Р Е Ш Е Н И Е
№ 796 02.03.2020
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III-ти граждански състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8597 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н.А.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си
адвокат С.С., против В. К. Б. с ЕГН **********, и М. К.
Б. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д.И.Б. с ЕГН **********,
всички с адрес: ***, в качеството им на наследници на К.Н.Б., с която се иска
намаляване на дарението, извършено на 15.08.2003 г. от наследодателя на ищеца –
А.Н.Г.,***, починал на *****г., приживе в полза на наследодателя на
ответниците, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.*****по КККР на гр. Бургас,
одобрени със Заповед № РД 18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в *****,
разположен в сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.*****,
с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 55. 37 кв.м., прилежащи части: изба
с площ от 6. 46 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 07079.*****.1.19, 07079.*****.1.33, 07079.*****.1.34, под обекта:
07079.*****.1.49 и над обекта: 07079.*****.1.23 и 07079.*****.1.24. Моли се и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е наследник по закон
на своя баща А. Г., като след смъртта му приел оставеното му от него наследство
по опис, съгласно който същото включвало парични средства в размер на 5. 36 лв.
От справка в имотния регистър, установил, че баща му, заедно със съпругата си В.Г.,
дарили процесния имот на наследодателя на ответниците, с което всъщност била
накърнена запазената част от наследството, оставено от баща му в размер на 1/3
или 1/6 от процесния апартамент. Поради това и се моли за отмяна на дарението
за възстановяване на запазената му част от 1/6 идеалната част от гореописания
имот.
Правното основание на предявения иск е
чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството.
В срок по делото са постъпили отговори
на исковата молба от ответниците. Със същите се оспорва иска и се моли за
неговото отхвърляне. Не се оспорва допустимостта на иска и правата на ищеца,
като наследник с право на запазена част, но се сочи, че липсва твърдяното от
ищеца накърняване на запазената му част, тъй като преживе
по-голяма част от имота е била лична собственост на съпругата В.Г., поради
трансформация на лично имущество. Отделно от това приживе наследодателят на
ищеца му бил дарил притежаваната от него част от имот, находящ се в гр. Бургас,
на ****. Също търсят присъждане на разноските по делото.
Встъпилото трето лице – помагач на
страна на ответниците - В.Н.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, заявява, че част
от дарения имот в размер на 2641/11141 идеални части е бил нейна собственост,
поради трансформация на лично имущество, поради и което предметът на намаляване
на дарението следвало да сведе до 8500/11141 идеални части от имота.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответните страни по нея и на третото лице-почагач, събраните
по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че
ищецът е син и законен наследник на А.Н.Г. с ЕГН **********, б.ж. на гр.
Бургас, починал на *****г., а ответниците са наследници на К.Н.Б. с ЕГН **********,
б.ж. на гр. Бургас, починал на 14.03.2017 г. Не е спорно също така, че с договор
за продажба на държавен имот 1990 г., А. Г. е закупил процесния имот за сумата
от 11 141 лева, като съгласно договора сумата е платена чрез собствени
средства в размер на 2 641 лв., внесени на 25.10.1990 г. с квитанция №
1049 и 1050, и заемни средства от ДСК в
размер на 8 500 лв. Внасянето на собствените и на заемните средства е
потвърдено с писмо № 3111 от 26.10.1990 г. на ДСК. Имотът е закупен по време на
брака му с В.Г., който е сключен на 22.12.1989 г., видно от представеното
удостоверение в тази връзка. Безспорно е и извършено дарение през 2003 г., като
с нотариален акт № ***, том *, рег. № **, дело № **от 15.08.2003 г. на нотариус
****, вписана с рег. № **в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата
по вписванията с вх. рег. № 6861 от 15.08.2003 г., акт № 3, том ***, дело № ***,
В.Г. и А. Г. са дарили на **** процесния недвижим имот, като са си запазили
пожизнено и безвъзмездно право на ползване, заедно и поотделно.
Спорът е досежно
това накърнява ли се със същото запазената част на
ищеца от наследството оставено от баща му, като
всъщност не се оспорва и че същата е накърнена, но се заявява, че размерът на
накърнената част е по-малък, предвид твърдяната частична трансформация на лично
имущество на В.Г. и с оглед учреденото пожизнено право на ползване върху имота
– предмет на дарението.
Съгласно съдебно-спогодителен протокол
по делбено дело от 1898 г. в дял на ищеца, е поставен
апартамент в групов строеж, находящ се гр. Бургас, на ул. ***, сега ***с площ 111. 21 кв.м., като е предвидено за
уравнение на дела на другия съделител А.Н.Г., Н.Г. да
му заплати сумата от 8 527. 50 лв., която А. Г. заявява, че е получил към
датата на одобряване на спогодбата.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства. От показанията на свидетелката ***– съпруга на брата на В.Г., която познава
страните по делото, като ответниците са нейни племенници,
която е и дългогодишна приятелка на В. и винаги са били в близки отношения със
семейство Г., се установява, че В. и А. са живеели под наем в жилището на ул. „
***“, след което са предприели действия по закупуването му, за което разбрала
от свекърва си. Впоследствие В. поискала от брат си 3 000 лева, за да може
да заплати част от стойността на жилището, и той и дал сумата. След това тя не
я е връщала, не са имали подобна уговорка, като им е помагала по друг начин и
всъщност намерението им било да й предоставят сумата с дарствено
намерение. Доколкото знае за остатъка от продажната цена са теглили кредит. Към
момента на закупуването на апартамента А. работил като лекар, а В. била
аптекарка.
В тази връзка по делото е представена и
бележка за дебитен превод, съгласно
която В.Г. е заплатила сумата от 2 000 лева за покритие на апартамент на
името на А. Г..
От заключението по изпълнената
съдебно-техническа експертиза, допълнено с изявленията на вещото лице С.Р. в съдебно заседание, оспорено от страна на
ищеца, се установява, че средната пазарна цена на процесния имот към момента на
откриване на наследството на А. Г. към *****г. възлиза на 85 700 лева, а
предвид учреденото право на ползване в размер на 67 200 лева. Към момента
на дарението на 15.08.2013 г. средната пазарна цена е 33 400 лева. Съобразно
заключението на вещото лице Мариана А. по изпълнената повторна
съдебно-техническа експертиза, също допълнено с изявленията на експерта в
съдебно заседание, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно
изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, средната
пазарна цена на процесния имот към момента на откриване на наследството на А. Г.
към *****г. възлиза на 54 300 евро, чиято левова равностойност е
106 201. 56 лв., съобразно официалния курс на еврото от 1. 99583 лева. Средната
пазарна цена на правото на ползване възлиза на 20 000 евро или
39 116. 60 лева или средната пазарна цена на имота с оглед на учреденото
право на ползване е 67 084. 96 лева. Средната пазарна цена на имота към
момента на дарението възлиза на 17 000 евро, чиято левова равностойност е
33 249. 11 лева.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаване на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 30 от ЗН предвижда възможност за наследника с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да поиска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове. Касае се до упражняването на едно потестативно
право, което принадлежи само на наследника с право на запазена част, какъвто се
явява ищецът, като единствено дете на своя баща. От тълкуването на нормата на
чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от закона се налага извода, че запазената му част при
положение, че наследява с преживялата съпруга на баща си, възлиза на 1/3
идеална част от наследството. Разполагаемата част от наследството при съпруга и
едно дете е 1/3, като другите 2/3 са запазена част за всеки от законни
наследници или всеки от тях – детето и съпругата, има запазена част от по 1/3
от наследството.
По делото
се установи, че с процесното дарение, наследодателят на ищеца се е разпоредил на
практика с цялото си имущество, включващо притежаваната от него част от процесния
имот, предвид наличието на наследствена маса в незначителен размер на 5. 36
лв., половина от която принадлежи на съпругата му по наследяване /решение по
гр.д. № 729/2018 г. по описа на Бургаския районен съд за приемане на
наследството по опис от страна на ищеца/. При това няма как да не е
накърнена неговата запазена част от
наследството до размера на 1/3 част от притежавания от баща му дял от дарения
имот. Спорът е какъв е размерът на последния. В тази връзка следва да се
отбележи, че доколкото имотът е придобит от баща му по време на брака му с В.Г.,
то той е бил в режим на съпружеска имуществената общност съгласно чл. 21, ал. 1
от СК, като след смъртта му същата се прекратява и важи презумцията
на чл. 28 от СК за равенство на дяловете на съпрузите. Независимо от това съдът
намира, че по делото се доказа, че част от средствата за закупуване на имота са
били лична собственост на съпругата В.Г., и съгласно чл. 23, ал. 2 от СК тази
част от имота е нейна лична собственост. Досежно
размерът на тази част съдът намира, че от анализа на доказателства се налага
извода, че В.Г. е вложила лични средства в размер на 2 000 лева, при което
2000/11141 идеални части от имота са нейната лична собственост. Действително от
показанията на свидетелката Игнатова се установява, че братът на В. й е дарил
3 000 лева за закупуването на процесния имот. Не се твърди и доказва да е
били налице дарствено намерение спрямо двамата
съпрузи, за да се приеме, че тези средства не са нейна лична собственост.
Същевременно обаче не се установява тя да е вложила 3 000 лева за
закупуването на имота, като дори самата тя не твърди, че е вложила сума в такъв
размер. Всъщност е превела сумата от 2 000 лева за закупуването на имота и
именно за това лична нейна собственост са 2000/11141 идеални части от имота или
17. 952 %. Останалите 9141/11141 идеални части или 82.048 % са съпружеска
имуществена общност, като след прекратяването й със смъртта на съпруга, всеки
от съпрузите притежава или 4570. 5/11141 идеални части или 41. 024 %. От тях
1/3 част се явява запазената част на ищеца от наследството на баща му или
1523.5/11141 части или 13. 67 %. Другите 13. 67 % са запазената част на
съпругата му и 13. 67 % се явяват всъщност разполагаема част.
Не се установи и доказа бащата на ищеца
да му е дарявал своята идеална от друг имот за да се приеме евентуално, че
липсва накърняване на запазената му част или че същата е в друг размер.
Напротив установи се, че съществуващата между тях съсобственост е била
прекратена чрез делба, като ищецът е заплатил на баща си полагаемата му сума за
уравнение на дела му. Обстоятелството, че върху процесния имот има учредено
право на ползване и това рефлектира върху средната му пазарна цена, е абсолютно
ирелевантно за настоящо дело. Същото евентуално би могло да има отношение при
делбата на процесния имот, за определяне на сумата за уравнение на дяловете, в
случай, че имотът се постави в дял на някой от съделителите,
или пък досежно сумата, която следва да получи всеки
от тях при евентуална публична продан на делбения
имот, с оглед на притежаваната идеална част от същия, но е без значение за
настоящото дело.
С горните мотиви съдът намира, че искът
като основателен и доказан следва да бъде уважен, като дарението, направено в
полза на наследодателя на ответниците следва да бъде намалено за допълване на
запазената част на ищеца от наследството на баща му А. Г. в размер на 1523.5/11141
идеални части или 13. 67 %, като се
възстанови запазената му част от наследството му в горния размер.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъдят ответниците да заплатят на
ищцата сумата от 908. 44 лв., съобразно представения списък на разноските. Съответно
неоснователна е претенцията на ответниците за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА дарението извършено от А.Н.Г.,***, починал на *****г., в полза на К.Н.Б. с ЕГН **********, б.ж.
на гр. Бургас, починал на 14.03.2017 г., със законни наследници В. К. Б. с ЕГН **********,
и М. К. Б. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д.И.Б. с
ЕГН **********, всички с адрес: ***, с нотариален
акт № ***, том *, рег. № **, дело № **от 15.08.2003 г. на нотариус ****,
вписана с рег. № **в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 6861 от 15.08.2003 г., акт № 3, том ***, дело № ***, относно
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.*****по КККР на гр. Бургас,
одобрени със Заповед № РД 18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ се в *****,
разположен в сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.*****,
с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 55. 37 кв.м., прилежащи части: изба
с площ от 6. 46 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 07079.*****.1.19, 07079.*****.1.33, 07079.*****.1.34, под обекта:
07079.*****.1.49 и над обекта: 07079.*****.1.23 и 07079.*****.1.24, с 13. 67 % /процента/ идеални части от имота,
КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ НА Н.А.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, от наследството, оставено му от баща му А.Н.Г.,***, починал на *****г.,
в
размер на 13. 67 % идеални части от гореописания недвижим имот.
Осъжда В. К. Б. с ЕГН **********, и М. К.
Б. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Д.И.Б. с ЕГН **********,
всички с адрес: ***, да заплатят на Н.А.Г.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
908. 44 лв. /деветстотин и осем лева и 44 ст./, за направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на В.Н.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***, като трето лице - помагач
на страна на В. К. Б. с ЕГН **********, и М. К. Б. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.