Решение по дело №468/2017 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 06.06.2018 г.

 

Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ

 

при секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов гр.д. № 468 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от С.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Б.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с която при условията на обективно и активно субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за солидарно заплащане на следните суми: 26 248 лв. (от тримата ответника на ищеца С.В.В.) и 3749,85 лв. (от тримата ответника на ищеца Б.В.В.) претендирани като обезщетение за имуществени вреди, настъпили от пожар и неговото гасене, предизвикан от вещ, собственост на ответниците, ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че по наследство от баща им ищците са собственици на дворно място с идентификатор 43579.500.423 (номер 423, квартал 42, парцел V по регулационния план на с. Л., Община Ловеч), с административен адрес село Л., община Ловеч, улица ***ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 61 кв. м и пристроена към нея масивна двуетажна сграда с площ 30 кв. м. Посочва се, че по наследство от В.С.В., починал на 06.10.2012 г. ответниците са собствениците съседен поземлен имот, ведно с построените в него двуетажна, паянтова жилищна сграда и плевня, с административен адрес село Л., улица ***. Твърди се, че в нощта на първи септември 2015 г. в жилищната сграда, собственост на ответниците, възникнал пожар, за който бил подаден сигнал към 03:00 часа. Посочва се, че при пристигане на място пожарникарите констатирали, че жилищната сграда на ответниците била изцяло разрушена, че огънят обхванал изцяло покривите на двете масивни сгради, собственост на ищците и че веднага предприели гасенето му. Твърди се, че от пожара и неговото гасене са нанесени щети по двете масивни сгради и намиращото се в тях имущество, собственост на ищците. Посочва се, че в резултат на горенето и неговото гасене, напълно били унищожени покривните конструкции на двете сгради, повредени са тавана, пода и стените на етажите, напълно компрометирани са мазилката по стените, облицовката на тавана и подовите настилка на втория етаж, както и ел. Инсталацията, че в резултат на гасенето са повредени облицовките на стените, таваните и пода в помещенията на първите етажи на сградите. Твърди се, че огънят и водата от гасенето унищожават мебелите, с които били обзаведени петте стаи на втория етаж на сградата. В исковата молба се посочва, че общият размер на щетите по двете сгради на ищците е 25,653,70 лв. (първоначално предявен размер 17585 лв.), а този на унищожените мебели и апликации по всяка от стаите - 4345,08 лв. (първоначално предявен 7515 лв.).

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Е.В.В. е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. В писмения отговор са наведени правоизключващи възражения, основани на оспорвания, отнасящи се до: незаконен характер на една от изгорелите сгради (с площ от 30 кв.м); причината за първоначалното възникване на пожара в имота на ответниците (забравен електроуред) и разпространението му към имота на ищците; недоказаност наличието в двете жилищни сгради на ищците на посоченото от тях обзавеждане и оборудване.

От другите двама ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Ищците вземат участие в производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д.Д., който в съдебно заседание поддържа предявените искове, като в хода на устните състезания навежда доводи за тяхната основателност и моли за присъждане на претендираните обезщетения, за заплащане на разноските по делото и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива съображенията за основателност на исковете.

Ответниците Д.Т.В. и Е.В.В. вземат участие по делото лично и чрез пълномощника адв. Д.С., която оспорва исковете, навежда съображения за тяхната неоснователност, моли за отхвърлянето им, респ. за присъждане на обезщетение в размер, от малък от претендирания, и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки процесуалният представител развива допълнителни доводи за неоснователност на исковете.

Ответникът С.В.В. не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител.

            Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            От нотариален акт, вписан под № 185, т. I, дело № 856/2000 г. на Служба по вписванията при РС Ловеч, се установява, че на 19.10.2000 г. В.С.В. е признат за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот: УПИ IV-424, кв. 42 по плана на с. Л., заедно с построените в имота двуетажна, паянтова жилищна сграда и плевня. По одобрената кадастрална карта и регистри одобрените имотът е с идентификатор 43579.500.424 и административен адрес с. Л., Община Ловеч, ул. ***.

От удостоверение за наследници изх. № 2988/16.11.2017 г. на Община Ловеч се установява, че В.С.В. е починал на 06.10.2012 г. и оставил за наследници по закон Е.В.В., С.В.В. (негови деца) и Д.Т.В. (преживяла съпруга) - тримата ответници.

От нотариален акт № 184, т. II, дело № 611/1978 г. на РС Ловеч се установява, че В.А.В. е признат за собственик по наследяване на следния недвижим имот: УПИ IV-497 кв. 9 по плана на с. Л., заедно с построените в имота къща и сая. По одобрената кадастрална карта и регистри одобрените имотът е с идентификатор 43579.500.423 и административен адрес с. Л., Община Ловеч, ул. ***, видно от скица № 15-445447/14.10.2015 г. на СГКК гр. Ловеч.

От удостоверение за наследници изх. № 1244/24.09.2015 г. на Столична община се установява, че В.А.В. е починал на 14.09.2004 г. и оставил за наследници по закон Д.Т.В., починала на 17.09.2011 г. (преживяла съпруга), А. В.В., починал на 20.01.2009 г., без съпруга и деца (негов син), С.В.В. и Б.В.В. (негови деца) – двамата ищци.

От 1989 г. ищецът Б.В.В. е монах (встъпил в монашески чин в Рилския манастир) с монашеско име О.Й.В. – фактът се признава от този ищец лично в писмена декларация от 25.07.2017 г. (л. 26 от делото) и от ищеца С.В.В., чрез пълномощника адв. Д. (в писмена молба вх. № 212/08/01/2018 г.). За този факт дава показания и свидетелят И.П.М., който във връзка с изясняване на други обстоятелства (обитаване и посещаване на процесната жилищна сграда), споменава че познава ищеца Б.В., назовавайки го „монаха“.

От показанията на свидетелите М.П.М. ***) и И.П.М. (собственик на поземлен имот 43579.500.425, който е съседен на имота на ответниците) се установява, че на 01.09.2015 г. в с. Л., около 02:45 часа след полунощ, възникнал пожар в жилищната сграда на поземления имот на ответниците с идентификатор 43579.500.424 и административен адрес с. Л., Община Ловеч, ул. ***. Свидетелят М. чул пукот откъм съседния имот, излязъл на улицата и видял, че от прозорците на първия етаж на къщата на ответниците излизат пламъци. Около 03:00 часа той подал сигнал за пожара, след което започнал да пръска с маркуч покрива на неговата къща, където огънят започнал да се прехвърля, обхващайки гредите му. Поради обръщане посоката на вятъра, огънят от къщата на ответниците се прехвърлил върху покрива на къщата от поземлен имот 43579.500.423 (имота на ищците). Скоро след подадения сигнал пристигнали служителите на РС ПБЗН Ловеч и започнали да гасят огъня, който вече бил обхванал изцяло къщата на ответниците и цялата покривна конструкция на къщата в поземлен имот 43579.500.423 (имота на ищците). Непосредствено след като започнало гасенето къщата на ответниците рухнала до основи, а по време на гасенето се сринала и покривната конструкция на жилищната сграда в поземлен имот 43579.500.423. След като служителите на РС ПБЗН Ловеч окончателно изгасили пожара и се уверили в безопасността на останките от пожара, на следващия ден те започнали разчистване на изгорелите отломки, като от руините в имота на ответниците извадили няколко газови бутилки. От показанията на св. И.П.М. (собственик на съседния поземлен имот 43579.500.425) се установява, че в нощта на пожара в къщата на ответниците не е имало хора и че за последно в нея е видял ответника Д.Т.В., която в деня преди пожара е напуснала къщата, заминавайки за гр. Ловеч. От показанията на същия свидетел, че установява, че преди пожара тя често е посещавала имота, макар да не живеела постоянно в него. От същите показания се установява, че при възникване на пожара, в къщата на поземлен имот 43579.500.423 не е имало хора, че тя също не била постоянно обитаема, като след смъртта брат му А. В. (2009 г.) и на майка му Лиляна Василевска (2011 г.) същият имот (43579.500.423) се посещавал инцидентно само от ищеца С.В..

За възникналия пожар е образувано досъдебно производство № 543/2015 г. на РУП Ловеч срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, по което от разследващия орган е дадено мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

От заключението на пожаро-техническата експертиза, което съдът приема като пълно и научно обосновано, се установява, че огнището на пожара е в имота с административен адрес с. Л., Община Ловеч, ул. ***, който е на ответниците. Най-вероятна е версията за възникване на пожара вследствие на работещ електроуред, защото първоначалното място на огнището се локализира от експерта в северозападната част на помещение от първия етаж на сградата. Този извод се подкрепя и от показанията на св. И.М. (очевидец на пожара от началното му развитие), от които се установява, че първоначално само от прозорците на първия етаж на къщата на ответниците са излизали пламъци. Останалите две хипотези за възможен източник на първоначално възпламеняване - външен огнеизточник и необезопасена електрическа инсталация – са изключени, тъй като не се подкрепят от останалите по делото доказателства. Според експертизата при запалване от късо съединение в електрическата инсталация, горенето протича чрез тлеене, тъй като няма възможност за бързо акумулиране на достатъчно топлина, която да предизвика пламъчно горене. Доказателства за такова тлеене не са налице, защото свидетелят М. казва, че вечерта на пожара, преди да заспят със съпругата му не са усетили миризма на изгоряло (кабели или дървесина) и че единствено необичайно нещо, което го събудило, е силното пукане, идващо от съседния имот, който е на ответниците. Запалването от външен огнеизточник не се изключва, защото не се установяват доказателства за палеж и за боравене с открит огън в или в близост до сградата. Намерените газови бутилки в рухналата жилищна сграда на ответниците също не би могло да е основание за изграждане на извод, че изтекъл от тях газ е причина за пожара, доколкото тяхната цялост не е нарушена и не са налице доказателства за взрив или първоначално масово горене на всички помещения на сградата. От заключението на експертизата се установява, че посоката на разпространение на огъня е от сградата с административен адрес с. Л., ул. ***(сградата на ответниците) към сградата в имот с административен адрес с. Л., ул. ***, като огънят е обхванал покрива и втория етаж от сградата на ищеца. Тази динамика на пожара е несъмнена и единствено възможна, защото тя се основава показанията на двамата свидетели очевидци (св. М. и св. М.), чиято достоверност за същото обстоятелство се потвърждава от настъпилите от пожара щети – къщата на ответниците е тотално изгоряла и рухнала до основи, а съседната на нея (тази на ищците) е с изгоряла и срината покривна конструкция. От заключението се установява, че фактор за това развитие на пожара е наличният вятър и промяна на посоката му към имота на ищците, която първоначално е била към имота на св. М.. Експертът заключава, че засягането на съседните къщи било обусловено главно заради голямото горимо натоварване, тъй като огънят първоначално засяга сградата на свидетеля М., която е на разстояние от сградата на ответниците. При конкретното горимо натоварване и конкретните метеорологични условия прехвърлянето на огъня към имота на ищците е неизбежно, като разпространението на пожара към другите сгради и ограничаването му до покривната конструкция и подпокривното пространство е резултат единствено от действията на служителите на РС ПБЗН Ловеч по гасенето му. Експертът констатира, че сградите с административни адреси № 21 и № 23 са пета степен на пожароустойчивост, че те са долепени и между тях не е изпълнено съоръжение Брандмауер. От заключението се установява, че от пожара електрическата инсталация при втория етаж на сградата с административен адрес с. Л., ул. *** е силно компрометирана, повредена и негодна за употреба.

От показанията на свидетеля Е. М.Г. се установява, че таванът и покривната конструкция на жилищната сграда са разрушени изцяло от пожара и гасенето му. Почти във всяка от стаите на втория етаж мазилката била обгоряла или опадала, дограмите на прозорците били изцяло подменени с нови, като останките от старите били изхвърлени на двора, вратите на стаите също били демонтирани и оставени на съхранение на една тераса. От показанията на свидетелката се установява и че помещенията на втория етаж били празни, всичко от там е било изнесено, с изключение на една от стаите, граничеща с къщата на ответниците, в която имало един диван, заринат с боклуци. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като тя е очевидец на щетите, които са възприети от нея относително скоро след причиняването им. Макар да е била в имота по повод остойностяване на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на щетите, обективността на свидетелката в описанието на щетите не се поставя под съмнение, с оглед възложените й задачи по оценката им, доколкото показанията се подкрепя от протокола за оглед от досъдебното производство и снимковия материал във фотоалбума към него. Свидетелката добросъвестно казва, че не е оглеждала двора на поземления имот и няма непосредствени възприятия за други части от имота, освен за помещенията в жилищната сграда и покривното пространство.

От показанията на св. П.И.М. се установява, че къщата административен адрес № 21 била обитаема и обзаведена и че през 1994 г. била надстроена площта над портата до границата с имота на ответниците, с което била обособена допълнителна жилищна площ. Изпълненото надстрояване било долепено до имота на ответниците, като надстроената площ живеел А. В. - покойният брат на ищците. От показанията на същия свидетел се установява, че освен него, до смъртта й в къщата живеела и майката на ищците. Свидетелят посочва, че двата етажа на къщата били обзаведени, като в надстроената стая имало телевизор, легло, канапе, диван, персийски килим и пердета, а на първия етаж имало голяма стая, чиито стени били с ламперия („облечена с дъски“), в която се намирали зидана камина, голяма маса, голяма кухня. Това изброяване се покрива частично с показанията на св. Г., която споменава за наличието на диван в една от стаите и с констатациите на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза – Д.К., която на изслушването в съдебно заседание заявява, че при извършения от нея оглед на място в жилищната сграда на ищците установила наличието на един диван, една спалня, две ъглови легла с матраци и три нощни шкафчета, а в двора – врата от гардероб, с цвета на спалнята. Затова съдът приема за установено само тяхното наличие в изгорялата къща, не и на останалите вещи, конкретно изброени в исковата молба (две кухненски и една хол на разтегателна маса, два дивана, девет дървени тапицирани стола, две легла с матраци, една спалня с пружини, два двукрилни гардероба, холна секция от три елемента, осем стенни нощни лампи и пет лампиона, 11 комплекта чаршафи, 12 одеала, шест пердета и пет дървени струговани корнизи, битова керамична посуда, персийски килим 3x4 кв.м, два мокетени килима 2x3 кв.м, един китеник 1,5x3 метра, поръчкови битови чамови мебели - маса с четири столчета и два шкафа). За наличието на последните вещи в помещенията на жилищната сграда ищците следваше да проведат пълно доказване, доколкото част от претенцията им за имуществени вреди се основава на тяхното погиване. Преки доказателства за този факт няма, като той се индицира единствено от показанията на свидетеля М. и от констатациите на вещото лице при огледа, доколкото от тях установява пряко наличието на другата част от изброените вещи и обзавеждането на жилищната сграда. Поради липса на други косвени доказателства (напр. изнасяне на унищоженото обзавеждане в двора или на друго място), не би могло да се приеме за доказано наличието в помещенията на жилищната сграда ищците и на останалите вещи в исковата молба (две кухненски и една хол на разтегателна маса, два дивана, девет дървени тапицирани стола, две легла с матраци, една спалня с пружини, два двукрилни гардероба, холна секция от три елемента, осем стенни нощни лампи и пет лампиона, 11 комплекта чаршафи, 12 одеала, шест пердета и пет дървени струговани корнизи, битова керамична посуда, персийски килим 3x4 кв.м, два мокетени килима 2x3 кв.м, един китеник 1,5x3 метра, поръчкови битови чамови мебели - маса с четири столчета и два шкафа). При липсата на отразяване в протокола за оглед от досъдебното производство за наличието на конкретните вещи в помещенията на жилищната сграда, за ищците е съществувала възможност да създадат информационна следа за същия факт чрез иницииране производство по обезпечение на доказателствата по чл. 207-209 ГПК, в което да съберат по надлежен ред необходимото за тях доказателство (напр. оглед с участие на вещо лице). Възможността за успешно извършване на такова производство е била налична, доколкото помещенията все още не са били разчистени, което позволява точна и несъмнена идентификация и индивидуализация на наличното в тях имущество, включително характера и степента на неговото увреждане. Така ищците биха избегнали настоящето затруднение по установяване на този правно релевантен факт. По тези съображения съдът приема за несъмнено доказано, че към момента на пожара в помещенията на жилищната сграда с административен адрес № 21 са се намирали един диван, една спалня, един трикрилен гардероб, две ъглови легла с матраци и три нощни шкафчета.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че средната пазарна стойност на всяка от тези вещи е: 425 лв. – на единия диван; 340 лв. – на спалнята с матрак; 698 лв. – на двете ъглови легла с матраци; 348 лв. – на трикрилния гардероб и 157,50 лв. – на трите нощни шкафчета. От същото заключение се установява, че общият размер на пазарната стойност на същите вещи с начислено овехтяване е 1211,95 лв., от който: 170 лв. – на единия диван; 238 лв. – на спалнята с матрак; 349 лв. – на двете ъглови легла с матраци; 313,20 лв. – на трикрилния гардероб и 141,75 лв. – на трите нощни шкафчета. Съдът кредитира заключението в тази му част, тъй като при изслушване на вещото лице се установява, че възприетата пазарна стойност се основава на актуалната информация в пазарната мрежа и интернет за продажбите на всяка от вещите, а начисленото от експерта овехтяване е при индивидуален коефициент за всяка от вещите, според тяхната използваемост.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността строително монтажните работи (СМР) и на средствата, необходими за отстраняване на щетите от пожара и неговото гасене по жилищната сграда административен адрес № 21 е в общ размер на 25653,70 лв. с ДДС и 21378,08 лв. без ДДС, като стойността на СМР за първия етаж е 1122,11, лв., а за втория етаж и покрива – 20255,97 лв. Съдът приема за установени всяко едно от отделните СМР и тяхната стойност, изброени в таблицата към заключението. Доказани са както реалното извършване на част от тези СМР, така и необходимостта от извършването на останалите, чрез които би се възстановило състоянието на сградата преди пожара. Експертът има непосредствени възприятия за състоянието на имота, лично е извършил огледа и измерванията, съобразил е и констатациите на свидетеля Г., които са изготвени от нея относително скоро след възникване на пожара. Описанието на актуалното състояние на покривната конструкция и на помещенията в жилищната сграда е ясно, разбираемо и конкретно. Вещото лице констатира при огледа, че от къщата са извозени отпадъците от пожара, състоящи се от керемидите и недоизгорелия дървен материал от гредореда, свалени мазилки и тапети от помещенията на втория етаж, и дава обоснован извод за техния обем от около 30 куб. м, който е основан на конкретно изчисление, съобразено със застроената площ на втория етаж. Експертът дава детайлно описание на изпълнените нов дървен гредоред на втория етаж, нова покривна конструкция и сачак по стрехите, на монтираните нови олуци и водосточни тръби, на възстановените три комина и на ограждащ тухлен зид в тавана по калкана откъм имота на ответниците. Вещото лице констатира, че над ламперията по стените на коридора е изпълнена мазилка на около 40 см от тавана, че във всички стаи от втория етаж по таваните е изпълнена дървена ламперия, а в две от тях тапетите по стените са подменени с нови, че в една от стаите (над прохода) е изпълнена нова мазилка по стените, в друга е изпълнена нова мазилка на около 50 см от тавана, а по стените на преходната стая, в която се е намирала камината е монтирана обшивка от гипсокартон. Експертът посочва, че в три от стаите е изпълнена нова електрическа инсталация. Вещото лице обосновава, че извършването на останалите СМР по количествено-стойностната сметка, които не за изпълнени при огледа, е наложително за поправяне на щетите върху покривната конструкция, втория и първия етаж на жилищната сграда. От заключението се установява, че описаните от експерта щетите по първия етаж са причинени от водата при гасенето на пожара. Съдът приема, че оценката на всички СМР по количествено-стойностната сметка е извършена по пазарни цени, които намират израз в цитираните от експерта източници – Справочника за цените в строителството и средни цени за Община Ловеч. Възражението на единия от ответниците, че същите източници нямат нормативен характер не може да бъде споделено, тъй като то е несъвместимо с принципите и правилата на ценообразуването в пазарната икономика. Възражението, че цените на СМР са с начислена печалба и ДДС е неоснователно, защото при изпълнението им строителят би ги начислил, доколкото той е търговец (преследва печалба) и има фискални задължения за начисляване на този данък. Възражението за премахване на някои СМТ от количествено-стойностната сметка също не е основателно, защото изпълнението на всички тях е насочено към възстановяване на сградата в състоянието й преди пожара и не се установи каквото и да било фактическо положение, въз основа на което да се изгради извод за тяхна различна цел или предназначение. 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са предявени при условията на обективно и активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 50 ЗЗД. Фактическото основание исковете е очертано като имуществени вреди, настъпили от пожар и неговото гасене, който е предизвикан от вещ, собственост на ответниците. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират (чл. 50 ЗЗД). Отговорността е обективна, тъй като вредите настъпват независимо от волята на собственика. За основателност на иска по чл. 50 ЗЗД е достатъчно да се установи, че е налице противоправно и увреждащо въздействие от вещта, настъпили вреди и причинна връзка между тях и увреждащото въздействие.

В случая тези елементи са налични, с оглед несъмнено установеното фактическо положение, че пожарът изначално е възникнал в жилищната сграда, собственост на ответниците, че от нея огънят се прехвърлил върху съседната жилищна сграда (тази на ищците) и че в резултат на горенето и действията по гасенето са унищожени покривната й конструкция, тавана на втория етаж, покъщнината в помещенията на втория и първия етаж.

Увреждащото въздействие е причинено от имота на ответниците, защото пожарът несъмнено е възникнал в тяхната жилищна сграда. Като нейни собственици ответниците са длъжни упражняват надзор върху жилищната сграда, поради което е ангажирана именно тяхната отговорност за причинените вреди. Отговорността им би могла да се изключи, ако вредите се дължат на непреодолима сила или изключителна вина на пострадалия или на трето лице (П-7-59, Пленум, т. 10). От ответниците не се правят такива възражения, а и фактите по делото не дават основание да се изгради извод за наличието на която и да било от тези хипотези. Дори да имаше възражение от другите двама ответника за изключителна вина на ответницата Д.Т.В., по делото не се установява несъмнено и че пожарът е възникнал в резултат на нейното виновно поведение. Налице е само индиция за това - в деня преди пожара единствено ответницата е била в къщата – която, обаче, не е достатъчна за горния извод. В този смисъл няма основание и за преквалификация на отговорността за вреди – от чл. 50 в чл. 45 ЗЗД.

Налице са имуществени вреди. Една част от тях се изразяват в стойността СМР и на средствата, необходими за отстраняване на щетите по жилищната сграда административен адрес № 21, а друга - в стойността на повредените и унищожени вещи, намиращи се в сградата и съставляващи нейното обзавеждане. По делото се установи, че стойността на СМР, които са изпълнени и които предстои да се изпълнят, за да се възстанови сградата в състоянието й отпреди пожара, е в общ размер на 25653,70 лв. с ДДС. Тази сума се явява размер на имуществена вреда, защото тя обхваща стойността на СМР, необходими за възстановяване на сградата в състоянието й отпреди пожара – предстоящи и извършени до момента на огледа от експерта. Възстановяването на жилищната сграда в първоначалното й състояние по необходимост е съпроводено с извършване на този разход, затова той се явява измерител на настъпилите щети, а от тук и на средствата за тяхното възстановяване. Имуществена вреда съставлява и стойността на повредените и унищожени вещи, намиращи се в сградата и съставляващи нейното обзавеждане, като от всички изброени такива в исковата молба, към момента на пожара в помещенията на жилищната сграда с административен адрес № 21 са се намирали един диван, една спалня, един трикрилен гардероб, две ъглови легла с матраци и три нощни шкафчета. Общият размер на тяхната пазарна стойност с начислено овехтяване е 1211,95 лв. Стойността на останалите вещи, посочени в исковата молба като погинало обзавеждане, не може да се приеме за вреда, с оглед липсата на несъмнено доказване наличието им в жилищната сграда по време на запалването й.

Налице е причинна връзка между вредите и увреждащото въздействие. Изгарянето на покривната конструкция, тавана на втори етаж от жилищната сграда с административен адрес № 21, на нейните помещения от втория етаж и тяхното обзавеждане, е последица от пожара в съседната сграда, която е собственост на ответниците. При голямото горимо натоварване и конкретните метеорологични условия прехвърлянето на огъня от едната сграда към другата е неизбежно, като по делото се установи (пожаро техническата експертиза и показанията на свидетеля М.), че то би се осъществило дори ако между сградите имаше разстояние или бе изпълнено съоръжение брандмауер, при свързано застрояване. Такова прехвърляне на огъня е започнало към покрива на сградата на св. М., въпреки разстоянието й от сградата на ответниците и то е прекъснало единствено заради промяна посоката на вятъра. Вредите по обзавеждането и помещенията от първия етаж на жилищната сграда с административен адрес № 21 са причинени от наводняването им, предизвикано при гасенето на пожара, обхванал покрива и втория етаж на същата сграда. Същевременно, макар вредоносни, действията на служителите на РС ПБЗН са били наложителни и необходими за предотвратяване разпространението на пожара към други сгради и за ограничаването му до покривната конструкция, подпокривното пространство и помещенията от втория етаж на сградата. В този смисъл, тези действия се явяват необходим и неизбежен елемент от непрекъснатата причинно-следствена връзка и между вредите от гасенето на огъня и пожара в имота на ответниците.

При наличие на предпоставките по чл. 50 ЗЗД и като собственици на жилищната сграда, в която е възникнал пожара, ответниците отговарят солидарно за вредите, настъпили от пожара и неговото гасене. Общият размер на имуществените вреди е 26865,65 лв., от която 25653,70 лв. - щетите върху жилищната сграда (с административен адрес № 21) и 1211,95 лв. – стойността на повредените и унищожени вещи, намиращи се в сградата.

Обезщетението се дължи на увредените лица, в чиято правна сфера са настъпили вредите. Това са собствениците на увредената жилищна сграда (с административен адрес № 21) и на унищожените вещи, за които се доказа, че са се намирали в сградата. Сградата е била собственост на родителите на ищците, в режим на съпружеска имуществена общност. След тяхната смърт (на 14.09.2004 г. е почнал баща им, а на 17.09.2011 г. е починала майка им) и смъртта на техния брат А. В.В. (20.01.2009 г.), който не е имал низходящи и съпруга, цялото наследство от родителите, включващо и дела на брат им, окончателно е преминало според правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл. 9, ал. 2 ЗН към двамата ищци С.В.В. и Б.В.В., които го получават поравно. Изводът за равенство на дяловете следва от това, че ищците са единствени наследници по закон на родителите и брат им, че не съществува вписан отказ от наследство или завещание в полза на някого от тях, извършено от наследодателите им, при което наличие такова равенство не би съществувало. При това положение съдът приема, че ищецът С.В.В. притежава по наследяване ½ ид.ч. от правото на собственост върху увредената жилищна сграда (с административен адрес № 21) и унищожените вещи, намиращи се сградата. Въпреки качеството му на наследник по закон на неговите родители и брат, към момента на откриване на наследството Б.В.В. вече е встъпил в монашески чин, а с оглед на това придобитото от него принадлежи на манастира, в който е брат. Това следва както от правилото на чл. 170, ал. 4, изр. 2 от действащия Устав на Българската православна църква – Българска патриаршия, така и от чл. 106 от Устава на Българската православна църква (отм.). Придобиването по смисъла на цитираните разпоредби обхваща всички признати от закона придобивни основания, сред които и наследяването. Правата по наследяване се придобиват с приемане на наследството (чл. 48 ЗН), което може да стане изрично или чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН). Макар да липсват доказателства за изрично приемане, в случая от Б.В.В. е извършено мълчаливо приемане на наследството, защото той е упълномощил адвокат за водене на настоящето дело за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в наследствената сграда, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. С приемане на наследството, Б.В.В. е придобил останалата ½ ид.ч. от правото собственост върху увредената жилищна сграда (с административен адрес № 21) и унищожените вещи, но не за себе си, а за манастира, в който е брат (чл. 170, ал. 4, изр. 2 от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия). Поради това той не е претърпял имуществени вреди от пожара в имота на ответниците и на него не се дължи заплащане на обезщетение за такива вреди. Затова и предявеният от Б.В.В. иск против тримата ответници за солидарно заплащане на 3749,85 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, е неоснователен и следва да се отхвърли.

След като общият размер на имуществените вреди е 26865,65 лв., включващ размера на щетите върху сградата (с административен адрес № 21) и стойността на повредените и унищожени вещи, намиращи се в нея, а ищецът С.В.В. притежава по наследяване ½ ид.ч. от правото на собственост върху увредената жилищна сграда и унищожените вещи, на него трябва да се присъди обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на половината от този размер - 13432,82 лв. Предявеният от него иск следва да се уважи за последната сума, чрез осъждане на тримата ответници да я заплатят солидарно (чл. 50 ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното й плащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 26 248 лв. – да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за липса на установяване на конкретната причина за възникване на пожара. Както се посочи, за ангажиране гражданската отговорност на ответниците по чл. 50 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждащото въздействие е причинено от огъня и че пожарът несъмнено е възникнал в тяхната жилищна сграда. Това несъмнено се доказа, като установените по делото факти не дават основание да се приеме, че вредите се дължат на непреодолима сила или изключителна вина на пострадалия или на трето лице. Неоснователно е и възражението за незаконния характер на жилищната сграда, за чието опожаряване се претендира имуществената отговорност. До влизане в сила на заповед за премахване всяко въздействие върху сградата, довело до нейното пълно или частично разрушаване или повреждане, е неправомерно и за настъпилите от него вреди се дължи обезщетение на деликтно основание. Неоснователен е доводът за липса на изпълнено съоръжение брандмауер. Изпълнението на такова съоръжение не е безусловно задължително. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 2 от 5.05.1987 г. за противопожарните строително-технически норми (действала до 2010 г.), проектирането на брандмауери се предвижда за разделяне на сградите на части до най-големите допустими площи съгласно чл. 402 от същата наредба; за отделяне на складове от категория по пожарна опасност А, Б и В от съседни помещения; и за намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията и при блокиране на сгради. В случая се касае за свързано жилищно застрояване, което не се попада в нито една от изброените хипотези. В този смисъл са изводите на експерта, направени при изслушването му в съдебно заседание.

Съдът констатира, че в исковата молба от ищците е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, по което липса произнасяне. Искането е основателно. Ищецът Б.В.В. е монах и няма имуществени средства. Ищецът С.В.В. е декларирал, че притежава ½ ид. ч. от правото на собственост върху къща и дворно място в с. Л. (процесният имот) и от апартамент в гр. София, че притежава лек автомобил Рено Клио (модел от 2002 г.) , че е пенсионер по болест и получава месечна пенсия в размер на 165 лв. и че живее на съпружески начала с Ани Стоянова, която е безработна и получава обезщетение за безработица и помощ за отглеждане на тяхното дете. При тези данни за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, никой от ищците не е в състояние да заплати дължимата държавна такса за предявените от тях искове, която е в размер на 1049,92 лв. – за С.В. и 150 лв. – за Б.В.. Ето защо и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК всеки от тях следва да бъде освободен от внасянето й.

Отчитайки освобождаването на ищеца С.В.В. от заплащането на държавна такса и с оглед частичната основателност на предявения от него иск, ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят солидарно държавна такса върху уважения размер на иска (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 13432,82 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), дължимата от ответниците държавна такса е в размер на сумата от 537,31 лв. която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.

Предвид неоснователността на иска на, предявен от Б.В.В. и частичната основателност на иска, предявен от С.В.В., право на разноски имат, както последният ищец (чл. 78, ал. 1 ГПК), така и ответниците Д.Т.В. и Е.В.В. (чл. 78, ал. 3 ГПК), като такива са претендирани от всички тях. Ищецът С.В.В. е сторил разноски в размер на 800 лв. (депозити за експертизи), като съобразно размера на уважената част от иска (за сумата 13432,82 лв.) и общият размер на претендираната сума (26 248 лв.), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК тримата ответници следва да му заплатят разноските по делото в размер на 409,41 лв. Ответникът Д.Т.В. е сторила разноски в размер на 700 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение), а Е.В.В. – 1300 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение). По договорите им за правна помощ е означено, че възнагражденията са за правна защита и процесуално представителство по настоящето дело, като общият размер на вземанията по предявените срещу ответниците два иска е 29998,78 лв. Съобразно размера на отхвърлената част на всеки от двата иска (3749,85 лв. – на Б.В.В. и 12815,18 лв. – на С.В.В.) и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Е.В.В. се дължат разноски в размер на 162,50 лв. (от ищеца Б.В.В.) и 555,34 лв. (от ищеца С.В.В.), а на ответницата Д.Т.В. – 100 лв. (от ищеца Б.В.В.) и 341,75 лв. (от ищеца С.В.В.).

Отчитайки, че двамата ищци са представлявани от адвокат, който им е оказал безплатна правна помощ за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, на последния следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от с.з. (чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Съобразно уважената част от исковете (13432,82) лв. и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на адв. Д. С.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на сумата от 932,98 лв., която следва да се заплати солидарно от тримата ответници.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на С.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 13432,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от пожар и неговото гасене, предизвикан от вещ (жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 43579.500.424), собственост на ответниците, ведно със законната лихва от 02.09.2015 г. до окончателното им изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 26 248 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 3749,85 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, настъпили от пожар и неговото гасене, предизвикан от вещ (жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 43579.500.424), собственост на ответниците.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С.В.В. от заплащане на държавна такса в размер на 1049,92 лв. и Б.В.В. от заплащане на държавна такса в размер на 150 лв., дължима по предявените от всеки от тях искове.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч сумата от 537,31 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на С.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 409,41 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 555,34 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 341,75 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 162,50 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Е.В.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.В.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на адв. Д. С.Д. (АК Ловеч) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на сумата от 932,98 лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: