Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви
състав, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 445/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 3594/2020 г. Добричкият районен съд със заповед №
260648/08.12.2020 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪT М.Г.С. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********
гр.София , район Младост, жк „Младост”4,Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К.-изпълнителен директор заедно с М. С.- член на Съвета
на директорите , по банкова в сметка IBAN: *** „СИТИБАНК ЕВРОПА” -
клон България следните суми:
627,66 лв. / шестстотин двадесет и седем лева 66 ст. / - неплатени
парични задължения по Договор за
мобилни услуги №********* от 12.12.2017г. Допълнително споразумение към договор
№ ********* и Договор за лизинг от
24.10.2018г. ; Договор за мобилни услуги № ********* от 24.10.2018г. по фактури с №№:**********,
**********/05.02.2019г., **********/05.03.2019г. и **********/05.05.2019г. заедно със законната лихва от датата на
заявлението - 03.12.2020г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното
плащане; 25 лв. /двадесет и пет лева/
- -платена държавна такса; 360 лв./ триста и шестдесет лева / -
адвокатско възнаграждение.
Съобщението до длъжника е
изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е
открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП
Варна, офис Добрич, е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови
договори към настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 30.12.2020 г. е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В
изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на
настоящото гр. дело № 445/2021 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно процесната сума.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание М.Г.С.
заявява, че не оспорва предявения иск по основание и размер. Същият признава
изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства.
Не се спори по делото, че между страните са налице
сключени Договори за предоставяне на далекосъобщителни (мобилни/фиксирани)
услуги, както и договор за лизинг на мобилни апарати. В изпълнение на
задълженията си по тези договори ищецът е предоставил описаните по договорите
услуги като е начислил дължимите по тези договори от страна ответника суми.
Поради това, че ответникът не е заплатил в срок
предоставените му от ищцовото дружество услуги, за последното е налице правен
интерес от търсената искова защита, доколкото издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и въз
основа на същата кредиторът не би могъл да се снабди с изпълнителен лист.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил
отговор на исковата молба. В съдебно заседание М.Г.С. заявява, че не оспорва
предявения иск по основание и размер. Същият признава изложените в исковата
молба твърдения за факти и обстоятелства, като не отрича дължимостта на
процесното вземане в полза на ищеца.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между мобилния оператор „Теленор България” ЕАД и
ответника М.Г.С. са налице сключени Договор за
мобилни услуги № *********/2.12.2017 г., като е предоставен мобилен телефонен
номер ***;
Допълнително споразумение № ********* от 24.10.2018 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 24.10.2018 г. с предоставено
мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2017
Black;
Договор за мобилни услуги ********* от 24.10.2018 г., като е предоставен мобилен телефонен номер ***.
Ответникът не е изпълнил своите
парични задължения, начислени му 4 броя фактури, издадени в периода м. януари
2019 г. – м. май 2019 г., а именно: фактура № **********/05.01.2019 г.,
издадена за сума 88,63 лв.; фактура № **********/05.02.2019 г., издадена за
сума 56,08 лв.; фактура № **********/05.03.2019 г., издадена за сума 46,57 лв.;
фактура № **********/05.05.2019 г., издадена за сума от 245,76 лв., включваща
задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black в размер на 190,62 лв.
В съответствие с описания в
исковата молба начин на формиране на задълженията за неустойки, за номер **** е
начислена сума в размер на 218,28 лв., съгласно договора за предоставяне на
мобилни услуги. Сумата е формирана както следва: три стандартни месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС – всяка по 20,82 лв., както ѝ сумата
дължима за мобилното устройство Samsung
Galaxy J3 2017 Black, формирана от разликата между стандартната
цена в актуалната ценовата листа и преференциалната цена по Договор.
На ответната страна по делото е
начислена ѝ сума от 27,48 лв., представляваща неустойка в съответствие с описания в
исковата молба начин на формиране на задълженията за неустойки, за телефонен номер
съгласно договора за предоставяне на
мобилни услуги. Сумата е образувана от три стандартни месечни абонаментни такси
без вкл. ДДС – всяка по 9,16 лв.
Обявяването на предсрочна
изискуемост, уредена в чл. 12 от Общите условия по договора за лизинг на мобилното
устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black, води до начислението
ѝ на сума в размер на 190,62 лв., с вкл. ДДС, представляваща осемнадесет
начислени лизингови вноски.
Предвид всички описани по-горе
задължения на лицето М.Г.С., общо дължимата сума към „Теленор България” ЕАД е в размер на 627,66 лв.
Предвид прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка Galaxy
J3 Black са обявени за предсрочно
изискуеми.
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни
услуги в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като длъжникът по тази заповед е
възразил писмено в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, то за кредиторът на
вземането е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи
услугата и да заплати цената й. Безспорно е установено, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по този договор като дължи възнаграждение за
предоставените му мобилни услуги, за което са издадени следните фактури: факура
№ **********/05.01.2019 г., фактура № **********/05.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019
г. и фактура № **********/05.05.2019 г.
В процесния казус възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират и от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни
услуги е да достави гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на
спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност;
достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение
на потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на
потребените услуги.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
Ищецът претендира на основание
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД незаплатени лизингови вноски по
посочения Договор за лизинг.
Безспорно е установено по делото,
че съгласно чл. 3 (2) от Договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен
номер 089/2049950, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно включения между страните Договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България” ЕАД. При сключване на процесните
договори за всеки от мобилните номера, е посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите – 1-во число от месеца, като падежът на лизинговите
вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Успешното провеждане на
исковата защита по иска по чл. 342, ал. 1 от ТЗ налага ищецът да установи наличието на действително правоотношение
по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване срещу
уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил
държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или
уговореното потребление.
В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между
страните е сключен договор за лизинг от 24.10.2018
г., съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване мобилно устройство срещу заплащане от
страна лизингополучателя на лизингова цена. Договорът бил със срок 23 месеца,
като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят всеки месец
се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 10,59 лв. Съгласно чл. 4 от
договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му
е предал устройството във вид, годен за употреба. Доколкото се установява, че
ищецът е предоставил за ползване на ответницата мобилното устройство във вид,
годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира,
че М.Г.С. е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 243,57 лв. за периода 24.11.2018 г.
до 2409.2020 г.
Искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава
на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва
да понесе отговорност за направените от „Теленор България” ЕАД разноски, както
в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
заповедното производство възлизат на сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/.
По отношение на разноските по гр.
дело № 445/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира,
че в полза на „Теленор България” ЕАД следва да бъдат присъдена сумата от 385 лв.
/триста осемдесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Длъжникът М.Г.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед №
260648/08.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3594/2020
г. в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост-4”, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., следните суми: 627,66
лв. / шестстотин двадесет и седем лева 66 ст. / - неплатени
парични задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от
12.12.2017 г., Допълнително споразумение към договор № ********* и Договор за
лизинг от 24.10.2018 г.; Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.10.2018 г. по
фактури с №№ **********, **********/05.02.2019 г., **********/05.03.2019 г. и
**********/05.05.2019 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението –
03.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост-4”, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумите: 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените по
ч. гр. дело № 3594/2020 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: