№ 134
гр. гр.Несебър, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20232150101262 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във
връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град **********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г.Д.П.,
твърди, че през 2020г. между него, от една страна в качеството му на продавач, и ответника
„********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ***********
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.А., от друга страна в
качеството му на купувач, е сключен договор за продажба на стоки – домашни потреби. С
този договор продавачът се е задължил да заплати стойността на доставената му стока,
според цените по ценова листа и според предварително заявените от купувача вид на
стоките и тяхното количество, на продавача по банков път. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си като е доставил на ответника уговорените стоки, които по вид, количество
и единична цена са описани във фактура № ********** / 10.02.2020г., издадена за сумата в
размер на 579,38 лева с включен ДДС. Ответникът е потвърдил предаването, съответно
получаването, на стоките с подписа на фактурата, която освен това е осчетоводена в
счетоводството на дружеството. За вземането си за тази сума ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 833/2023г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е
издал Заповед № 388/10.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу която ответникът – длъжник по заповедта – е подал възражение. На 27.09.2023г.
1
ответникът е извършил частично плащане на сумата по фактурата като е превел по сметката
на продавача сумата в размер на 100 лева. Моли съдът за постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата в
размер на 479,38 лева, представляваща неизплатена част от сумата по договора за покупко-
продажба от 10.02.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
ведно със законната лихва, считано от 09.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски в настоящото производство, както и разноските, направени по
заповедното производство.
Ответникт не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не
е направил възражения и оспорвания.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен, нито от
процесуален представител. С отделна писмена молба заявява, че на 20.03.2024г. по сметката
на дружеството е постъпила сумата в размер на 479,38 лева, платена от ответника, който
като основание на плащането е посочил „вноска по ч.гр.д.№ 202321510021“, и с което
плащане ищецът посочва, че е заплатил целия претендиран като незаплатен остатък от
паричното задължение по търговската сделка. Счита, че искът му следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, но ответникът следва да бъде осъден да му заплати законната лихва за
забава като посочва период на забавата от 09.08.2023г. до 20.03.2024г. и за първи път в
писмената си молба след насрочване на делото посочва размер от 40 лева; претендира и
разноските в заповедното производство и в настоящото исково производство общо в размер
на 50 лева за платени държавни такси, която също счита, че ответникът му дължи.
В съдебно заседание ответникът не се представлява от законен представител, не
изпраща и процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изразената позиция от
ищеца съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 10.02.2020г. ищецът „**********“ ЕООД е издал фактура № **********, в
която е посочил себе си за доставчик и съдържа списък на стоки, които е доставил, изброени
като вид, количество, единична цена, стойност на съответното количество стоки. Общата
стойност на описаните стоки възлиза на сумата в размер на 482,82 лева без ДДС, съответно
579,38 лева с включен ДДС. Като получател на стоките, съответно като длъжник на сумата
по фактурата, в нея е посочен ответникът „*********“ ЕООД, като фактурата е подписана
от законния представител на дружеството-получател. Фактурата е осчетоводена в
счетоводството на ищцовото дружество.
Тъй като ищецът-доставчик не е получил плащане по фактурата от страна на
ответника-получател, на 04.08.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 09.08.2023г., въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 833/2023г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил
искането и е издал Заповед № 388/10.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът „********“ ЕООД, ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление: град *********** следва да заплати на „**********“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., улица ********
******* № 11, сумата от 579,38 лева, представляваща незаплатена стойност по издадена
фактура № ********** / 10.02.2020г., обективираща продажна цена на стоки по неформален
договор за покупко-продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 09.08.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лева – за заплатена държавна такса. Като обстоятелства, от
които произтича вземането, в заповедта за изпълнение е пояснено, че „**********“ ЕООД, в
качеството му на продавач, е продал и доставил на длъжника „*********“ ЕООД, в
качеството му на купувач, стоки – домашни потреби, по вид, количество и единична цена
съгласно фактурата на обща стойност 579,38 лева с включен ДДС.
Длъжникът по заповедта на изпълнение – ответникът по настоящото дело – е подал
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, като едновременно с това към възражението е представил доказателства, че е
заплатил в полза на кредитора сумата в размер на 100 лева на 26.09.2023г. като я е превел по
банковата сметка на „**********“ ЕООД.
Въз основа на подаденото възражение, съдът в заповедното производство е указал
на заявителя „**********“ ЕООД на основание чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ГПК, че в
едномесечен срок от съобщаването може да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение. Съобщението с това указание е получено от заявителя на
17.10.2023г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково
производство, е предявен на 16.11.2023г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Страните в настоящото производство са търговци и като такива между тях през
месец февруари 2020г. е била сключен търговска сделка. Тази търговска сделка е
представлявала търговска продажба, по силата на която продавачът се е задължава да
прехвърли в собственост и да предаде уговорените стоки на купувача, който от своя страна
се е задължил да заплати уговорената продажна цена. Сключването на неформалната сделка,
нейните елементи и изпълнението на задълженията по нея от страна на ищеца-продавач, се
установяват от представената по делото фактура, тъй като същата е подписана от законния
представител на ответното дружество – купувача, и то след като е приел уговорената стока и
не е направил възражения за недостатъци. След като е доказано сключването на сделката и
нейните съществени елементи, както и изпълнението на задълженията от страна на
продавача, това е достатъчно основание съдът да приеме, че е налице валидно възникнало
задължение за плащане на дължимата продажна цена от купувача, като нейната дължимост
и изискуемост не е обусловена от подписването на съставени от продавача документи
(Решение № 2258 от 12.12.1995г. по гр.д.№ 746/1995г., V г.о. на ВС).
Относно изискуемостта на вземането на сумата по търговската продажба, съдът
3
съобрази разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, съгласно която купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. В настоящия случай не се установи страните да са уговорили
друг начин на плащане, поради което съдът приема, че паричното задължение по издадената
и приета от ответника фактура, в която е посочена продажната цена по търговската
продажба, е следвало да бъде заплатена в деня на нейното издаване и когато стоките са били
предадени на ответника-купувач. Следва да се посочи, че вземането на ищеца за цената на
доставените стоки не е обусловено от осчетоводяването на данъчната фактура, тъй като
основанието за плащане е предаването на стоките – чл.327, ал.1 от ТЗ, каквото е
констатирано по делото. В този смисъл Определение № 29 от 20.01.2010г. по търг. дело №
554/2010г. на ВКС, II т.о.
Предвид на това, към 09.08.2023г., когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК цялата сума по продажната цена в размер на 579,38
лева, която страните са уговорили, подписвайки фактурата, е била изискуема.
Поради извършеното от страна на длъжника по заповедта частично плащане от
100 лева, искът на кредитора по чл.422, ал.1 от ГПК е предявен за неплатената част от
сумата в размер на 479,38 лева. Независимо, че ищецът не представя доказателства за
извършено след предявяването на този иск плащане от страна на ответника на цялата
претендирана сума от 479,38 лева, съобразно твърдението му, съдът съобрази първо, че този
факт – плащането, действително се е случил предвид, че признанието на страната за
неизгодни за нея факти представляват доказателства за тези факти, и на тях съдът може да
направи изводите си, и второ, съобразно разпределената доказателствена тежест ответникът
е следвало да докаже извършено плащане, което не е сторил. От това се налага извода, че
такова плащане действително е постъпило, с което ответникът е погасил изцяло сумата,
предмет на установителния иск, е че това плащане е постъпило след предявяване на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК. Така, към момента на предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК
ответникът е дължал претендираната сума в размер на 479,38 лева, след което, по време на
висящността на настоящия процес, той е погасил задължението си чрез плащане в полза на
ищеца. Фактът на плащането, чрез което е погасено задължението, настъпил след
завеждането на иска, съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК,
поради което искът следва да се отхвърли.
Следва обаче да се уважи акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
за забава върху главницата от 479,38 лева, считано от 09.08.2023г. – датата на подаване на
заявлението, която по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК се счита за датата на предявяване на
настоящия установителен иск за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение, до
20.03.2024г., когато според твърдението ответникът е платил претендираната сума по
главницата. Във връзка с претенцията на ищеца, заявена с подадената в хода на делото
молба, според която лихвата следва да се присъди за период от 09.08.2023г. до 20.03.2024г. и
че размерът на тази законна лихва за забава е в размер на 40 лева, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
4
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Касае се за
обезщетение, което се дължи по принцип от изпадналия в забава длъжник, независимо дали
е уговаряно или не.
Законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Задължението за мораторна лихва
възниква само при поискване чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата
или като последица от уважаване на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната
лихва не се дължи на кредитора, ако той не е упражнил правата си, произтичащи от забавата
по съдебен ред.
В случая с исковата молба ищецът претендира обезщетение за забава, считано от
предявяване на иска, което по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК е моментът в който подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За разлика от законната лихва, която се
претендира, съответно се присъжда върху главницата при уважаване на иска, мораторната
лихва за забава касае период от изискуемостта на задължението до датата на предявяване на
иска, като ищецът е длъжен да посочи и размера на претенцията си по този отделен иск, за
който се дължи и заплащане на държавна такса. С такъв иск обаче – осъдителен за
заплащане на мораторна лихва, съдът не е сезиран с исковата молба, съответно не дължи
произнасяне.
С оглед основателността на иска, съгласно правилата на процеса на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело
разноски, изразяващи се единствено в заплатена държавна такса в размер на 25 лева, която
сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК, т.12, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 25 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град **********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Г.Д.П., иск за признаване на установено по отношение на
„********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град ***********
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.А., че му дължи
сумата в размер на 479,38 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и 38 ст.),
представляваща незаплатената част от продажната цена по неформален договор за покупко-
продажба, за която сума е издадена фактура № ********** / 10.02.2020г., и за която е
издадена Заповед № 388 от 10.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
5
ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 833/2023г. по описа на Несебърския
районен съд, поради погасяване изцяло на задължението в резултат на извършено плащане
след предявяване на иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „********“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град *********** представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Л.А., че ДЪЛЖИ на „**********“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град **********, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Г.Д.П., законната лихва върху главницата
от 479,38 лева, считано от 09.08.2023г. 20.03.2024г.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град *********** представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Л.А.,
ДА ЗАПЛАТИ на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град **********, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Г.Д.П., сумата в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени
по настоящото дело разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6