№ 1225
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Х. В. П. и Е. Ц. П. срещу решение от
11.04.2021 г., изменено в частта за разноските с определение от 21.07.2021 г., по гр.д.
№54006/2019 г. на Софийския районен съд, 155 състав, в частта, в която е прието за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че Х. В. П.
и Е. Ц. П. дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД при квоти: Х. В. П. – 1/4, и Е. Ц. П. – 3/4 части, от
сумата от 38,20 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за мес.04.2016 г., и сумата от 9,98 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.09.2016
г. – 12.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, незаконосъобразно и необосновано. Сочи,
че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото с молба от 28.05.2020 г.
писмени доказателства, както и обясненията на вещото лице по допуснатата ССчЕ, дадени в
о.с.з., проведено на 16.06.2020 г., от които се установява, че ответниците са заплатили
изцяло вземанията за процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателите молят
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
1
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД ЗЕ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за дялово
разпределение и за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени
изцяло, поради което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията
за процесния период са погасени от ответниците изцяло чрез плащане.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, се установява, че общият размер на сумите за ТЕ през процесния период
при съобразяване на сумите за доплащане от изравнителните периода възлиза на 611,81 лв.
По делото е представено платежно нареждане от 13.09.2016 г. за сумата от 611,76 лв.
по сметка на ищеца за процесния абонатен номер за фактури за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, които и настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че потребената ТЕ за процесния период по прогнозни
данни е в размер на 498,85 лв., а изравнителната сметка за същия период е в общ размер на
сумата от 112,91 лв., като задължението е намалено с извършено прихващане на обща
стойност 47,93 лв. и плащане в размер на 511,76 лв. От заключението се установява още, че
2
през процесния период е издадена обща фактура на обща стойност 611,76 лв. В о.с.з. вещото
лице сочи още, че плащането на сумата от 611,76 лв. с описаното по-горе платежно
нареждане изцяло съвпада с издадената обща фактура от 31.07.2016 г., но ищцовото
дружество е погасило бъдещи задължения за мес.05 и 06.2016 г.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците са заплатили изцяло вземанията за процесния период, противно на приетото от
първоинстанционния съд, който в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил
всички събрани по делото писмени доказателства и не е взел предвид обясненията на
вещото лице по ССчЕ, дадени в о.с.з, в което е приел заключението и. В платежното
нареждане е посочена конкретната фактура, по която е извършено плащането, поради което
и с оглед разпоредбата на чл.76 изр.1 ЗЗД следва да се приеме, че са погасени посочените
задължения, които са отчетени и от вещото лице по ССчЕ.
Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
В конкретния случай вземанията към ищеца са заплатени още на 13.09.2016 г., т.е. в
срока по ОУ след общата фактура и преди сочената от ищеца дата за изпадане в забава.
При тези данни следва да се приеме, че предявените от ищеца срещу ответниците
искове са изцяло неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне, поради което
решението следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците установителни
искове за сумата от 38,20 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за мес.04.2016 г., и сумата от 9,98 лв., представляваща лихва за забава за
периода 14.09.2016 г. – 12.04.2019 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
14.05.2019 г. до окончателното изплащане. Решението следва да се отмени и в частта, с
която ответниците са осъдени да заплатят разноски на ищеца за заповедното и исковото
производството.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски за заповедното производството в
размер на сумата от 140,02 лв. и за исковото производство пред СРС в размер на сумата от
140,02 лв., и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между въззивниците и адв. П. Г., според
който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на
3
сумата от 400,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение е под този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
определение №20161139 от 21.07.2021 г., постановено по гр.д. №54006/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която е прието за установено предявените искови
претенции от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, срещу Х. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ******* и Е. Ц.
П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ******* с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че Х. В. П. и Е. Ц. П. дължат разделно
на „Т.С.“ ЕАД при квоти: Х. В. П. – 1/4, и Е. Ц. П. – 3/4 части, от сумата от 38,20 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за мес.04.2016 г., и
сумата от 9,98 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 12.04.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане, и в частта, в която Х. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******,
******* и Е. Ц. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ******* са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК при квоти: Х. В. П. – 1/4, и Е. Ц. П. – 3/4
части, от сумата от 361,71 лв., представляваща направените по делото разноски, и сумата от
35,00 лв., представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №26244/2019 г. по
описа на СРС, 155 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, искове на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК за
признаване за установено, че Х. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******,
******* и Е. Ц. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, ******* дължат
разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ сумата от 38,20 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за мес.04.2016 г. за имот с аб.
№218898, и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 9,98 лв., представляваща лихва за забава
за периода 14.09.2016 г. – 12.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №26244/2019 г. по описа на СРС, 155 състав.
4
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати РАЗДЕЛНО на Х. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
„*******, ******* и Е. Ц. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, вх.В, ап.71
(1/4 за Х. В. П. и 3/4 за Е. Ц. П.) на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от
140,02 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и допълнително сумата от
140,02 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 425,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„МХ Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5