Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр.Варна, 21.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX състав, в публичното заседание на 14.05.2019
год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17323/2018год.
по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.К.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат ****, против
Застрахователно акционерно дружество „А.", с правно основание чл. 386,
ал.1 КЗ за осъждане ответника, да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
представляваща частичен иск от общо 3 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на предна броня, преден
капак, преден десен калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата,
задна лява врата, задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден
десен калник, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № ... от 02.10.2017г., за „Каско" на лек автомобил ****, както и
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.10.2017г. сключил Застраховка
„Каско" на собствения си автомобил марка ****, с ответника ****със срок на
действие от 08.10.2017г. до 07.10.2018г. Твърди, че автомобилът е застрахован
за 19500 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати
съгласно застрахователна полица № ... от 02.10.2017г. възлизала на 1268.01
лева, като била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са
платени. Твърди, че на 30.09.2018г. паркирал автомобила в гр.Варна, кв.м. на
паркинга на магазин „****". Твърди, че на 04.10.2018г. отивайки до
автомобила установил, че са увредени предна броня, преден капак, преден десен
калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник. Твърди,
че на 04.10.2018г. уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие,
като съшия извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил
Опис на щетите № 13018030107552/2018г., като в него описал увредените части:
предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява врата, външна
дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, задна броня,
заден ляв калник и заден десен калник. Твърди, че на 02.11.2018г. получил
Уведомление с изх. №Л-7468/22.10.2018г. от ****с което го уведомяват, че
отказват да му изплатят застрахователно обезщетение. Приема отказа на
застрахователното дружество за неоснователен, като твърди, че щетите по
автомобила са настъпили в периода 30.09.2018г. - 04.10.2018г., докато
автомобилът бил в паркирано състояние. Твърди, че във връзка с настъпилите
увреждания извършил проучване в няколко сервиза занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили и установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 3 500 лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Застрахователно акционерно дружество „А.",
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по
основание и размер. Не оспорва, че към 04.10.2018г. между ищцата и ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № ... от 02.10.2017г. за застраховка „Каско" на лек автомобил марка
**** със срок на застраховката от 08.10.2017г. до 07.10.2018г. с договорена
застрахователна сума от 19 500 лева. Не се оспорва, че на 04.10.2018г. от
страна на ищеца е подадено заявление за настъпила щета, която е заведена под
№130148030107552. Изтъква се, че след обстоен преглед на приложените към
преписката документи, изготвения снимков материал на МПС и на база експертното
становище на дружеството, се установява, че декларираното събитие не е
настъпило по начина, времето и мястото описани от ищеца в
уведомлението-декларация за щета от 04.10.2018 г., както и в настоящата искова
молба, поради което е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС", за който е уведомен
ищеца с писмо, наш изх. №Л-7468 от 22.10.2018г. Приема, че така постановеният
отказ е законосъобразен и правилен в съответствие с разпоредбите на Кодекса за
застраховането и общите условия, неразделна част от застрахователния договор.
Изтъква, че се касае за увреждане на девет основни детайла от екстериора на
автомобила, настъпили в резултат на естествени експлоатационни причини, а не в
резултат на някой от изрично дефинираните покрити рискове по застрахователния
договор, като в общия случай става въпрос за наранявания на боята на автомобила
от камъчета по времо на движение или от други неустановени събития, настъпили по
различно време и място в хода на естествената експлоатация на автомобила.
Изтъква, че процесният застрахователен договор изтича на 07.10.2018 г., а
претенцията е предявена пред застрахователя на 04.10.2018г., като приема, че
очевидно се касае за един опит за злоупотреба с право, като ползвателят на
застрахователна услуга цели цялостно пребоядисване на автомобила за сметка на
застрахователя. Не на последно място, голямз част от декларираните като
увредени детайли са били увредени и преди сключването на застрахователния
договор и съгласно разпоредбата на т. 16.2 от приложимите общи условия, същите
не попадат в обхвата на отговорност на застрахователя. Освен това изтъква, че
от снимковия материал, изготвен при първоначалния оглед на автомобила при
сключване на застраховката се установява, че в същата степен са били увредени,
както следва: предна броня, преден капак, калник преден десен, врата задна
лява, врата задна дясна, панел заден ляв, задна броня, а.е. общо седем от
деветте основни детайли, за възстановяването на които се претендира обезщетение
в хода на настоящото производство, са били съразмерно увредени преди сключване
на застрахователния договор, след което липсват данни, че автомобилът е бил
отремонтиран и представен за оглед от представител на застрахователя. Твърди,
че събитието не е настъпило по начина, времето и мястото, декларирани в
исковата молба и описани в уведомлението-декларация за щети от 04.10.2018г.
Приема, че липсва реализация на покрит риск по смисъла на общите условия и за
голяма част от претендираните детайли е налице изрично изключение от покритието
по застрахователния договор. Приема, че са налице обстоятелства, които
изключват отговорността на ЗАД „А." по застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС", сключен с полица №... относно
процесното събитие, поради което дружеството е постановило законосъобразен и
правилен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца и
настоящата претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана.
На следващо място оспорва исковата претенция и като размер. Твърди, че
ищеца сочи, че необходимата сума за възстановяване на автомобила възлиза на 3
500,00 лева, без да сочи каквито и да било доказателства за реално извършени
разходи по възстановяване на автомобила. Твърди, че претенцията не е съобразена
със средните пазарни цени за периода и се претендира една изключително завишена
сума, спрямо реално необходимата за отстранявана на повредите по автомобила.
Освен това приема, че от претендираната сума би следвало да бъде приспадната
стойността на ремонта на увредените преди сключването на застраховката детайли,
доколкото тези увреждания са настъпили извън периода на застрахователно
покритие и застрахователят не носи риск за същите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателства по делото бяха представени и приобщени:
застрахователна полица № 0306Х0330298 от 02.10.2017 г., квитанции за платени
премии 4 броя: № ********** от 02.10.2017 г., № **********/28.12.2017 г., № **********/30.03.2018
г., № **********/28.06.2018 г., опис на щетите № 13018030107552/2018 г.,
уведомление с изх.№ Л-7468/22.10.2018 г., Общи Условия за застраховка на МПС,
товарителница № 793620, представения от ответната страна снимков материал – 7
стр.
Приета е по делото застрахователна полица № ... от 02.10.2017г., клауза
„Каско” за л.а. „****, при Застрахователно акционерно дружество „А." със
застрахован Й.К.А.. Застрахователната сума е в размер от 19500лв. Застрахователната премия е определена на 1268.01 лева, платима
разсрочено, на четири вноски. Срокът на застраховката е 12 месеца за периода
08.10.2017г. до 07.10.2018г.
На 04.10.2018г. е подадено уведомление за щета до ****от собственика Й.К.А..
Съставен е опис от 04.10.2018г. на уврежданията по щета
№13018030107552/2018г. от Застрахователно акционерно дружество „А.", в който фигурират увреждания по предна броня, преден капак, преден десен
калник, предна лява врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, задна броня, заден ляв калник и заден десен калник. Посочено е, че е извършен оглед и изготвен снимков материал.
С Уведомление с изх. №Л-7468/22.10.2018г., ЗАД „А." отказва на
ищеца изплащането на застрахователно обезщетение. Като мотив се изтъква
невъзможност да се установи кога и при какви обстоятелства са настъпили
констатираните увреждания, т. е. премат, че не се установява вредите да са
настъпили вследствие на покрит по условията на полицата риск и уврежданията са
с различен характер и са реализирани при различни събития в продължителен
период от време. Освен това се изтъква, че видно от изготвения при сключване на
полица №... снимков материал, облицовка на предна и задна броня, преден капак,
задни врати, заден ляв панел и преден десен калник на лек автомобил .****, са
били увредени по идентичен начин/ в еднаква степен преди сключването на
договора за застраховка.
Представени са платежни нареждания за заплащане от ищеца към
застрахователното дружество – ответник на разсрочените суми, представляващи 2,
3 и 4 вноски по застрахователната премия.
Приобщени са
по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско на МПС” на ЗАД „А.”.
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото , че страните по
делото са и страни по договор за застраховка
„Каско" на МПС със застрахователна по полица № ... от 02.10.2017г. със срок на действие 12 месеца,
считано от 08.10.2017г. до 07.10.2018г.
Съобразно
приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа еккспертиза,
уврежданията се изразяват в следното: Предна броня - увреждане от камъчета в движение,като в дясна част е увредена на паркинг от друг
автомобил или при маневра за паркиране. Предна броня при застраховането има
увреждане от камъчета по цялата броня и в дясно удар,по времена на
щетата,заявена пред застраховател е декларирано увреждане до десен халоген
.Преден капак - в дясно има черта,която може да е станала на паркинг от
злоумишлени действия,а като цяло целия е увреден от камъчета при движение. Преден капак при застраховането има увреждане от камъчета,а при огледа
е заявена драскотина отпред в дясно до десен фар. Преден десен калник - има
увреждане на паркинг от друг автомобил,както и от камъчета при движение. При първоначалното застраховане на автомобила калник преден десен е
увреден отпред до фара от камъчета.При заявяване на щетата пред застраховател
има удар в средата,който при огледа на живо на автомобила установих,че има и
кривина за първа степен. Задна броня - увреждане в ляво е възможно както на
паркингдака и при маневра за паркиране, а увреждането в средата до хромовата
лайсна най-вероятно е от товарене на багаж. Задна броня при застраховане има увреждане от ляво под стопа и дясно до
хромовата лайсна,а е декларирано увреждане в средата. Врата предна лява -
увреждане по ръба най- вероятно е от отваряне и удряне в други автомобили на
паркинг. Врата задна лява - уврежданията са на паркинг от отварянето на врати
на други автомобили. Заден ляв калник - увреждане най- вероятно от отваряне на
врати на други автомобили на паркинг. На заден ляв
калник при сключване на застраховката има побитост, а е декларирано драскотина
на веждата на калника в близост до врата задна лява. Задна дясна врата -
драскотините са от злоумишлени действия,а точките по вратите са възможни на
паркинг от отваряне на врати на автомобили. Задна дясна врата при застраховане има една драскотина, а е декларирано
увреждане в горната дясна част на вратата. Дръжка на предна дясна врата -
повредена най-вероятно на паркинг. Калник заден десен -увреждане от камъчета в
движение. Вещото лице удостоверява, че освен констатираните при сключване на
застрахователния договор увреждания по част от елементите, на практика по всеки
от декларираните за увредени елементи на МПС са установени и нововъзникнали
увреждания, за които дава заключение, че е възможно да са настъпили на паркинг,
вследствие контакт с друг автомобил, както и от злоумишлени действия на
неустановено лице. Декларираните от ищеца вреди по автомобила е възможно да
настъпят по степен и вид при описаното в исковата молба събитие. Установява се, че степените на увреждане на описаните детайли отговарят на степента на
увреждания при първоначален оглед при сключване на застраховката с изключение
на заден ляв калник, който има степен ремонт по време на сключването.
Вещото лице
приема, че стойността на ремонта на увредените към датата на сключване на
застраховката детайли по средни пазарни цени е 1116.99 лв.+лепенки по калник
заден ляв и врата задна дясна 61лв., или общо 1177.99лв., а сумата, необходима
за отремонтиране на всички установени увреждания към датата на завеждане на
щетата - 04.10.2018г. е 1866,30 лева, като на практика старите увреждания не са
допринесли за увеличаване на уврежданията от застрахователното събитие.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното
провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс за
застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК,
е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест на
ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличието на валиден застрахователен договор между него, като собственик на
увредения автомобил и ответното дружество;
изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие
- покрит риск по застрахователния договор;
реално настъпилата вреда – покрит риск, както и нейния вид; причинна
връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата вреда; стойност
на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта на
претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
В процесния случай
съдът намира за установено, че между ищеца Й.К.А. и
Застрахователно акционерно дружество „А." е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско” по отношение на притежавания от ищеца лек
автомобил марка ****, обективиран в Застрахователна
полица № ... от 02.10.2017г., като срокът на действие на договора е от 08.10.2017г.
до 07.10.2018г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 04.10.2018 г., както и че ищеца е заплатил
в полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът намира за
доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния доказателствен
материал и заключението на вещото лице, твърдения в исковата молба механизъм на
получаване на процесните увреждания по автомобила.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че уврежданията са били налични към
момента на сключване на застраховката. Безспорно се установи от заключението на
вещото лице и при изслушването му в съдебно заседание, че действително към
момента на сключване на застраховката по част от детайлите са били налични
увреждания, но те са различни от претендираните с исковата молба и заявени от
ищеца при предядяване на застрахователната претенция щети. Съдът приема, че не
следва да освободи от отговорност застрахователя и клаузата на чл.16, т.2 от
Общите условия. Основанията, на които застрахователят може да откаже да изплати
застрахователно обезщетение са изчерпателн предвидени в чл.403,
ал.4, чл.408, ал.1, чл.395, ал.4, чл.363 от КЗ. В случая не се твърди неточно
обявяване или премълчаване на обстоятелство, доколкото наличните
към момент на сключване на застраховката увреждания са описани
в талона за оглед на застраховано МПС.
Твърди се в отговора наличието на изключени рискове съобразно
предвиденото в чл.16, т.2 от
общите условия, която предвижда, че не се покриват щети, когато се в резултат
на налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето
при извършването на оглед на автомобила при сключване на застраховката. Граматическото тълкуване на клаузата обаче води до категоричен извод, че
уговорката се отнася единствено за увреждания, които са обявени пред
застрахователя при сключване на договора. Липсват основания същата да се
тълкува разширително, в смисъл, че отпадането на отговорността на
застрахователя се разпростира и за всяко бъдещо увреждане върху конкретния
детайл, ако полученото преди сключване на договора не е отстранено. Наред с
това няма и твърдения, нито данни, новите увреждания да са обусловени от вече
наличните такива върху същите детайли. От заключението
на вещото лице се установява, че липсва връзка между наличните
при сключване на договора увреждания по детайлите, и
процесните увреждания. Видно
от заключението претендираните увреждания
е възможно да се получат по описания начин и увредените
детайли следва да бъдат отремонтирани. Съответно застрахователят не
може да бъде освободен от носене на застрахователния риск за тези детайли,
респективно от плащане на застрахователно обезщетение. Извод за обратното не
може да се изведе единствено от обстоятелството, че конкретно намиращият
приложение технически метод за отстраняване на новите увреждания, неизбежно
предполага и заличаване на старите, съобразно изложеното от вещото лице, според
което възстановяването на детайлите не може да бъде извършено отчасти
(разбирано със съхраняване на заварените увреждания), тъй като се налага
боядисването им в цялост. Въз основа на описаното заключение на
вещото лице следва да се приеме за неприложима към настоящия случай клаузата на
чл.16, т.2 от общите условия поради липса на
идентичност между констатираното в момента на огледа при застраховане на
автомобила и увреждането, за което се претендира обезщетение.
Наред с това,
застрахователят по застраховка „Каско” е приел да застрахова вещта в
състоянието, в което е била при направения опис, събрал е вноските
от застрахователната премия и при именно тези условия е поел риска от
настъпване на застрахователно събитие, при което не може да се приеме, че следва да отпадне задължението му да изплати обезщетение, още повече,
че по категричен начин се установява, че старата щета не е допринесла за
настъпване на процесната.
Спорния въпрос по
делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото застрахователно
обезщетение.
По смисъла на чл.
386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 115/9.07.2009
г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г.,
II т. о., ТК, решение № 235 от
27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на
ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на
ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г.както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС,
II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като за възстановителна стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята
стойноста за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу
която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.
е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. В този смисъл и клаузата на общите условия, предвиждаща
нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането.
Не е спорно, че ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид установения
размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения материал
заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца сумата 1866,30 лева, стойността необходима за
отстраняване на нанесените на застрахованото имущество щети.
Вследствие на
изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция в размер на 100лв.
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предвид направеното
искане, ответникът дължи законната лихва върху
присъдената главница, считано от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника
срещу когото е уважен иска. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложен на л.86 от делото и претендира присъждане на следните суми: 50,00
лв. - държавна такса; 300 лв. депозит за вещо лице, 300,00 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „А." ЕИК ****, със седалище ***, ЕИК ****,
представлявано от: **** И. - Изпълнителен директор и ****- Изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща частичен иск от общо 3500
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на предна броня, преден капак, преден десен калник, предна лява
врата, външна дръжка предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата,
задна броня, заден ляв калник и заден десен калник, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № ... от 02.10.2017г., за
„Каско" на лек автомобил ****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за
застраховането.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „А." ЕИК ****, със седалище ***, ЕИК ****,
представлявано от: **** И. - Изпълнителен директор и ****- Изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.А. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: