1127 по описа на ВОС, II г.к. за 1992 г. са установили правото си на
собственици, основателността на искането си и са получили решение, с което се
отменява отказа на
Кмета на община
Варна да отмени отчуждаването и да възстанови правото на собственост върху
недвижимите имоти, вкл. и имот пл. № 100, като отменява и съответно
отчуждителните заповеди.
На основание чл. 88, § 1, ал. 4 от ПМС № 48/24.03.1992 г. за допълнение
на Наредбата за държавните имоти, с оглед заявеното искане и влязлото в законна
сила Решение от 02.10.1992 г. на ВОС по посоченото дело, е издаД.
Заповед № 630/24.03.1993 г. на кмета на община Варна, с която се нарежда да се
отпише от актовите книги за държавни и общински имоти недвижим имот е площ от
2000 кв. метра, представляващ пл. № 100 И се възстанови собствеността в реални граници на собствениците К.Р.К. и Р.Р.К. съгласно н.а. № 26, том IX, дело № 3116/25.08.1969 г.
и н.а. № 25, том IX, дело № 3115/25.08.1969 г.
С Протокол № 243/19.05.1993 г. К.Р.К. и Р.Р.К.
са въведени във владение в реални граници на техния - отчужден и възстановен
имот, което не се оспорва и е изрично посочено в исковата молба (стр. 2). От
Строителен протокол № 102/22.09.1995 г. е видно, че са поставени маркери по
границите на имота при възстановена собственост. Със Заповед № 45/02.02.1996 г.
на Кмета на община Варна е попълнен имота на ответниците на цифров идентификатор
-№ 159 за имота = с ПИ (стар) № 100 по плана на ж.к. Младост. За имота е
изработен ПУП и със съобщение от 25.07.2003 г. до К.Р.К. и Р.Р.К. им е даД. възможност да
възразят.
К.Р.К. и Р.Р.К. внасят възражение на
11.08.2003 г. срещу ПУП за ПИ № 100=159 по заповед Заповед № Г-15/27.01.2004 г.
за ПУП на Паркоустройствен план. С Констативен
протокол установява, че Заповед № Г-15/27.01.2004 г. за ПУП на Паркоустройствен план е влязла в сила. Няма спор , че
ответниците Д. и Я. В. са наследници на Р.Р.К..
От извършеното процесуално действие, оглед на имот, осъществуно
в присъствието на вещото лице инж. Ш.Х., че установи, че липсва ограждение или
други признаци от които да се установява осъществявана непрекъсната фактическа
власт върху имота посочен от ищците като съответен на тяхната претенцция. Установи се още, че всяка от страните посочва
различен имот, като части от тези имоти се препокриват.
От заключението на
съдебно техническата експертиза изготвена от вещото лице в.л. инж. Й.В., се
установява, че в кадастралния план от 1957 г. е показан имот пл. № 5657 с площ
от 3500 кв. м. и е записан в разписния лист на С.З.. Имот № 5657 граничи на
север с път, от запад с дере, от изток с имот пл. № 5656, а от юг с пл. № 5654,
записан на С.С.С.. От гореизложеното и от
комбинираната скица се вижда, че имот пл. № 5657 от КП от 1957 г. е съседен на
имот пл. № 161, идентичен с част от имот пл. № 5654. При разпита в с.з. в.л. И.В.
на въпрос, срещал ли е в проверените документи името С.Г.С. (праводател на ищците) отговаря, че това име липсва в
документите, до които е имал достъп.
В съдебно заседание проведено на 25.04.2014, в.л.
инж. Ш.Х. посочва, че по плана за 1956 г. имот с пл.№ 5657 е записан на С.З., а
имот № 5657 е възстановен на С.С.И. - нива с площ от
1800 кв.м. По нататък тя сочи, че видно от картния материал ДЗС „Д.
Кондов", че имот пл. № с5657 е намира в югоизточния край, и това
местонахождение е на юг от територията която ищците претендират.
В Допълнителна единична СТЕ, в.л. инж. Ш.Х. заявява, че имот пл. № 5657
по плана от 1970 г., одобрен със Заповед № 125/29.12.1972 г. се индивидуализира
с пл. № 100 и е записан на Р. К. С.. След възстановяването на имота, същият е
попълнен с пл. № 100=159 в КП от 1988 г.,
като в разписния лист са записани Р.Р.К. и К.Р.К. -
на основание Заповед на кмета и решене на В ОС.
С решение № 364 от 07.08.1996 г. на ПК - Варна, е възстановено правото
наследниците на С.С.И. (С.) върху нива с площ от 13
800 кв.м. -имот пл. № 5654, която граничи с имот пл. № 5657.
По заявление на наследниците на С.И. С. в местността „Дере Бою" е
възстановен само един имот.
Същевременно сочените като ориентири, граничещи с претендиралия от
ищците имот -ДЗС, птичарник, Мебелна палата, булевард и др. се установява, че
се намират на разстояния, изключващи граници с процесния имот.
В Допълнителна СТЕ от 20.06.2013, в.л. Ш.М. сочи, че
имотът на С.С.С. не е идентичен и не се припокривах
имот пл. № 5657. Допълнително установява, че в разписните листи за този район
няма други имоти, записани на С.С.С., С.Г.С., И. В. Р.
и Д. С. Р.. Имоти на лица с имена Йо., Йо., М. са позиционирани далеч на юг - около настоящата
бензиностанция OMV. Същото важи и за ДЗС, сочено като гранично на
имота в Протокол на ТПС комисията с оглед посочена в н.а. на ищците съсед „Й.М.".
В Допълнителна СТЕ в.л. Ш.М. допълва,че имотът, описан в и.м. на
основание н.а. № 63, т. V, дело 2501 от 31.08.1962 г., респ. н.а. № 159 от
23.05.1956 г. е от 3 дка. и е имот с пл. № 5657 по КП от 1956 г. Същевременно
имотът, описан от ответниците, и в който са въведени във владение с протокол №
243 от 19.05.1993 г. представлява имот пл. №100. По КП от 1956 г. имот пл. №
5657 е с графично изчислена площ от 3533 кв. м. и е при граници: запад - дере,
север - пътека, изток - имот № 5656, юг - имот № 5654. В разписния лист към
онзи момент този имот е записан на С.З..По КП от 1970 г. този имот е попълнен
под № 100 и е записан на Р. К. С.. След възстановяването на имота същият е
попълнен с № 100=159 в КП от 1988 г. В разписния лист са записани Р.Р.К. и К.Р.К.. Този имот е част от имот № 5657 по КП от
1956 г.
Останалата част се препокрива от имоти с № 166, 167, 168 и 169 по плана
от 1988 г.Част от стар имот № 5654 е възстановен на наследниците на С.С. и е попълнен в КП с № 161.
В Допълнителна единична СТЕ от 15.04.2014г., в.л. Ш.М.
твърди също, че по н.а. № 93, т. III, дело 1124 от 29.03.1966 г. за собственост
на недвижим имот по замяна И. В. Р. е признат за собственик на лозе в м.
„Теке" срещу включения в ДЗС „Д. Кондов" негов имот - лозе. В същата
СТЕ в.л. установява, че имотът по КП от 1956 г., собственост на С.С.С. първоначален притежател на имота, част от който имот е
закупен от С.Г.С. и съответно от него праводателите
на ищците И. В. Р. и Д. С. Р. са закупили своите 3000 кв.м., се идентифицира
като имот с пл. № 5654 и на север граничи с имот пл. № 5657 (който се
претендира).
Тричленна СТЕ (30.09.2014), прави заключеното, че имотът описан в н.а.
№ 63, т. V, д. 2501/31.08.1962 г. не може да бъде идентифициран" (стр. 2).
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Добрина В.
Петрова, се установява, че имота на ищците е бил ограден с тел през 1983-84 г..
В имота е имало овощни дръвчета, ябълки... От възпроизведените пред съда
спомени на свидетелката се установя, че нейният зет е искал да строи на това
място, а през 1993 г. след като се пенсионирала дала пари и бил закупен фургон,
който поставили в имота. Свидетелката сочи, ч в имота е имало стара сграда,
която сега е голяма сграда: „... имаше и една стара постройка, а сега е една
много голяма сграда.. .Другата граница е от долната страна, там е големият път,
по който минават автобуси, булевард е... Последно ходих там с Д. през 2006-2007
г..... На северната страна мисля че от там минава булевардът... Не знам имотът
да е отчуждаван.."
От показанията на свидетеля св. Васил Минчев Р., се установява, че в
имота е имало лозе, а в района на лозето игрище и се намира по пътя по който е
„първата газостанция". На северната граница на лицето е имало дървета,
коларски път и птичарника на „Димитър Кондов"... този свидетел не помни да
е имало в имота постройка или фургон, като уточнява, че впечатленията му са от
до 1966.
Свидетелите не
съдържат факти, които да локализират претендирания имот като идентичен с имота
на ответниците. Сочените ориентири са извънредно широки и съпоставени със СТЕ и
обясненията на вещите лица не доказват идентичност между възприетите от
свидетелите факти и разположение и имота на ответниците. Свидетелят В. Р. няма
наблюдение върху имота след 1966 г., а св. Добрина Петрова сочи граница на
имота булевард, което противоречи на личните възприятия на съда, по време на
проведе оглед на място.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Мотиви за конкуренция на права могат да бъдат изложени само в случай,
че се установява обективна идентичност /пълна или частична/ между имотът, който
ищците твърдят, че техните праводатели са придобили
през 1962 г. и имотът, за който ответниците се легитимират като собственици
възоснова на реално осъществена реституция. Такава идентичност не се установява
от съвкупната преценка на гласните доказателства, заключенията на вещите лица и
огледа на имота. Идентичността е в основата на основателността на претенцията,
независимо, че разполагат с титул за собственост, тъй като този титул не
съдържа достатъчно данни за местонахождението на имота. Границите на същия не
съответстват на разписния лист към КП, който е най близък но време с датата па
придобивано на собствеността.
В територията, в която според ищците попада имота са превеждани
отчуждителни процедури, одобряван е план за комплексно жилищно застрояване и
режимът за възстановяване на собственост е този проведен от ответниците. Съдът
приема за недоказана идентичността между претендирания имот и собствения на праводателите на ищците. Изрично това се сочи
непротиворечиво при всички СТЕ. Ищците претендират праводателите
им да са били собственици на ПИ № 5657 по КП от 1956-57 г. , но вещите лица са
единодушни и категорични, че имот, първоначална собственост на С.С.С., от който имот са придобити претендиралите 3 000 (три
хиляди) кв. метра, не е ПИ № 5657, а граничи с него. Този имот е с ПЛ.№ 5654 и
върху него са позиционирани части от ПИ 287 и ПИ 286 по действащата КК.
Дори и да е налице идентичност /макар да е
категорично е отречена от заключението по тричленната съдебно техническа
експертиза/, претенцията на ищците извън титулът им за собственост, може да
обоснове само придобивното основание -давност, ако са осъществявали фактическа
власт с намерение за своене след въвода
на владение на ответниците / 19.05.1993 г./ в имота на ответниците.
Като цяло заявеното от ищците второ придобивано основание има следния
правен регламент: Глава VIII ЗС, наименована
"придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл. 79 -
86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.
79, ал. 2 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно
чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да
се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт,
съдът не може да приеме за установен. От събраните по делото гласни
доказателства, не се установи нито един обективен факт, който са сочи ищците,
или поне един от тях, като лице манифестирало владение върху имота.
Субективният елемент следва да е в кумулативна даденост с основния, затова и
неговото наличие по никакъв начин не доказва придобивното основание - давност в
нито една от неговите хипотези /недобросъвестно и добросъвестно/.
Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел
легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.
н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост.
В настоящия случай позоваването е извършено с исковата молба, т.е.
най-рано на 20.10.2011 г. От 1993 г. до 20.11.2011 г. са изтекли 17 години.
Нито един факт в настоящото производство, не води до извода, че в този период
ищците са осъществявали владение. За да започне да тече срок по придобвина давност, собственикът, който се позовава на
такава трябва да е осъществил владение.
С оглед изхода от спора, в тежест на ищците следа да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер посочен в списък, представен от адв. И.А..
Размерът от 9 069 лева, не е оспорен от пр. представител на ищците.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.Д. с ЕГН ********** ***, М.И.Х.
с ЕГН ********** ***, В.И.И. с ЕГГН ********** ***,
представлявани от адв. И.А. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа гр. Врана, ул. „Неофит Бозвели" № 13
против К.Р.К. с ЕГН ********** ***. В., бл. ***, вх. *, ап. **, Я.П.В. с ЕГН **********
и Д.П.В. с ЕГН ********** *** , положителен установителен иск за собственост,
върху реална част с площ от 1 800 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.3512.287
обозначена с черен овален контур и оранжева права линия, а в образувалото се
пространство със светлосин цвят посочени две числа на площа
210 кв.м. + 1590 кв.м.суми и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с
идентификатор 10135.3512.286 защрихована с оранжев цвят върху скица, която е
приложена на л. 250 от гр.д. № гр.д .№ 2464 по опис на ВОСза
2011 г. , преобразувано в гр.д. № 395 по опис на ВОС за 2015 г. , приподписана от съдия Н. Д. на 10.12.2013 г. и от съдия Д.Х.
на 24.03.2014 г., която скица представлява неразделна част от определение №
3744 ог 10.12.2013 г. по гр.д .№ 2464 по опис на ВОСза 2011 г. и от настоящото решение, по твърдението, че тези реални части са включени в имот с площ от 3000
кв.м. придобит от наследодателите им И. В. Р. и Д. С. Р.ова,
чрез правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 63,
том V, /1963г. и по
твърдението, че собствеността е придобита от ищците чрез наследствено
правоприемство и давност, на основание чл.
124 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Д. с ЕГН ********** ***, М.И.Х. с ЕГН **********
***, В.И.И. с ЕГГН ********** ***, представлявани
от.адв. И.А. от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа
гр.Врана, ул. „Неофит Бозвели" № 13 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Р.К. с ЕГН **********
***. В., бл. 202, вх. Г, ап. 58,представляван от адв. И.А. от ВАК с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Варна, ул. „Петър Енчев" № 7,
сумата от 9 069 /девет хиляди шестдесет и девет/ лева, представляващи разноски
в пъроинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
настоящия съдебен акт до страните.
Окръжен
съдия: