Решение по дело №10344/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИДАПК/обн. ДВ бр. 39/2011г., изм. ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***Н. И., в качеството й на С.К.Е. от гр. В. Търново, срещу Решение №1235/13.10.2023г. по гр.д. №1447/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отхвърлена жалбата на С.Е. срещу Решение №276П-1/27.04.2023г. на Общинска служба по земеделие/ОСЗ/ – В. Търново, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.Е.върху земеделски земя „нива“ от трета категория с площ от 1,200 дка, представляваща ПИ с идентификатор 58459.109.47 в местността „Елешин“ в землището на с. Присово, обл. В. Търново. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното съдебното решение и връщане на административната преписка за ново произнасяне от ОСЗ, както и за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба – на Общинска служба по земеделие – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №1235/13.10.2023г. по гр.д. №1447/2023г. състав на Великотърновския районен съд е отхвърлил жалбата на С.Е. срещу Решение №276П-1/27.04.2023г. на ОСЗ – В. Търново, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.Е.върху земеделски земя „нива“ от трета категория с площ от 1,200 дка, представляваща ПИ с идентификатор 58459.109.47 в местността „Елешин“ в землището на с. Присово, обл. В. Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че в развилото се по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ производство, след отмяната по съдебен ред на Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ – В. Търново и връщането на административната преписка за ново произнасяне от водещия производството орган, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени изискванията на ППЗСПЗЗ при определяне на имот за обезщетение.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че С.Е. е подала заявление за започване на процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, заведено с вх. №РД-12-02-110/27.01.2022г. по описа на ОСЗ – В. Търново. В това производство е постановено оспорваното пред районния съд Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ – В. Търново, с което решение е определено обезщетение за наследниците на М.И.Е., представляващо земеделски земи на стойност 384 лв. с площ от 0,460 дка, представляващи 460/3359 ид.ч. от ПИ с идентификатор 58459.109.29 – нива от 3,359 дка в местността „Елешин“ в землището на с. Присово, обл. В. Търново.

Решение №276П/31.03.2022г. на ОСЗ – В. Търново е било обжалвано от Св. Е. пред съда, като с Решение 827/14.07.2022г. по гр.д. №1062/2022г. състав на Великотърновския районен съд е постановил отмяна на акта на ОСЗ. Това решение на ВТРС е било оставено в сила с Решение №196/25.11.2022г. по КАД №10201/2022г. по описа на АСВТ.

В дадените от касационната инстанция задължителни указания, при връщане на административната преписка по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК е визирано, че в производството следва да се изясни дали са спазени изискванията по чл. 45е по ППЗСПЗЗ по отношение на имота, който се определя за обезщетение, както и да се спазват стриктно разпоредбите на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.

В развилото се след приключване на посочените дела административно производство е било издадено оспорваното пред районния съд Решение №276П-1/27.04.2023г. на ОСЗ – В. Търново, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.Е.върху земеделски земя „нива“ от трета категория с площ от 1,200 дка, представляваща ПИ с идентификатор 58459.109.47 в местността „Елешин“ в землището на с. Присово, обл. В. Търново, като в решението е посочено, че приложената към него заверена скица от ПИ с идентификатор 58459.109.47 е негова неразделна част.

Основните възражения на касатора се свеждат до съображения, че тъй като в случая се претендира обезщетение в производство по реда на § 27, ал. 1, в хипотезата на ал. 2, т. 3 на §27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/обн. Дв бр. 62/2010г., доп. ДВ бр. 61/2016г., в сила от 05.08.2016г./ не са приложими разпоредбите на чл. 45е от ППЗСПЗЗ в конкретния случай.

Решението е било прието в производство по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и е във връзка с искане по чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на наследниците на М.И.Е., като независимо от основанията, на което се предоставя обезщетението/различните хипотези на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ административният орган, който определя обезщетението следва да процедира по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В този смисъл са и указанията, които съставът на касационната инстанция е допълнил с решението си по КАД №10201/202г. по описа на АСВТ и които указания правилно са преценени от първоинстанционния съд. Несъгласието с част от изложените от административния съд мотиви от страна на жалбоподателката не е направено в касационна форма оплакване и не обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното решение.

В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие, при условията на § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието мотивирано предложение е било съобразно чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен да се произнесе по направеното мотивирано искане от ОСЗ и при наличие на предпоставките на закона за обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена и да приеме решение за предоставяне на имота. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентния орган, т.е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, дали има претенции към имота от трети лица или той не може да бъде обект на реституция. В конкретния случай посочените изисквания са били спазени.

Що се отнася до изложените възражения за несъществуващ или нереализиран достъп до имота, то този въпрос следва да се уреди в отделно, последващо административно производство, но не може да се обсъжда в хипотезата на чл. 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Отделно следва да се посочи, че се предоставя като обезщетение конкретен имот, обособен за целта, а не идеални части от друг, в съсобственост с трети лица.

По отношение на другите възражения на касатора същите са били заявени и поддържани пред районния съд, който е изложил съображения защо не ги възприема. Посочените мотиви се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Поради това, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото разноски в полза на ответника по касация не се присъждат. Претенцията за такива не е конкретизирана по размер, не е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, а пълномощник на ответната страна не се е явил пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1235/13.10.2023г. по гр.д. №1447/2023г. по описа на Великотърновския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: