Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214/11.4.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно
заседание от 20 март 2023год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева и с участието
на прокурор Янев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 940/2022год.,
по описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е въз основа Решение №
7907/16.09.2022г., постановено по адм.дело № 9341/2021г., по описа на ВАС,
Трето отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С.Н.
срещу решение № 533/01.07.2021 г. по адм. дело № 1449/2020 г. по описа на
Административния съд – Пазарджик в частта, в която са отхвърлени исковете на
наследниците на Н. Н., П. Н. и Д. Н., срещу Областната дирекция на вътрешните
работи - Пазарджик в частта, съставляваща 2/3 от сумата 4000 лева, претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на
служители на Районното полицейско управление - Панагюрище, от сумата 485,56
лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода
09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., и законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2019 г.; отменено е решение № 533/01.07.2021 г. по административно дело №
1449/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, в която е
отхвърлен предявения от С.Н. иск за присъждане на обезщетение в размер на 6000
(шест хиляди) лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на
служители на Районното управление - Панагюрище, ведно с изтеклата за периода
09.10.2019 г. – 18.12.2020 г. законна лихва върху претендираното обезщетение в
размер на 728,33 лева, и законната лихва върху сумите, считано от датата на
извършване на нарушенията - 09.10.2019 г.; отменено е решение № 533/01.07.2021
г. по административно дело № 1449/2020 г. по описа на Административния съд –
Пазарджик в частта, в която са отхвърлени исковете на С.Н. в качеството му на
наследник на Н. Н. в частта, съставляваща 1/3 от претендираните 4000 (четири
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, от сумата 485,56 лева,
представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за забава за периода
09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., и законната лихва, считано от 9.10.2020 г. и
делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав в отменените части.
Производството е образувано по искова
молба вх. № 934260/29.12.2020г. на С.Н.Н. ***, за
присъждане на обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за неимуществени
вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното управление -
Панагюрище, ведно с изтеклата за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г. законна
лихва върху претендираното обезщетение в размер на 728,33 лева, и законната
лихва върху сумите, считано от датата на извършване на нарушенията - 09.10.2019
г., до окончателното изплащане на сумата;
както и в качеството му на наследник на Н. Н., за неимуществени вреди, съставляваща
1/3 от претендираните 4000 (четири хиляди) лева обезщетение, от сумата 485,56
лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за забава за
периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., и законната лихва, считано от 9.10.2020
г., до окончателното изплащане на сумата от страна на ОД на МВР – Пазарджик.
В съдебно заседание адв. К.
моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като основателна и доказана.
Допълнителни съображения излага в депозирано писмено становище. Претендира
разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пазарджик (ОДМВР – Пазарджик) – редовно призовани, не изпращат процесуален
представител. В представен писмен отговор на исковата молба, се излагат
съображения за процесуалната допустимост на претенцията, и същевременно за
нейната недоказаност по основание и размер, молят съдът да я отхвърли.
Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави
се възражение за прекомерност на поискания
от ищеца адвокатския хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита предявения иск за неоснователен
и недоказан, поради липсата на незаконност в действията на органите по МВР,
моли съдът да отхвърли така предявената претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.10.2019г. мл.инсп. Р. – ст. Полицай /ВПА/ в
РУ-Панагюрище изготвил ДЗ до началника на РУ, в което посочил, че на
09.10.2019г. бил назначен като наряд автопатрул 732. Около 12,45 ч. получили
обаждане от командира на отделение мл.
инсп. Ш., който им съобщил, че лице с имената С.Н. управлява л.а. „Нисан
Микра“, с ДК № *** – червен, за когото имало оперативни данни, че употребява
наркотични вещества, когото видял в центъра на гр. Панагюрище, с посока на
движение „Градски стадион“.
Около 13 часа на 09.10.2019г. полицейските служители спрели
за проверка процесния автомобил, на ул. „Петър Карапетров“, като ищецът
изглеждал неспокоен и видимо притеснен / треперел /. По време на полицейската
проверка ищецът не представил никакви документи, за които заявил, че е забравил
в домът си. На същата дата в 13,10 часа,
инсп. Р., на основание чл.81 от ЗМВР, в присъствието на инсп. В. съставил
протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, на л.а.
„Нисан Микра“ с ДК № ..., притежание на С.Н., като при провеждането й не били
открити забранени за притежание вещи и предмети, който последният отказал за
подпише, удостоверено с подписа на
свидетел – инсп. Ш..
Служителите на МВР поискали съдействие ОДЧ и на място бил
изпратен екип на КАТ, които при пристигането си на място установили чрез
информационната система на МВР, че
ищецът притежава документи, извършили му проба за алкохол, която била
отрицателна.
Решили да изпробват водача на автомобила за употреба на
наркотични вещества /НВ/, като му казали, че за целта трябва да отидат в сградата на РУ-Панагюрище, където
било установено, че не са налични съответните касетки-проби за наличие на НВ, и
предложили на ищецът да отидат до О“ПП“ - Пазарджик, където да даде проба, на
което последният отказал.
Бил издаден талон за изследване № 0046350, в който било
посочено, че извършената предварителна
качествена проба в 14,37 часа на 09.10.2019г. с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510, № 0085 на Ст.Н. е отчел отрицателен резултат – 0,00 промила, бил
насочен към ФСМП-гр. Панагюрище за взимане на кръвна проба за употреба на НВ,
където в 17,05 часа същият отказал да даде такава, удостоверено в протокол за
медицинско изследване и взимане на биологични проби за употреба на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози.
Полицейските служители Р., Ш. и В. придружили Ст. Н. до домът
му, за да си вземе документите. На въпрос дали притежава забранени от закона
вещества, ищецът отговорил отрицателно,
но поканил полицейските служители да направят проверка. На 09.10.2019г.
мл.инсп. Р., на основание чл.83 от ЗМВР, в присъствието на инсп. Ш. съставил
протокол за извършени проверка на помещение без съгласието на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие, на жилище, находящо се на ул. „Дринча“ № 15,
гр. Панагюрище – стая на втория етаж, обитавана от С.Н., с негово съгласие и
присъствие, по повод на това, че лицето употребява НВ, който последният отказал
за подпише, удостоверено с подписа на
свидетел.
След като ищецът открил документите си, се върнали в сградата
на РУ-Панагюрище, където му бил съставен АУАН.
В материалите по пр.пр. 0 736/2019г., по описа на
РП-Пазарджик, в която от 01.01.2021г. е преструктурирана РП-Панагюрище, не се
намира писмено уведомление по чл.83 от ЗМВР от 09.10.2019г. от РУ-Панагюрище.
С постановление от 08.01.2020г. по
пр.пр. № 736/2019г., по описа на РП-гр. Панагюрище било отказано да се образува
досъдебно производство за престъпление от общ характер. Същата била образувана
по сигнал на ищеца и неговия наследодател
вх. № 736/19-10.10.19г., в която се съдържало оплакване срещу полицейски служители при ОДМВР-Пазарджик,
РУ-Панагюрище – И. и Л., по повод спирането на управлявания от Ст. Н.
автомобил за проверка, извършени
претърсвания в управляваното от него МПС, и в обитаваното от него жилище, в
което съжителствал с наследодателя си. С постановление от 21.02.2020г. по пр.пр.
244/2020г., по описа на ОП-Пазарджик
постановлението на РП-Панагюрище било потвърдено .
По тъжба на П.Ш., в качеството му на
началник на РУ-Панагюрище, срещу С.Н. и неговият наследодател било образувано НЧХД № 129/2020г., по описа на
РС-Пирдоп, за престъпления по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.3 пр.1-во, вр.чл.147,
ал.1 от НК, като с определение от 19.11.2020г. съдебното производство било
прекратено, а делото изпратено на РП-Панагюрище, с оглед преценката за осъществен състав на престъпление от общ
характер.
Видно от показанията на св. С., същият познава ищецът, живеят
наблизо. Ст. Н. обитавал първия етаж, а на приземния етаж живеел наследодателя
му, неговият баща. На 09.10.2019г.
двамата се срещнали, като ищецът му споделил, че е бил спрян от полицията, докато шофирал автомобила си - „Нисан Микра“, в
центъра на гр. Панагюрище, около 14 часа и колата му била обискирана. Казал, че
след като полицейските служители му поискали личните документи и тези на
колата, ги е представил, след което бил разпитван дали притежава или продава
наркотици, на което отговорил отрицателно. Полицаите предложили да му направят
тест за наркотици, на което ищецът се съгласил, но тъй като нямали такъв предложили
да го заведат в сградата на полицията, където се оказало, че също няма такъв
тест, вследствие на което му казали, че трябва да го заведат в Пазарджик, което същият отказал.
Когато свидетелят отишъл същата вечер пред дома на ищецът видял, че автомобилът
му е със свалени регистрационни табели, казал му, че колата по време на полицейската
проверка е била претърсена, с цел откриването на НВ, каквито не били намерени. Ищецът
казал на св. С., че органите на МВР отишли в домът му, за да търсят наркотици.
На следващия ден св. С.
отишъл в дома на ищецът и видял, че личните му вещи били разхвърляни из жилището, всички шкафове и чекмеджета били
отворени. Било ровено навсякъде, по думите на Ст. Н.. Св. С. видял, че е било
претърсвано и под комина, пепелта била на земята. Св. С. *** всичко се разбира.
Случилото се причинило голямо притеснение на бащата на Ст. Н., повлияло му
негативно, предвид възрастта му, бил притеснен, чувствал се обиден. Ищецът също
се чувствал притеснен и обиден, бил в шок, няколко дни не излизал от домът си,
бил изключително афектиран от ситуацията.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от активно
легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване
на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок,
затова същият е процесуално допустим. Условие за допустимост на иска съобразно
чл. 204, ал. 1 от АПК е административният акт да бъде отменен по съответния
ред. В случаят всички тези обективни предпоставки са налице.
Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН,
по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни
действия на полицейски служители при ОДМВР-Пазарджик. Претенцията е заявена
срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска -
ОДМВР-Пазараджик. Ответникът е юридическо лице, като същият е и органа, издал
незаконосъобразния акт.
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на
основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя
прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със
закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди.
ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на
администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се
разглеждат по реда,установен в Административнопроцесуалния кодекс, като
местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за
предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в
закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен
ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на
административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.
Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът претендира
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконни претърсване на управлявания от него автомобил и жилището, което
обитава, проведени на процесната дата, без правно основание. Отговорността,
съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, е резултат от незаконосъобразно
осъществяване на публични функции -административни и правозащитни от органите
на държавата, общините и съдебната власт. Спазването на законността и защитата
на правопорядъка, като израз на принципа на върховенството на закона, е
задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт.
Задълженията, които законите възлагат на административните органи в тази насока
са свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни
административни актове, чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа
дейност и с налагане на административни наказания.
Съгласно разпоредбата на 81, ал.2 от ЗМВР полицейските
органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб,
въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато: 1.
има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред; 2. има
сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. Според ал.3 редът и условията
за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра
на вътрешните работи.
Видно от приложената по делото докладна записка,
посочена по-горе, полицейската проверка
е била провокирана от телефонно обаждане на инсп. Ш., според когото
ищецът е известен като лице, употребяващо НВ. Видно от сведенията, изходящи от
полицейските служители – П. В., И. Ш., И.Л.,
С. И., С. Р., П. Ш. ищецът е лице,
представляващо интерес по криминална линия „Разпространение и употреба на НВ“,
което е наложило спирането му за проверка, по време на която Ст.Н. бил видимо
нервен, притеснен, неспокоен, треперел, което наложило същият да бъде изпробван
за наличие на алкохол в кръвта и НВ. Видно от представените по делото сведения
от полицейските служители, кореспондиращи и с отразеното в протоколите за
медицински изследвания, ищецът е отказал да даде кръвна проба за изследване
наличието на упойващи вещества в кръвта. Тъй като в РУ-Панагюрище нямало
налични касетки-проби за проба за наличието на НВ, на ищеца било предложено да
бъде заведен в О“ПП“-Пазарджик, където да бъде изпробван за наличието на НВ, на
което той отказал.
При извършения оглед на автомобила, управляван от
ищеца, не били намерени вещи и предмети, забранени от закона, за което бил
изготвен протокол по чл.83, ал.2, т.1 от ЗМВР, който последният отказал да
подпише, удостоверено с подписа на свидетел, така, както изисква разпоредбата
на чл.83, ал.3 от ЗМВР.
Тъй като ищецът нямал и не представил на полицейските
служители личните си документи, както и тези на собственото си МПС, се наложило
да отидат до домът му, за да ги вземе, придружен от пол. П. В., ст.пол. Ш., ст.пол. Р. и пол. К..
При пристигането си, на въпрос на пол. В.
дали притежава забранени от закона вещества, ищецът отговорил отрицателно, като
им предложил да проверят, ако желаят обитаваното от него помещение, находящо се
на втория етаж на къщата на ул. „Дринча“ № 15. Докато търсел документите си,
полицейските служители визуално огледали стаята, като стояли на вратата й, без да търсят, ровят и пипат в стаята, или
други помещения на къщата. На полицейските служители направило впечатление, че
Ст. Н. се дължи неадекватно, а стаята, за която им посочил, че живее била разхвърляна и в безпорядък. Ст.пол. Р.
изготвил протокол по чл.83, ал.1 от ЗМВР,
който ищецът отказала да подпише, удостоверено с подписа на свидетел, така
както изисква нормата на чл. 83, ал.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 от полицейските
органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика
или обитателя или в тяхно отсъствие само когато: 1. следва да се предотврати
непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; 2. са налице данни,
че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; 3. е необходимо
оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се
намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. В
съответствие с ал.3 на с.з. след приключване на проверката полицейските органи
са длъжни да съставят протокол, в който се посочват: 1. името и длъжността на
служителя и неговата месторабота; 2. самоличността на собственика или
обитателя; 3. основанието за проверката; 4. времето и мястото на извършването
й; 5. резултатите от нея. Според ал.3, 4, 5 и 6 на чл. 83 от ЗМВР протоколът се подписва от полицейския орган,
от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той
присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се
удостоверява с подпис на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на
собственика или обитателя на помещението. За извършената проверка незабавно се
уведомява съответният прокурор. Редът и условията за извършване на проверката
по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3.
В конкретната хипотеза, както при проверката на
автомобила, собственост и управляван от ищеца, така и при посещение на адреса
на обитаваното от него жилище, органите на МВР са спазили стриктно процедурата,
предвидена в чл.81 и чл. 83 от ЗМВР, като са изготвили нарочните за това
протоколи, представени за подпис от страна на проверяваното лице, което е
отказало да ги подпише, удостоверено с подписа на свидетел. Обстоятелството, че
по пр.пр. № 736/2019г., по описа на РП-Пазарджик не се намира писмено
уведомление, съгласно чл.83, ал.5 от ЗМВР, не означава, че прокурора не е бил
уведомен чрез други начини за извършените проверки – по телефон, устно и т.н.,
за което по делото ищецът не ангажира доказателства, следователно остава
недоказано твърдението, че Прокуратурата на РБ не е била уведомена за
предприетите от органите на МВР действия по реда на чл.81 и чл. 83 от ЗМВР.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира показанията
на св. С., като некореспондиращи с останалите, събрани по делото доказателства
- съпоставени със сведенията на
полицейските служители, на които съдът се доверява изцяло, като правдиви,
достоверни, житейски логични и намиращи опора в представените по делото писмени
доказателствени източници, относно повода за спиране за полицейска проверка на управлявания от ищеца
автомобил, причината да отидат в домът му, твърденията на св. С. пред съда
остават изолирани и неподкрепени от нито едно от депозираните по преписката
доказателства. Прави впечатление, че въпреки изминалия немалък период от време
от датата на твърдяното увреждане, посочена в исковата молба, св. С. има конкретни, подробни спомени за
споделеното му от ищеца, относно случилото се на процесната дата, което според съда
е житейски нелогично, и като се отчете, че двамата са в близки приятелски
отношения, настоящия съдебен състав достига до извода, че показания на св. С.,
са изложени единствено в подкрепа на
ищцовата теза, без да са обективни, правдиви и намиращи опора в което и да било
от останалите, приложени по делото доказателства, поради което не ги кредитира.
Следва да се отчете и обстоятелството, че св. С. не е пряк свидетел- очевидец на
случилото се на процесната дата и няма непосредствени възприятия за това.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата
на чл.204, ал.4 от АПК, сочена от ищеца
като незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР-Пазарджик. Не се доказа
незаконно фактическо действие - незаконно претърсване в автомобила и жилището
на ищеца. Следва да се има предвид, че целта
на ЗОДОВ е обезщетителна, с оглед чл. 82 ЗЗД, вр. §1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на
достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в
производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. § 1 от ЗОДОВ.
Служителите на ОДМВР-Пазарджик са извършили проверка МПС,
като са имали основание за неговото спиране, регламентирани в чл. 58 от Инструкция № 8121 з-749 от
20.10.2004 г. за реда и организациите за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение. Проверката е извършена по начин, който не
излиза от обема, в който е следвало да бъде осъществена, съобразно предвиденото
в чл. 81
- чл. 83 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 81 от ЗМВР
регламентира случаите на проверка на лични вещи и превозни средства кораб,
въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях.
Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗМВР обискът
и проверката по чл. 81 се
извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. По
никакъв начин не са накърнени правата на ищецът, тъй като действията на
проверяващите органи са извършени по начин, който се изисква за конкретния
случай. Действията на служителите на ОДМВР - Пазарджик са били пропорционални
и реципрочни на фактическата обстановка, каквото е изискването на чл. 5, § 4, Договора за Европейския
съюз и чл. 6, ал. 1 от АПК.
Начинът и времетраенето на извършената проверка е съобразено с постъпилата
информация за употреба и държане на НВ от страна на ищецът. В тази насока,
според настоящия съдебен състав в материалите по адм. преписка се съдържат
категорични и безспорни данни, от които да може да се направи обоснован извод,
че има извършено престъпление или нарушение на обществения ред по смисъла на чл.81, ал.2, т.1 от ЗМВР, вследствие на което не е налице първата
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразно действие.
Отделно от това ищецът не ангажира доказателства, че претендираните
вреди, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни фактически
действия по извършване претърсване на автомобила и обитаваното от него жилище.
Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които
да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи
при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена
последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за
резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и
адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват
резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката на
Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. №
23/2005 г., Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. и др. е
възприето разбирането, че “…Непосредствени вреди са тези, които по време и
място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната
връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“. Преки
са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат,т. е. които са адекватно следствие от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Според правната доктрина водещи при
определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са
теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата,
когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната
теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата
нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Преки са само тези вреди, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат,т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени
вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата или общината по посочения ред.
В производството по чл. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
не само наличието на незаконосъобразни действия на ответника, но и че вследствие
на това са му причинени вреди. В ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС е посочено, че
делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се
развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях
страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Искането на
обезщетение от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение.
В хода на съдебното производство ищецът не доказа по
безспорен и категоричен начин, че претендираните от него неимуществени вреди, са
в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните адм. действия, каквито в
настоящата хипотеза липсват. Причинената вреда на лицето подлежи на репариране.
Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети вредоносния
резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, вр. §1 ЗОДОВ. След като по делото
не са установени всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от
състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира
отговорността на ОДМВР - Пазарджик, с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, то и исковата претенция се явява неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена, а от друга, предвид гореизложеното се явява и
недоказана.
Не са налице и останалите, визирани в чл.4
от ЗОДОВ предпоставки за присъждане на обезщетение, не се доказа и причинната
връзка между неимуществените вреди и незаконосъобразните фактически действия.
Относно твърдението в исковата молба, че е
било извършено претърсване в помещенията, обитавани от наследодателя на ищеца,
вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от негова страна, поради което съдът ги намира
за недоказани. Липсват такива, от които да
е видно, че при пристигането на полицейските служители наследодателят е
бил на входа на жилището, напротив, по делото са налице данни, съдържащи се в
обясненията на полицейските служители, от които е видно, че същият не е имал
какъвто и да било контакт с тях, такива
данни не се съдържат дори и в показанията на св. С.. Не са ангажирани
доказателства и за твърдението в исковата молба, че са били претърсени и
стопанските постройки в двора на къщата на ул. „Дринча № 15.
На последно място, настоящия съдебен състав
не е компетентен да проверява законосъобразността и обосноваността на постановленията на прокуратурата, с които е
отказано да се образува досъдебно производство по жалбите на ищците, както и на
прокурорския акт, с който това постановление е било потвърдено. Съгласно
разпоредбата на чл.200 от НПК постановленията на разследващия орган се обжалват
пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен
контрол, с изключение на постановленията на европейския прокурор и европейските
делегирани прокурори, както и на постановленията на прокурора по разследването
срещу главния прокурор или негов заместник, се обжалват пред прокурор от
по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване, която
процедура в конкретната хипотеза е спазена, като е постигнат стабилитет на
постановеното от РП-Панагюрище постановление за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките за основателност на предявения
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни фактически действия на орган на
държавата, с настъпването на вреди,
продължили и впоследствие, както и пряката и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразните действия от фактическо естество и търпени от ищеца
неимуществени вреди, поради което така предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в
минимален размер от 100 лева, съгласно липсата на процесуална активност на процесуалния
му представител, в съответствие с чл.37 от ЗПП, вр.чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 203
от АПК Административен съд – гр.Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искова молба вх. № 934260/29.12.2020г. на
С.Н.Н.,***, за присъждане на обезщетение в размер на 6000 (шест хиляди) лева за
неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Районното
управление - Панагюрище, ведно с изтеклата за периода 09.10.2019 г. –
18.12.2020 г. законна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 728,33
лева, и законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на
нарушенията - 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; както и предявения от него иск, в качеството му на
наследник на Н. Н.,
за неимуществени вреди, съставляваща 1/3 от претендираните 4000 (четири хиляди)
лева обезщетение, от сумата 485,56 лева, представляваща изтеклата върху
главницата законна лихва за забава за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., и
законната лихва, считано от 9.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата
от страна на ОД на МВР – Пазарджик С.Н. в
качеството му на наследник на Н. Н. в частта, съставляваща 1/3 от
претендираните 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, от
сумата 485,56 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за
забава за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., и законната лихва, считано от
9.10.2020 г.
ОСЪЖДА
С.Н.Н.,*** сумата от
100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: /П/