Решение по дело №2932/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6983
Дата: 18 декември 2024 г.
Съдия: Радина Калинова Калева
Дело: 20241100502932
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6983
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502932 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесета във връзка с чл. 317 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 1095 от 19.01.2024 г., постановено по гр. д. №
59163/2023 г. на Софийски районен съд, 177-ми състав са отхвърлени
предявените от М. Г. В. против „Н.к.и.з.“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата за
незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването на работа на длъжността
„Експерт бизнес развитие“ и за заплащане на обезщетение в размер на 18984
лева за периода от 21.09.2023 г. до 21.03.2024 г., през което време ищцата е
останала без работа поради незаконосъобразното й уволнение.
С решението е разпредЕ. и отговорността за разноски между страните
като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 120 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство М. В., подадена чрез адв. Е. Ф.,
в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалните и
процесуалните норми. На първо място въззивницата излага, че изводът на СРС
относно това, че е извършен действителен и законосъобразен подбор е в разрез
с доказателствата по делото. Счита, че категорично не е бил провеждан подбор
1
от страна на работодателя, както и, че същият е бил длъжен да посочи в
основанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
документите, на които основава решението си. Излага още, че на протокола за
извършен подбор не бил даден изходящ номер, което обуславяло извода, че
подборът бил привиден. Посочва, че към 04.09.2023 г. в отдел БРП имало две
щатни бройки, а в поименното длъжностно разписание името й липсвало, т.е.
комисията, назначена със заповед от 19.09.2023 г. съкратила бройки и хора,
които вече са били липсващи от длъжностното разписание на работодателя.
Не било представено и актуално длъжностно поименно разписание преди
датата на съкращаване и актуално длъжностно поименно разписание след
извършеното съкращаване. Според въззивницата, необсъждането на тези
несъответствия в писмените доказателства по делото е довело до
постановяването на един неправилен съдебен акт. Ето защо е отправена молба
до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на такова, с което да бъдат уважени исковите претенции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна „Н.к.и.з.“ ЕАД, подаден чрез юрк. Р.В., с който е
взето становище за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата.
Според въззиваемия твърденията на въззивницата за привидно извършен
подбор не са подкрепени от доказателствения материал по делото. По
отношение на твърдението, че работодателят е длъжен да посочи в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение документите, на които
основава решението си, както и тези относно длъжностното разписание,
въззиваемият намира, че същите са лишени от правно основание съгласно
действащия Кодекс на труда (КТ), нито са подкрепени от съдебната практика.
Накрая процесуалният представител на въззиваемия обобщава, че
извършеният подбор дава основание за издаването на законосъобразна заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивницата, поради което е
отправена молба до настоящата съдебна инстанция за оставяне въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпредЕ.
2
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед №
НКИЗ-0404/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на „Н.к.и.з.“ за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ
от КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „eксперт
бизнес развитие“ в отдел „Управление на паркове, проекти и участия“ на
„Н.к.и.з.“ ЕАД и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в
размер на 18 984 лв. за времето, през което ищцата е останала без работа, а
именно от 21.09.2023 г. до 21.03.2024 г.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че ищцата е била
служител при ответника на длъжност „експерт бизнес развитие“ в отдел
„Управление на паркове, проекти и участия“; че трудовото правоотношение е
било прекратено със заповед № НКИЗ-0404 от 20.09.2023 г., както и, че
размерът на последното пълно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на
3164 лв. Основният спорен въпрос, поставен пред настоящата инстанция, е
дали работодателят е изпълнил задължението си да извърши подбор след
съкращаване на щата.
Разпоредбите на чл. 328, ал. 1 КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал. 1 КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти, и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението.
При прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от
работодателя на основание съкращаване на щат, преди съдът да премине към
изследване на въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил – дали е
извършил подбор, следва да прецени дали към момента на прекратяване на
правоотношение е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение, т.е. дали съкращаването на щата е било реално извършено по
решение на компетентно лице.
Съкращаване на щата е налице тогава, когато за в бъдеще се премахват
отделни бройки за опредЕ. длъжност, като то следва да бъде извършено от
3
лице с работодателска власт. При съкращаването на щата винаги следва да се
посочи колко бройки и за кои длъжности се премахват. Ирелевантни са
причините, поради които се извършва съкращаването на щата – те са въпрос
на преценка по целесъобразност на работодателя.
За да е налице валидно съкращаване на щат, решението за същото
следва да е взето от лицето с управителна и представителна власт по
отношение на работодателя. Новото или промененото щатно разписание влиза
в сила след утвърждаването му от работодателя. Релевантен е фактът на
взетото решение за съкращаване на щата и от този момент възниква правото
за прекратяване на правоотношението с работник/служител на основание на
съкращаване на щат. Отразяването на вече изявената воля в щатното
разписание е техническа дейност по отразяване на вече взетото решение, тоест
то има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Решението за
съкращаването на щата е гражданскоправно изявление, което е насочено към
работещите в дружеството. То е адресирано към работещите в дружеството,
както и до съответните служители, които следва да предприемат действия в
изпълнение на взетото решение. Решението за съкращаване на щата не е
формален акт, за него законът не е поставил изискване за специална форма за
действителност или за доказване.
В конкретния случай от писмените доказателства, събрани пред първата
инстанция, се установява, че със заповед № НКИЗ-0404 от 20.09.2023 г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като този факт не е и
спорен между страните. В заповедта като основание за прекратяване на ТПО
като основание е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от КТ, а именно
съкращаване на щата. Доколкото уволнителната заповед е подписана от
изпълнителния директор на ответника, на който съобразно договор от
03.08.2023 г. (л. 53 от първоинстанционното дело) е възложено управлението и
представителството на „Н.к.и.з.“ ЕАД, то съдът приема, че уволнителна
заповед е издадена от лице със съответна работодателска компетентност.
Съдът приема за установено по делото, че към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата е било взето решение за съкращаване
на една щатна бройка (от общо три) за длъжността „експерт бизнес развитие“
в отдел „Управление на паркове, проекти и участия“, като решението е взето
от овластен за това орган. Това се установява от заповед № НКИЗ-
0397/19.09.2023 г., от протокол № 5/04.09.2023 г., както и от двете длъжностни
разписания на „Н.к.и.з.“ ЕАД.
Впрочем тук е мястото да се посочи, че в исковата молба не е наведено
твърдение за липса на реално съкращаване на щата, а гореизброените
документи не са оспорени в хода на първоинстанционното производство. За
пълнота на изложението и във връзка с възраженията, релевирани във
въззивната жалба досежно липса на актуално длъжностно поименно
разписание преди датата на съкращаване и актуално длъжностно поименно
разписание след извършеното съкращаване, все пак следва да се посочи
следното. Както бе посочено по-горе, правото на работодателя да прекрати
трудовия договор с работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата.
Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в
4
щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към
законността на уволнението. Дали въз основа на решението на работодателя за
съкращаване на щата са били изготвени щатни разписания и доколко те са
отразили точно промените в щата е без правно значение за законността на
уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо възраженията на
въззивницата в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Доколкото в случая основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е именно съкращаване на щата, за да се прецени дали
уволнението е законосъобразно, следва да се разреши основният спорен
между страните въпрос, а именно дали е бил проведен подбор от страна на
работодателя.
При уволнително основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ подборът не е
задължителен само в хипотези, в които се съкращават всички щатни бройки с
еднородни трудови функции. В случая от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че е съкратена една от три съществуващи към
този момент щатна бройка за длъжността „експерт бизнес развитие“ в отдел
„Управление на паркове, проекти и участия“. При това положение
работодателят е бил длъжен да извърши подбор между работещите на тези
длъжности, за да може законосъобразно да упражни правото си на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
От приложения по делото протокол за подбор към заповед № НКИЗ-
0397/19.09.2023 г. се установява, че е сформирана комисия за провеждане на
подбора, посочени са ясни критерии за оценка на работата на всеки от тримата
служители, изпълняващи процесната длъжност и всеки е бил оценен
независимо от останалите. Впрочем тук е мястото да се посочи, че
въззивницата не твърди, че подборът е бил незаконосъобразно извършен,
доколкото в исковата молба са наведени единствено твърдения, че изобщо
липсва проведена процедура по подбор от страна на работодателя. Ето защо
съдът не следва да изследва въпроса за това дали подборът е извършен
законосъобразно. За пълнота на изложението все пак следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав не намира обстоятелства, от които да може да се
направи извод за липса на обективност при провеждане на подбора и
прилагане на критериите за оценка, поради което възраженията на
въззивницата в обратния смисъл се явяват неоснователни.
По отношение на оплакването във въззивната жалба, че ответникът е
следвало да посочи в основанието на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение документите, на които основава решението си, настоящата
съдебна инстанция намира, че същото е неоснователно. Законът не установява
специален ред и форма за извършване на подбора, т.е. не е необходимо
задължително да се документира с писмен документ взетото решение за
подбор или да се излагат изрично мотивите на органа, извършващ подбора, за
поставяне на съответната оценка на всеки от критериите. Както правилно е
посочил първоинстанционният съдебен състав, в процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основанието.
Изричното посочване на проведена процедура по подбор не е реквизит на
същата, а още по-малко посочването на документите, на които работодателят
основава решението си.
5
Поради изложеното, според настоящия съдебен състав подборът е
реално извършен, поради което работодателят е упражнил законосъобразно
потестативното си право на едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с въззивницата поради съкращаване на щата. При това
положение и доколкото исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 са обусловени от
уважаването на иска по т. 1, същите са неоснователни. Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
– потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3
ответникът има право на разноски за въззивното производство. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в минимален
размер от 100 лв. по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от
същата наредба при съобразяване на липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивния съд. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда, а не от страната, при което наличието или липсата на
възражение от насрещната страна за прекомерност на соченото такова е без
значение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1095 от 19.01.2024 г.,
постановено по гр. д. № 59163/2023 г. на Софийски районен съд, 177-ми
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. В. с ЕГН
********** да заплати на „Н.к.и.з.“ ЕАД с ЕИК **** сумата от 100 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6